организация на ВМРО“, допълва той. В 

института може да бъде видян и

актът за раждане 

на Георги Пирински

заради който през 1996 г. ЦИК му отказ-

ва регистрация за президентските избо-

ри като кандидат на БСП, а аргументът 

за това е, че той не отговаря на изисква-

нето на член 93, ал. 2 от Конституцията 

„да има българско гражданство по рож-

дение“, защото е роден в САЩ.

С особено висока стойност са доку-

ментите за създаването на българските 

православни църкви 

в Северна Америка, за 

създаването на Маке-

донската патриотична 

организация (МПО), 

Български национа-

лен фронт (БНФ), Ма-

кедоно-американски 

народен съюз (МАНС) 

и други български 

емигрантски органи-

зации и дружества, 

както и личните до-

кументи на известни 

български емигранти 

с определен принос в 

научния и в обществе-

ния живот в чужбина.

Специално внима-

ние заслужава и бога-

тата църковна утвар и 

ценните икони, пода-

рени от различни бъл-

гарски свещеници от 

изоставените българ-

ски черкви в Северна 

Америка. Всички цър-

ковни предмети се намират в уредения 

параклис в сградата на института. Там са 

изложени по няколко оригинални тухли 

от основите на първата и десетата бъл-

гарска черква в Северна Америка, съот-

ветно „Св. Троица“ в гр. Мадисън, щата 

Илинойс, и „Св. Троица“ в гр. Детройт. 

Според Тодор Гаджев с всичко това ин-

ститутът си поставя простичка цел – да 

съхранява и изслед-

ва историята на бъл-

гарите емигранти в 

Северна Америка, 

както и да запознае 

обществото с техни-

те произход, вяра, 

народна култура и 

човешки въжделе-

ния. Освен това той 

подпомага всич-

ки историци, етног-

рафи, социолози и 

общественици, же-

лаещи да проучват 

историята и пробле-

мите на българска-

та емиграция там. За съжаление обаче 

това, което не могат или не искат да на-

правят държавата и нейните институ-

ции, го прави единствено семейството 

на д-р Гаджев.

СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

 

BG LINKED

 

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

15 - 21 януари 2020 г.

32 - 33

Н

ачалото на българската еми-

грантска вълна към Новият свят 

започва още през втората поло-

вина на 19 в. Българи от цялата етни-

ческа територия на българския народ 

на Балканския полуостров най-вече 

поради икономически причини ре-

шават да заминат на гурбет в Амери-

ка с цел да спечелят пари, а след това 

да се завърнат по родните места и да 

поставят стабилни основи на техния и 

на семействата им живот. Тази иконо-

мическа емиграция е характерна най-

вече за свободните български терито-

рии след Руско-турската война. Голяма 

част от тази първа гурбетчийска вълна 

се завръща от Америка и взимат учас-

тие в Балканската и Първата световна 

война. Тези, които остават в Америка, 

често сключват смесени бракове и за-

почват постепенно да се асимилират в 

американското общество.

В края на 19 в. започва и

политическа емиграция 

към Америка

от страна на българи, останали в не-

освободените територии на отечество-

то в Македония и Тракия.

Голямата втора българска емигран-

ска вълна към САЩ започва с потушава-

нето на Илинденско-Преображенското 

въстание и най-вече след Балканската 

и Първата световна война. През този 

период от Егейска и Вардарска Маке-

дония, Западна и Източна Тракия, За-

падните покрайнини и Добруджа към 

Америка тръгват цели български се-

мейства, а понякога и цели села.

Най-масова е българската емиграция 

от попадналите под сръбска и гръцка 

власт Егейска и Вардарска Македония. 

Според американски доклад още през 

първите години на 20 век броят на бъл-

гарските емигранти от Македония е 

около 40 000, а след 1920 г. се увелича-

ва допълнително. Македонските бълга-

ри се заселват най-вече в щатите Инди-

ана, Охайо, Илинойс, Мисури и др.

Нова голяма вълна от български еми-

гранти потегля към САЩ

в годините след Втората 

световна война

Последната вълна от български еми-

гранти към Америка започва с края на 

Студената война - 1989 г. Това са пре-

димно икономически емигранти, както 

и професионалисти с големи успехи в 

областите, в които работят. В Америка 

остават и много от българските студен-

ти, които следват в местните универси-

тети. Тласък на емиграционния процес 

дава и американската правителствена 

програма за разнообразяване на ет-

ническите общности, живеещи в САЩ 

-„Зелена карта“. Чрез нея само за по-

следните 10 години за САЩ са замина-

ли около 30 000 българи.

В наши дни в САЩ съществуват около 

20 български организации и 25 българ-

ски църкви.

Българската емиграция 

тръгва към САЩ през 19 в.

Снимкa: МВнР