30 юни - 6 юли 2021 г.

37

BG 

VOICE

СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

 

BG LINKED

 

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

където стои инструментът на убийство-
то. Открива и вестник, който никога не е 
купувал. Полицията също така установя-
ва, че прислужницата, която е работила 
преди Мария, напуснала фермата около 
6 месеца по-рано, защото смятала, че

къщата е обитавана 

от духове

След като разследването е приклю-

чено, телата са изпратени за аутопсия. 
Главите им са премахнати в Мюнхен, за 
да се търсят някакви следи. Извикани 
са дори ясновидци, които могат да по-
могнат, а за да стане ситуацията още по-
лоша, скоро започва Втората световна 
война. Най-накрая телата от фермата са 
погребани без глави в близкото градче.

Дълго време се смята, че всичко е 

опит за обир. Единственият проблем е, 
че когато полицаите започват разслед-
ването, откриват всички спестявания на 
фамилията недокоснати.

Вечерта след убийството минаващи-

ят художник Микаел Прекъл забелязва, 
че някой е запалил пещта. Непознат чо-
век се доближава до него с фенер и го 
заслепява, като Микаел така и не успя-
ва да види кой е. Единственото, което си 
спомня, е, че

от пещта се носи 

отвратителна миризма

На 1 април в 3 часа през нощта друг 

фермер на име Симо Рейбландер мина-
ва покрай къщата, забелязва две непо-
знати фигури в началото на гората, кои-
то се обръщат, за да не може да види 
лицата им.

През средата на май 1927 г. се появява 

нов странник в региона. Когато местни-
те жители го питат какво прави там, дали 
познава някого, бързо го обвиняват за 
всичко извършено и преди да се усетят, 

непознатият успява да избяга в гората и 
никога повече не е открит.

Всичко остава в историята на град-

ските легенди. Твърди се, че съпругът 
на Виктория – Карл Габриел - е убит на 
фронта във Франция при артилерийски 
огън. Тялото му никога не е намерено, 
но две години след смъртта му негова-
та съпруга ражда дете. Местните клюки 
твърдят, че най-вероятно бащата на Вик-
тория – Андреас - има някаква намеса в 
раждането.

След края на Втората световна война, 

когато някои от войниците са освобо-
дени от съветските лагери, започват да 
разказват за съветски комендант, който 
говорил брилянтно на немски и

се признал за убиеца 

във фермата

Макар и да няма официална инфор-

мация, мнозина смятат, че точно Габри-
ел може да се окаже агентът, защото са-

мият често признавал, че иска да отиде 
в Русия.

Другият интересен човек е Лоренц 

Шитенбайер. Той също се смятал за 
баща на малкия Йозеф. Когато станало 
ясно, че нещо не е наред във фермата, 
той и още няколко души отиват и чупят 
портата на двора, но когато откриват 
телата в плевнята и след това се опит-
ват да разбият вратата на дома, Лоренц 
вади ключ, отключва вратата и влиза 
сам, защото заявява, че убийците може 
да са още в дома.

Според думите на останалите очеви-

дци той се опитвал да намери сина си 
Йозеф. Знае се, че Лоренц е пипал тела-
та на жертвите и по този начин възпре-
пятства разследването. В следващите 
години именно този човек ще споде-
ля информация, която може да се знае 

само и

единствено от 

потенциалния извършител

Често и мнозина го забелязвали да по-

сещава разбитата ферма през 1925 г.

Подозренията срещу него не закъсня-

ват, като мотивът е, че Виктория можела 
да поиска издръжка за сина си. Така и не 
става ясно какво наистина се случва. Но 
до смъртта си през 1941 г. Лоренц пече-
ли няколко дела, в които отхвърля кле-
ветите си по свой адрес.

През лятото на 1919 г. двама души ра-

ботят във фермата на Андреас. Единият 
е Петер Вебер, а другият е Йозеф Бетц. 
Вебер често говорил за фермата и дори 
знаел, че детето там е било дело на кръ-
восмешение. Дори е предлагал да на-
паднат и оберат фермата. Йозеф обаче 
отказва да приеме тази оферта.

Според показанията на Крезенц Ри-

гер – прислужницата, която напуска 

фермата, след като вярва, че е обитава-
на от духове, извършителите са Антон и 
Карл Бичлер. Двамата също работили и 
помагали за събирането на реколтата, 
като познавали много добре окръга. Ан-
тон често се шегувал, че фамилията си го 
просела и

един ден ще бъде 

открита мъртва

Гьорг Сийгл се смята за третия участ-

ник, който много добре знаел финан-
совото състояние на семейството. Смя-
та се, че той е успял да влезе в дома на 
20 ноември 1920 г. и е откраднал цен-
ни вещи. Същият отрича всичко, освен 
факта, че е знаел къде точно се намира 
брадвата.

Прислужницата си спомня и още мно-

го други хора, които са я разпитвали за 
семейството. Слуховете, че собствени-
ците били богати, не е убегнало и на Йо-
зеф Талер, който често заявявал, че знае 
кой къде спи.

Авторът Бил Джеймс прави още едно 

интересно откритие в книгата си „Чове-
кът от влака“. Той смята, че убиецът се 
казва Пол Мюлер. Същият извършител 
прави подобни престъпления в САЩ, 
като през цялото време избирал семей-
ства, които живеят по-отдалечено от 
градовете. Джеймс достига до това за-
ключение, след като се запознава със 
случая в Германия, малко след това за-
почват да се случват подобни престъ-
пления - първо в Колорадо, след това и 
в Канзас.

Единственото, което се знае до този 

момент, е, че германската полиция все 
още не се е отказала от случая. За поре-
ден път се използват по-модерни сред-
ства за откриването на извършителя на 
жестокото престъпление.

Плевнята с един от труповете.

Всички се питат как убиецът е примамил членовете на семейството един по един към плевнята.

- Общият гроб на семейството край Мюнхен.