28 юли - 3 август 2021 г.
15
BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
горските пожари в Канада не са били
предвидени от моделите. За да се случи
това, според учените, са нужни още по-
мощни климатични модели.
Тим Палмър, професор по физика на
климата в Оксфордския университет, е
един от няколкото учени, които призо-
вават за създаването на глобален цен-
тър за моделиране, който да разполага
със суперкомпютър „exascale“ – машина,
която може да обработва умопомрачи-
телно количество данни.
Учените използват компютърни симу-
лации на метеорологични събития, за
да прогнозират как могат да се проме-
нят те в бъдещето. Но тези симулации не
са достатъчно подробни – дори до ниво
град – за да предвидят най-екстремните
събития. Въпреки напредъка на техно-
логиите, компютрите все още не са дос-
татъчно сложни, за да работят с такава
висока разделителна способност.
Тим Палмър е категоричен, че клима-
тичните модели трябва да постигнат точ-
но това. „Ако в световен мащаб харчим
трилиони долари за адаптиране към из-
менението на климата, трябва да знаем
точно към какво се адаптираме – незави-
симо дали става въпрос за наводнения,
суши, бури или повишаване на морско-
то равнище“.
На политическо равнище, борбата с
климатичните промени започва с Па-
рижкото споразумение за климата, до-
говорено по време на срещата на ООН
през 2015 година. То налага на подпи-
салите го 194 държави да предприемат
мерки, които да ограничат повишава-
нето на средната глобална температура
с до 2 градуса по Целзий над нивата от
прединустриалната епоха. Препоръчи-
телно е повишението да не е с повече от
1.5 градуса.
Светът вече е опасно близо до тази
стойност, като през последните години
средните глобални температури устой-
чиво се запазват с поне 1 градус над ни-
вата от края на 19-и век. През 2020 годи-
на те са били с 1.2 градуса по-високи от
това равнище.
Световната метеорологична организа-
ция към ООН прогнозира, че шансът те
да се повишат с над 1.5 градуса още през
2024 година е около 20%.
По-голямата част от това затопляне
се случва след 1975 година с темпове от
около 0.15-0.20 градуса по Целзий за де-
сетилетие. Въпросът обаче е какво зна-
чение биха имали няколко десетки от
градуса в дългосрочен план и как това се
отразява на климата на планетата?
При повишение с 1.5 градуса по Цел-
зий над прединдустриалните нива
светът ще става свидетел на все по-
екстремни метеорологични явления -
силни бури,
резки промени
в количествата на валежите, водещи до
наводнения на едни места и до засуша-
вания на други. Дори повишението да се
стабилизира на това ниво, ефектите ще
се усетят навсякъде, предупреждават
климатолозите.
Вероятността от горещи вълни ще се
увеличи от около 5% към момента до
28%.
Нивото на океаните ще се вдигне с
между 40 и 80 сантиметра заради топе-
нето на ледниците, разрушаването на
арктическата ледена шапка и разширя-
ващия се обем на затоплящите се водни
басейни.
Някои островни държави като Малди-
вите или държави, в които част от сушата
е под морското равнище, например Ни-
дерландия, ще бъдат заплашени от ката-
строфални наводнения. Пожарите също
ще станат по-чести явления.
Не навсякъде обаче последствията ще
бъдат с еднаква сила. Температурите се
повишават най-бързо около полюсите и
на висока надморска височина. В тропи-
ците амплитудите ще бъдат по-малки, но
пък там промените във влажността и ва-
лежите ще бъдат по-осезаеми. За много
хора по света тези ефекти вече са реал-
ност. Една пета от населението на Земята
живее в региони, където температурите
в топлите сезони вече са се повишили с
над 1.5 градуса. А една десета от плане-
тата вече регистрира ръст на температу-
рите спрямо прединдустриалната епоха
с над 2%, включително Северния полюс,
части от Близкия изток, Европа и Север-
на Азия.
Според изследванията на Междупра-
вителствения панел по климатичните
промени IPCC разликата между пови-
шение на глобалните температури с 1.5
градуса и с 2 градуса ще бъде значител-
на.
При подобен сценарий
нивото на световния океан
ще се вдигне с допълнителни 10 см до
2100 г. За ниските части на сушата опас-
ността ще стане още по-голяма.
Периодите на екстремна жега ще ста-
нат още по-често явление, а градове
като Карачи в Пакистан и Колката в Ин-
дия ще бъдат свидетели на убийствени
горещи вълни като тези от 2015 година.
Тогава те взеха хиляди жертви.
Евентуалното повишение на глобал-
ните температури с над 2 градуса спря-
мо прединдустриалните нива ще доведе
до спад на световния брутен вътрешен
продукт на глава от населението с 13%
до 2100 г. според проучване на Окс-
фордския университет. При ръст с 1.5
градуса спадът ще е с 8 на сто.
От затоплянето ще пострадат не само
хората - 18% от насекомите ще загубят
половината си естествени хабитати. Съ-
щото важи за 16% от растенията и 8% от
гръбначните животни. Почти всички ко-
рали ще изчезнат.
Тези промени в биоразнообразието
ще се отразят и на хората - насекомите
са важни за опрашването на земедел-
ските култури, растенията преработват
въглеродния диоксид в атмосферата, а
кораловите рифове са важни за рибни-
те пасажи и поддържат риболовната ин-
дустрия.
Едно от най-мащабните сътресения
ще бъде промяната на циркулация-
та на теченията в океаните, която по-
мага за дистрибуцията на топлината.
Гълфстрийм например определя регио-
налния климат на много места по край-
брежието на Атлантическия океан.
Някои учени са песимисти и смятат, че
вече е твърде късно за действия и целта
няма как да бъде постигната. Други пък
са на мнение, че опитите трябва да про-
дължат, защото всяка десета от градуса
под или над това ниво е ключова за бъ-
дещето на планетата.
Едно обаче е сигурно - независимо
дали човечеството успее или се прова-
ли в опитите си да противодейства на
глобалното затопляне, дори и малки-
те разлики в средните температури ще
имат изключително мащабни послед-
ствия. От тях ще зависи как ще изглеж-
да животът на Земята през следващите
векове, а може би и хилядолетия, пише
още The Economist.
Климатичните промени са причина за затоплянето на водите на реките и измирането на рибата.
Сн.: АП/БТА
Сн.: АП/БТА