28 април - 4 май 2021 г.

30

Всяка година едно и също: излезе ли класацията на „Ре-

портери без граници“, и се започват политическите тълкува-
ния. Опозицията вика: в България свобода на словото няма, 
управляващите отвръщат: има, има. Даже наскоро Бойко Бо-
рисов обяви, че „свободата на словото в България е най-сво-
бодна“, нали помните.

Аргументите в тая посока пак всяка година са едни и същи: 

не може България да дели места със страни, в които журна-
листите са физически ликвидирани. А пък у нас всеки може 
да си говори, каквото си иска. Et voila – свобода на словото.

Дали всеки може да си говори, каквото си иска? Я питайте 

Мартин Осиковски, който от свобода на словото си загуби 
работата, а академичното ръководство на УНСС му иска до-
казателства, че посещението на Бойко Борисов с водачи на 
листи на ГЕРБ, няколко дни преди изборите, е предизборна 
проява.

За друго ми е думата обаче: няма ли свободна журналисти-

ка в една страна, е силно възможно, да не кажа почти сигур-
но, че няма свободно общество. Ама не свободно в смисъл 
да иде да вика някъде „Оставка“, а свободно да разбере защо 
трябва да си потърси правата. 

Чрез журналистите обществото задава въпроси и търси 

отговори на онези, чрез които управлява. Т.е. гражданинът 
е в центъра на тая работа. Веднъж на избори овластява едни 
люде, за да управлява собствената си съдба чрез тях. А после 
чрез други люде държи тия избраните отговорни. 

Какво виждаме тия дни: лидерите на двете партии, полу-

чили най-голяма подкрепа на изборите преди 20 дни, кате-
горично отказват да отговарят на въпроси. И двамата се ока-
заха барикадирани и дълбоко скрити в покоите си, без дори 
намек за пробив на укритието.

А въпросното укритие, знаете, е съвсем „публично и про-

зрачно“. Явяват се на живо във фейсбук, държат речи, гле-
дат кръвнишки, показват си патериците. После излъчването 
спира. И изтича безкритично по телевизиите.

И двамата имат охрана срещу въпроси. Единият охранител 

е партийният ПР. Другият - глас зад кадър, на когото Слави 
Трифонов му каза, че добре го снима с личния му телефон. И 
го похвали, че „много хубави въпроси“ е започнал за задава. 
Въпросите бяха в стил: „как ги постигате тия успехи, другарю 
директор“. ПР екипът на ГЕРБ пък вече дори няма нужда да 
задава въпроси на Борисов, той декламира това, което си е 
наумил. 

Всъщност, ето това е 112-то място по свобода на слово-

то. И то е проблем на цялото общество. Защото то чува само 
това, което актуалният политически лидер иска да се чуе. Ре-
пликите към него са подавани от подвластни партийци. А 
медиите така или иначе ще ги завъртят в ефир.

И подобно отношение към иначе възвеличавания суверен 

е не просто обида, то е кражба на свободната воля. Която се 
извършва като оная закачка с чашките и топчето „тука има 
– тука нема“, която зевзеците преди години разиграваха по 
чакалните на селските автогари. Скриват топчето на сувере-
на.... съвсем пред очите му. Той си мисли, че всичко вижда. И 
накрая вдига чашката... под нея няма нищо. 

Няма по-банален цитат в тая ситуация от познатия до бол-

ка извод на Оруел: Войната е мир. Свободата е робство. Не-
вежеството е сила. 

Можем да продължим: прозрачността е задкулисие, фейс-

бук лайфът е укритие и т.н. 

Не знам дали „Има такъв народ“ е инженерен проект, ка-

къвто въпрос прозвуча тая сутрин, ако не се лъжа, в Нова 
телевизия. Знам едно: и ГЕРБ, и „Има такъв народ“ усвоиха 
модела на ДПС. Преди години, когато Ахмед Доган не беше 
почетен, а действащ председател на партията, почти никога 
не се появяваше на пресконференции. Действаха партийни-
те подизпълнители и следваше мълчание.

Струва ми се, че тогава той мълчеше, за да избегне въпро-

си, поради липсата на Фейсбук. Сега те избягват въпроси на 
живо във Фейсбук.

ПОЛИНА 

ПАУНОВА*

Барикадирани 

лидери

*Авторката е журналист в „Свободна Европа“, коментарът е 

публикуван в личния й профил във Фейсбук.

 блог