28 април - 4 май 2021 г.
30
Всяка година едно и също: излезе ли класацията на „Ре-
портери без граници“, и се започват политическите тълкува-
ния. Опозицията вика: в България свобода на словото няма,
управляващите отвръщат: има, има. Даже наскоро Бойко Бо-
рисов обяви, че „свободата на словото в България е най-сво-
бодна“, нали помните.
Аргументите в тая посока пак всяка година са едни и същи:
не може България да дели места със страни, в които журна-
листите са физически ликвидирани. А пък у нас всеки може
да си говори, каквото си иска. Et voila – свобода на словото.
Дали всеки може да си говори, каквото си иска? Я питайте
Мартин Осиковски, който от свобода на словото си загуби
работата, а академичното ръководство на УНСС му иска до-
казателства, че посещението на Бойко Борисов с водачи на
листи на ГЕРБ, няколко дни преди изборите, е предизборна
проява.
За друго ми е думата обаче: няма ли свободна журналисти-
ка в една страна, е силно възможно, да не кажа почти сигур-
но, че няма свободно общество. Ама не свободно в смисъл
да иде да вика някъде „Оставка“, а свободно да разбере защо
трябва да си потърси правата.
Чрез журналистите обществото задава въпроси и търси
отговори на онези, чрез които управлява. Т.е. гражданинът
е в центъра на тая работа. Веднъж на избори овластява едни
люде, за да управлява собствената си съдба чрез тях. А после
чрез други люде държи тия избраните отговорни.
Какво виждаме тия дни: лидерите на двете партии, полу-
чили най-голяма подкрепа на изборите преди 20 дни, кате-
горично отказват да отговарят на въпроси. И двамата се ока-
заха барикадирани и дълбоко скрити в покоите си, без дори
намек за пробив на укритието.
А въпросното укритие, знаете, е съвсем „публично и про-
зрачно“. Явяват се на живо във фейсбук, държат речи, гле-
дат кръвнишки, показват си патериците. После излъчването
спира. И изтича безкритично по телевизиите.
И двамата имат охрана срещу въпроси. Единият охранител
е партийният ПР. Другият - глас зад кадър, на когото Слави
Трифонов му каза, че добре го снима с личния му телефон. И
го похвали, че „много хубави въпроси“ е започнал за задава.
Въпросите бяха в стил: „как ги постигате тия успехи, другарю
директор“. ПР екипът на ГЕРБ пък вече дори няма нужда да
задава въпроси на Борисов, той декламира това, което си е
наумил.
Всъщност, ето това е 112-то място по свобода на слово-
то. И то е проблем на цялото общество. Защото то чува само
това, което актуалният политически лидер иска да се чуе. Ре-
пликите към него са подавани от подвластни партийци. А
медиите така или иначе ще ги завъртят в ефир.
И подобно отношение към иначе възвеличавания суверен
е не просто обида, то е кражба на свободната воля. Която се
извършва като оная закачка с чашките и топчето „тука има
– тука нема“, която зевзеците преди години разиграваха по
чакалните на селските автогари. Скриват топчето на сувере-
на.... съвсем пред очите му. Той си мисли, че всичко вижда. И
накрая вдига чашката... под нея няма нищо.
Няма по-банален цитат в тая ситуация от познатия до бол-
ка извод на Оруел: Войната е мир. Свободата е робство. Не-
вежеството е сила.
Можем да продължим: прозрачността е задкулисие, фейс-
бук лайфът е укритие и т.н.
Не знам дали „Има такъв народ“ е инженерен проект, ка-
къвто въпрос прозвуча тая сутрин, ако не се лъжа, в Нова
телевизия. Знам едно: и ГЕРБ, и „Има такъв народ“ усвоиха
модела на ДПС. Преди години, когато Ахмед Доган не беше
почетен, а действащ председател на партията, почти никога
не се появяваше на пресконференции. Действаха партийни-
те подизпълнители и следваше мълчание.
Струва ми се, че тогава той мълчеше, за да избегне въпро-
си, поради липсата на Фейсбук. Сега те избягват въпроси на
живо във Фейсбук.
ПОЛИНА
ПАУНОВА*
Барикадирани
лидери
*Авторката е журналист в „Свободна Европа“, коментарът е
публикуван в личния й профил във Фейсбук.
блог