BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
26 февруари - 3 март 2020 г.
70
Между днес и вчера: Потопената
църква на яз. „Жребчево“
М
оже би сте чували за Пото-
пената църква край язо-
вир „Жребчево“. А дали
сте успявали да стигнете
до нея по суша?! Истината
е, че язовир „Жребчево“ щеше да е обик-
новено място за отдих и риболов, ако не
беше необикновената история за негово-
то създаване и за изграждането на църк-
вата, чийто скелет сега гордо се извисява
над водите му.
Тя е там повече от век. Стърчи самот-
на насред прозрачните язовирни води.
Зиме я брулят ветрове и снежни виели-
ци, сковава я лед. През лятото слънце-
то напича безмилостно столетните й зи-
дове, изтърбушения покрив и зеещите в
нищото прозорци и врати. Далеч от хор-
ската суета и забързания ход на времето,
потопената църква на язовир „Жребче-
во“ тъне в самота и забрава, като безмъл-
вен свидетел
на изгубената българска
вяра и надежда
Нащърбените й зидове, зад които над-
нича синевата, рисуват във въображе-
нието образи на сякаш изцъклено от
отчаяние човешко лице там някъде на
границата между водата и небето.
Днес руините на църквата тънат в ти-
шина, нарушавана от плисъка на вълни-
те, играта на вятъра, промушващ се със
свистене през изтърбушените й прозор-
ци, и... от блеенето на стада овце.
На мястото, където днес се шири язо-
вирът, още през 15-ти век се е намира-
ло село Запалня. През 1895 г. в селото, на
един близък хълм, е издигнат храм, но-
сещ името на най-почитания български
светец, небесен покровител на българ-
ския народ - св. Иван Рилски. По запом-
нени и записани разкази на хора от село-
то, всеки е спомогнал в изграждането му
с каквото може – едни даряват земите си,
други – с работа, трети – отиват да тър-
сят свещеник от съседни селища, който
да освети храма им.
Днес самотният силует на храма
се носи като
призрачен кораб
сред смълчаните води на „Жребчево“.
Напролет водите прииждат, потапяйки
го наполовина, а лятно време вълнички
радостно се плискат в нозете му.
Напук на природните стихии и забра-
вата, храмовите стени стоят все така
гордо изправени, сякаш устремени към
небето. Казват, че са били иззидани от
тревненски майстори.
Малцина днес си спомнят за потънала-
та на язовирното дъно долина и за ней-
ните обитатели, всеки със своята съдба,
надежди и разочарования. Трите заличе-
ни села обаче са още живи в паметта на
техните потомци. Всяка година те се съ-
бират в деня на св. Иван Рилски, за да от-
дадат почит на техните предци и на няко-
гашната си църква.
„Св. Иван Рилски“ не е единствена-
та българска църква, заличена от без-
пощадното строителство, родило серия
от грандиозни хидропроекти из цялата
страна. Във фотофорумите срещаме спи-
ращи дъха снимки на потопените църк-
ви от язовирите „Копринка“, „Огоста“, „Ло-
бош“.
Някога, преди водите да погълнат село
Запалня и още две околни населени мес-
та, храмът бил в центъра на живота в до-
лината, а кристалният звън на камбаната
му се носел над стелещите се като аро-
матни килими насаждения с маслодайна
роза в подножието на Средна гора.
По време на турското робство Запалня
се славело със своите 120 гюлеви казана
за добив на розово масло. По това време
селото било на важен търговски кръсто-
път. Оттук минавал пътят от Казанлък за
Одрин, а край него е имало и няколко
хана. Според османски документ от 1472
г. Запалня е съществувало още преди 13-
ти век, но с друго име. Днес обаче от ня-
когашните кокетни къщи и тесни прашни
улички, огласяни от детски смях, май-
сторски чукове и конски копита, не е ос-
танала и следа.
Годината е 1962-а. Запалня, заедно със
съседните села Жребчево и Долно Пани-
чарево, биват засмукани от центрофуга-
та на огромната водна маса буквално за
една нощ. И остават
завинаги погребани
на дъното на язовира
След потапянето на Запалня на дъното
на язовира останали къщите, читалище-
то, селската кръчма и красивите розови
градини. Но малка частица от изгубения
свят отказва и до днес да бъде заличе-
на. Това е именно старата църква. Оце-
ляла благодарение на това, че е издиг-
ната върху леко възвишение над селото.
Църквата „Св. Иван Рилски“ е останала, за
да ни покаже, че вярата и духът винаги
умират последни.
Изоставена и залята, през годините по-
топената самотна църква неведнъж се
показва на повърхността, но всяка про-
лет отново бива погълната от приижда-
щите води. Руините на църквата гордо
се извисяват над водата през лятото, за
да напомнят за трагичната участ на из-
селените села, за многото изгубени на-
дежди и мечти. На брега има изградено
специално място, където може да се за-
пали свещичка за здраве, но и за помен
за близки и за отминали времена.
Язовир „Жребчево“ и красивата църк-
ва са притегателен център за фотогра-
фи и художници, както и за феновете на
дивото къмпингуване. Тук светлината и
мистерията създават добри условия за
фотоизкуство.
ЛЮБА
МОМЧИЛОВА
Самотна, но горда, насред прозрачните язовирни води тя е там повече от век
Снимки: Wikipedia