21 - 27 април 2021 г.

30

бе забелязан в чужбина и през 2010 г. бе 

пратен за посланик на ЕС в Грузия, а през 

2015 г. стана член на Венецианската коми-

сия, която е нещо като съвет на старейши-

ните по юридическите въпроси към Съве-

та на Европа. Вторият е Сергей Станишев, 

който използва премиерския си пост 

(2005-2009 г.) и лидерството си на БСП от 

2005 до 2014 г. като трамплин, за да огла-

ви през 2011 г. Партията на европейските 

социалисти (ПЕС). Той съчетава в Брюксел 

тази функция със задълженията си на ев-

родепутат.

Борисов се представя като влияте-

лен фактор в Европейската народна пар-

тия. Но там ръководният пост е зает от 

неговия изповедник Доналд Туск (Пол-

ша), който прояви търпение на 2 октом-

ври 2020 г. да го изслуша как Мата Хари 

му пълни чекмеджето в спалнята с евро и 

злато. Оттогава го държи на дистанция не 

само заради коронавируса. Той пропусна 

да го поздрави за победата на парламен-

тарните избори, въпреки че Борисов има 

остра потребност от външна подкрепа, 

за да не изглежда победата му като пора-

жение, както си мислят мнозина в Бълга-

рия. Тишина долита и от Германия, където 

Ангела Меркел доскоро се отнасяше към 

него като ангел-хранител, защото го хра-

неше с месото от своята чиния на офици-

алните вечери на Европейския съвет...

Ако не се намери международен стол 

за Борисов, може би ще се задоволи с ди-

ван, както се примири в Анкара председа-

телката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Ди-

ван има и в шоуто на Слави Трифонов, но 

там едва ли ще му бъде удобно по вече из-

вестни политически причини. Трябва му 

нещо по-самостоятелно.

Ако погледнем други бивши полити-

ци, съдбата им отреди не стол, а много 

семпло подобие на диван. Бившият пре-

миер и президент на Косово Хашим Тачи 

получи затворнически нар, който не е 

комфортен, но му гарантира уединение в 

чужбина (Хага) заради престъпления сре-

щу човечеството. Борисов не е кандидат 

за такъв международен диван, но и Бъл-

гария би могла да му предложи подходя-

щи условия. Неколкомесечните протести 

срещу неговото управление издигаха ло-

зунга „Борисов е позор - оставка и затвор". 

Слизането му от власт би могло да отвори 

очите на прокуратурата за онова, което 

виждат протестиращите българи.

И накрая остава да проверим дали гер-

манската канцлерка Ангела Меркел може 

да служи като международен щемпел за 

качеството на другите политици. Бившата 

любимка на Меркел - Анегрет Крамп-Ка-

ренбауер - се провали като нейна наслед-

ничка начело на партията й ХДС. Следва-

щият - Армин Лашет - се държи като бледа 

политическа сянка на Меркел и буди съм-

нения дали става за канцлер. Друга лю-

бимка на Меркел, но в чужбина - Урсула 

фон дер Лайен - измъчва и себе си, и ЕС 

на поста, който не й отива. Нито един от 

тях не се доказа като голям политик. Мер-

кел изглежда не се справя с последна-

та си задача - да си подготви достоен на-

следник. Защото край високите дървета 

растат само храсти. Може би поетът Геор-

ги Марков трябва да поработи над друга 

рима: „На когото Меркел заложи, все ще я 

изложи“.

СВЕТОСЛАВ 

ТЕРЗИЕВ

Има ли стол 

за Борисов?

 блог

„Дивангейт“ повдигна два остри въ-

проса в Европейския съюз: Къде да сед-

не важна персона, ако се окаже без стол 

във висшите среди, и може ли диванът да 

го замести? Премиерът Бойко Борисов 

се подсигури на тези избори не с един, а 

с два стола. Записа се начело на две лис-

ти и спечели два депутатски мандата. Но 

се отказа и от двата, защото не му трябва 

депутатски имунитет. Въпреки това веро-

ятно ще му трябва заплата, защото - как-

то ни е убедил - няма други доходи, а за 

пенсия не е готов. Задава се риск да стане 

жертва на пословицата „От два стола - та 

на земята“.

Трудоустрояването на бивш минис-

тър-председател е сложна задача, която 

може да има международни измерения. 

Най-логично е да си потърси стол набли-

зо - например от другата страна на бул. 

„Дондуков". Щом излезе от Министерския 

съвет и пресече ларгото, отсреща е пре-

зидентството. Още когато почукваше по 

челото новоизбрания през 2012 г. пре-

зидент Росен Плевнелиев, Борисов зая-

ви на всеослушание: „Следващия път съм 

аз". Вярно е, че пропусна следващото за-

въртане на президентската рулетка през 

2017 г., но може да опита тази есен. Така 

ще се отърве от омразния си съсед Румен 

Радев, стига да се справи с една задача: да 

го победи на изборите, за които той вече 

е кандидат. Проблемът е, че Румен Радев 

вече му издърпа килимчето под краката, 

защото е неофициален лидер на фронта 

„АнтиБойко“, който го надви на парламен-

тарните избори.

Ако не се осмели да влезе в челен сблъ-

сък с президента, в който може да загуби 

всички шансове за оцеляване в полити-

ческия живот, ще трябва да си търси ра-

бота в чужбина, защото удобните за него 

столове в България ще свършат. Борисов 

притежава „голяма международна екс-

пертиза". Сам го твърди. Оставил е прия-

тели във всяка столица. Специалистът по 

бойкознание Георги Марков заяви по btV: 

„Меркел на Бойко заложи и той не я изло-

жи“.

Къде ще го поканят, какво ще му пред-

ложат - остава само да изчакаме, защото 

при тези качества офертите няма да за-

къснеят. Липсата на езикови познания не 

е проблем. Ценните хора си имат прево-

дачи, секретари, шофьори, които владе-

ят по няколко езика, защото не са заети с 

управленски грижи и намират свободно 

време да учат. Българската политическа 

школа е дала вече двама бивши премие-

ри да работят за международното благо. 

Първият е Филип Димитров, който въпре-

ки едногодишния си мандат (1991-1992 г.)