15 - 21 септември 2021 г.
25
BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
З
а Лилия Съселкова 11 септем-
ври е ден за помен. На този ден
през 2001 г., малко след като се
разделя с годеника си Робърт
Хорохо-младши, той намира
смъртта си в северната кула на Светов-
ния търговски център. Днес, 20 г. по-къс-
но, тя си спомня за сгънатия американ-
ски флаг, който получила, и за прошката,
която все още не може да даде.
„Имах рокля, списъкът с гости беше
направен, поканите бяха изпратени и
се готвехме за една красива, щастлива
сватба“, спомня си Лилия Съселкова.
Само
след 11 дни тя е трябвало
да се омъжи
за своя любим, с когото се запознават по
съседски – в кварталното кафене, дока-
то тя учи в университет в Ню Йорк.
Синьото и безоблачно небе в сутрин-
та на 11 септември не предвещава мра-
ка, който ще настъпи в живота на Лилия.
„В този ден двамата излязохме от на-
шия апартамент. Аз на моите високи то-
кове, а той широко усмихнат. Тогава тък-
мо започвах работа в банката Голдман
Сакс (Goldman Sachs) и той ми каза, че
щом работя там, мога да си позволя да
взема такси“.
„Когато се качих в колата, ми каза
„Обичам те, скъпа“ и това беше послед-
ният път, в който го видях и го чух.“
„Всичко започна, когато моя колежка
в офиса изкрещя силно, гледайки през
прозореца и погледна мен. Аз също се
затичах да видя какво става. Нашият
прозорец гледаше към сградата, в коя-
то Робърт работеше“, спомня си г-жа Съ-
селкова.
За нея следващите минути не предста-
вляват нищо друго, освен някаква сме-
сица от паника и сюрреалистични ка-
дри.
Заедно с колежката си виждат огро-
мната дупка в северната кула на Светов-
ния търговски център, където на 103-ия
етаж работи Робърт. Той се намира мал-
ко над зоната на удара, която е между 93
и 99-и етаж.
Тя бързо търси начин да се свърже с
него и да му обясни, че около сградата
има хеликоптери и че ще го спасят. „Звъ-
нях, звънях, но така и никога не успях да
стигна до него да му се обадя“.
В следващите часове, дни и седмици
Лилия и семейството на Робърт се опит-
ват да го намерят, но без успех.
„И направихме панихида. Тя беше в
същата църква, където щяхме да се оже-
ним“, казва през сълзи Лилия.
Двадесет години след това тя
още не е успяла да отиде
до Кота Нула
където сега е мемориалът на загинали-
те. Тя показва обувките, с които е била в
деня на атаките. Върху тях още има прах
от тогава. Защо ги носи? „Може би това е
някаква частица от мен, която искам да
запазя, последния ден, в който бях с Ро-
бърт…“
Властите дават на Лилия сгънат аме-
рикански флаг, какъвто получават се-
мействата на загиналите военни. Месе-
ци по-късно успяват да идентифицират
и тленните останки на Робърт.
Малко остро Лилия приема и съвета
на своя началник, който се обръща към
нея и й казва „да не бъде горчива към
живота“. Как може този човек да ми го-
вори така при положение, че знае всич-
ко за случилото се и какво изживявам.
С годините обаче разбира, че това е
най-добрият съвет, който е получила.
На него тя учи всеки ден децата си – да
са благодарни за всеки един ден от жи-
вота си, защото не се знае „това, което
имате и за колко го имате“.
Да заснемеш 9/11: инж. Божидар Янев
Да загубиш любовта:
След 20 години болката остава
X
Лилия изпраща любимия си в църквата, в която трябвало да се оженят
ЯСЕН ДАРАКОВ
Сн.: Личен архив
Лилия Съселкова
С
ред българите, преживели на
живо ужаса от атаките на 11
септември 2001 г., е инж. Бо-
жидар Янев, който по онова
време ръководи отдела за
инспекция на мостовете в Ню Йорк. „Бях
оставил сина ми на училище, той тогава
е бил на 6 години, и се връщах към моя
офис по източната страна на Манхатън,
по шосето, което е край реката, и беше
прекрасен слънчев ден. Дори се трево-
жех за някаква локва на пътя, която щях
да докладвам да се почисти“, спомни си
Янев пред BG VOICE.
Когато разбира за първия удар, най-
напред помислил за колегите си от Port
Authority в Ню Йорк, чийто офис е бил в
сградата на СТЦ, затова ускорява по ма-
лък тунел, успореден на реката. „И кога-
то излязох от този тунел, южната кула
беше ударена вече. Много ниско, много
по-лошо, с други думи, и тогава си дадох
сметка, че всъщност ние сме във военно
положение“, казва Янев.
В онзи момент той не мисли за риска,
грабва фотоапарата, който е неизменна
част от работата му, и тръгва да снима.
„Аз тръгнах с апарата, съзнавайки, че
съм в уникална ситуация, а също така,
че съм и абсолютно безпомощен. Нищо
не можехме да направим“, разказва бъл-
гаринът.
Така улавя рушащите се кули близна-
ци от уникален ъгъл, на който се забе-
лязва как едната е огъната след удара.
„Аз стоях, докато не падна южната
кула и докато не падна към мене тази
вълна, многоетажна вълна от останки.
Стоманените панели хвърчаха като пе-
перуди, тогава се скрих под една кола и
там ме затрупа“, казва инж. Янев. Казва,
че за момент под онази кола е мислил,
че никога няма да излезе.
ГАЛИНА ПЕТРОВА