Page 28

30 юни - 6 юли 2021 г.

VOICE

СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

BG LINKED

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

Зак и приятелката му.

алко преди Коледа един
млад мъж слага край на
живота си и оставя без-
утешни родителите си,
братята си и приятелка-

та си. Зак Ийстър обаче оставя писмо от
39 страници, в което моли мозъкът му
да бъде даден за изследване, за да може
да послужи за спасението на други като
него.

Преди да се самоубие, Зак работи в за-

страхователна компания, но преди това
дълги години играе в НФЛ. Винаги е бил
сред най-здравите момчета в отбора си,
повалял е брутално съотборниците си с
глава като лайнбекер.

Американският футбол дълги години е

всичко за младежа и за семейството му.
Това е страст, предавана

поколение след поколение

Зак започва да играе още на осем, без

да подозира, че играта, която толкова
много обича, ще се превърне в причини-
тел на сериозни здравословни проблеми,
които впоследствие ще доведат до смър-
тта му.

Първите симптоми се появяват, когато

е на 11. Още тогава момчето започва да
получава чести главоболия и да изпитва
непоносимост към ярка светлина. Лека-
рите го отдават на хормони, но в следва-
щите десет години симптомите само ще
се засилват.

„Загуба на паметта, замъглено вижда-

не, заваляне при говорене. Започваше да
говори, но изведнъж това, което излиза-
ше от устата му, бяха просто някакви зву-
ци, които не означаваха нищо - разказ-
ва майката на Зак – Бренда, цитирана от
webafe. Това не е нормално за едно 21-го-
дишно момче. Спомням си как слизаше за
вечеря и ми казваше: „Мамо, няма надеж-
да за мен. Искам мозъкът ми да бъде да-
рен на науката.“ Уверявах го, че ще наме-
рим лек, но той беше сигурен, че няма как
това да се случи. Беше се примирил.“

Седмица преди Коледа през 2015-а, на

24-годишна възраст, Зак се прострелва в
гърдите с пушката на баща си. След себе
си оставя обяснение защо посяга на жи-
вота си в цели 39 страници, както и жела-

нието си мозъкът му да бъде дарен за из-
следвания.

На страниците Зак описва как сътресе-

нията, които получава като играч в гим-
назията, са го довели до депресия, чести
промени в настроенията, зависимост от
наркотици и

загуба на

краткосрочна памет

Казано с две думи: мозъчно увреждане.
Последната бележка на Зак гласи: „На-

правете така, че останалите да научат за
мен, за да не повтарят моята съдба.“

Историята му е разказана в книгата

„Love, Zac“ ("С обич, Зак“
- от англ.) от автора Рийд
Форгрейв. В нея писателят
разказва за това как хро-
ничната травматична енце-
фалопатия (ХТЕ) и уврежда-
нето на невроните в мозъка
на Зак са резултат именно
от стотиците удари в/с гла-
вата и сътресенията, които
получава впоследствие.

ХТЕ по принцип се раз-

вива в продължение на ня-
колко години, а в послед-
ния стадий на заболяването
се наблюдава отпадане на
всички когнитивни функции
- внимание, концентрация,
планиране и организиране на задачите;
развит дементен синдром с нарушение
както на краткосрочната, така и на дъл-

госрочната памет, и затруднено самооб-
служване, придружено често и от развит
паркинсонов синдром, промени в поход-
ката, говора и др.

Проблемът при това състояние е, че

може да се диагностицира категорично
едва посмъртно. Но Зак е сигурен по от-
ношение на това какво му се случва.

Попада на заглавие как през 2012-а

НФЛ постига споразумение за един ми-
лиард долара с пет хиляди бивши играчи,
които страдат от симптоми, подобни на
деменция. Следи изкъсо и последните из-
следвания по темата, гледа и документал-
ни филми за това как членовете на Зала-

та на славата на НФЛ - Майк
Уебстър, Джуниър Саю и
Дейв Дюрсън, също се за-
стрелват в гърдите, за да за-
пазят мозъците си за меди-
цински изследвания.

В колежа Зак оставя аме-

риканския футбол зад себе
си, но

пораженията вече

са нанесени

Сам търси лек за пробле-

мите в главата си и дотолко-
ва прекалява в самолечени-
ето си, че се пристрастява
към хапчетата и алкохола. С
напредване на времето, му

е все по-трудно да държи приличен пуб-
личен образ, като същевременно битката
с демоните му става все по-ожесточена.

След като завършва, работи в застрахо-

вателна компания, но проблемите започ-
ват да се трупат един след друг. Колеги-
те му забелязват, че не успява да завърши
нито един разговор по телефона, без да
прибегне към предварително написания
сценарий.

През пролетта на 2015-а Зак най-на-

края разказва за състоянието си на при-
ятелката си. Търси и професионална
помощ, но един психолог му поднася теж-
ката присъда: не след дълго ще се окаже
без пари, без дом и в клиника за психич-
но болни. Със сигурност.

Навръх 24-тия си рожден ден споделя

новината и с родителите си. Това се случ-
ва само шест месеца преди смъртта му.
Зак вече се е примирил, че състоянието
му е необратимо.

Междувременно Зак започва да пише в

дневника си как в ума му се прокрадват
мисли за самоубийство. Споделя, че

пробва различни

наркотици

включително трева и кокаин, в комбина-
ция с предписаните му антидепресанти.
„Това е единственият начин да продължа
да се чувствам нормално. Писнало ми е
да живея по този начин“, пише младежът.

Първият опит за самоубийство идва

само няколко месеца по-късно, през но-
ември 2015-а. Благодарение на негови
публикации във Facebook и помощ от
приятелите му, бащата на Зак го намира
в рибарска колиба в близост до местно
езеро с пистолет в ръка. Опитва се да го
успокои, след което Зак е приет в психи-
атрия.

Следващият опит обаче е фатален. Този

път няма никакви снимки или постове в
социалните мрежи, само предсмъртна
бележка към семейството му, оставена в
банята му.

„Моля ви! Погледнете в компютъра ми

и принтирайте историята ми. Моля ви да
изпълните предсмъртното ми желание!
Благодаря на всички ви за опитите да ми
помогнете. Но на мен никой не може да
ми помогне. С обич, Зак.“

Зак Ийстър се самоуби,

за да спаси с мозъка си други

Младият мъж остави 39 страници предсмъртно писмо

Сн.: Sports Illustrated/Семеен архив

Корица на книгата „С обич, Зак“

на автора Рийд Форгрейв.