Page 21

16 - 22 юни 2021 г.

VOICE

СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

BG LINKED

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

оркестъра на „Титаник“ е сви-
рил и българин. Това се твър-
деше доскоро. Сред митовете
и градските легенди се носе-
ше и мълвата, че софийски му-

зикант бил харесан от диригента на ор-
кестъра Уолъс Хартли и той го взел на
борда на кораба. Друга версия пък раз-
казваше, че нашенецът, по някакви не-
известни причини, пропуснал да се качи
и така се спасил от сигурна гибел в оке-
ана. Всъщност, яснота в историята внесе
наскоро внукът на българския музикант
Христо Серафимов – Славчо Серафи-
мов, с когото успяхме да се срещнем в
родната му Сапарева баня.

Оказва се, че Христо е бил виртуоз на

кларинета, самоук музикант в оркестъ-
ра на Гвардейския на Негово величест-
во полк. Серафимов се надсвирвал с ди-
ригента на оркестъра на най-известния
емигрантски кораб, по всяка вероятност

– в градското казино в София, днес – Со-
фийска градска художествена галерия.
Христо успял да надсвири чужденеца
и онзи му дал билет за „Титаник“. Бълга-
ринът обаче е военен музикант в оркес-
търа и не го пускат от войската, което и
спасява живота му, за да не потъне с „Ти-
таник“. Две години по-късно, след много
перипетии, той все пак се освобождава
от армията, уволнява се от оркестъра и
заминава за САЩ.

Тук обаче липсва нещо. Едва ли Уоръс

Хартли е носил в джоба си билети за „Ти-
таник“! Та това все пак е бил най-модер-
ният за времето си кораб, едва ли ня-
кой ще даде, било то и на диригента на
оркестъра, билети, които той да разда-
ва наляво и надясно по своя воля. И все
пак тази история има своя живот.

Тя много силно прилича и на една дру-

га история, тази на Стойо Крушкин, кой-
то е много близък приятел и колега на

Христо, с когото по-късно двамата наис-
тина

заедно заминават

за Америка

Семейното предание твърди, че и Сто-

йо е трябвало да пътува на „Титаник“. Той
заминава с влак до град Шербур, къде-
то е трябвало да се качи на знаменития
кораб. Случва се обаче така, че влакът
закъснява и той пропуска да се качи на
кораба. Връщането му отнема известно
време, защото не е подготвен за него.
През това време обаче „Титаник“ потъва
в океана и съпругата на Стойо, Николи-
ца, прави молебен за заупокой в София,
защото е убедена, че мъжът й е загинал.
Изненадата й е голяма, когато той се за-
връща жив и здрав.

Изследовател на пътуването на „Тита-

ник“ се обърна преди време към нас с
писмо, което хвърля светлина върху ис-
торията. В него се казва: „…Имам инфор-
мация, където пише име - С. Крушкин,

дата, кога е бил на кораба… прочетох,
че Стою Крушкин е трябвало да пътува с
„Титаник“ от пристанище Шербур-Фран-
ция. Ползвал съм енциклопедии и още
много форуми, статии и данни от книги
и документални филми. В един от списъ-
ците във форум за „Титаник“ и списъци-
те на архиви от Ловешко и Троянско се
споменава и Стою Крушкин, който е бил
музикант на кораба и се качва от Шер-
бург…“. Данните обаче не са точни, за-
щото историята наистина е доста по-раз-
лична.

Всъщност предложение, придружено

с билет за „Титаник“, вероятно наистина е
било отправено към Христо Серафимов.
Христо не може да замине и съществу-
ва голяма вероятност той да е предло-
жил билета, ако наистина е имал такъв,
на своя най-добър приятел и колега Сто-
йо, откъдето и идва историята за негово-
то „несполучливо пътуване“ на „Титаник“.

История

на емиграцията

Българската загадка

на „Титаник“

Имало ли е нашенец в оркестъра на злополучния кораб?

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Какво сочат данните от архивите?

Справка в Централния военен ар-

хив във Велико Търново сочи, че Сто-
йо, който също е военен музикант, през
януари 1911 г. за добро поведение и
усърдие към музикантското изкуство
е произведен в чин вахмистър. След
това не се споменава да е освобожда-
ван от армията, но веднага след горна-
та информация в справката е посоче-
но, че „…съгласно Височайша заповед
№ 123/1913 г. по Действащата армия
му се зачита двойно изслужено време
от деня на мобилизацията 17 септем-
ври 1912 г. до деня на сключването на
мира 28 юли 1913 г. /Заповед по полка
№ 125& 16/8 август 1913 г./.

Ако предположим, че той е ангажи-

ран с войската повторно, едва при мо-
билизацията на 17 септември 1912 г., то
вероятно той е бил свободен към ап-
рил 1912 г., когато именно пътува „Ти-
таник“. Това дава основание да се пред-
положи също, че е бил в състояние
да приеме билетът, който евентуално
Христо Серафимов е спечелил.

Двамата заминават за Амери-

ка на 23 септември 1913 г. от прис-
танището в Ротердам с кораба
„Ураниум“ към Ню Йорк, където прис-
тигат на 6 октомври. Данните са от сай-
та libertyellisfoundation.org.

Енциклопедия „Титаника“ пък ни

дава допълнителна информация за ор-
кестъра на легендарния кораб. Там са
отбелязани осем музиканти, които са
изписани с имената им и с номерата на
билетите им. Всички те са се качили на
кораба още в Саутхямптън и всички са
били настанени във втора класа, което
е достатъчно документално доказател-
ство, че български музикант на „Тита-
ник“ не е имало!

Историите на Христо Серафимов и

Стойо Крушкин също са твърде досто-
верни, защото няма как две фамилии да
си измислят независимо една от друга
една такава зловеща игра със съдбата
на двама души!

Уолс Хартли, диригент на оркестъра на „Титаник“.

Христо Серафимов (вляво) и Стойо Крушкин

(вдясно).

Сн.: izsofia.blogspot.com

Сн.: Архив на автора

Легендарният „Титаник“…!

Сн.: www.ozone.bg