30 юни - 6 юли 2021 г.

21

BG 

VOICE

СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

 

BG LINKED

 

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

В 

продължение на почти десет 
години, през 50-те години на 
ХХ в., България не поддържа 
дипломатически отношения 
със САЩ и това я превръща в 

единствената държава от така нарече-
ния „Източен блок“, която се намира в 
такава позиция. През 1960 г., дни преди 
прословутия случай с обувката на съвет-
ския лидер Никита Хрушчов, когато той 
си я събува и започва да тропа с нея по 
банката пред него по време на заседа-
ние на ООН, Тодор Живков пътува към 
САЩ.

Корабът е „Балтика“, а на него са освен 

Живков и съветският лидер, така също 
и лидерите на Чехословакия и на Румъ-
ния – Янош Кадър и Георге Георгиу-Деж. 
Случката е подробно описана в статия 
на сайта debati.bg от Константин Мишев, 
бивш кореспондент на Радио „Свободна 
Европа“ в Ню Йорк.

Единствената снимка, която е запа-

зена от онези дни на Тато, както нари-
чаха комунистическия владетел Тодор 
Живков, е от Ню Йорк, където физионо-
мията му издава

едно истинско безсилие 

и отчаяние

от това, което вижда. Той се надява ве-
роятно да види един упадъчен Запад, но 
вижда една силно развита страна, сре-
щу която дори да тичаме, пак не бихме 
я стигнали в онези години, когато ко-
мунистическата система у нас „дояжда“ 
остатъците от царска България и вече 
залита в пропастта на нескончаемите 
икономически кризи, рестрикциите и 

стопанските недомислия, които ще до-
ведат страната ни до сигурен фалит, при 
това не само веднъж!

В нашата делегация в САЩ тогава вли-

зат редица изтъкнати комунистически 
функционери, което знаем от книгата на 
известния дипломат Райко Николов, кой-
то служи по онова време в българската 

легация във Вашингтон. Това са външни-
ят министър Карло Луканов, шефът на 
кабинета на Живков Милко Балев, кол-
кото и да е странно - посланикът на Бъл-
гария в Москва Любен Герасимов, глав-
ният редактор на вестник „Работническо 
дело“ Георги Боков и шефът на УБО гене-
рал Гръбчев. По-интересен обаче е слу-
чаят с едно интервю, което Живков дава 
пред вестник „The Washington Post“ и 
пред журналиста Едуин Гриц.

Карло Луканов се противопоставя на 

това, защото знае, че журналистите в 
САЩ не са като „журналистите“ в Бълга-
рия тогава и

няма да задават 

само удобни въпроси

на българския комунистически лидер. 
Въпреки това интервюто се състои и то 
се оказва пълен провал. Питат Живков 
дали позицията на България се разли-
чава от тази на Китай по външнополи-
тически теми, питат го и за поведението 
на Хрушчов, и Живков, разбира се, изпа-
да в ступор, защото не очаква такива въ-
проси, защото такива въпроси в Бълга-
рия никой дори не би си и помислил да 
му зададе. Той отговаря механично, не 
знае как да увърта, защото просто не му 
се е налагало да го прави в родината си. 
Именно заради това Луканов е бил прав, 
когато се е противопоставял на това ин-
тервю, защото той е знаел, че резултатът 
ще е именно този.

Когато се връщат в България, главният 

редактор на казионния в. „Работническо 
дело“ Георги Боков пуска цялото интер-
вю на вожда, но променя отговорите на 
Живков. Така се оказва, че той „дава“ уг-
одни на Москва отговори, които дори и 
не си е помислял да даде по време на съ-
щото интервю в САЩ.

История  

на емиграцията

Как Тодор Живков „надхитри“ 

„The Washington Post“

X

„Журналистите в САЩ не са като тези в 

България и не задават само удобни въпроси“

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Диктаторът става 

жертва на самия себе си

Фактът с въпросното интервю оба-

че идва да покаже до каква степен ко-
мунистическите лидери в „съветския 
блок“ са си представяли Запада. Те са 
си мислели, че каквато власт имат в 
своите държави, окупирани от Черве-
ната армия, същата власт и най-вече 
респект имат и на Запад. Това е и при-
чината, поради която Живков самоот-
вержено решава да даде интервю, с 
което се надява да рекламира не тол-
кова България, тя не му е важна, особе-
но след като няколко пъти я предлага 
на СССР, колкото политическата систе-
ма в страната ни, която по това време е 
васал на Москва. Живков иска да се по-
каже пред съветския лидер Хрушчов 
като един истински комунист, който, 
видите ли, дава интервю пред западен 
вестник, при това не кой да е, и обяс-

нява колко хубаво нещо е комунизмът, 
въпреки твърденията на западната об-
щественост за насилие над хората от-
въд „желязната завеса“.

Получава се обаче обратният ефект! 

Живков става жертва на самия себе си, 
на собствената си политическа огра-
ниченост, обществена и икономиче-
ска некомпетентност и дипломатиче-
ско безсилие.

Журналистите на Запад не са това, 

което са техните „колеги“ на Изток в 
съветския блок и нещата излизат из-
вън контрол. А това обезоръжава вез-
десъщия комунистически диктатор и 
той допуска грешката да бъде просто-
вато откровен – какъвто впрочем си е 
като натура, което е единственото му 
„оръжие“ срещу безкомпромисната 
истина.

Тодор Живков в Ню Йорк,1960 г.  

Никита Хрушчов и Тодор Живков при посрещането на съветския лидер в България през 1962 г. Двамата 

вождове се возят в американски „Кадилак кабриолет“. 

Сн.: Изгубената България

Сн.: Изгубената България

На палубата на „Балтика“ с Хрушчов и сътрудници. 

Сн.: debati.bg