21 - 27 април 2021 г.

40

BG 

VOICE

СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

 

BG LINKED

 

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

С

офийското поле, което в да-
лечното минало е било дъно 
на голямо езеро, е изключи-
телно плодородно и според 
исторически сведения тук е 

кипял живот още от дълбока древност - 
5000 години преди новата ера. Предме-
тите, оцелели и достигнали до нас през 
вековете, са уникални находки и обик-
новено се кръщават на името на място-
то, където са открити.

Всичките селища имат своя история и 

историческо наследство. Имената им се 
губят далеч в древността и най-вероят-
но е да имат славянски корени. Според 
стара легенда едни от първите заселни-
ци са били славяни. Керван се движел 
по римския път за Сердика. Бил воден от 
старейшината Кумарич, който вече стар 
и болен, починал тук. Племенният съвет 

го погребал с почести и решил да оста-
не и основе селище, което впоследствие 
е наречено Кумарица.

Според преданията името на квартал 

Славовци е останало от друг славянски 
род, който се заселил недалеч от Кума-
рица и основали селище, което получи-
ло името си от племенния вожд Слову-
тич.

Един от най-старите и известни мана-

стири около София, Обрадовският ма-
настир „Св. Мина“, е разположен севе-
роизточно от центъра на столицата ни, 
в кв. „Бенковски“, на южния бряг на Вла-
дайската река.

Според преданието светата обител е

основана още 

в римско време

а през ХІ век на това място е имало огро-
мен християнски комплекс с 40 парак-
лиса, множество манастирски сгради и 
духовно училище, както и метох на Све-
та гора. Кръстоносните походи и осман-
ските нашествия постепенно заличават 
напълно следите на светата обител, но 
споменът за манастира на името на све-
теца воин Мина остава в легендите, пре-

давани през поколенията.

През 1927 г. селяни от Обрадовци за-

белязали останки от стари зидове, а 
баба Бона от село Григорево, която е 
открила над 100 унищожени черкви и 
манастири, им показала мястото, къде-
то били основите на стара черква и ол-
тарна абсида, до която било аязмото със 
светена вода на манастира. При разко-
паването били намерени части от кръст 
и кандилница, които се съхраняват в 
Църковно-историческия музей. Хрис-
тияните започват да събират средства 
за възстановяване на манастира и през 
1942 г. са положени основите на сегаш-
ния храм, който бил завършен и осветен 
след три години. По-късно са построени 
няколко параклиса, а в олтара на посве-
тения на св. безсребърници и чудотво-
рци Козма и Дамян е

вградено аязмото 

със светена вода

Празникът на манастира е на 11 ноем-

ври, когато Църквата почита паметта на 
свети великомъченик Мина. Той е егип-
тянин, служил в римската войска в град 
Котуан по времето на императорите Ди-

оклетиан и Максимилиан, най-жестоки-
те гонители на християните. Блаженият 
Мина оставил воинското си звание и се 
оттеглил в планините, в пустинни места. 
Той сметнал, че е по-добре да живее със 
зверовете, отколкото с хора, които не 
познават Бога. Мина дълго време се ски-
тал в планините и пустините, с пост и мо-
литва очиствайки душата си и служейки 
ден и нощ на Бог.

Светецът загинал мъченически за 

християнската вяра, защото отказал да 
принесе жертва на езическите идоли. 
Воините отвели свети Мина извън града, 
където отсекли главата му, запалили го-
лям огън и хвърлили в него многостра-
далното му тяло.

Когато огънят изгаснал, вярващите 

дошли на това място и събрали остана-
лите мощи на светеца, обвили ги с чис-
ти повивки и ги помазали с благовония. 
Скоро те пренесли тези свети останки в 
родния му град Александрия и ги погре-
бали в почести. Впоследствие на това 
място била построена черква в името на 
светията.

Много чудеса са ставали пред мощите 

на св. Мина. Много чудеса стават и пред

чудотворната икона 

на св. Мина

в светата обител. Хората идват тук да се 
помолят за здраве, за спасение, за из-
бавление – някои от тях идват за рожба, 
други пък, за да имат сполучлив брак 
– св. Мина помага на хората и те идват 
след това, за да му благодарят за извър-
шените благодеяния.

От самото създаване на манастира 

той е девически. Имало е монахини до 
2004 г., когато последната - благочести-
вата сестра Златка - почина.

Вярващи чакат на опашка по 1-2 часа, 

за да се докоснат до иконата на св. Мина 
и да се помолят да се случи чудото. Мяс-
тото е много красиво, дворът през про-
летта и лятото е отрупан с цветя. Бо-
гомолци изкарват по цял ден лете в 
обителта на раздумка сред тишината зад 
манастирските порти.

Св. Мина, който твори 

чудеса, когато му повярваме

ЛЮБА  

МОМЧИЛОВА

[email protected]

X

Обрадовският манастир пази чудотворната му икона

Обителта и лете, и зиме е посещавана от търсещи утеха богомолци.

Иконата на св. Мина е винаги отрупана с дарове.

Сн. Архив