21 - 27 април 2021 г.
28
BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
К
азвам се Сунай Ремзи и съм на
42 години. През 2003 г. от Бал-
канска фондация „Делта“ спе-
челих първа награда за най-
перспективна млада личност,
а през 2005-та - първа награда от същата
фондация за най-добър млад политик. На
26 март 2007 г., след неприятен инцидент
в моя град Силистра, довел до смъртен
случай, бях осъден на 20 години лишава-
не от свобода.
На 4 февруари 2021 г. бях освободен от
затвора Белене условно, предсрочно, с
остатък на присъдата ми 2 години, 8 ме-
сеца и 12 дни. След като изядох много ша-
мари и удари под кръста, от уроците, кои-
то ми поднесе животът, се изградих като
мотиватор и иноватор. Тези познания
споделям, разказвайки моите истории от
един необикновен живот. Живот като на
кино...
Моят приятел Сунай Яшар Сали беше
осъден на доживотен затвор. Борихме се
присъдата да бъде заменена. Никой не
вярваше, че това може да се случи. Днес
Сунай дори се готви за излизане от за-
твора, а аз... Нямате представа колко съм
щастлив, че успяхме.
В затвора Белене наричахме Сунай
Яшар Сали
българския Дънкан
Маклауд - Безсмъртния
както героя от „Шотландски боец“. Защо
ли? Защото присъдата, издадена му от
Окръжен съд – Силистра, е в такъв голям
размер, че той е безсмъртен и в преносен
смисъл, казано на затворнически език.
През 1994-1995 г. Сунай Яшар Сали е
осъден на доживотен затвор със замяна,
при специален режим. За оня период по-
добна присъда - доживотна, се дава, ко-
гато човекът, извършил престъпление, е
с висока степен на обществена опасност.
Деянието на Сунай Сали е свързано с
много нелепа тийнейджърска история,
когато от играчка става плачка. Той е от
Добрич, известен местен тийнейджър,
който през мутренските години продава
видео и аудиокасети - най-популярният
тогава бизнес, от който се правят бързи
пари. Но след запознанството с една па-
лавница Сунай получава оферта от нея
да отидат в силистренското село Среди-
ще, община Кайнарджа, и да организи-
рат обир в жилището на известен местен
фризьор, тъй като получават информа-
ция, че има много пари.
Естествено тийнейджърът Сунай, мут-
реещ се тогава, отива в Средище с него-
вия съпроцесник, по-известен като Рам-
бо. Изчакват удобния момент, обират
парите. Но излизайки от там, „изцепка-
та“ на Сунай - Рамбо не казва, че собстве-
никът на къщата се прибира. Сунай през
това време си харесва един голям теле-
визор „Сони“, който за времето си е ряд-
кост. Излизайки с него, се сблъсква със
собственика на вратата. Сунай го избутва
само веднъж
Рамбо го удря
по главата с дърво
и двамата побягват.
Те не са подозирали, че са убили чо-
века, и си живеят спокойно. С течение
на времето се опитват да разберат дали
има някаква беля, дали тази беля може да
стигне до тях. На по-късен етап, след като
палавата жена бива задържана за друга
подобна схема в друг град, тя признава и
това деяние, което са извършили Сунай и
Рамбо.
Сунай е задържан, излиза пред съда.
Тогава е още в непълнолетна възраст, но
получава присъдата по-късно. В онези
години законите са различни - получа-
ваш присъда в зависимост от това на кол-
ко години си в момента. Сунай с няколко
месеца изтървава варианта да бъде съ-
ден като непълнолетен, затова получава
доживотна присъда със замяна. Докато
съпроцесникът му Рамбо е още непъл-
нолетен и минава по процедурата за не-
пълнолетни.
Разказвам ви това, защото през онези
ВИС-аджийски и СИК-аджийски време-
на ставаха много убийства и трябваше да
има големи присъди. Беше разпростра-
нена летящата фраза „За милиони няма
закони, за кокошка няма прошка“. Двама-
та - Сунай и Рамбо - се явили като кокош-
кари. Сунай е изпратен в затвора Белене,
в зоната за повишена сигурност, изпъл-
нява си присъдата по специален режим.
Интересен факт е, че заради доброто си
поведение той получава от тогавашния
заместник-министър на правосъдие-
то Димитър Бонгалов правото да държи
забранената тогава в затвора игра „Sony
Playstation 2“.
Но това не е толкова важно. Важното е,
скъпи ми приятели, че когато аз вече ста-
нах кмет, имах право да се срещам с раз-
лични лишени от свобода и със Сунай
разговаряхме на самия плет на зоната за
сигурност
Водихме много разговори
Той изразяваше съжаление и разкая-
ние за деянието, което беше извършил.
Виждах, че чрез наложената му наказа-
телна репресия е осъзнал грешката си.
Изразяваше самокритика и беше стигнал
на нивото на поправяне и разбиране на
целта на престоя си в затвора. Беше се
адаптирал успешно към условията и из-
ползваше това, за да коригира своите де-
фицити, да се самоопознае, да придобие
нужния самоконтрол, да се съхрани и да
запази семейството си, което беше най-
важното. Да се поправи и да бъде готов за
ресоциализация.
Той е човекът, за когото най-много съм
се борил - за неговата самокорекция, са-
мокритичност, за неговата бъдеща ресо-
циализация, по време на моето изтърпя-
ване на присъдата.
Много ми харесва това, че вложих мно-
го енергия за него, за да стане истинска
личност, и като човек, който много е съ-
грешил, много паднал, истински да се
покае. Обичам да „правя човеци“ и лич-
ности чрез моята работа. В постоянен
процес с администрацията на затвора Бе-
лене и с огромното желание на колегата
ми, ние създадохме един нов Сунай, кой-
то наистина се е поправил и ще излезе от
затвора много по-добър човек, отколко-
то е влязъл.
През целия си престой в затвора до мо-
мента Сунай е многократно награждаван.
Много е съдействал на администрацията
за спазването на вътрешния ред и дисци-
плина. Когато говорих с него и работих
с психолозите на затвора, казах, че той
е достигнал до определеното ниво, след
което трябва да бъде „смъкнат“ от зоната
за сигурност и да отиде в един нормален
отряд, да му се даде шанс. Тогава обаче
той беше първият
прецедент
при когото доживотната присъда беше
„смъкната“ в отряд, поне в затвора Беле-
не. Радвам се, че тогавашната психоложка
и тогавашният началник повярваха в моя
анализ и това стана факт.
През 2012 г. за доброто си поведение и
спазване на вътрешния правилник и ред
колегата ми, приятелят ми Сунай, беше
преместен от зоната за сигурност в IV
група. Там бяха хората с големите присъ-
ди. Той беше първият случай, всички се
притесняваха как ще се справят с човек
с доживотна присъда. Но хората, и адми-
нистрацията също, видяха как след рабо-
тата ми с него показателите сочеха, че той
има изградени трудови навици и добро
отношение към труда. За което съм им
много благодарен.
Въпреки многото години в затвора за
мен беше интересно, че той успяваше да
запази семейните си връзки. Имаше дъ-
щеря на около 27-28 години, Маргари-
та Илиева, за която полагаше родител-
ски грижи. Сунай беше станал дядо, тя
му беше родила две хубави внучета. Под-
държаше силни връзки и отношения
най-много с майка си Сузана Славчева, с
двамата си братя Даниел Аспарухов, из-
вестен български кикбоксьор в Германия,
и Мейсел Аспарухов. Има и две сестри -
Севинч Сабриева и Силвана Славчева.
Именно това семейство го крепеше да
изтърпява наказанието си и да изразя-
ва силна самокритичност към деянието,
което беше извършил. Стимулът му за из-
търпяване на наказанието и евентуална-
та ресоциализация в обществото е съх-
ранението и запазването на семейните
отношения.
Сунай Яшар Сали е естествен лидер, ис-
тински лидер, притежаващ комплекс от
качества, които аз открих в него. Той е ак-
тивен, адаптивен, комуникативен, отго-
ворен. Защо казвам всичко това? Защо-
то от доживотна присъда със специален
режим той достигна до лишен от свобода
със строг режим. След
много труд
и тежко убеждаване
когато имах чувството, че разбивам бе-
тонни стени с главата си, го включвах във
всички програми. В „Програма за само-
помощ“ участва във всичките 12 модула,
в „Програма за самокоригиране“ също
участва във всичките 30 модула. И всички-
те завърши успешно. Освен това много до-
X
Сунай Ремзи разказва за заменената присъда, в която никой не вярвал
Как един доживотен
затворник дочака свободата
СУНАЙ РЕМЗИ
Сунай Яшар Сали