15 - 21 септември 2021 г.
24
BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
Т
очно 20 г. след 11 септември
светът се върна към мигове-
те на изживения ужас и страх
след терористичните атаки в
Ню Йорк. А също и към облек-
чението отново да видиш близките си и
към равносметката за това как тези съ-
бития ни промениха.
Вторник е. Ранните слънчеви часове
на септемврийското утрото по нищо не
показват, че само след минути Ню Йорк,
Америка и светът ще бъдат различни.
Тогава Иван Георгиев е в офиса си на
дванадесетия етаж на южната кула на
Световния търговски център. Секунди
след това се случва нещо, което едва ли
някога си е представял за възможно. Той
вижда как самолет се врязва в северна-
та кула и не може да повярва на очите
си, като с колегите му смятат, че това е
някакъв случаен инцидент, авария.
Иван Георгиев
От другата страна на улицата в друг
небостъргач се намира офисът на Нико-
лай Златарев. И той като Иван става сви-
детел как кулата с антената, както той
нарича северния небостъргач на СТЦ,
започва да гори, като остава вцепенен.
Николай Златарев
Спомням си как, като излязох от ме-
трото, което беше точно под кулите
близнаци, огромно количество офисна
хартия летеше из улицата, каза пред BG
VOICE друг очевидец – Петър Калинков.
Веднага погледнах нагоре и видях пора-
женията по една от сградите.
Петър Калинков
В 9:03 часа, или по-малко от двадесет
минути след като северната кула е про-
низана от Полет 11, друг самолет удря
южната кула. Николай, който вижда и
този удар, вече знае, че това няма как да
е съвпадение, а може да бъде само теро-
ристичен акт.
Сградата се разклати и замириса на
гориво, на изгоряло, спомня си Иван,
който поради факта, че се намира на ни-
сък етаж, успява да се спаси от гибелта,
която застигна над 3000 души.
„Боже мой,
мъжът ми работи там“
е първата реакция на съпругата на Иван
– Лора, която вижда всичко това, дока-
то пътува с метрото. Тогава то спира ава-
рийно и тя тръгва по улиците на Манха-
тън, където се спъва и пада. Успява да
получи помощ и да се изправи на крака-
та си. В хаоса Лора вижда и група хора,
които просто стоят вцепенени и не мо-
гат да асимилират случилото се.
Лора Георгиева
Не по-малко притеснена е съпругата
на Петър – Яна, която разбира за всичко
това по новините, докато е вкъщи заед-
но с малката им дъщеричка. Тя се опитва
да се свърже със съпруга си, но той няма
мобилен телефон, а служебният по раз-
бираеми причини не е отговарял. „Не
зная какво да правя, да звъня ли в Бъл-
гария, какво да разказвам на родители-
те ни, като знаех, че и те гледат по теле-
визора кадрите“.
Яна Калинова
Малко след втория удар Николай оп-
итва да излезе през главния вход на
сградата, в която работи, минути пре-
ди това северната кула вече е паднала и
всичко е покрито с прах. Първоначално
той мисли това за пара, но когато бялата
пелена го застига и прониква в белия му
дроб, той се обръща и тръгва към дру-
гия изход, откъдето успява да излезе.
И Иван, и Николай и до ден-днешен
разказват с ужас за преживения шок от
това, което са видели очите им през оне-
зи минути на страх.
Видях как се чупят прозорци и от тях,
първоначално мислехме, че летят мебе-
ли, после като се вгледахме, видяхме, че
скачат хора,
хванати за ръце
И тогава вече нещо се смрази в мен,
споделя Николай.
Истински кошмар, спомня си още
Иван, който също бяга по улиците на
Манхатън, за да спаси живота си.
Хора прескачаха хора, паника, но ужа-
сът беше най-силен, когато видяхме по-
критите с праха от срутилите се кули
хора.
В ступор е и Петър, който по това вре-
ме успява да чуе по радиото на уокмена
си, че става въпрос за терористични ата-
ки. За миг той дори изпада в безизходи-
ца, не знаейки накъде да поеме, защото
си мисли, че Бруклин бридж, всеки мост
или друго съоръжение може да бъде
атакувано.
Малко по-късно Иван и Лора все пак
се срещат из улиците на Манхатън, по
които препускат линейки, пожарни, по-
лицейски коли и ужасени хора.
Петър успява да се прибере при Яна
едва в късния следобед.
„Беше абсолютна
агония“
спомня си тя. „Искаш да смелиш това,
което виждаш, и същевременно не е
смилаемо. Светът ти изведнъж се разру-
шава. Бил е толкова подреден и сега на-
стъпва някакъв хаос“.
Двадесет години по-късно за Николай
вече „Америка е разделена буквално на-
половина“
Не мисля, че има стратегическо раз-
биране кои са нашите приоритети в мо-
мента, допълва той. Преди 11 септември
бяхме единни. Знаехме, че може да ни
се случат още неща. Знаехме, че врагът
е тероризмът. Не знаехме от къде може
да дойде, допълва той.
За Петър 11 септември е „начален три-
гър“ на едно чувство за притеснение и
неудовлетвореност, което вече се е на-
станило трайно. Има някаква неудовлет-
вореност във хората като същества и в
човечеството като цяло за посоката, в
която сме тръгнали, констатира той.
Хората се промениха, прави разлика-
та Яна две десетилетия след атентатите.
От начало беше тая солидарност, нея ви-
наги я има, когато има драма, травма, хо-
рата се обединяват да решат проблема.
После хората обаче започнаха да стават
по-параноични, институциите започна-
ха да стават по-стриктни. Страхът про-
меня хората по различен начин, отчита
тя.
Просто трябва да се бориш,
да вървиш напред
и да се опитваш да оставиш зад гърба си
каквото лошо има и да гледаш за хубаво-
то, допълва съпругата на Петър.
За Иван хората, независимо от рели-
гията и културата, имат еднакви цен-
ности – всеки иска мир, спокойствие,
добрите хора са готови да помогнат на
всеки. Това, което се случи, според мен,
е в резултат на злоба, жажда за власт,
его.
Той споделя, че преживяното в онези
кошмарни минути и часове още по-сил-
но е разпалило любовта му към Лора.
Ние и без това си се обичахме, но, да, в
интерес на истината, това сплоти семей-
ството, защото беше сериозна трудност,
сериозен шок за всички.
Обикновено това сплотява, допълни
Иван.
Да преживееш 11 септември:
Българите, оцелели в атаките
ЯСЕН ДАРАКОВ
X
Иван, Николай, Петър, Лора и Яна с драматичен разказ за слънчевата сутрин преди 20 г.
Сн.: БТА