BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
26 февруари - 3 март 2020 г.
7
АДРИАН НИКОЛОВ
Институт за пазарна икономика
Н
а фона на икономическия
възход и рекордите на па-
зара на труда през послед-
ните години, остава открит
въпросът дали България -
една от страните с най-негативни демо-
графски тенденции в Европа - ще успее
да се справи със застаряването на на-
селението и да трансформира иконо-
миката си така, че тя да продължи да се
развива въпреки свитата работна сила.
Този въпрос намира множество отгово-
ри, тъй като демографските процеси на
регионално ниво протичат с много раз-
лични темпове, дори в противоположни
посоки, и в настоящия текст ще предста-
вим няколко от ключовите демографски
индикатори, които описват динамиката
на регионално ниво.
Едностранно
негативен е естественият
прираст
в областите в България - в нито една от
тях разликата между раждаемостта и
смъртността не е положителна, въпре-
ки това има големи разлики между тях.
Докато през 2018 г. някои области (сто-
лицата, Сливен, Кърджали) се прибли-
жават до нулев естествен прираст, то
други (Видин, Монтана, Кюстендил) де-
монстрират подчертано негативни тен-
денции. Прегледът на динамиката през
последното десетилетие също не дава
особени поводи за оптимизъм - за по-
следното десетилетие нито една от об-
ластите в страната не е успяла да подо-
бри естествения си прираст, а дори и
при онези, които се представят най-до-
бре, се наблюдава влошаване от поне
един процентен пункт в рамките на по-
следните 10 години.
Този проблем е особено видим в сто-
лицата, която към началото на предиш-
ната икономическа криза беше успяла
да достигне нулев естествен прираст, но
в периода след това той постепенно се
влошава (най-вече в резултат на увели-
чена смъртност).
На фона на отрицателния естествен
прираст, миграционните процеси са
основният фактор, който позволява на
част от областите да увеличават населе-
нието си. Миграцията в страната обаче е
насочена едва към няколко области, до-
като повечето от тях
остават „донори“
на население
Интересен казус в този контекст е об-
ласт Кърджали, където положителни-
ят механичен прираст през 2018 г. над-
хвърля в пъти дори този на София, която
традиционно привлича най-голям дял
от вътрешната миграция. Причина за
това може да се търси в няколко посо-
ки - както в еднократни събития (избо-
ри, например, що се отнася до предиш-
ни години), така и в трайни фактори като
близостта с Турция и относителното по-
добрение на доходите и условията на
живот през последните няколко години.
Важно е да отбележим и обстоятелство-
то, че за разлика от естествения прираст
при механичния няколко от областите
- особено бързо индустриализиращи-
те се Пловдив и Стара Загора например
- успяват да забавят и дори да обърнат
негативните миграционни процеси.
Струва си да обърнем внимание и на
застаряването, тъй като то представля-
ва значителна пречка пред възстановя-
ването на работната сила на областите
и може да служи за ориентир за бъде-
щия натиск върху пенсионната система.
Разглеждаме застаряването чрез отно-
шението на хората, които напускат ра-
ботната сила (на възраст 60-64 години),
спрямо тези, които навлизат в нея (на
възраст 15-19 години). В нито една об-
ласт
младежите не са повече
а средно за страната през 2018 г. на все-
ки 100 бъдещи пенсионери се падат по
66 души, които навлизат на пазара на
труда. И тук обаче разликите са значи-
телни - докато области като Сливен, Ва-
рна и столицата все още не срещат голе-
ми трудности във възстановяването на
работната си сила, то за други като Смо-
лян, Перник и Габрово застаряването ще
се превръща във все по-голямо предиз-
викателство в бъдеще.
Подчертано негативните демограф-
ски процеси и застаряването на населе-
нието несъмнено са сред най-значими-
те проблеми, пред които ще се изправят
българските области в близко бъде-
ще. На този етап обаче не сме свидете-
ли нито на значителни мерки в посока
овладяването им от страна на държа-
вата, нито на чувствителна трансформа-
ция на икономиката в техния контекст. В
този смисъл, описаните тук тенденции
са най-вече белег за предизвикателства-
та на близкото бъдеще, които ще стават
все по-трудни за пренебрегване.
България се топи. В кои
области най-бързо?
Негативните демографски процеси и
застаряването – най-голям проблем
Снимки: Pixabay