22 - 28 септември 2021 г.
21
BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
История
на емиграцията
М
ного неща се променят,
когато човек смени мяс-
тото, където живее. Каз-
ват, че когато смениш
дори даден „диалектен“
регион, постепенно и собственият ти
диалект започва да се влияе от това. На-
пример човек от Шопския край, ако за-
живее в Русенско, постепенно езикът
му „омеква“. Неизбежно е и лингвистите
обясняват това освен с влиянието на ма-
совата култура, така също и с факта, че
човек търси начини да се приспособи
на подсъзнателно ниво, което подпома-
га адаптацията на съзнателно ниво.
Забелязали ли сте как говореше и до
голяма степен все още говори така по-
следният български монарх Н.В.Симеон
ІІ, който само допреди няколко години
беше и министър-председател на Бълга-
рия? Той
използва много архаизми
поставя ударенията на думи на места,
където днес не поставяме такива, дори
ползва словесни конструкции, които
днес се употребяват за различен тип
смислови обяснения. Например, когато
той говореше за летателните екипажи в
Българската армия, използваше не ду-
мата „екипаж“, която е възприета днес,
а „персонал“, което е неточно. Разбира
се, това не беше нещо кой знае какво,
но демонстрираше как езикът, говорът
на човека на даден език, макар и родни-
ят му, се променя, когато се наблюдават
чужди лингвистични инфилтрации и ди-
фузионни лексикални процеси.
Хора, които дълго са живели извън
България, обикновено говорят на мал-
ко „по-странен“ български език. Нормал-
но е, защото все пак, ако един език, бил
той и родният ни дори, не се практикува
редовно, постепенно той се забравя или
поне се изменя звуковата му същност.
Много пъти хора са подлагали на сар-
кастично съмнение говора на някой бъл-
гарин, който след известно пребиваване
извън страната се завръща и говори „за-
валено“, сякаш е забравил майчиния си
език. Да, това наистина е комично, кога-
то се извършва съзнателно, но има мно-
го случаи, в които хората наистина имат
известни затруднения с родния си език,
когато дълго не са го практикували
в далечни краища на света
Пример за подобен случай е първата
„Мис София“ - българката Вера Костоф. Тя
заминава за Америка в края на 20-те го-
дини на миналия век и се завръща само
няколко пъти в Родината си. Разбира се, в
САЩ комуникира основно на английски
език, но в семейството си говорят на бъл-
гарски език, защото Вера е омъжена за
българина Атанас.
Вера обаче много често използва ду-
мата „пълисмън“ за полицай. Тя не каз-
ва „няма“, а ползва по-остарялото и ди-
алектно „нема“. Сред останалите думи,
които се открояват в речта й, са „хлеб“
вместо „хляб“, „место“ вместо „място“ и
т.н.
Макар че като дете семейството й е
било близко до Иван Вазов, а и Вера чес-
то е стояла в скута на писателя, в писа-
телското кафене близо до днешната ру-
ска църква в София тя така и не променя
говора си, който се съхранява автенти-
чен от времето, когато Вера напуска Бъл-
гария. Тогава така се е говорело в София
и Вера говори именно по този начин в на-
чалото на 90-те години на миналия век,
близо 70-години след като напуска Роди-
ната си за дълго.
Друг показателен пример за промяна
в езика е пощенска карта, изпратена от
емигранта Христо Серафимов, съдруж-
ник и приятел на Стойо Крушкин
също емигрант в САЩ
а и съосновател на оркестър „Bulgarian
Balkan Band". Картата е изпратена до
„Мейн стрийт“ №143 в град Стилтън,
Пенсилвания, където по това време жи-
вее Стойо. Христо пък се намира в Чика-
го. Датата на картата е 9 декември 1915
г. Текстът, който може да се прочете само
на отделни места, гласи следното: „Драги
Стою, ида да ти собща радостната вестъ,
че днес на 9-ти т.м. в 9 часа сутринта съ-
общихъ наи сетне на генералъ боса на
нашия флоръ (апартамент № 2343) за мо-
ятъ отъ давна желателен квит, да тръг-
на за Steelton
при теб. Днес
по целата.... а
като гръм се
разнесе.... ре-
гателно увол-
нени.... о. поз-
драви всички
п...съ поздра-
въ Христо...".
В страни на
картата, почти
в полето, е за-
писано след-
ното: „че наи
сетне и туй се
свърши“.
Отбеляза-
ните думи са или архаизми, или „англи-
цизми“, които са инфилтрирани в българ-
ската емигрантска реч, която постепенно
придобива символична собствена визия.
Това също е често наблюдаван процес да
се ползват частично или изцяло видоиз-
менени „английски“ думи в разговорна-
та реч между български емигранти, кои-
то естествено преминават и в писмената
реч.
Как езикът на емигрантите
влияел и на родния им говор
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
Чарът на диалектните форми
Езиковите особености в никакъв слу-
чай не могат да бъдат проблемни. Те са
по-скоро един образ, или поне фоне-
тично подобие на лика на историче-
ското време, в което са пребивавали
нашите предци - емигранти в различни
точки по света.
Диалектите са едно от богатствата
на един език. Малко са държавите като
България, в които има толкова много и
разнообразни диалектни форми, кои-
то придават освен цвят и пъстрота на
изказа, така също и една неповторима
вербална уникалност.
Влиянията на чуждите езици и най-
вече на английския, които нахлуват със
зачестяването на пътуванията отвъд
Атлантика, особено между двете Бал-
кански войни и след Първата световна
война, придават още по-голям колорит
на изказа и отварят българския език
към света не за злонамерени и вредни
влияния, а за осъвременяване и разум-
но модернизиране.
X
Езиковите особености са образ на историческото време,
в което са пребивавали нашите предци в чужбина
Факсимиле от пощенската карта, изпратена от Христо Серафимов от Чикаго до Стойо
Крушкин в Стилтън, Пенсилвания.
Пощенска карта, изпратена от Охайо, 1920 г.
Пощенска карта, изпратена от Охайо, 1919 г. - работа в металургичен завод.
Репродукции: Архив на автора