организация на ВМРО“, допълва той. В
института може да бъде видян и
актът за раждане
на Георги Пирински
заради който през 1996 г. ЦИК му отказ-
ва регистрация за президентските избо-
ри като кандидат на БСП, а аргументът
за това е, че той не отговаря на изисква-
нето на член 93, ал. 2 от Конституцията
„да има българско гражданство по рож-
дение“, защото е роден в САЩ.
С особено висока стойност са доку-
ментите за създаването на българските
православни църкви
в Северна Америка, за
създаването на Маке-
донската патриотична
организация (МПО),
Български национа-
лен фронт (БНФ), Ма-
кедоно-американски
народен съюз (МАНС)
и други български
емигрантски органи-
зации и дружества,
както и личните до-
кументи на известни
български емигранти
с определен принос в
научния и в обществе-
ния живот в чужбина.
Специално внима-
ние заслужава и бога-
тата църковна утвар и
ценните икони, пода-
рени от различни бъл-
гарски свещеници от
изоставените българ-
ски черкви в Северна
Америка. Всички цър-
ковни предмети се намират в уредения
параклис в сградата на института. Там са
изложени по няколко оригинални тухли
от основите на първата и десетата бъл-
гарска черква в Северна Америка, съот-
ветно „Св. Троица“ в гр. Мадисън, щата
Илинойс, и „Св. Троица“ в гр. Детройт.
Според Тодор Гаджев с всичко това ин-
ститутът си поставя простичка цел – да
съхранява и изслед-
ва историята на бъл-
гарите емигранти в
Северна Америка,
както и да запознае
обществото с техни-
те произход, вяра,
народна култура и
човешки въжделе-
ния. Освен това той
подпомага всич-
ки историци, етног-
рафи, социолози и
общественици, же-
лаещи да проучват
историята и пробле-
мите на българска-
та емиграция там. За съжаление обаче
това, което не могат или не искат да на-
правят държавата и нейните институ-
ции, го прави единствено семейството
на д-р Гаджев.
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
15 - 21 януари 2020 г.
32 - 33
Н
ачалото на българската еми-
грантска вълна към Новият свят
започва още през втората поло-
вина на 19 в. Българи от цялата етни-
ческа територия на българския народ
на Балканския полуостров най-вече
поради икономически причини ре-
шават да заминат на гурбет в Амери-
ка с цел да спечелят пари, а след това
да се завърнат по родните места и да
поставят стабилни основи на техния и
на семействата им живот. Тази иконо-
мическа емиграция е характерна най-
вече за свободните български терито-
рии след Руско-турската война. Голяма
част от тази първа гурбетчийска вълна
се завръща от Америка и взимат учас-
тие в Балканската и Първата световна
война. Тези, които остават в Америка,
често сключват смесени бракове и за-
почват постепенно да се асимилират в
американското общество.
В края на 19 в. започва и
политическа емиграция
към Америка
от страна на българи, останали в не-
освободените територии на отечество-
то в Македония и Тракия.
Голямата втора българска емигран-
ска вълна към САЩ започва с потушава-
нето на Илинденско-Преображенското
въстание и най-вече след Балканската
и Първата световна война. През този
период от Егейска и Вардарска Маке-
дония, Западна и Източна Тракия, За-
падните покрайнини и Добруджа към
Америка тръгват цели български се-
мейства, а понякога и цели села.
Най-масова е българската емиграция
от попадналите под сръбска и гръцка
власт Егейска и Вардарска Македония.
Според американски доклад още през
първите години на 20 век броят на бъл-
гарските емигранти от Македония е
около 40 000, а след 1920 г. се увелича-
ва допълнително. Македонските бълга-
ри се заселват най-вече в щатите Инди-
ана, Охайо, Илинойс, Мисури и др.
Нова голяма вълна от български еми-
гранти потегля към САЩ
в годините след Втората
световна война
Последната вълна от български еми-
гранти към Америка започва с края на
Студената война - 1989 г. Това са пре-
димно икономически емигранти, както
и професионалисти с големи успехи в
областите, в които работят. В Америка
остават и много от българските студен-
ти, които следват в местните универси-
тети. Тласък на емиграционния процес
дава и американската правителствена
програма за разнообразяване на ет-
ническите общности, живеещи в САЩ
-„Зелена карта“. Чрез нея само за по-
следните 10 години за САЩ са замина-
ли около 30 000 българи.
В наши дни в САЩ съществуват около
20 български организации и 25 българ-
ски църкви.
Българската емиграция
тръгва към САЩ през 19 в.
Снимкa: МВнР