11 - 17 август 2021 г.
21
BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
История
на емиграцията
Д
едеагач е едно от гръцки-
те, а всъщност, оказва се, и
български, че дори и турски
пристанища, където някои от
нашите сънародници, които
са били на гурбет в САЩ, акостират, ко-
гато се прибират в „стария край“ - Бъл-
гария.
Повечето реклами за пътувания от
САЩ към България и Македония обяс-
няват, че има няколко варианта, кога-
то се пътува с кораб. Вариантите са от
САЩ до Европа – най-често това са ня-
кои френски пристанища и след това
към Гърция – пристанищата Пирея, Пи-
ракус, Каламата и Солун. Цената от Ню
Йорк до първите три гръцки пристани-
ща е 48 долара, до Солун е 50 долара, а
до Дедеагач е 51 долара. Това са цените
за трета класа.
Предимно италиански, френски и ан-
глийски параходи пътуват директно от
САЩ до Дедеагач и Солун. Проблемът е,
че повечето хора, които пътуват, искат
да спрат, колкото се може
по-близо до България
за да имат по-малко път по суша, защото
пътуването по суша е доста по-трудно,
отколкото с парахода. Именно заради
това повечето предпочитат да пътуват
до Европа с параход, след това от френ-
ските пристанища, директно, или след
пътуване от единия до другия френски
бряг с влак, да се качат отново на пара-
ход, който да ги откара най-често до Со-
лун, а още по-често до Дедеагач. Имен-
но това виждаме и в цените на билетите.
Разлика от три долара, което в онези го-
дини никак не е малко, е доплащането,
когато се пътува до Дедеагач, който е
само на около 40 километра на юг дори
и от съвременната българо-гръцка гра-
ница.
Дедеагач, или както е известен днес
- Александруполис - е сравнително нов
град с кратка история. През 1847 г. на
мястото на града е съществувало кафе-
не и караулен пост против контрабан-
дисти. След 1850 г. рибари от околни
села се събират тук и образуват малко
село, наречено Дедеагач, което в пре-
вод от турски означава „старо дърво“
или,,дърво на отшелник“.
На това място действително е имало
вековен дъб, под сянката на който е жи-
веел, а в последствие е и погребан тур-
ският отшелник на име Деде.
Градът е преименуван за кратко на
Неаполис, а после на Александруполис,
в чест на тогавашния гръцки крал Алек-
сандрос I, а не на древния цар на Маке-
дония Александър Велики – както по-
някога се твърди. Непосредствено след
развоя на тези събития Александрос I
посетил града заедно с Елевтериос Ве-
низелос – тогавашния министър-пред-
седател на Гърция.
Когато нашенците пътуват по този
маршрут от САЩ към „стария край“,
през френските пристанища и до Гър-
ция, те винаги предпочитат именно
Александруполис, или Дедеагач.
Повечето рекламни агенции за про-
дажба на билети в онези години споме-
нават, че техните кораби
не пренасят контрабанда
и поради тази причина няма да бъдат
забавяни по пристанищата от провер-
ки, както и няма да има „арестуване“ на
кораби.
Така те успокояват своите потенциал-
ни клиенти пътници, за да бъдат спокой-
ни за пътуването си, като ги уведомяват
и за това, че могат, един вид като екс-
тра, да ползват корабите, които пътуват
между френските и гръцките пристани-
ща, чак до Дедеагач!
Това наистина е „българският“ прис-
тан за нашенците, които пътуват от САЩ
за дома си по този маршрут. Дори и ко-
гато Дедеагач не е в пределите на гео-
графската карта на България, дори и
тогава нашенците го предпочитат, за-
щото е най-близо до границата с Роди-
ната. Така най-безопасно, безпроблем-
но и бързо ще се придвижат до родните
си места, а веднъж влезли в България,
пътят им, поне така те мислят, ще е по-
лесен, защото ще се движат по родна
земя, могат да отседнат при българи,
макар че такива живеят и в повечето на-
селени места в Северна Гърция.
В онези години заради войните гра-
ниците се менят често и населението
не може постоянно да се мести, за да е
все в пределите на България или Гър-
ция. Дедеагач, или Александруполис,
днес е един прекрасен град, който от-
ново посреща българи, но сега вече той
е туристическа дестинация, която отно-
во се ползва, защото е близо до гранич-
ния пункт с България и само за около
40 мин. човек може да се окаже от юж-
ната ни граница направо на Беломори-
ето, където плажовете са прекрасни, а
на тях отново се развява и българското
знаме, заедно с гръцкото…!
Дедеагач – българският пристан
на емигрантите от САЩ
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
Българските следи
В Дедеагач се открива и българско
училище. През 1896-1900 г. учител е Ки-
рил Совичанов, а в 1900-1901 г. - Иван
Липошлиев, Ат. Думчев, Иван Чонтев,
Фания Ташкова. През 1902 г. идват още
нови учители. Така през учебната 1905-
1906 г. работят три български училища
- две основни и едно трикласно - „Св.
св. Кирил и Методий“.
През 1909 г. е избран първият бъл-
гарски кмет на Дедеагач - Никола Таба-
ков.
С акт на Народното събрание от 14
май 1941 г., точно 21 години от датата,
когато градът е даден на Гърция, той
заедно с цялото Беломорие пак е част
от България, второ по значение бъл-
гарско пристанище на Бяло море след
Кавала. Българин отново става кмет на
Дедеагач. Това е Иван Попянчев.
Визитната картичка на града е фарът
- поставен на висока кота, той е втори
по големина в света с неговите 27 м ви-
сочина и е запазен и днес.
X
Когато сънародниците ни пътуват от Америка към „стария край“, винаги спират тук
Пристанището на Дедеагач през 40-те години на миналия век.
Снимка: http://www.lostbulgaria.com/
Военната гара на Дедеагач, от която вероятно са пътували и българските емигранти, завръщащи се от САЩ -
20-те години на миналия век.