11 - 17 август 2021 г.

29

BG 

VOICE

СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

 

BG LINKED

 

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

автоматизирано, в Аляска все още деца 
играят на улицата, а хората са усмихнати, 
приветливи и готови да помогнат.

Необикновените 

атмосферни условия

в началото шокират новодошлите. На 21 
срещу 22 юни - лятното слънцестоене - 
слънцето не залязва и е светло през цяла-
та нощ. Всеки следващ ден тъмнината се 
увеличава с 10 минути на ден и до края на 
август нощта е колкото в България, като 
слънцето изгрява към 6 часа и залязва 
към 21 ч. При зимното слънцестоене на 
22 декември денят е само 4 часа, през ос-
таналото време е тъмно. Слънцето изгря-
ва към 10.30 и залязва към 15 ч. Оттам за-
почва да расте отново с 10 минути на ден. 
Нощта е по-дълга от края на септември 
до средата на февруари. През останала-
та част на годината нощта е по-кратка, от-
колкото в България. „Промяната е доста 
бърза. Вече не ни прави впечатление, но 
първите години ни беше доста трудно да 
свикнем“, споделя Жана.

Северното сияние може да се наблю-

дава от септември до май. Не всяка нощ 
се вижда, но ако един турист дойде през 
февруари за 5 дена, ще го види, обяс-
няват двамата. Как се понасят дългите 
нощи? „Тук сме, за да работим, за да си 
осигурим повече свобода в България. На-
вън може да е плюс 40 или минус 40 гра-
дуса, в кухнята температурата е една и 
съща, е обяснението на Иван. Аляска е 
земя на крайностите - става много студе-
но и много тъмно и много светло и много 
топло, допълва той. През зимата се случ-
ва нощем да е минус 30, но най-често е 
минус 15-20 градуса. А как се приспива 
бебе в такава променяща се обстановка? 

„С много плътни пердета - смее се Иван. - 
И за възрастните е задължително да има 
плътни пердета.“

Много хора ходят в Аляска заради Се-

верното сияние. Там се провежда и све-
товното първенство по айс карвинг - леде-
ни скулптури. През зимата има ескимоски 
олимпийски игри, фестивал на среднощ-
ното слънце, защото на 22 юни слънцето 
изобщо не залязва. Големият университет 
пък често е посещаван от хора от НАСА и 
във Феърбанкс ходят много учени, за да 
изучават Северното сияние.

Иначе Феърбанкс си е атрактивно мяс-

то и за туристи, и за работа. Легендарните 
от миналите векове златотърсачи вече ги 
няма. Находищата на злато са монополи-
зирани. Сега актуален е добивът на нефт. 
През града минава инженерното чудо, 
1300-километровият нефтопровод „Тран-
саляска“, по който се докарва нефт от зам-

ръзналата земя през континента надолу, 
към топлите земи около Тихия океан.

Иван наблюдава как се развива актив-

ният туризъм целогодишно и решава да 
се насочи към ресторантьорската и хоте-
лиерска индустрия. Казва си, че за двуми-
лионния поток от туристи може да се на-
правят по-добри заведения. В града има 
тайландски и други азиатски ресторан-
ти, но всичко друго е американска кухня, 
която според него е „лишена от въобра-
жение“. „Работил съм в общо 10 ресторан-
та и забелязах, че навсякъде правят едни 
и същи грешки в постоянството, об-
служването, качеството. Знаех си, че във 
Феърбанкс

има място за нещо 

по-добро

коментира Иван.

Жана каца в Аляска точно на първата 

година откакто Иван е отворил ресторан-
та си - 25 май 2015-та, на студентска бри-
гада с идеята да поработи 3 месеца и да 
се върне. Има съвсем други виждания за 
бъдещето и едно от тях е да пътува. В на-
чалото работи като камериерка в хотел 
в една от големите вериги в града, които 
поемат всички круизи на туристи от „до-
лните щати“ (така наричат в Аляска други-
те щати южно от тях - б.а.). Към средата на 
лятото започва при Иван. Покрай рабо-
тата между двамата се „заформя любов“ 
и така вече 6 години са заедно в Аляска.

„Дойдох тук с една чанта дрехи и 80 

долара в джоба - разказва Иван. - Три го-
дини по-късно нямах пари за някаква 
гигантска инвестиция. Започнах собст-
вения си бизнес в един местен туристи-
чески парк, отворен само през лятото. В 
една малка кабинка 3 на 3 метра и с 2 кот-
лона започнах да правя палачинки.“ След 
много успешен сезон в края на лятото той 
се премества в целогодишен малък рес-

торант с 35 места.

На следващата година Иван работи и в 

парка, и в малкия ресторант. На края на 
годината отваря

още един ресторант 

за дюнери

гируси, мусака и друга средиземномор-
ска кухня. „За кратко имахме 3 ресторан-
та, но на следващото лято нямаше как да 
отворим и лятната локация, защото не ус-
пявахме. С Жана държим на един много 
висок стандарт, който изисква присъст-
вието и контрола ни навсякъде. И точ-
но затова сме толкова големи“, обяснява 
Иван.

За ресторанта им „The Crepery“ двама-

та купуват нова сграда в центъра на гра-
да. С много по-голямо меню, много пове-
че персонал и с много по-голяма заетост. 
„The Crepery“ е номер едно във всичките 
онлайн форуми за Феърбанкс - Google, 
Yelp, TripAdvizor, Urban Spoon. „Това е рe-
зултат от стандарта, който сме заложили 
и поддържаме“, коментира Иван.

Хитът, с който Иван и Жана привличат 

милионите туристи, са над 40 вида па-
лачинки, които не са това, което знаем. 
Имат палачинки със сьомга, с телешко, 
пилешко, крем брюле, вегетариански, ве-
гански, безглутенови, с месо от краб, пан-
чета, прошуто и с какво ли още не. Тури-
стите си падат по палачинки с наденица 
от северен елен - екзотика. Вкарали са 
и много неща от българската кухня - на-
шенска

чубрица, която си 

поръчват от Чикаго

а също и българско сирене. Имат и мно-
го рецепти, повлияни от българската кух-
ня, например сладко-солено - със сладко 
и фета сирене, което никой друг не прави. 
Добавят и много чушки, маслини и други 
типични европейски продукти. „Сега вече 
в ресторанта имаме 120 места вътре и 72 
места отвън“, казва Иван.

Двамата отварят и хостел за туристи, 

където Жана е човекът - занимава се с ре-
зервациите, счетоводството. Иван при-
знава, че откакто идва Жана, бизнесът 
му се разраства много повече и може да 
предприема смело нови проекти. Вече 
имат и няколко имота, които отдават под 
наем.

„Ние сме две противоположности, кои-

то се допълват - казва Жана. - Той е изклю-
чително позитивен и смел в поемането на 
рискове човек, аз съм реалист. Намирам 
кусури, които Иван не вижда, защото гле-
да само напред и нагоре. Но винаги успя-
ваме да се допълним в това отношение. 
Двамата гледаме в една посока, затова 
сме успешни.“

Луди по летенето.

На Полярния кръг.