26 февруари - 3 март 2020 г.
30
Политическата година започна удар-
но – като милиционерска палка по гла-
вите на протестиращи граждани. Инсти-
туции, призвани да бранят законността
и да защитават нашите права, извършват
организирано покушение срещу базис-
ни принципи на демократичната право-
ва държава. Внушението е ясно: никой
не е защитен от преследване (разбирай
публичен линч), няма недосегаеми по-
литици (вкл. от управляващите), можем
да удряме по най-високите нива в дър-
жавата (президент, министри, генерали),
без да носим отговорност...
Посланието към гражданите и бизне-
са е прозрачно: всеки един от вас може
да е следващият (ударен). Принципът на
действие е пределно прост: всеки е ви-
новен до доказване на противното. Това
са елементите на новия обществен ред.
Институциите, които го налагат, разпо-
лагат с формално законни репресивни
функции – прокуратура, КПКОНПИ, спе-
циални служби и агенции. Те са своеоб-
разните инструменти на не-свободата.
Те са изпълнителите, но не те са поръ-
чителите на всевъзможните проверки,
производства, организирани (медийни)
атаки, СРС-та и т.н.
На този фон очевидна е доминация-
та на главния прокурор – той разполага
с необходимия потенциал и личностни
качества да подпомогне прехода от „де-
фектна демокрация“ в един нов хибри-
ден авторитарен режим.
Все още българското общество не
може да се ориентира в правилата на
новия обществен ред. Нарасналата реп-
ресивност на органите се възприема
от една част от гражданите като дълго-
очакван момент на въздаване на еле-
ментарна житейска справедливост –
най-накрая някой от лошите (олигарси,
корумпирани политици, битови прес-
тъпници и т.н.) да си получи заслуже-
ната санкция. Пропуска се обаче по-ва-
жното - селективната репресивност е
всъщност произвол, облечен в законна
форма. Тя е едновременно интензивна,
целенасочена и ефективна, но и твърде
флуидна, за да бъде навреме засечена
от контролните механизми (съд, незави-
сими контролни органи, парламентарен
и обществен контрол). Така се постига
целеният резултат, без да има нужда от
окончателни институционални реше-
ния.
Селективната репресивност на дейст-
вията на прокуратурата, т.е. липсата на
последователност, следване на публич-
но обявен и ясен стандарт за упражня-
ване на функциите, както и посочването
от главния прокурор на конкретни вра-
гове („политикоикономически и меди-
ен кръг“, свързаните с него „маргинални
НПО“, „десните екстремисти“), ерозира
доверието в институцията.
Дори когато се извършат правилни,
обосновани, безпристрастни действия
по разследване и обвиняване на кон-
кретни лица в обществото, остава впе-
чатлението, че това е поредното поръч-
ково действие.
С целенасочената акция за дискреди-
тиране на президента и командира на
ВВС политическите залози бяха вдигна-
ти много високо. Ръководството на про-
куратурата показа, че може да се поста-
ви над закона, без да носи отговорност
за това...
Повече от очевидно е, че директната
офанзива на главния прокурор спрямо
президента е мотивирана от две съби-
тия от края на миналата година – пър-
во, президентското вето върху назна-
чението на Гешев за главен прокурор (7
ноември 2019 г.); второ, ясно заявеното
намерение и започнали консултации за
промени в конституцията относно функ-
циите и статута на главния прокурор
(декември 2019 г.)...
Цялата поредица от събития хвърля
тежко подозрение спрямо легитимност-
та на институциите, призвани да проти-
водействат на корупцията и престъп-
ността. С действията си ръководствата
на прокуратурата и КПКОНПИ излизат
на политически терен, правят внуше-
ния с директен политически ефект, без
да носят съответната (политическа) от-
говорност.
От сезираните за извършените нару-
шения органи (ВСС, Инспекторат към
ВСС и Национално бюро за контрол на
СРС) единствено последната институ-
ция е оповестила публично, че е започ-
нала проверка.
Важен нюанс: всичко това се случва
под загрижения, но благосклонен по-
глед на премиера и с негласното съу-
частие на парламентарното мнозинство
(най-вече ГЕРБ).
Генералният извод е повече от обез-
покоителен. След 30 години демокра-
тичен преход има репресивни органи,
които се поставят над закона. Нещо по-
вече, все по-ясно става, че българско-
то общество не разполага с ефективни
граждански, парламентарни и консти-
туционни механизми да обуздае все
по-интензивния, но облечен в законо-
ва форма произвол. Липсата на адекват-
но противодействие - сега, означава си-
гурна ерозия и загуба на гражданската
свобода - утре. Но както се пееше в на-
чалото на демокрацията - „утре започва
от днес“...
* Доц. д-р Атанас Славов е преподавател по
конституционно право в СУ „Св. Климент
Охридски“ и адвокат в САK.
блог
АТАНАС СЛАВОВ*
България 2020:
Залезът на свободата