11 - 17 август 2021 г.
15
BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
В
първите дни на август 2021
година българите в Чикаго се
разделиха с един емблемати-
чен имигрант, поет и активист,
посветил живота си на борба-
та с комунизма дори отвъд Океана. Илия
Консулов, или бай Илия, както беше по-
знат сред нашата общност, е издъхнал
на 3 август на 88 години. Той ще се за-
помни не само като един от най-стари-
те български имигранти в Съединените
щати, но и като един от най-активните.
Дори на 87-годишна възраст, труднопо-
движен, посред пандемията, затвори-
ла Америка, бай Илия не спираше да се
бори за неговата истина, присъстваше
на протестите срещу правителството в
България през лятото на 2020-та и на съ-
бирания на Съюза на българските писа-
тели в САЩ и по света, на който е член.
В последното си интервю за BG VOICE
бай Илия беше до болка откровен за
рани, които не са зараснали дори след
дългите години в чужбина. Близо едно-
часовият ми разговор с него беше из-
пълнен с гордост, тъга, носталгия и яр-
ост.
„Не всички в Чикаго
харесват това, което пиша“
каза ми той и допълни безцеремонно
„кой иска да го чете, кой иска да го не
ще“.
Такъв си беше бай Илия - до болка
откровен и наранен от всичко, което е
преживял на младини. Това си личи и
в автобиографичната му книга „Нака-
зани таланти“ и неговите стихосбирки.
Поемите на Консулов са вдъхновени от
истински истории, като тази от еднои-
менната поема „Калина“ за съпругата
на негов близък, избягал от режима на
БКП в Чикаго, чието дете умира, докато
бягат. Въпреки всички детайли, с които
описва тогавашните събития, бай Илия
не се страхува от истината. „Аз съм бит
от Държавна сигурност, имах строшени
ребра от ритането на полицията. Имах
предупреждение, че ще ме трепят, ако
продължа да пиша. Но аз продължих.
Като избягах тук, не беше ме страх, за-
щото навънка не можеха да ме бият, но
можеха да ме убият или отровят като Ге-
орги Марков“, каза Илия Консулов. За
него истината стоеше над всичко. „Дър-
жа най-много за това, което ви казах за
човещината и истината и за задължени-
ята на хората като нас. Културата се съз-
дава от духовенството, тези, които пи-
шем за живота и хората с таланти“, каза
бай Илия.
Приживе той ми сподели още споме-
ни за живота си в Родината отпреди поч-
ти 1 век, който помнеше в детайли.
Роден на 6 юни 1933 г. в с. Величко-
во, Пазарджишка област, Консулов за-
вършва гимназия и икономически тех-
никум. Комунистическата власт обаче го
обозначава като „ненадежден“ и не му
разрешава да продължи да следва ви-
сше образование, нито да работи дори
като счетоводител. Принуден е да ра-
боти в строителството. „Аз помня живо-
та в България от 1938-ма, около 5 годи-
ни преди войната. В нашето село идваха
агрономи от Италия, което е било голям
прогрес за времето си. Имаше театър,
имаше трапезария за бедни ученици,
използваха се много от нещата, напра-
вени за народа.
Имахме много културно
население
преди 9-ти септември“, спомняше си
Илия Консулов.
След неуспешен първи опит за бяг-
ство от режима през 1956 г. е арестуван
след предателство. 11 години по-късно
отива на екскурзия в Югославия, къде-
то се жени за приятелката си Митра, а
двамата, с мотор, отпрашват към Ита-
лия. Границата преминават през гората
пеша, без документи и дрехи. Само с 200
лв. и 50 югославски динара. Осем месе-
ца престоява в емигрантски лагер там, а
после заминава за САЩ.
Аз дойдох в Америка,
за да бъда свободен
и да пиша това, което искам, каза ми той.
„Къде има в България свобода? Казваха,
че комунизмът ще донесе равенство, ще
е братство, а станаха най-богати комуни-
стите“, добави Илия Консулов. Когато го
попитах дали още има комунизъм, с бол-
ка добави: „Комунизмът не е излизал от
България. До ден-днешен комунизмът
командва.“
Още с пристигането си във Ветрови-
тия град става член на Българския на-
ционален комитет – емигрантска земе-
делска организация по онова време,
начело на която е Г.М. Димитров. Но
признава, че дори и там е имал ограни-
чения. „Забраняваха ни да правим поли-
тика. Аз съм подписал декларация още в
Италия, че няма да взимам участие в ка-
квито и да било организации. Може да
изповядваш каквото искаш, но ще рабо-
тиш и ще си мируваш“, спомняше си Кон-
сулов. „Това нас ни уби, политическата
имиграция, защото ние с американците
се борехме против комунизма“.
След всички години на борба и непри-
миримост, яростта не беше напуснала
бай Илия. „България сега е циганска дър-
жава“, каза ми той. „България е 4-5 мили-
она сега, а беше 9“. В думите му личеше
болката от това, че българите с образо-
вание все още търсят неквалифициран
труд зад граница.
По време на това мое последно ин-
тервю с него, през лятото на 2020-та, той
беше на 87 години, а за него се грижеше
медицинска сестра, която обгрижваше
нуждите му. Според близки на Илия Кон-
сулов приживе той не е бил близък със
сина си Никола, който също живее в Чи-
каго. Приятели и съмишленици на бай
Илия казаха, че е оставил трайна следа в
живота им. „Познавах го от над 30 годи-
ни, ще го запомня с
прекомерното му
трудолюбие
Той е израснал на село и дори и тук,
в Америка, където е дошъл на 33, е ра-
ботил много във фабрика с други бъл-
гари. Всичко е постигнал с много труд“,
казва Иван Тодоров, приятел на Илия
Консулов и член на Съюза на български-
те писатели в САЩ. Друг техен колега и
приятел, Севделин Панев, казва, че най-
добре го описват думите „непреклонен
борец“. „Беше надарен с красива и по-
етична душа и ценеше най-много чест-
ността!“, казва Севделин Панев.
Желанието на бай Илия било след
смъртта му да бъде кремиран и изпра-
тен до неговата жива сестра в Пазар-
джик, както и за него да няма възпоме-
нателни служби.
Тъгата на Бай Илия: Образованите българи
още работят каквото и да е в чужбина
X
Комунизмът продължава да командва в България, каза той в последното си интервю пред BG VOICE
ГАЛИНА ПЕТРОВА
Илия Консулов (вляво) на протеста в Чикаго през 2020 година, вдясно Даниел Дженев.
От ляво на дясно: Севделин Панев, Илия Консулов, Иван Тодоров.
Единакът Консулов