26 февруари - 3 март 2020 г.

30

Политическата година започна удар-

но – като милиционерска палка по гла-

вите на протестиращи граждани. Инсти-

туции, призвани да бранят законността 

и да защитават нашите права, извършват 

организирано покушение срещу базис-

ни принципи на демократичната право-

ва държава. Внушението е ясно: никой 

не е защитен от преследване (разбирай 

публичен линч), няма недосегаеми по-

литици (вкл. от управляващите), можем 

да удряме по най-високите нива в дър-

жавата (президент, министри, генерали), 

без да носим отговорност...

Посланието към гражданите и бизне-

са е прозрачно: всеки един от вас може 

да е следващият (ударен). Принципът на 

действие е пределно прост: всеки е ви-

новен до доказване на противното. Това 

са елементите на новия обществен ред. 

Институциите, които го налагат, разпо-

лагат с формално законни репресивни 

функции – прокуратура, КПКОНПИ, спе-

циални служби и агенции. Те са своеоб-

разните инструменти на не-свободата. 

Те са изпълнителите, но не те са поръ-

чителите на всевъзможните проверки, 

производства, организирани (медийни) 

атаки, СРС-та и т.н.

На този фон очевидна е доминация-

та на главния прокурор – той разполага 

с необходимия потенциал и личностни 

качества да подпомогне прехода от „де-

фектна демокрация“ в един нов хибри-

ден авторитарен режим.

Все още българското общество не 

може да се ориентира в правилата на 

новия обществен ред. Нарасналата реп-

ресивност на органите се възприема 

от една част от гражданите като дълго-

очакван момент на въздаване на еле-

ментарна житейска справедливост – 

най-накрая някой от лошите (олигарси, 

корумпирани политици, битови прес-

тъпници и т.н.) да си получи заслуже-

ната санкция. Пропуска се обаче по-ва-

жното - селективната репресивност е 

всъщност произвол, облечен в законна 

форма. Тя е едновременно интензивна, 

целенасочена и ефективна, но и твърде 

флуидна, за да бъде навреме засечена 

от контролните механизми (съд, незави-

сими контролни органи, парламентарен 

и обществен контрол). Така се постига 

целеният резултат, без да има нужда от 

окончателни институционални реше-

ния.

Селективната репресивност на дейст-

вията на прокуратурата, т.е. липсата на 

последователност, следване на публич-

но обявен и ясен стандарт за упражня-

ване на функциите, както и посочването 

от главния прокурор на конкретни вра-

гове („политикоикономически и меди-

ен кръг“, свързаните с него „маргинални 

НПО“, „десните екстремисти“), ерозира 

доверието в институцията.

Дори когато се извършат правилни, 

обосновани, безпристрастни действия 

по разследване и обвиняване на кон-

кретни лица в обществото, остава впе-

чатлението, че това е поредното поръч-

ково действие.

С целенасочената акция за дискреди-

тиране на президента и командира на 

ВВС политическите залози бяха вдигна-

ти много високо. Ръководството на про-

куратурата показа, че може да се поста-

ви над закона, без да носи отговорност 

за това...

Повече от очевидно е, че директната 

офанзива на главния прокурор спрямо 

президента е мотивирана от две съби-

тия от края на миналата година – пър-

во, президентското вето върху назна-

чението на Гешев за главен прокурор (7 

ноември 2019 г.); второ, ясно заявеното 

намерение и започнали консултации за 

промени в конституцията относно функ-

циите и статута на главния прокурор 

(декември 2019 г.)...

Цялата поредица от събития хвърля 

тежко подозрение спрямо легитимност-

та на институциите, призвани да проти-

водействат на корупцията и престъп-

ността. С действията си ръководствата 

на прокуратурата и КПКОНПИ излизат 

на политически терен, правят внуше-

ния с директен политически ефект, без 

да носят съответната (политическа) от-

говорност.

От сезираните за извършените нару-

шения органи (ВСС, Инспекторат към 

ВСС и Национално бюро за контрол на 

СРС) единствено последната институ-

ция е оповестила публично, че е започ-

нала проверка.

Важен нюанс: всичко това се случва 

под загрижения, но благосклонен по-

глед на премиера и с негласното съу-

частие на парламентарното мнозинство 

(най-вече ГЕРБ).

Генералният извод е повече от обез-

покоителен. След 30 години демокра-

тичен преход има репресивни органи, 

които се поставят над закона. Нещо по-

вече, все по-ясно става, че българско-

то общество не разполага с ефективни 

граждански, парламентарни и консти-

туционни механизми да обуздае все 

по-интензивния, но облечен в законо-

ва форма произвол. Липсата на адекват-

но противодействие - сега, означава си-

гурна ерозия и загуба на гражданската 

свобода - утре. Но както се пееше в на-

чалото на демокрацията - „утре започва 

от днес“...

* Доц. д-р Атанас Славов е преподавател по 

конституционно право в СУ „Св. Климент 

Охридски“ и адвокат в САK.

 блог

АТАНАС СЛАВОВ*

България 2020: 

Залезът на свободата