15 - 21 септември 2021 г.
29
BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
Виждах съжаление в очите на хората
и най-вече на собствените ми деца. Не
можах да го преживея. Смених няколко
перуки и накрая попаднах на една чер-
вена, която ми стоеше толкова добре,
че се чудех защо цял живот ходя руса,
а не червенокоса. В интерес на истина-
та, тогава много ме спираха и заговаря-
ха мъже, което ми беше много странно.
Казах си, че е заради червената перука“,
смее се Ива.
От братовчедка си, която тогава рабо-
ти за „Шанел“, тя получава голям пакет с
гримове. „Прекарвах много време пред
огледалото, докато разбера как точно
трябва да се гримирам, за да си вдигна
самочувствието. И това ме вдигна, мо-
билизира ме страхотно. Исках децата ми
да виждат хубавата си майка и да не ги
е страх, че нещо лошо ще ми се случи“,
разказва Ива.
„Когато споделях с приятели, че имам
рак, повечето ми казваха: „О, съжаля-
вам, ще се видим, като се пооправиш“...
Много малко хора останаха до мен, по-
дадоха ми ръка и ме извадиха на по-
върхността, когато беше най-страшно.
За мен истинският приятел е този, който
те хваща за ръка и те извежда от вцепе-
нението навън, при живота“, коментира
дамата.
Тя разказва за една своя приятелка,
Елина, която след всяка химиотерапия я
чака в един бар и двете се „напиват при-
ятно“. „Ама не трябвало алкохол след хи-
мията?...
Изобщо не
ме интересуваше
След като съм седяла 3 дена на стола
за вливания, исках просто да се напия и
да го забравя това преживяване. Защото
във ВМА понякога виждах хора и в един
момент спирах да ги виждам - бяха по-
чинали. Но знаех, че Елина ме чакаше в
бара, и трябва да ти кажа, че точно това
ме вдигна“, разказва Ива.
Кошмарът продължава една годи-
на. През 2016 г. тя вече е здрава и се-
мейството отново заминава за Кана-
да. „Всичко, което преживях, беше като
едно своеобразно събуждане за мен. То-
гава още не осъзнавах до какво ще ме
доведе това събуждане. Сега вече знам
каква е моята мисия в живота - да пома-
гам на жени като мен да победят рака“,
споделя дамата.
В Канада да водиш здравословен на-
чин на живот си е цяла култура, дори и
70-годишните жени ходят на фитнес и
на басейн. „Фитнесът ме промени много.
Дълго време, докато лежах на дивана и
гледах филми по време на химиотерапи-
ята, за да се разсейвам, наблюдавах една
изключително красива българка как си
трансформира тялото - Славена Михай-
лова. Тя сега е модел и фитнес треньор
в Лондон. Казах си: „Боже мой, когато се
оправя, искам да изглеждам така. Славе-
на ме вдъхнови и се обърнах за помощ
към нея“, разказва Ива.
Оказва се, че повечето фитнес тре-
ньори нямат опит с проблемите на бо-
лните от рак - смазваща преумора, про-
мени в тялото, нарушен баланс... „В един
момент престанах да търся треньори и
реших сама да се стягам“, спомня си Ива.
Отнема й една година, за
да си възвърне силата
в тялото
Във фитнеса все повече жени я спи-
рат за съвет. Това я мотивира да пре-
мине през обучение за фитнес треньо-
ри, курс по бърза помощ, курс „Основи
на рака на гърдата“. Завършва институ-
та CETI (Cancer Exercise Training Institute),
чиято основателка, Анджела Леонард, е
преживяла рак на гърдата. Институтът
работи с болници като „Джон Хопкинс“,
водещи онколози, рехабилитатори, тре-
ньори и т.н.
Сертифицирана е за фитнес тре-
ньор от CANFITPRO (Canadian Fitness
Professionals). Има сертификат и за Breast
Cancer Recovery BOSU Specialist от CETI.
Това е за работа с BOSU топка, предназ-
начена за жени с рак на гърдата. С нея
болните възстановяват баланса на тя-
лото си, нарушен след отстраняване на
един орган, както при тях е гърдата.
Ива е получила и предложение от Ан-
джела Леонард да направи офис в Со-
фия, от който да се излъчват обучени
кадри за цял свят. Големият й плюс като
треньор е, че самата тя е преживяла рак,
а няма по-вдъхновяващо за болните от
това да си кажат: „Ето, Ива е победила
болестта, значи мога и аз“.
Във възстановителния център, който
планира да създаде в София, тя ще ра-
боти индивидуално с всяка жена, като
ще оказва физическа помощ като тре-
ньор, а също и психологическа помощ.
А кой друг, ако не една жена, преминала
през ада на болестта, ще разбере по-до-
бре една болна от рак. „Често се случва
жените да плачат, да споделят интим-
ни неща от заболяването си, искат да си
свалят перуките и да се чувстват
удобно и на сигурно място
А това в група не става“, обяснява Ива.
Преди месец тя и семейството й окон-
чателно се връщат да живеят в България.
„Много хора се върнаха, защото след ко-
вид ограниченията там се чувстваш като
в затвор. У дома си е най-добре“, казва
тя. „Предпочитам всичко, което съм на-
трупала като знания и опит в Канада, да
го приложа в моя възстановителен цен-
тър в помощ на българки. Освен това ис-
кам да върна жеста към родината си за
невероятно качественото лечение и по-
мощ, които получих във ВМА“, споделя
Ива.
Децата й също са предпочели да се
върнат в България. Дъщеря й Ясмин
е на 18 години, завършила е в Торон-
то училище по актьорско майсторство
(Wexford Collegiate School for the Arts),
преди това от 4-годишна е по театрал-
ните сцени на София. Синът Стефан е на
25 години, завършил е католическо учи-
лище в Торонто, след това RAC College и
се занимава с музика, хип-хоп. Има един
албум зад гърба си, в момента работи по
втори проект.
Преди година Ива получава щастли-
вата вест „cancer free“ - че е „свободна“
от рака. Днес се чувства много силна и
с огромна енергия и желание да пома-
га на другите. И това е единственото, с
което иска да се занимава. Приема го не
просто като работа, а като лична кауза,
на която иска да посвети живота си.
Преди тренировка.
С дъщеря си Ясмин.