30 юни - 6 юли 2021 г.
37
BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
където стои инструментът на убийство-
то. Открива и вестник, който никога не е
купувал. Полицията също така установя-
ва, че прислужницата, която е работила
преди Мария, напуснала фермата около
6 месеца по-рано, защото смятала, че
къщата е обитавана
от духове
След като разследването е приклю-
чено, телата са изпратени за аутопсия.
Главите им са премахнати в Мюнхен, за
да се търсят някакви следи. Извикани
са дори ясновидци, които могат да по-
могнат, а за да стане ситуацията още по-
лоша, скоро започва Втората световна
война. Най-накрая телата от фермата са
погребани без глави в близкото градче.
Дълго време се смята, че всичко е
опит за обир. Единственият проблем е,
че когато полицаите започват разслед-
ването, откриват всички спестявания на
фамилията недокоснати.
Вечерта след убийството минаващи-
ят художник Микаел Прекъл забелязва,
че някой е запалил пещта. Непознат чо-
век се доближава до него с фенер и го
заслепява, като Микаел така и не успя-
ва да види кой е. Единственото, което си
спомня, е, че
от пещта се носи
отвратителна миризма
На 1 април в 3 часа през нощта друг
фермер на име Симо Рейбландер мина-
ва покрай къщата, забелязва две непо-
знати фигури в началото на гората, кои-
то се обръщат, за да не може да види
лицата им.
През средата на май 1927 г. се появява
нов странник в региона. Когато местни-
те жители го питат какво прави там, дали
познава някого, бързо го обвиняват за
всичко извършено и преди да се усетят,
непознатият успява да избяга в гората и
никога повече не е открит.
Всичко остава в историята на град-
ските легенди. Твърди се, че съпругът
на Виктория – Карл Габриел - е убит на
фронта във Франция при артилерийски
огън. Тялото му никога не е намерено,
но две години след смъртта му негова-
та съпруга ражда дете. Местните клюки
твърдят, че най-вероятно бащата на Вик-
тория – Андреас - има някаква намеса в
раждането.
След края на Втората световна война,
когато някои от войниците са освобо-
дени от съветските лагери, започват да
разказват за съветски комендант, който
говорил брилянтно на немски и
се признал за убиеца
във фермата
Макар и да няма официална инфор-
мация, мнозина смятат, че точно Габри-
ел може да се окаже агентът, защото са-
мият често признавал, че иска да отиде
в Русия.
Другият интересен човек е Лоренц
Шитенбайер. Той също се смятал за
баща на малкия Йозеф. Когато станало
ясно, че нещо не е наред във фермата,
той и още няколко души отиват и чупят
портата на двора, но когато откриват
телата в плевнята и след това се опит-
ват да разбият вратата на дома, Лоренц
вади ключ, отключва вратата и влиза
сам, защото заявява, че убийците може
да са още в дома.
Според думите на останалите очеви-
дци той се опитвал да намери сина си
Йозеф. Знае се, че Лоренц е пипал тела-
та на жертвите и по този начин възпре-
пятства разследването. В следващите
години именно този човек ще споде-
ля информация, която може да се знае
само и
единствено от
потенциалния извършител
Често и мнозина го забелязвали да по-
сещава разбитата ферма през 1925 г.
Подозренията срещу него не закъсня-
ват, като мотивът е, че Виктория можела
да поиска издръжка за сина си. Така и не
става ясно какво наистина се случва. Но
до смъртта си през 1941 г. Лоренц пече-
ли няколко дела, в които отхвърля кле-
ветите си по свой адрес.
През лятото на 1919 г. двама души ра-
ботят във фермата на Андреас. Единият
е Петер Вебер, а другият е Йозеф Бетц.
Вебер често говорил за фермата и дори
знаел, че детето там е било дело на кръ-
восмешение. Дори е предлагал да на-
паднат и оберат фермата. Йозеф обаче
отказва да приеме тази оферта.
Според показанията на Крезенц Ри-
гер – прислужницата, която напуска
фермата, след като вярва, че е обитава-
на от духове, извършителите са Антон и
Карл Бичлер. Двамата също работили и
помагали за събирането на реколтата,
като познавали много добре окръга. Ан-
тон често се шегувал, че фамилията си го
просела и
един ден ще бъде
открита мъртва
Гьорг Сийгл се смята за третия участ-
ник, който много добре знаел финан-
совото състояние на семейството. Смя-
та се, че той е успял да влезе в дома на
20 ноември 1920 г. и е откраднал цен-
ни вещи. Същият отрича всичко, освен
факта, че е знаел къде точно се намира
брадвата.
Прислужницата си спомня и още мно-
го други хора, които са я разпитвали за
семейството. Слуховете, че собствени-
ците били богати, не е убегнало и на Йо-
зеф Талер, който често заявявал, че знае
кой къде спи.
Авторът Бил Джеймс прави още едно
интересно откритие в книгата си „Чове-
кът от влака“. Той смята, че убиецът се
казва Пол Мюлер. Същият извършител
прави подобни престъпления в САЩ,
като през цялото време избирал семей-
ства, които живеят по-отдалечено от
градовете. Джеймс достига до това за-
ключение, след като се запознава със
случая в Германия, малко след това за-
почват да се случват подобни престъ-
пления - първо в Колорадо, след това и
в Канзас.
Единственото, което се знае до този
момент, е, че германската полиция все
още не се е отказала от случая. За поре-
ден път се използват по-модерни сред-
ства за откриването на извършителя на
жестокото престъпление.
Плевнята с един от труповете.
Всички се питат как убиецът е примамил членовете на семейството един по един към плевнята.
- Общият гроб на семейството край Мюнхен.