7 - 13 юли 2021 г.
25
BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
само с 2% собственост.
Предприятието, наречено CCBU
(Coca-Cola Bottlers Uzbekistan), се оказва
успешно. Към 2000 г. годишните продаж-
би на компанията надхвърлят 100 мили-
она долара и тя разполага с най-големия
завод за бутилиране на напитки в Цен-
трална Азия.
През 2001 г. обаче отношенията меж-
ду Мансур Максуди и Каримова се вло-
шават. След поредица конфликти Ка-
римова бяга от САЩ заедно с двете им
деца и се връща в Ташкент, столицата
на Узбекистан. Няколко дни по-късно
Максуди подава молба за развод в Ню
Джърси, където живее семейството му,
като твърди, че Каримова е отвлякла де-
цата им.
„Да не допуснем Пепси“
Агенцията за вътрешна сигурност на
Узбекистан започва да преследва близ-
ки на бившия
зет на прези-
дента. Сред тях
са не само род-
нини на Максу-
ди в Ташкент,
но и работни-
ци в главния
завод за бу-
тилиране на
кока-кола и
служители в
местния офис
на семейната
фирма. Работа-
та в четирите
производстве-
ни площад-
ки на CCBU е
спряна.
По-късно,
през декември 2001 г., узбекските сили
за сигурност задържат над 20 роднини
на Максуди, живеещи в Ташкент и окол-
ностите му.
Тогава централата на компанията „Ко-
ка-Кола“ в Съединените щати вече взи-
ма страна в конфликта. Президентът за
Евразия и Близкия изток Ахмет Бозер се
застъпва за узбекските власти. Основна
цел за него е компанията да се сближи
с правителството на Узбекистан и да не
допусне влизането на Пепси на пазара.
Той изпраща имейл до висши ръко-
водители в „Кока-Кола“, с който ги ин-
формира за нова структура на собстве-
ността „без семейство М (което замества
Максуди - б.р.)"."Ще възстановим отно-
шенията си с правителството... Това е
възможност за нас да установим добри
връзки с тях“, пише в писмото. „Ключов
приоритет за нас е да не допуснем Пеп-
си на пазара“, казва Бозер в имейла от 24
декември 2001 г.
Узбекистанските съдилища издават
поредица от решения, с които ликви-
дират акциите на Роз Трейдинг. Друже-
ството е обвинено в лошо управление,
неправилно водене на счетоводство и
несправедливо отношение към служи-
телите.
Така делът на семейство Максуди от
55% преминава в ръцете на държавна-
та фирма, която вече държи 57 на сто от
собствеността.
„С желание да угоди
на г-жа Каримова“
През следващите години външни на-
блюдатели вече предполагат, че дъ-
щерята на тогавашния президент е за-
месена в закриването, а по-късно и в
поглъщането на предприятието на „Ко-
ка-Кола“. Степента на нейното участие
обаче става ясна едва години по-късно.
През 2003 г. узбекското правителство
уведомява „Кока-Кола“, че държавни-
ят дял в CCBU ще
бъде приватизи-
ран и предаден
на друго съвмест-
но предприятие,
наречено Музим-
пекс, дъщерно
предприятие на
компанията Зеро-
макс.
В съдебни до-
кументи от дела,
водени от Максу-
ди години по-къс-
но, става ясно, че
Каримова е съз-
дала дружество
в Обединените
арабски емир-
ства, което през
2002 г. и 2003 г. е
получило договори на стойност 1,75 ми-
лиона щатски долара за доставка на су-
ровини за CCBU.
Фирмата се казва Реви Холдингс. Чо-
векът, участвал основно в създаването
на това дружество, е Фарход Иногам-
баев. През 2007 г. в писмено изявление
към съдебно дело Иногамбаев казва, че
е бил принуден от Каримова да състави
фалшиви документи за данъчни измами
и корупция срещу Максуди. Иногамбаев
твърди, че дъщерята на президента е за-
плашвала роднините му.
Краят на Каримова
До 2007 г. напрежението между Мак-
суди, от една страна, и Каримова и уз-
бекското правителство, от друга, пре-
раства в окопна война. Четири години
по-рано съдът в Ню Джърси присъжда
на Мансур попечителство над двете им
деца.
За Каримова е издадена международ-
на заповед за арест заради бягството й с
децата в Узбекистан въпреки решението
на съда. Това рязко ограничава възмож-
ността й да пътува в чужбина.
Междувременно узбекското прави-
телство отправя искане към световната
полицейска организация Интерпол да
арестува братята Максуди.
През 2008 г. Каримова и Максуди се
споразумяват, в резултат на което ня-
колко роднини на Максуди са освобо-
дени от узбекския държавен арест в
замяна на прекратяване на съдебното
производство в САЩ.
От 2010 г. нататък узбекските власти
вземат редица решения срещу Каримо-
ва. Правителството предприема мерки
за закриване на Зеромакс, а компанията
е принудена да обяви фалит.
Междувременно през 2012 г. се раз-
крива, че Каримова е получавала под-
купи от международни телекомуни-
кационни компании, които са искали
достъп до узбекския пазар. На следва-
щата година са повдигнати обвинения
срещу Каримова за кражба, подкуп и
„членство в организирана престъпна
група“, след което тя е задържана.
След известен период на домашен
арест Каримова внезапно е изпратена
в женски затвор в Ташкент, където се
смята, че се намира и до днес. Точното
й състояние не е известно, което показ-
ва непрозрачността на съдебната систе-
ма в Узбекистан. Дъщеря й се опитва да
разгласи тежкото й положение, като каз-
ва, че тя има здравословни проблеми.
Наследникът на Каримова на прези-
дентския пост - Шавкат Мирзийоев, за-
почва поредица от реформи в опит да
подобри влошения имидж на страната и
да привлече чуждестранни инвестиции,
за да модернизира икономиката.
През 2019 г. той подписва указ за про-
дажба на търг на дялове в десетки дър-
жавни предприятия и имоти. През юни
2020 г. правителството съобщава, че ще
продаде своя дял от 57,1% в CCBU на
търг.
Според изявлението на правителство-
то предприятието е останало изключи-
телно доходоносно, като през 2020 г. е
спечелило около 160 млн. долара (с 46%
повече от предходната година).
През февруари 2021 г. вече са обявени
финалистите, които се разглеждат от уз-
бекското правителство. Сред имената са
турското подразделение на Coca-Cola,
както и датският бирен гигант Carlsberg.
Все още не е известно кога ще бъде
обявен победителят.
*Майк Екел е старши кореспондент на Радио
Свободна Европа от Вашингтон.
Гулнара Каримова
Сн.: 24 часа