BG 

VOICE

СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

 

BG LINKED

 

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

26 февруари - 3 март 2020 г.

7

АДРИАН НИКОЛОВ

Институт за пазарна икономика

Н

а фона на икономическия 

възход и рекордите на па-

зара на труда през послед-

ните години, остава открит 

въпросът дали България - 

една от страните с най-негативни демо-

графски тенденции в Европа - ще успее 

да се справи със застаряването на на-

селението и да трансформира иконо-

миката си така, че тя да продължи да се 

развива въпреки свитата работна сила. 

Този въпрос намира множество отгово-

ри, тъй като демографските процеси на 

регионално ниво протичат с много раз-

лични темпове, дори в противоположни 

посоки, и в настоящия текст ще предста-

вим няколко от ключовите демографски 

индикатори, които описват динамиката 

на регионално ниво.

Едностранно

негативен е естественият 

прираст

в областите в България - в нито една от 

тях разликата между раждаемостта и 

смъртността не е положителна, въпре-

ки това има големи разлики между тях. 

Докато през 2018 г. някои области (сто-

лицата, Сливен, Кърджали) се прибли-

жават до нулев естествен прираст, то 

други (Видин, Монтана, Кюстендил) де-

монстрират подчертано негативни тен-

денции. Прегледът на динамиката през 

последното десетилетие също не дава 

особени поводи за оптимизъм - за по-

следното десетилетие нито една от об-

ластите в страната не е успяла да подо-

бри естествения си прираст, а дори и 

при онези, които се представят най-до-

бре, се наблюдава влошаване от поне 

един процентен пункт в рамките на по-

следните 10 години.

Този проблем е особено видим в сто-

лицата, която към началото на предиш-

ната икономическа криза беше успяла 

да достигне нулев естествен прираст, но 

в периода след това той постепенно се 

влошава (най-вече в резултат на увели-

чена смъртност).

На фона на отрицателния естествен 

прираст, миграционните процеси са 

основният фактор, който позволява на 

част от областите да увеличават населе-

нието си. Миграцията в страната обаче е 

насочена едва към няколко области, до-

като повечето от тях

остават „донори“ 

на население

Интересен казус в този контекст е об-

ласт Кърджали, където положителни-

ят механичен прираст през 2018 г. над-

хвърля в пъти дори този на София, която 

традиционно привлича най-голям дял 

от вътрешната миграция. Причина за 

това може да се търси в няколко посо-

ки - както в еднократни събития (избо-

ри, например, що се отнася до предиш-

ни години), така и в трайни фактори като 

близостта с Турция и относителното по-

добрение на доходите и условията на 

живот през последните няколко години. 

Важно е да отбележим и обстоятелство-

то, че за разлика от естествения прираст 

при механичния няколко от областите 

- особено бързо индустриализиращи-

те се Пловдив и Стара Загора например 

- успяват да забавят и дори да обърнат 

негативните миграционни процеси.

Струва си да обърнем внимание и на 

застаряването, тъй като то представля-

ва значителна пречка пред възстановя-

ването на работната сила на областите 

и може да служи за ориентир за бъде-

щия натиск върху пенсионната система. 

Разглеждаме застаряването чрез отно-

шението на хората, които напускат ра-

ботната сила (на възраст 60-64 години), 

спрямо тези, които навлизат в нея (на 

възраст 15-19 години). В нито една об-

ласт

младежите не са повече

а средно за страната през 2018 г. на все-

ки 100 бъдещи пенсионери се падат по 

66 души, които навлизат на пазара на 

труда. И тук обаче разликите са значи-

телни - докато области като Сливен, Ва-

рна и столицата все още не срещат голе-

ми трудности във възстановяването на 

работната си сила, то за други като Смо-

лян, Перник и Габрово застаряването ще 

се превръща във все по-голямо предиз-

викателство в бъдеще.

Подчертано негативните демограф-

ски процеси и застаряването на населе-

нието несъмнено са сред най-значими-

те проблеми, пред които ще се изправят 

българските области в близко бъде-

ще. На този етап обаче не сме свидете-

ли нито на значителни мерки в посока 

овладяването им от страна на държа-

вата, нито на чувствителна трансформа-

ция на икономиката в техния контекст. В 

този смисъл, описаните тук тенденции 

са най-вече белег за предизвикателства-

та на близкото бъдеще, които ще стават 

все по-трудни за пренебрегване.

България се топи. В кои 

области най-бързо?

Негативните демографски процеси и 

застаряването – най-голям проблем

Снимки: Pixabay