28 юли - 3 август 2021 г.
30
РАЙКО
БАЙЧЕВ
Депутатите
на Шрьодингер
блог
Ще кажете, нямаме ли си други грижи, че да обсъждаме
как точно депутатите са си направили обща снимка пред
парламента. Отговаряме: нямаме. Всичко е слънчево и пре-
красно и не ни интересуват закони, не ни интересуват ре-
форми, скандали, болести, интересува ни защо депутатите
от ГЕРБ и „Има такъв народ“ не се появиха на общата снимка
за началото на 46-ото Народно събрание.
От ГЕРБ заявиха, че „спонтанно“ са взели това решение, от
„Има такъв народ“ не отговориха дори спонтанно. Трябва
да се признае, че поне при парламентарната група на ГЕРБ
това вероятно е първото спонтанно решение, правено ня-
кога. Досега нямаше такива фриволности. Имаше планово и
предварително ясно гласуване на всичко, завещано от ми-
нистър-председателя; онзи, който гледаше на Народното съ-
брание като на конституционно изискана овцеферма и бри-
лянтно наглеждаше и окуражаваше всичко най-овчо, с което
депутатите можеха да допринесат за парламентарната репу-
блика. В този смисъл партията, освен народа, представяше и
тежко заблеяни аграрни сектори, за да може да бъде, както
се казва, напълно инклузивна.
Резултатите са печално известни: изключителен срив на
доверието в парламента, но пък депутати, чиято политиче-
ска дейност често се изразява в това да споделят статусите
на Борисов в социалните мрежи и опорките на ПИК пак там,
и да възкликват в задавен възторг: браво, господин Борисов!
Браво! Господин Борисов например показва колаж с мърт-
ви астронавти - браво! Господин Борисов казва, че построил
500 милиарда магистрали - браво на човека, не можем ги бо-
ядиса. Тази предразположеност към главатарски сантимент
се проявяваше и по друг начин - да кажем, шаманско тропа-
не по парламентарни трибуни и избухване в овации на прес-
конференции, които започват да служат като препинателни
знаци в края на всяко изречение. Напомнят на други време-
на - на другаря и неговия охранител. Но охранителят е вече
друг - сега „гони комунистите". Но пак му пляскат.
Но да оставим ГЕРБ, там няма нещо ново. Твърде интерес-
на е ситуацията с „Има такъв народ“ и това, че те също не се
появиха на общата снимка за началото на 46-ото Народно
събрание. Тук идва един съществен въпрос: какво да прави
сега суверенът? След време ще се гледа тази празна снимка
и ще се вижда, че онези, които представляват суверена, из-
общо не са се появили, понеже не могат да са на едно мяс-
то с други, които представляват суверена. Не може ли този
суверен все пак да е демократично настроен и да излъчва
многопартиен парламент, давайки превес на една или друга
сила? Или е суверен само ако гласува ударно за „Има такъв
народ". Иначе е само суеверен.
Това е особено важно, тъй като голяма част от успеха на
„Има такъв народ“ се дължи на способността да припом-
нят. Тоест, да влизат в позиция, в която всички извращения
на прехода се нуждаят от припомняния за базови положе-
ния - че например сме парламентарна република, че парла-
ментът е над Министерски съвет, че протоколът е въпрос на
престиж и доверие, че тази институция най-сетне трябва да
се върне към истинската си функция. Но чак пък снимка - не.
Това е прекалено... Между другото - всичко живо депутатско
се побърка от селфита в Народното събрание; една обща
снимка ли не можахте да си направите? Тъкмо физиономи-
ите са по-отдалечени и оттам - по-приятни.
Има един много хубав български роман, „Чамкория“, в кой-
то, когато героят гледа стара снимка, започва да му се стру-
ва, че всички онези, които гледат към фотоапарата, казват
следното: че ти, гледащият, трябва да си по-добър от тех. И
че каквото и да правиш, опитай се да бъдеш по-добър от тeх.
Това, разбира се, е чудесна метафора; политическа, лична,
художествена, всякаква. А това, което направиха депутатите,
е друго - стандартна плиткоумна простащина.
Да си по-добър от тех е много вероятно, да. Ще успееш.
Лошото е, че дори няма да се налага да полагаш усилия.