15 - 21 септември 2021 г.
21
BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
История
на емиграцията
Н
еотдавна попаднахме на
една интересна история
от Дъблин, Ирландия. Се-
мейство българи емигран-
ти влизат в местен магазин
и бащата пита сина си: „Тодоре, do you
want вафла...!?“. Ето това е един от основ-
ните проблеми на българите в емигра-
ция, особено на така наречените нови
емигранти. Те сякаш бягайки от Бълга-
рия, бягат и от всичко българско, но не
могат да избягат от самите себе си, за-
щото са си българи!
Наскоро се проведе представително
изследване на сънародниците ни, кои-
то живеят зад граница. Фолклорните
групи са основната форма на организа-
ция на пълнолетните българи в чужби-
на. Те пазят родните традиции предим-
но със собствени сили, като подкрепата
на държавата е недостатъчна. Това ко-
ментираха пред телевизия bTV доц. д-р
Владимир Пенчев и гл. ас. д-р Лина Гер-
гова от БАН, които са автори на това най-
мащабно изследване за емигрантите ни.
То е реализирано в над 80 локации в
17 страни от Европа и Северна Америка,
като са проведени
срещи с над
300 сдружения
асоциации, организации и неформални
клубове. „Новото, което видяхме, е случ-
ването на общността в движение – как
културното наследство спомага за обе-
диняването на българските общности“,
разказа д-р Гергова.
Изследователите са говорили с учас-
тниците в над 60 фолклорни групи. Вече
има и големи български фестивали зад
граница.
„Самодейността, която в България е
от Възраждането, е естествена форма
на организация на българските общно-
сти извън държавата – както през Въз-
раждането не е имало държава, така и
сега влиянието на българската държава
за съжаление не е толкова силно и те са
принудени сами да се организират“, по-
сочи тя.
Самодейността всъщност е едно от
нещата, което особено силно се разви-
ваше, а в известна степен и все още се
развива в така наречените гарнизон-
ни военни клубове – ГВК, които днес са
просто военни клубове. Именно на тези
места децата, не само на военните, има-
ха възможността да се изявяват в раз-
лични школи по изкуства, занаяти и дру-
ги.
Военните клубове, които в последни-
те години за съжаление са почти напъл-
но неглижирани, а това е почти равно на
културно престъпление, бяха и все още
са новите читалища, в които културата
напук на всичко останало се развива,
макар и трудно, макар и бавно.
Доц. Пенчев призова държавата да
положи усилия за
създаването
на читалища зад граница
като модерни институции, които да под-
крепят културната дейност.
След като сами си унищожихме чита-
лищата дори и в България, сега искаме
да ги „възстановяваме“ извън Родина-
та...! Това обаче е трудно, защото освен
средства, изисква и организация, а съна-
родниците ни навън са хора заети, кои-
то обикновено работят много, за да съ-
берат пари, което не им оставя особено
свободно време за читалищна дейност.
В момента българските самодейци
срещат проблеми даже при участието на
международни фестивали, в рамките на
които трябва да представят бит и култу-
ра – от посолствата невинаги им помагат
и се налага България да бъде представя-
на основно през своята кухня.
Изследователите Пенчев и Гергова по-
сочиха, че българските неделни учили-
ща са вероятно поне със 100 повече от
официално акредитираните 200, но те
пак покриват едва 20-25% от учениците
и затова плановете за дистанционно обу-
чение са идея в правилната посока. Про-
блем е, че в много семейства родителите
не искат децата им
да учат български
с цел да се интегрират по-добре.
Това вероятно има своите основания,
защото детето, особено ако ще живее
извън България, първо трябва да знае
местния език, за да може да се социа-
лизира успешно във втората си Родина.
Това обаче не отменя моралното задъл-
жение то да помни първата си такава. А
това става възможно като се познава кул-
турата, която се изучава и опознава най-
добре, когато е на същия език!
Връщането
към корените
Интересна тенденция обаче е връща-
нето към корените при третото поко-
ление – внуците на емигрантите, които
имат силна връзка със своите баби и дя-
довци и с тяхна помощ придобиват ин-
терес към корените си. Това става и бла-
годарение на инициативите на бабите и
дядовците, но и благодарение на любо-
знателността и така наречената ретромо-
да, когато младежите и девойките искат и
търсят корените си. Макар и в чужда кул-
турна и езикова среда, те търсят основа-
та, на която да стъпят здраво в новата си
действителност. Човек винаги се нуждае
от основа, а тя обикновено е онова, кое-
то е първо, онова, на което е стъпил и на
което е съществувал още в началото на
своя житейски и професионален път.
А какво по-здраво от истинската Роди-
на... първата!?
„Would Тодор like some
българска манджа“
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
X
Държавата трябва да подпомогне създаването на модерни
културни институции в чужбина, смятат изследователи
Сн.: gramofona.com