7 - 13 юли 2021 г.
21
BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
Д
а попаднеш във вестника,
било то в статия, или пък дори
и със снимка, това е нещо,
което хората винаги са при-
емали за особено постиже-
ние и заслуга! А когато пък вестникът е
в чужбина, а ти не си от същата държа-
ва, това вече е истински връх! Един та-
къв вестник е „Харисбърг Телеграф“ /
Harrisburg Telegraph/, излиза в периода
1879-1948 в столицата на щата Пенсил-
вания, който също е седалище на Дофин
Каунти. Тук обаче живеят много чужде-
нци, а също така и българи. И именно те
понякога, при това никак нерядко, са ге-
роите, а в определени моменти и глав-
ните герои, на вестника.
Това е изданието, което обръща осо-
бено силно внимание на емигрантска-
та ни общност в САЩ, и по-специално в
Пенсилвания
където са повечето
българи
в онези години - става дума за периода
от 1914 г. докъм средата и края на 20-
те години на ХХ в. Именно тук сънарод-
ниците ни пристигат веднага след като
бъдат освободени от Елис Айлънд, пър-
во, защото е сравнително близо, второ,
защото тук има работа. Те работят пре-
димно в заводи и фабрики. Една немал-
ка част от тях са в градчето Стилтън, кое-
то и носи името на стоманата, защото тук
има изградени множество стоманолеяр-
ни, които произвеждат най-вече релси
за железопътната индустрия.
И именно тук местната преса има
своето запазено място. Както е извест-
но, Америка винаги е била държавата на
емигрантите. Тук общностите са много
и различни. Емигрантските процеси оф-
ормят и българската общност в Стилтън
и околностите. Така вестник „Харисбърг
Телеграф“ някак естествено започва да
обръща внимание и на тези малки гру-
пи, които са самобитни, които се опитват
и успяват до голяма степен да съхранят
своята национална идентичност и наро-
дностен характер в големия национален
конгломерат на американското обще-
ство в онези години.
Пресата намира тези хора, представя
техните празници, техните обичаи, тех-
ните
лични истории
и съдби
Така постепенно въпросното издание
„Харисбърг Телеграф“ започва да се пре-
връща в четен вестник и от емиграцията
ни, защото тя намира там себе си и свои-
те интереси.
Българите намират във вестника мно-
жество новини за така наречения „стар
край“, Родината си – България и днешна
Република Северна Македония. Вестни-
кът подробно отразява събития от Бал-
каните, като не пропуска дори и подроб-
ностите, което пък от своя страна държи
информирани нашите сънародници за
всичко, което се случва в този регион на
Югоизточна Европа.
В „Харисбърг Телеграф“ може да се ви-
дят дори и снимки на някои българи, ре-
портажи от техни културни изяви и съби-
тия, което превръща вестника не само в
източник на информация, но също така
и в
трибуна за популяризиране
на България
българските национални идеали и кул-
турни достижения.
Емиграцията ни в Пенсилвания в онези
години намира всичко, от което се нуж-
дае като история и данни за съвремието
именно от този вестник. Той се превръща
в нещо като Алманах на емигрантските
ни активности и изпълнява ролята на ре-
кламно табло.
Именно тук се съобщава за сватби, по-
гребения, но също и за създаването на
нови оркестри, обединението им, про-
мени в състава, ръководството и репер-
тоара. Това са на пръв поглед маловажни
събития, които обаче в една малка еми-
грантска общност, каквато е българската
в онези ранни години, имат огромно зна-
чение.
Сънародниците ни имат
нужда от такъв
тип общуване
от едно формално официализиране на
новините отвътре, от тяхната общност.
Когато се каже едно нещо, то е новост, но
когато тази новост се и напише в местния
вестник, тя вече е новина, журналистиче-
ско събитие. То придобива допълнител-
на тежест и в крайна сметка радва тези
изтерзани от работа и тъга по Родината
бедни хора, които намират утеха дори и
в малките радости, които са им предоста-
вени и от вестник „Харисбърг Телеграф“.
История
на емиграцията
„Харисбърг Телеграф“ – вестникът,
описал българите в САЩ през 20 век
X
Емигрантската ни общност в Пенсилвания
е била чест герой по страниците му
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
От печатар до собственик
Едуард Джеймс Стакполе (1861-
1936) е роден в Маквейтаун, окръг
Мифлин, и е работил като печатар и
репортер във вестниците в Маквейта-
ун и Орбисония, преди да дойде в Ха-
рисбърг като помощник-майстор през
1883 г. През януари 1901 г. той закупува
контролния пакет във вестника. През
1927 г. Неговият син, EJ-младши (1894-
1967), го наследява като редактор и
издател. EJ-младши е подпомогнат от
Франк Рос Ойстер (1868-1925), него-
вият зет, и от Август (Gus) М. Steinmetz
(1876-1951), родом от Харисбърг, кой-
то започва кариерата си в Харисбърг
Наричат „Харисбърг Телеграф“
„Вестник за дома“. Той излиза всяка ве-
чер, с изключение на неделя, а в нача-
лото на 1914 г. претендира за тираж от
22 210 (за сравнение - населението на
града през 1910 г. е 64,186 души). Вест-
никът представя много социални ре-
портажи (озаглавени „Рецепции, пар-
тита, сватби, годишнини“), новини за
изкуствата и културата, включително
театрални и филмови, музикални, ре-
гионални църковни събития и рели-
гиозни статии и многобройни новини
от Централна Пенсилвания, от обла-
стите, които са по-отдалечени. Война-
та и международните дипломатически
новини също изпълват страниците на
„Харисбърг Телеграф“.
Първият успешен ежедневен ко-
микс „Mutt and Jeff“ от Bud Fisher чес-
то се появява във вестника, редувай-
ки се с изяви на карикатуриста Walter
C. Hoban.
Сградата на „Харисбърг Телеграф“ в столицата на Пенсилвания – около 1914 г.
„Главата“ на „Харисбърг Телеграф“- 1914 г.