11 - 17 август 2021 г.

2

ОТ РЕДАКТОРА

Време е наистина за друго. Време е 

за партии и лидери, които спазват зако-

ните и установените конституционни и 

демократични норми, които не се карат 

във Facebook от джипка или диванче, 

които разбират, че еднолично управле-

ние едва ли скоро ще има и че България 

в крайна сметка е парламентарна репу-

блика. Време е за избиратели, които ак-

тивно участваме в политическия процес 

като гласуваме, протестираме и се инте-

ресуваме и научим урока, че (без значе-

ние дали ни харесва или не) няма друг 

вариант освен да следваме правилата на 

системата, която от дълги години работи 

добре на толкова много места по света.

Като успял бизнесмен и шоумен, Сла-

ви Трифонов не е свикнал да се съобра-

зява с околните и обича да взима едно-

лични решения. Но в политиката това не 

може да се случва, дори да имаш мно-

зинство. Още по-малко - с 65 депутата. 

Не може да отхвърляш коалиции и пис-

мени споразумения с партньори, защо-

то някой в миналото ги е превърнал в 

„мръсни думи“. Не може да свеждаш до 

знанието на хората, от които търсиш 

подкрепа, имена на министри, без да по-

търсиш тяхното мнение и одобрение – 

защото то ще ти е нужно в пленарна зала. 

Не може да не подпишеш споразумение 

за какво точно я искаш тази подкрепа и 

какво точно ще направите заедно и кога. 

Да, в най-новата ни история тези коали-

ции и споразумения често са били кухи 

фрази. Но нали е време за нещо друго? 

Може да си анти-системна партия, но не 

може да не работиш според правилата 

на парламентарната република, описани 

в Конституцията. Не може да си толкова 

инат, че да си готов да създадеш абсолю-

тен правен хаос, който може да има по-

следствия за десетилетия напред. Когато 

президентът е издал указ за гласуване на 

кабинет, не може да го изтеглиш. А жал-

кият опит на кандидат-премиера на ИТН 

Пламен Николов да се откаже от номина-

цията си „поради лични причини“, преди 

тя да е гласувана в Народното събрание, 

всъщност показва, че не той взима ре-

шенията. Взима ги Слави Трифонов. А да 

ви припомня – за него не е гласувал нито 

един български гражданин на 11 юли. 

Защо той реши да не бъде кандидат за 

нищо. Борисов поне се отказа да е депу-

тат след изборите. Не е ли крайно време 

решенията за това как се управлява дър-

жавата да се случват наистина пред по-

гледите на всички ни – в парламентарна-

та зала, както е по Конституция.

Разочарованието и недоволството от 

досегашното управление не може да са 

причина за неуважение към процесите 

и институциите, които превръщат една 

група хора на дадена територия в дейст-

ваща държава. И се започва от дрехите, 

които избираш, за да се появиш на ра-

ботното си място в Парламента.

В политиката има два вида мандати – 

единият е правният, който получаваш, 

когато имаш най-много депутати и ти се 

пада по закон. Но по-важният е мандатът 

на избирателите – дали изборните ре-

зултати ти дават правото за еднолично 

управление и ти да определяш дневния 

ред на държавата по усмотрение и бази-

рано на предизборната ти програма. Ис-

тината е, че „Има такъв народ“ съвсем не 

е безапелационен победител – разлика-

та с втората партия е по-малко от 16 хи-

ляди гласа или около половин процент. 

ИТН просто нямат мандат в по-широкия 

смисъл на думата за управление. Техни-

ят мандат се изчерпва в това да създа-

дат коалиция за съвместно управление 

– това е, което избирателите сме поста-

новили. На никой вероятно няма да му 

се хареса възможната комбинация от 

партии, но това е положението. И хората 

на Слави се провалиха в това – най-вече 

заради наглото и надменно поведение, 

надминаващо дори това на ГЕРБ, и отка-

зът да се спазват елементарните правила 

на парламентарната демокрация. А до-

бри примери в Европа има много, които 

можеха да се привнесат – не само завър-

шили в чужбина кандидат-министри.

Оставям настрана спорните кандида-

ти за постове и техните биографии, скан-

дални интервюта и драми и съмненията 

за някакви уговорки с ДПС – от поканата 

за разговори с тях през координирани-

те атаки на ИТН-ДПС-ГЕРБ към министри 

от служебния кабинет до гласуването на 

обща комисия „Буждака“, която ясно об-

служва ПР нуждите на Доган. Може би 

са ходове, направени напук и от его, но 

със сигурност поставят огромни въпро-

сителни пред Слави и неговата партия. 

И докато най-твърдото му ядро може и 

да се радва на този разпад на процеси-

те в системата на парламентаризма, то 

отговорността на политиците е да пазят 

правилата, да ги спазват и ако е нужно - 

подобряват. Време е за нещо друго и по 

всичко личи, че за трети път ще трябва 

да отидем до урните, за да решим какво 

да бъде то.

Бъдете здрави!

Ясен 

[email protected]

Да счупиш машината 

от инат