30 юни - 6 юли 2021 г.
8
BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
А
строномът Росита Кокотане-
кова е един от най-обещава-
щите български учени. Тя ра-
боти в Южната европейска
обсерватория, където ско-
ро ще започне работа по голям проект,
свързан с отклоняването на потенциал-
но опасни астероиди, разказва тя пред
Dir.bg.
Мисиите DART и HERA ще стартират
следващата година. Първо апаратът DART
ще бъде изстрелян в Космоса още тази го-
дина и се очаква да достигне астероида
Дидимос през септември 2022 г.
Там апаратът трябва да се блъсне в не-
говия спътник Диморфос с диаметър око-
ло 160 м. Това ще дестабилизира система-
та и да промени орбитата на астероида.
Този първи тест за промяната на орби-
та на астероид е изключително важен за
развитието на технологиите за защита на
Земята.
След пренасочването на системата Ди-
димос от DART, втори апарат, HERA, ще
достигне до астероидите през 2027-а, за
да изследва от близо ефектите от удара и
отклоняващата маневра.
Тъй като DART ще бъде разрушен при
удара в Диморфос, единствената възмож-
ност да се изследват последствията, пре-
ди HERA да достигне до системата, е чрез
наземни наблюдения. Именно това ще
бъде и
работата на българката
през следващите
няколко години
Освен това Кокотанекова ще бъде
част и от бъдещата мисия на Европей-
ската космическа агенция ЕКА - Comet
Interceptor. С нея се цели достигане за
първи път до дългопериодична комета
или междузвезден обект.
Тези тела прелитат през вътрешната
част на слънчевата система изключител-
но бързо и представляват сериозно пре-
дизвикателство за задълбочени наблю-
дения с наземни телескопи, обяснява
астрономът.
Кокотанекова вярва и в наличието на
Планетата Х, голям космически обект в
Слънчевата система отвъд орбитата на
Нептун. По думите й, свидетелствата за
наличието на неоткрита планета изглеж-
дат много убедителни и търсенето й си
заслужава.
„Вярвам, че с намирането на все пове-
че транснептунови обекти тази загадка
ще се разреши и ще ни разкрие нови ин-
тересни факти за историята на Слънчева-
та система“, казва тя.
Астрономът обяснява, че транснепту-
новите обекти са много далече от Слън-
цето и температурата на повърхността им
е изключително ниска. Засега се смята, че
животът изисква наличието на вода в теч-
но агрегатно състояние, което при темпе-
ратура -230 градуса по Целзий като тази
на Плутон е невъзможно.
Астробиолозите обаче разглеждат въз-
можността планетите джуджета да под-
държат течни океани под повърхността
си, в които да има условия за формира-
не на примитивна форма живот, разказва
Кокотанекова.
„Най-интересният аспект на транснеп-
туновите обекти е, че те носят директна
информация за условията по време на
образуването на Слънчевата система. Те
са формирани като тъй
наречените планетезималии - състав-
ните части на планетите. Отвъд орбитите
на планетите са останали милиони такива
тела с размери
вариращи от сантиметри
до тези на планетите
джуджета (1000 км)
Благодарение на гравитационни взаи-
модействия с външните планети, някои
от тях са били изхвърлени от Слънчева-
та система и най-вероятно сега блужда-
ят в пространството като междузвездни
обекти.
Може би най-интересно и важно за нас
като жители на Земята е, че някои от тези
ледени обекти, които са били изпратени
към вътрешността на Слънчевата систе-
ма, може би са доставили вода и други ва-
жни за формирането на живот химични
съставки.
„Затова и изследването на транснепту-
новите обекти се счита за толкова важно.
Те и сегашните комети са останали зам-
разени и непокътнати в покрайнините на
Слънчевата система в последните 4 ми-
лиарда години. Следователно, това, което
разкриваме за тях сега,
ни дава директни свиде-
телства за ранните етапи
от историята на Слънче-
вата система“, разказва
за работата си Кокотане-
кова.
Пътят на българката
тръгва от Природо-ма-
тематическата гимназия
в Хасково, за да стигне
до университета Якобс в
Бремен, Харвард-Смит-
сониън център в САЩ и
Института Макс Планк в Германия.
Тя споделя, че по астрономията я за-
палили родителите й, които ръководят
школите по астрономия в Астрономиче-
ска обсерватория към Младежки център
– Хасково, и НАОП „Дж. Бруно“, Димитров-
град.
„Още откакто бях съвсем малка, аз и
брат ми Георги винаги бяхме с тях по вре-
ме на всички вълнуващи астрономически
наблюдения“, спомня си Росита Кокотане-
кова.
Тя обаче не планира
да се върне да работи
в родината
защото съпругът й е германец и реализа-
цията в България за него няма да е лесна.
За успехите й зад граница пък говори
фактът, че на нейно име е наречен асте-
роид.
„Откривателите на астероиди запаз-
ват правото да им дадат име по техен из-
бор. В наши дни откритията на астероиди
се правят от роботизирани телескопи и
стотици нови обекти се регистрират вся-
ка година“, обяснява тя. И успокоява, че
няма опасност астероидът „42772 Кокота-
некова“ да се сблъска със Земята.
„Този астероид е на много стабилна ор-
бита в Главния астероиден пояс между
Марс и Юпитер. На практика шансът ор-
битата му да бъде отклонен (например
при сблъсък с друг астероид) е нищожен.
А и дори това да се случи, вероятността
да достигне орбита, опасна за Земята, е
почти нулева“, категорична е Кокотане-
кова.
X
На името й е кръстено космическо тяло
Българка пази астероидите
на разстояние от Земята
ВАЛЕРИЯ ДИНКОВА
Росита Кокотанекова
Сн.: Dir.bg
Планетата X
Мисията DART/HERA ще спасява живота на Земята.
Сн.: NASA
Сн.: Wikimedia