16 - 22 юни 2021 г.

27

BG 

VOICE

СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

 

BG LINKED

 

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

Т

ова е краят. След дванадесет 
години ерата на Нетаняху при-
ключи. Следобед в неделя но-
вото „Правителство на промя-
ната“, както се нарича самото 

то, положи клетва. Израел отваря нова 
глава в своята история. Само че: Каква?

Коалицията на новия израелски пре-

миер Нафтали Бенет се състои от осем 
партии, които представляват целия иде-
ологически спектър, отляво надясно. И 
за първи път в историята на държава-
та арабска партия ще има представител 
в правителството. Обединява ги само 
една мисъл: Бенджамин

Нетаняху трябва 

да си тръгне

пише в коментар за германския Die Zeit 
публицистът и автор Ричард Шнайдер.

Няма съмнение, че човекът, който 

беше ръководител на правителството в 
продължение на 12 г. и по този начин за-
емаше поста на държавен глава дори по-
дълго от основателя на държавата Дей-
вид Бен Гурион, спечели международен 
имидж, какъвто никой друг местен по-
литик няма. Дори европейските прави-
телствени ръководители не влизаха и 
излизаха от Белия дом и Кремъл толко-
ва често, колкото Нетаняху. Под негово 
ръководство Израел постигна светов-
ни стандарти в много области, наскоро 
благодарение на успешната ваксинация 
срещу коронавируса. Никоя държава не 
беше ваксинирала своите граждани тол-
кова бързо, толкова успешно, колкото 
еврейската държава.

През последните години обаче име-

то Нетаняху все по-често означава анти-
демократичен, почти автократичен стил 
на управление. Главата на правител-
ството раздели населението с популист-
ки средства, пише още изданието, цити-
рано от „Инвестор“. Всеки, който не беше 
за него, бил срещу него и по този начин - 
не политически противник, а враг. Отно-
во и отново той атакуваше своите кри-
тици, говореше за фалшиви новини, за 
„дълбоката държава“, за заговор срещу 
него.

Нетаняху е съден за предполагаема 

корупция по три дела, което може по-
тенциално да доведе до това, че той ско-

ро може да се озове дори зад решет-
ките. За да предотврати това, в крайна 
сметка той беше готов да остави добро-
то на страната зад себе си. Почти вся-
ко политическо решение беше насоче-
но към някакво избягване на процеса. 
И все повече политици, особено онези, 
които стояха до него години наред, ос-
ъзнаха, че този човек

заплашва да разкъса 

демокрацията

единството на обществото и да потопи 
в бездната цялата държава със себе си.

От неделя това е в миналото. Пред-

стои да видим какво следва. Новата ко-
алиция първо ще иска и трябва да про-
дължи прагматично, идеологическите 
решения едва ли са възможни, десните 
партии и тези, които са в центъра вляво, 
са взели предпазни мерки.

Яир Лапид, архитектът на тази коали-

ция, чиято партия има най-много мес-
та в това правителство, бе договорил 
с Нафтали Бенет механизъм за вето за 
възможни идеологически решения. В 
ежедневието на министър-председате-

ля Бенет, който трябва да бъде заменен 
на длъжност от Лапид след две години, 
първоначално така или иначе няма да 
има много място за това. Важно е да се 
сложи край на разделението и омразата, 
да се запълнят разломите между ляво и 
дясно, между религиозност и светскост, 
между евреи и араби в страната –

бездна, която Нетаняху 

разшири

и отвори през последните години. Ва-
жно е да се възстанови доверието в 
демокрацията и демократичните ин-
ституции. Трябва да се преодолеят и 
социалните проблеми, възникнали не 
само от пандемията, но и от икономи-
ческата политика на Нетаняху.

Това ще бъдат огромни задачи. Бе-

нет, Лапид и техните другари ще трябва 
да се тревожат повече за вътрешните 
проблеми, отколкото за външните, ако 
не вземаме предвид екзистенциалната 
заплаха, породена от Иран. За момен-
та е малко вероятно да има и промени 
за палестинците. Окупираните райони 
със сигурност няма да бъдат анексира-

ни поради правото на вето, но и сели-
щата няма да бъдат изоставени...

Примирието след последната война 

в Газа преди месец е нестабилно. Няма 
разумно съгласие с ислямистите, кои-
то заплашват да „накажат“ всяка непод-
ходяща политическа дейност в Йеруса-
лим с подновен ракетен огън...

Въпросът сега е дали в рамките на 

това заредено с напрежение настрое-
ние в страната партиите, които сега са 
изпратени в опозицията, особено Ликуд 
на Нетаняху, ще провокират сблъсъци

подобни на гражданска 

война

В речта си преди гласуването на но-

вото правителство Нетаняху на прак-
тика заплаши с това в новата си роля 
на лидер на опозицията. Той щял да се 
върне на власт, щял да работи за сваля-
нето на това правителство...

Нетаняху сериозно вярва, че той и 

само той има право на министерския 
пост. Той е убеден, че само той може да 
спаси еврейския народ от втори Шоа, 
ако САЩ отново се присъединят към 
ядреното споразумение с Иран, а Техе-
ран, както бе досега, просто ще про-
дължава да работи по програмата си 
за атомни бомби. В речта си той даде 
на Бенет гръбнака да се защити срещу 
президента на САЩ Джо Байдън и да му 
се противопостави с категорично „не“ 
на новото ядрено споразумение.

Това обявяване на война обаче може 

да засили сплотеността на тази иначе 
коренно различна коалиция. Колкото 
по-заплашителен е Нетаняху спрямо 
новото правителство, толкова по-ско-
ро министрите ще оставят настрана въ-
трешните си противоречия и спорове, 
за да осигурят по-голямата цел: да за-
щитят обществото на Израел от този 
популист...

Възможно е новото правителство да 

има само едно постижение в крайна 
сметка: смяната на министър-предсе-
дател, който изпрати народа си до ур-
ните четири пъти през последните две 
години, за да спаси властта им. Дори 
само това обаче е постижение. Днес в 
израелската политика отново има дви-
жение.

Това е краят, Биби* си отива

X

След 12 г. ерата на Нетаняху приключи. Израел отваря нова глава, въпросът е каква