16 - 22 юни 2021 г.

25

BG 

VOICE

СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

 

BG LINKED

 

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

Втората теза според тях за инциден-

та е, че повече от 30 г. не е провеждана 
парашутна подготовка над море и не е 
оттренирано технологично катапулти-
ране над вода. Особено когато летецът 
вижда, че навлиза в морето. Тогава той 
даже трябвало да се освободи от пара-
шута, като махне презрамките, които го 
държат за пилотската седалка. В проти-
вен случай, като се навлажни парашутът, 
ставал като котва и

летецът не можел 

да изплува

Не е ясно и дали е имало допълнител-

ни радари освен дежурните по график. 
„Примерно, от 12 през нощта до 2,00 ч 
дежури еди-кой си радар над Братово, 
друг над Плевен и т.н. Те формират ради-
олокационно поле. Като минава самолет 
през това поле, той се вижда на екрана 
и щурманите вземат решение, ако има 
наши самолети във въздуха, какво да 
правят. Въпросът е дали към нормалния 
дежурен радар, който е работил по това 
време, са били включени по заповед до-
пълнителни, за да осигуряват стрелбите 
в Шабла“, пита опитен авиоинженер.

Отговори дължали и наземните спе-

циалисти, тъй като управлението на са-
молета става от команден пункт, в кой-
то стоят диспечери. Те имат пред себе си 
изнесени екрани от радар и наблюдават 
къде е изтребителят, имат пряка връзка с 
летеца и го насочват.

„Големият въпрос е управлението на 

полета от земята - какво е било, кой го 
е правил, въз основа на информацията 
от кой радар“, допълват експерти. И по-
сочват, че по принцип на Запад, когато се 
правят такива полети, се осигуряват от 

три самолета. Единият пускал мишена-
та, оттеглял се настрани и играел роля-
та на контрол - заснемал всичко. Вторият 
удрял мишената, а третият бил наблюда-
ващ, спасителен и насочващ. Ако нещо 
не е наред, той предупреждавал стреля-
щия да не го прави.

Всичко, каквото е правил майор Тер-

зиев, било тренирано често и много-
кратно в българската авиация преди. А в 
последните години било загърбено с оп-
равданието за финансов недостиг.

Докато американските пилоти летят 

средно по 100 часа, то българските им 

колеги са във въздуха едва 15-20 часа на 
година, гневят се експертите.

Недостигът на достатъчно часове за 

тренировки беше коментиран и от пре-
зидента Румен Радев. Именно заради 
непоследователната политика за стаби-
лизиране на бойната авиация сегашни-
ят държавен глава подаде оставка през 
2015 г. от поста командир на Военновъз-
душните сили. След обещания, дадени от 
властта тогава, Радев оттегли оставката 
си. Но в своя статия „Дойче веле“ запита: 
„Как се пази небе с четири грохнали Миг-
29?“

Годни ли са самолетите?

Изтребителите МиГ-29 на българската 

авиация са над 30-годишни. Те са закупе-
ни в края на 80-те години на миналия век 
от СССР. Първите от тях пристигат в Бъл-
гария и постъпват на въоръжение през 
1989 г.

Постепенно през 90-те години Бълга-

рия започва да съкращава бойната си 
авиация и остава само с 16 изтребителя 
МиГ-29. Те обаче хронично страдат от не-
достиг на резервни части.

При катастрофа през 2012 г., при коя-

то двамата пилоти успяват да катапулти-
рат и остават невредими, авиацията губи 
един от своите МиГ-29 и те остават 15 до 
инцидента миналата сряда.

Всъщност обаче от години летят само 8 

МиГ-29, а останалите се ползват за доно-
ри на резервни части.

Първите опити за модернизация на 

МиГ-29 започна първото правителство на 
Бойко Борисов паралелно с проект за за-
купуване на нов боен самолет. Тогаваш-
ните планове бяха МиГ-29 да се използва 
най-много до 2015 г.

През 2015 г. тогавашният министър на 

отбраната Николай Ненчев сключи дого-
вор за ремонт на изтребителите с Полша. 
А през 2016 г. полетя и първият изтреби-
тел с полски двигател. Впоследствие след 
падането на второто правителство на Бо-
рисов обаче Ненчев бе обвинен от проку-
ратурата, че със сделката е накърнил ин-
тересите на Русия. И бе съден, а през тази 
година и окончателно оправдан.

Последният проект за модернизация 

на тези изтребители пък бе задвижен 
от Красимир Каракачанов. Той директ-
но сключи с руската компания РСК „МиГ“ 
договор за ремонт на машините на стой-
ност 80 млн. лв. Каракачанов осъществи 
сделката, въпреки че срещу Русия вече 
бе наложено ембарго заради анексира-
нето на Крим, а НАТО вече открито раз-
глеждаше Москва като враг. Руснаците 
обаче бавят голяма част от ремонта на 
българските изтребители, като се оправ-
дават с пандемията от коронавирус. До-
говорът е за ремонт на всичките налични 
към онзи момент 15 изтребителя.

Така МиГ-29 трябва да останат да се 

ползват поне до 2030 г., въпреки че през 
2023-2024 г. ВВС вече трябва да разпо-
лагат с чисто нови осем броя F-16 Block 
70. Причината е, че за да може България 
сама да охранява небето си, са нужни 
поне 16 летящи изтребителя. Малко след 
като плати над 2 млрд. лв. за покупката 
на първите осем американски самолета, 
третото правителство на Борисов обяви, 
че ще иска оферта за още 8. Реално обаче 
на тази сделка не бе даден ход.

А първите дни на месец юни се ока-

заха черни за българската авиация. 

Точно 28 български пилоти отлетяха 

завинаги именно в този месец.

Колегите на трагично загиналия пре-

ди седмица Валентин Терзиев споде-

лят, че доскоро се е правело курбан в 

началото на юни за здраве за това ле-

тците да се връщат живи и здрави след 

полет.

На 11 юни 2018 г. хеликоптер Ми-17 

от авиобаза Крумово пада в района 

на летището. Загиват двамата пилоти - 

кап. Пламен Пантелеев, 47-годишен, от 

Бяла, Русенско, и кап. Стоян Неделчев, 

45-годишен, от Елхово. Първият от тях 

е имал над 600, а вторият - над 500 ле-

тални часа, а бордният техник беше ра-

нен. Инцидентът стана при трениров-

ка за аварийно-спасителна дейност с 

единствения летящ военнотранспор-

тен хеликоптер от подобен тип в този 

момент.

На 9 юни 2017 г. вертолет „Пантер“ 

пада във водите на Черно море край 

Камчия при изпълнение на задачи по 

време на тактическо учение. При ин-

цидента загива 38-годишният коман-

дир Георги Анастасов. Другите двама 

членове на екипажа - капитан Анатоли 

Апостолов и капитан Павел Симеонов, 

са настанени за лечение във Военно-

морската болница във Варна.

На 02.06.1999 г. при полет от лети-

ще Граф Игнатиево с МиГ-21 УМ заги-

ват военните пилоти старши лейтенант 

Сашо Димитров Николов и капитан Ге-

орги Богданов Русев. „Спарката“ се раз-

бива в околностите на село Драгомир, 

Пазарджишко.

Още 22-ма български летци губят 

живота си при авиоинциденти през 

този месец още от далечната 1916 г. та 

чак до наши дни.

Черният юни за българската авиация

Районът на военните учения край Шабла. 

Сн.: БТА