30 юни - 6 юли 2021 г.
21
BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
В
продължение на почти десет
години, през 50-те години на
ХХ в., България не поддържа
дипломатически отношения
със САЩ и това я превръща в
единствената държава от така нарече-
ния „Източен блок“, която се намира в
такава позиция. През 1960 г., дни преди
прословутия случай с обувката на съвет-
ския лидер Никита Хрушчов, когато той
си я събува и започва да тропа с нея по
банката пред него по време на заседа-
ние на ООН, Тодор Живков пътува към
САЩ.
Корабът е „Балтика“, а на него са освен
Живков и съветският лидер, така също
и лидерите на Чехословакия и на Румъ-
ния – Янош Кадър и Георге Георгиу-Деж.
Случката е подробно описана в статия
на сайта debati.bg от Константин Мишев,
бивш кореспондент на Радио „Свободна
Европа“ в Ню Йорк.
Единствената снимка, която е запа-
зена от онези дни на Тато, както нари-
чаха комунистическия владетел Тодор
Живков, е от Ню Йорк, където физионо-
мията му издава
едно истинско безсилие
и отчаяние
от това, което вижда. Той се надява ве-
роятно да види един упадъчен Запад, но
вижда една силно развита страна, сре-
щу която дори да тичаме, пак не бихме
я стигнали в онези години, когато ко-
мунистическата система у нас „дояжда“
остатъците от царска България и вече
залита в пропастта на нескончаемите
икономически кризи, рестрикциите и
стопанските недомислия, които ще до-
ведат страната ни до сигурен фалит, при
това не само веднъж!
В нашата делегация в САЩ тогава вли-
зат редица изтъкнати комунистически
функционери, което знаем от книгата на
известния дипломат Райко Николов, кой-
то служи по онова време в българската
легация във Вашингтон. Това са външни-
ят министър Карло Луканов, шефът на
кабинета на Живков Милко Балев, кол-
кото и да е странно - посланикът на Бъл-
гария в Москва Любен Герасимов, глав-
ният редактор на вестник „Работническо
дело“ Георги Боков и шефът на УБО гене-
рал Гръбчев. По-интересен обаче е слу-
чаят с едно интервю, което Живков дава
пред вестник „The Washington Post“ и
пред журналиста Едуин Гриц.
Карло Луканов се противопоставя на
това, защото знае, че журналистите в
САЩ не са като „журналистите“ в Бълга-
рия тогава и
няма да задават
само удобни въпроси
на българския комунистически лидер.
Въпреки това интервюто се състои и то
се оказва пълен провал. Питат Живков
дали позицията на България се разли-
чава от тази на Китай по външнополи-
тически теми, питат го и за поведението
на Хрушчов, и Живков, разбира се, изпа-
да в ступор, защото не очаква такива въ-
проси, защото такива въпроси в Бълга-
рия никой дори не би си и помислил да
му зададе. Той отговаря механично, не
знае как да увърта, защото просто не му
се е налагало да го прави в родината си.
Именно заради това Луканов е бил прав,
когато се е противопоставял на това ин-
тервю, защото той е знаел, че резултатът
ще е именно този.
Когато се връщат в България, главният
редактор на казионния в. „Работническо
дело“ Георги Боков пуска цялото интер-
вю на вожда, но променя отговорите на
Живков. Така се оказва, че той „дава“ уг-
одни на Москва отговори, които дори и
не си е помислял да даде по време на съ-
щото интервю в САЩ.
История
на емиграцията
Как Тодор Живков „надхитри“
„The Washington Post“
X
„Журналистите в САЩ не са като тези в
България и не задават само удобни въпроси“
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
Диктаторът става
жертва на самия себе си
Фактът с въпросното интервю оба-
че идва да покаже до каква степен ко-
мунистическите лидери в „съветския
блок“ са си представяли Запада. Те са
си мислели, че каквато власт имат в
своите държави, окупирани от Черве-
ната армия, същата власт и най-вече
респект имат и на Запад. Това е и при-
чината, поради която Живков самоот-
вержено решава да даде интервю, с
което се надява да рекламира не тол-
кова България, тя не му е важна, особе-
но след като няколко пъти я предлага
на СССР, колкото политическата систе-
ма в страната ни, която по това време е
васал на Москва. Живков иска да се по-
каже пред съветския лидер Хрушчов
като един истински комунист, който,
видите ли, дава интервю пред западен
вестник, при това не кой да е, и обяс-
нява колко хубаво нещо е комунизмът,
въпреки твърденията на западната об-
щественост за насилие над хората от-
въд „желязната завеса“.
Получава се обаче обратният ефект!
Живков става жертва на самия себе си,
на собствената си политическа огра-
ниченост, обществена и икономиче-
ска некомпетентност и дипломатиче-
ско безсилие.
Журналистите на Запад не са това,
което са техните „колеги“ на Изток в
съветския блок и нещата излизат из-
вън контрол. А това обезоръжава вез-
десъщия комунистически диктатор и
той допуска грешката да бъде просто-
вато откровен – какъвто впрочем си е
като натура, което е единственото му
„оръжие“ срещу безкомпромисната
истина.
Тодор Живков в Ню Йорк,1960 г.
Никита Хрушчов и Тодор Живков при посрещането на съветския лидер в България през 1962 г. Двамата
вождове се возят в американски „Кадилак кабриолет“.
Сн.: Изгубената България
Сн.: Изгубената България
На палубата на „Балтика“ с Хрушчов и сътрудници.
Сн.: debati.bg