31 март - 6 април 2021 г.
27
BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
процес. Понякога ситуациите са доста
екстремни и както атлетите, така и ние,
които снимаме, трябва да сме спокойни,
хладнокръвни, концентрирани. Поняко-
га се объркват нещата и трябва много
бързо да се вземе адекватно решение и
естествено има много риск...“
„Това, че съм фотограф, е по-скоро
следствие на нещата, които правя. Екс-
тремното и приключението са моят на-
чин на живот. Трябва да имаш много
повече развити качества и умения, от-
колкото да снимаш. Снимането е просто
една част от всичко“, разсъждава Ивайло.
Мечтите му се простират далече от-
въд фотографията. Наумил си е един
ден да започне да лети с така наречени-
те wingsuit - костюми, или летящи кате-
рици. Все още прохожда в това летене.
Wingsuit е костюм с големи ципи между
краката и между ръцете и тялото, които
създават площ, така че да може, образно
казано, да се плъзгаш по въздуха и да ле-
тиш свободно като птица. Казва, че това е
следващата му голяма цел в живота, коя-
то е уверен, че ще реализира. Това е най-
високото ниво в летенето и свободното
падане.
Разбира се, попадал е в много ситуа-
ции, които са вдигали адреналина му до
небесата. В началото на миналата годи-
на са в Испания с атлетите Веселин Ов-
чаров и Хорацио Лоренс от Испания.
„Никога преди това не бях летял на па-
рапланер и не съм си и мислил, че ще
снимам от въздуха, летящ на парапланер.
Още като пристигнахме на остров Ел Хи-
еро, събрахме екипировката, атлетите си
нагласиха крилата, резервни парашути
и отидохме на първото място, което ста-
ваше този ден за летене. Мислех си, че
първият полет ще бъде по-скоро опозна-
вателен, да се кача, да видя какво е усе-
щането, да преценя как да се подготвя за
снимане следващите дни. Предстоеше ни
едномесечен проект...
Но Весо просто ми каза: „Готов ли си?
Вземай апаратите, сега ще снимаме“. Той
на един парапланер, аз на друг, заедно с
още един помощник.
Летим успоредно с него
той прави трикове. Когато се правят три-
кове, се губи височина. После се използ-
ват въздушните термики, за да се издиг-
нем нагоре. И нещата се случват на около
1000 метра и нагоре.“ Как се фокусира на
такава височина и при много висока ско-
рост, само той си знае... Казва, че с вре-
мето се свиква дори да предусещаш кога
какво ще се случи, да си нагласиш и фо-
куса. Някой път нещата се случват за час-
ти от секундата, времето за реакция е
по-малко от секунда и може да изпусне
ценен кадър.
Често ситуациите са като при снима-
нето на каскадите във филмите. Някои
прекалено рисковани моменти не могат
да се повтарят, затова се планират много
добре предварително. Ивайло трябва да
знае какво точно ще се случи в най-мал-
ки детайли, за да може навреме да реа-
гира с фотоапарата. Работи в тандем с
каскадьора Илко Илиев, който покрива
снимките с дрон.
Преди месец се върнали от снимки в
Южна Африка. Снимат Веселин Овчаров
с track suit. При този летателен костюм, за
разлика от wingsuit, ръцете не са свър-
зани с тялото. Тръгват да катерят един
връх, от който на следващата сутрин
Весо и още един местен атлет от хората,
които летят, ще скачат от скала с костю-
мите track suit. Самото изкачване е голя-
мо предизвикателство, отнема им около
4 часа, като последния час и половина
се катерят по тъмно, в мъгла. Има много
змии и бабуни (маймуни), които няма как
да видят. Често пресичат и места, къде-
то е като джунгла, със супер високи тре-
ви на нивото на гърдите. „Реално долу в
краката си нямаш идея какво се случва.
И колкото и смешно да ти звучи, от вре-
ме на време пляскахме с ръце, слушахме
музика, говорехме си на висок глас, за да
изплашим змиите, ако има такива около
нас“, споделя Иво.
Когато стигат върха, там ги чакат па-
латки, шалтета, спални чували и разпъ-
ват лагера. На сутринта 7 човека трябва
да излетят от върха на планината един по
един, като Весо и другият атлет излитат с
костюмите, а останалите - с парапланер.
„Ние с Илко излетяхме в тандем. Самото
излитане беше доста неприятно, теренът
беше доста каменист. Имахме около 6-7
неуспешни опита да си вдигнем крило-
то. Беше доста емоционално... История-
та преди или след кадъра е не по-малко
вълнуваща, но рядко достига до аудито-
рията“, разказва фотографът.
Когато
снима, надвесен
над пропаст
ако не е осигуряването с въже и седалка
за катерене, Ивайло също би полетял на-
долу. Но той не мисли за това. Просто се
доверява на колегите си, които го пазят.
„Винаги при такива рисковани снимки
съм обезопасен с въжета, с катерачни се-
далки. Ако случайно се отчупи клон или
камък или се хлъзна, да не падна в про-
пастта. Всичко се планира така детайлно,
че да се изключат всякакви други стра-
нични фактори, които могат да ме разсе-
ят, за да остана фокусиран върху работа-
та си“, споделя той.
Дали има страх? „Всички хора, които се
занимават с екстремни спортове, малко
или много се страхуват. Което е много до-
бре, защото страхът те държи буден, по-
мага ти в много ситуации. Просто тряб-
ва да знаеш как да го използваш в твоя
полза, защото ако му се отдадеш, се ско-
ваваш, панираш се и всъщност тогава
може да стане голяма беля. Единствени-
ят начин да преодолееш страха, колкото
и банално да звучи, е да действаш, а стра-
хът идва от липса на информация или на
опит. Този принцип се опитвам да прила-
гам за всичко в живота си“, казва фото-
графът, за когото екстремното се е пре-
върнало в начин на живот.
Cliff diving (скачане от скала) - австралийската атлетка Риана Ифланд, Созопол.
Кайт сърфистът Никола Абаджиев се забавлява на канала до Лъвов мост в София.
Летене с tracking suit в Кейп Уайнланд, Южна Африка - Веселин Овчаров и Джордж Шунрад.