15 - 21 септември 2021 г.

30

Изглежда, както в природата, така и в 

политиката има цикличност. Хора, които 

в началото на Прехода са били в съзна-

телна възраст, могат да сравнят полити-

ческите събития (както и енергията им) 

отпреди 30-ина години с днешните. Ме-

тафорично те наподобяват процесите, 

през които преминава гроздовият сок, 

преди да се превърне във вино - съби-

ране на достатъчно добре узряло гроз-

де, отстраняване на гнилите зърна, по-

ставяне на гроздето в чист съд, където 

се смачква, след това започва фермента-

цията, а после се чака да се случи тайн-

ството.

В началото на Прехода в България 

имаше голяма енергия за демократич-

ни промени и достатъчно голяма маса 

от хора, които искаха и можеха да ги 

постигнат. Само че още в първите пар-

ламенти влязоха съвсем неслучайно и 

много сътрудници на Държавна сигур-

ност, и то не само от средите на бившата 

БКП, а и от другите партии на матрицата, 

както и лица, които виждаха в политика-

та доходоносен занаят или трамплин за 

бъдеща кариера.

И така, очакванията Народното съ-

брание да бъде чист съд, в който тряб-

ваше да „ферментират“ идеи, да се про-

карват политики в името на гражданите 

и да се създава демократично законода-

телство, не се сбъднаха. Затова 30 г. по-

късно българите, търпеливи по приро-

да хора, отново излязоха на улиците и 

площадите, за да излеят своя гняв сре-

щу партиите на статуквото и да поискат 

промяна.

Само че вместо промяна, два поред-

ни парламента предлагат на общество-

то подмяна.

А т.нар. протестни партии не оправда-

ха очакванията, с които ги бяха натова-

рили участниците във „Великото народ-

но въстание“ срещу управлението на 

Борисов и срещу корупцията, проник-

нала във всички власти.

В първите години след самосваля-

нето на тоталитарния режим на Тодор 

Живков българите скандираха, че вре-

мето е тяхно, но се оказа, че то продъл-

жава да работи за върхушката на бивша-

та комунистическа партия и за нейните 

репресивни служби. И докато стотици 

хиляди творяха история по площадите 

на големите градове, огласяни от вико-

ве „Кой не скача, е червен“ и от култо-

вите песни на демокрацията „45 години 

стигат“ и „Последен валс“, номенклату-

рата на БКП го използва тихомълком, 

за да ограби националния капитал и да 

създаде кастата на новите капиталисти. 

А чрез своите медии утвърди в общест-

веното съзнание митовете за Прехода 

и за главните виновници за разбойни-

ческата (според тяхната терминология) 

приватизация, съсипала държавата. 

Те изместиха от дневния ред темата за 

лустрацията, за която така и не се наме-

ри мнозинство и политически кураж да 

бъде извършена.

Миналогодишните протести сре-

щу Бойко Борисов и главния проку-

рор Иван Гешев, продължили повече 

от 100 дни и главно в столицата, мина-

ха под знака на лозунга „Мутри вън!“ и 

на вдигнатия юмрук на президента Ру-

мен Радев, самопровъзгласил се за на-

роден трибун в битката срещу престъп-

ния авторитарен модел на управление 

от джипката. Моделът ще остане в исто-

рията, символизиран от пачките с банк-

ноти, кюлчетата злато, пистолета под 

възглавницата и жените в спалнята на 

Борисов, най-дълго задържалият се във 

властта (след диктатора Тодор Живков) 

премиер в най-новата ни история.

Градусът на политическото напреже-

ние не спадна през горещото лято на 

2021 г., в което парламентът работеше с 

пълна пара. Небивал в последните годи-

ни ентусиазъм да се осветят корупцион-

ните практики по време на управле-

нието на кабинета „Борисов“ обхвана 

депутатите от протестните партии в две-

те Народни събрания след изборите на 

4 април и 11 юли т.г.

Заседанията на Комисията по реви-

зия на кабинета „Борисов“, излъчвани 

онлайн в традиционните и социалните 

медии, приковаха погледите на граж-

даните, петимни да видят възмездие за 

вакханалиите на управниците и ограб-

ването на милиони и милиарди от бю-

джета и от програмите за европейска 

солидарност. Но надеждата им партиите 

на протеста да излъчат правителство не 

се оправдаха нито в 45-тото, нито в 46-

тото Народно събрание...

В края на 46-тото Народно събрание 

изход от политическата криза в държа-

вата не се вижда. По-лошото от това, че 

то не успя да излъчи легитимно прави-

телство, е, че партиите на протеста раз-

рушиха мостовете помежду си...

В това изгубено за гражданите и за 

партиите на промените време бившият 

премиер Бойко Борисов успя да се око-

пити и да преодолее първоначалния 

страх от разследване на престъплени-

ята му - неговите лични и на правител-

ствата, които е оглавявал. Нещо повече, 

с инстинкта си на политическо животно, 

той бързо се ориентира в променената 

ситуация и веднага се опита да обърне 

тренда в своя полза. Затова някои со-

циологически агенции вече излязоха с 

прогнози, че на следващите предсрочни 

избори през ноември ГЕРБ може отново 

да е първа политическа сила...

На прага сме на третите за годината и 

втори предсрочни парламентарни избо-

ри. Кои партии ще попаднат в следващо-

то Народно събрание и как ще се подре-

дят по численост, зависи единствено от 

вота на избирателите...

Повече гнили зърна в него може и да 

не попречат на ферментацията, но вино-

то просто няма да става за пиене.

ВЕНЕЛИНА 

ПОПОВА

Политиката като 

правене на вино

 блог