11 - 17 август 2021 г.

30

В разговори за България обичам да се 

хваля с разни не съвсем очевидни неща. 

Едно от тях е успехът на българските 

жени.

Когато назначиха Мариана Коцева за 

генерален директор на Евростат, няколко 

колеги ми писаха, къде на шега, къде на 

истина, как, ето на, още една българка се 

озовала във властова позиция. В предиш-

ното правителство на ГЕРБ правеше впе-

чатление, че 50% от министрите са жени. 

Много рядка статистика за Европа.

Всички български еврокомисари до-

сега са жени. За Мария Габриел е може 

би още малко рано да се каже, но Мегле-

на Кунева и Кристалина Георгиева имаха 

много висока репутация в Брюксел. Геор-

гиева оглави Световната банка. Из Брюк-

сел има много българки на все по-клю-

чови позиции. А в България жени заемат 

ред трудни и войнствени политически 

позиции - в енергетиката, външната поли-

тика, съдебната реформа, редица важни 

кметски постове - София е най-очевидни-

ят пример.

Жени ръководят традиционно мъж-

ки предприятия - например в банковия 

и енергийния сектор. Наскоро един ев-

рокомисар ми каза как няколко държа-

ви се събрали на енергийна среща на ви-

соко равнище, всички делегации - само 

мъже, българската делегация - само жени. 

Жени оглавяват повечето медии и кому-

никационни фирми. Това не са само лич-

ни впечатления, а също и статистики. Бъл-

гария неизменно стои в първите позиции 

в Европа по съотношение на жени спря-

мо мъже в ръководни постове, ИТ индус-

трия, наука, инженерни позиции, висши 

финансови длъжности и какво ли още не. 

България е единствената страна в Европа, 

в която повече жени, отколкото мъже зае-

мат висши длъжности в централната бан-

ка. Примерите са много.

Мимоходом, един PR съвет в нашенски 

разговори с белгийци, германци и люк-

сембургци - като говорите с тях, загри-

жено им казвайте, че са на абсолютното 

дъно по този показател. С две думи, ис-

торията как жените управляват България, 

колко са напред и нагоре и какво равен-

ство на половете цари сред българите е 

една от най-изненадващите позитивни 

истории, които може да разкажете, кога-

то усетите, че върху вас тежат погледите 

на хора, замислени и загрижени, че идва-

те от най-бедния и корумпиран край в Ев-

ропа.

Колко положителен е този разказ?

Наглед изключително. Въпросът обаче, 

който е редно да си зададем, за да знаем 

хубава ли е тази работа или лоша, е дали 

жените на България са много свестни или 

мъжете не струват. Тук нещата се обър-

кват. Да започнем с това, че в България 

няма партия, предприятие или някаква 

друга организация, която да има полити-

ка за издигане на жени.

У нас властва балканска култура на пре-

небрежение към жените, техния ум, раз-

ум и умения за всичко извън кухнята, лег-

лото и детското обгрижване. Един мъж на 

власт наскоро дори каза, че брачният до-

говор анулира категорията сексуално на-

силие, тоест тайнството на брака включ-

ва задължение за сексуално обслужване 

(само от страна на жената, разбира се). 

Голям дял от жените са жертва на домаш-

но насилие, много други - на натурална 

местна домашна дискриминация. Жена-

та трябва да сготви, да изчисти, да отглеж-

да деца, да се грижи за роднини и близ-

ки и ако не го прави както трябва, тя не е 

стока. Като свърши всичко това, тя може в 

свободното си време да върши нещо дру-

го - да печели пари, да стане изпълните-

лен директор, министър, депутат или да 

започне свой бизнес. Или по-скоро семе-

ен бизнес, в който тя върши всичко, а мъ-

жът й знае всичко.

Често ще чуете обяснението, че българ-

ската женска работа била такава, защото 

комунизмът, добър или лош, въвел равен-

ство между половете. Не е така. Сканди-

навските страни не са били комунистиче-

ски, а с тях сме често в една статистическа 

група. Румъния, Словакия, Полша са стра-

дали не по-малко от комунизъм, но там 

само 10-20% жени държат висши позиции 

в централната банка, у нас са над 50%. По-

ловината от висшите длъжности в научни 

институции в България се заемат от жени, 

в Унгария са 9%, Полша са 8%, в Румъния 

и Словения са 0%. В България 70% от ви-

сшите длъжности в медиите се държат от 

жени, в Полша - 0%.

Какво обяснение да намерим тогава за 

нашата женска история?

Не е комунизмът, надали е и османско-

то наследство или пък южният вятър... 

Възможно е да става дума за някакъв тип 

семейна култура, която разглезва момче-

тата и ги прави безполезни. Или липсата 

на спорт в училище. (Не, не е липсата на 

казарма.) Или пък е потиснатата гордост 

на мъжете на прехода, които не можаха 

да преглътнат, че от инженери, военни и 

научни работници 2-ра степен трябваше 

да станат таксиджии или да продават кра-

ве сирене в гаража, обърнат от жена им в 

дребна квартална бакалия...

Вероятно нашето общество се е тран-

сформирало донякъде

Така, както много неща правим доня-

къде – реформи, строежи, образование, 

раздяла с миналото или осмислянето на 

миналото. Може би в това донякъде же-

ните са се еманципирали, но те все още 

поддържат мита за главата на семейство-

то, защото така е редно. Така или иначе 

необяснимо е защо България ще е хем 

страната, в която жените са най-еманци-

пирани, хем те са подложени на ракиено 

презрение и кухненска принадлежност. 

Проблемът е тежък и доста усложнен. Чо-

век не знае от къде да го подхване. При-

знаването му е поне една крачка напред.

ЮЛИЯН 

ПОПОВ

Мъжете са проблемът 

на България*

Текстът е от 2018 г., но бе припомнен в социалните мрежи в конте-

кста на успеха на българките на олимпиадата в Токио.

 блог