Открийте ни и в

Арабските бежанци

За кожата на един граничен полицай

Avatar

публикувано

на

Вълкан Хараламбиев

Българската нация отдавна е разделена на „за“ и „против“, като разделителната линия минава покрай либералните ценности, или поне характеризирани като такива, идващи по дефиниция от чиновниците в Европейския съюз, и традиционната българска патриархалност. Няма събитие, което да не е било белязано от това разделение – от паметника на Самуил до националните празници, от незаконните цигански постройки до битовата престъпност, от ниските пенсии до идеята за въвеждане на еврото. Нямаше как и случаят с убития афганистанец край българската граница да не попадне във водовъртежа на това разделение.

От едната страна застанаха либералните, или поне твърдящи, че са такива, организации – Българският хелзинкски комитет, Реформаторският блок, различни неправителствени сдружения, финансирани по линия на ЕС, които заклеймиха убийството, нарекоха граничния полицай, стрелял срещу незаконно преминаващ границата чужденец, убиец и поискаха той да бъде даден на прокурор. От другата страна пък застанаха всички патриотични или твърдящи, че са такива, организации. Те пък поздравиха полицая за смелостта му и настояха той да бъде удостоен с държавна награда. По средата пък застана премиерът Борисов, който хем описва Брюксел като „бащицата“, хем е пръв приятел с руския наместник в България Валентин Златев и му угажда на всеки каприз. Борисов махна с ръка и отсече: Граничният полицай не е нито за награда, нито за уволнение. Това е нелеп инцидент.

И все пак роти от млади мъже на възраст между 18 до 30 годи­ни, предс­тавящи се за афга­нистанци или иракчани, от два месеца насам прекосяват българската граница. Според наблюденията на граничарите с 50 чужденци, влезли нелегално у нас, се движи само по едно семейство с деца, което обикновено играе ролята на ка­муфлаж. Ротите от млади чужденци се придвижват вечер или рано сутрин, като пресичат браз­дата пред трудно­достъпни терени и започват да се ук­риват в странджан­ските села.

При опит да спре именно подобна група от 54 мигранти миналия четвъртък вечерта граничен полицай простре­ля смъртоносно 56-годишен мъж. Според аутопсията на чужденеца причина за смъртта му е рикоширал в мост куршум, който го улучил в тила и до­вел до сериозна кръвозагуба.

След инцидента хората в Средец заявиха открито, че през града им минава ка­нал за трафик на имигран­ти. Групите, които виждали и по тъмно, и по светло, би­ли много съмнителни, със­тавени само от млади мъ­же. „При нас е страшно, елате да видите какъв по­ток върви през границата. По цели нощи камиони и бусове товарят бежанци от турската граница край с. Горно Ябълково. Прииждат на тълпи, ходят по селата, чукат посред нощ по къщи­те – просят храна и дрехи. Хората се страхуват, всич­ки са в паника. Вечер е светло като ден от фаровете на камионите, които ги трафикират. През лятото групите бяха смесе­ни, с повече жени и деца, а от два месеца влизат само мъже, млади мъже на голе­ми групи – ние ги виждаме, страшни са. Никой не знае какви са тези хора, откъде идват и защо и къде оти­ват“, разказа братовчедка­та на граничаря, който уби чужденеца, Таня Ненова.

Засега едно от обяснения­та на Гранична полиция за промяната в профила на бежанците било студеното време. „Сутрин темпе­ратурите са доста ниски и за­това жените и децата не се решават на подобни прехо­ди“, обясни шефът на дирекция „Гранична полиция“ Антонио Ангелов. Майките с хлапе­та оставали или в Турция, или се пренасочвали към Гърция или Италия. МВР обаче про­верява и коренно различна версия – че сред групите може да има и хора от терористични организа­ции. Затова униформените и военните държали посто­янен контакт с ДАНС и сле­дели за подозрителни чуж­денци в ротите с мигранти.

Трагичният инцидент с афганистанеца е станал около 22 часа на два ки­лометра от Средец в посока Бургас. Чужденецът е бил част от голяма група, която се

придвижвала посред нощ в полите на Странджа. Заловените бежанци са само млади мъже на въз­раст между 20 и 30 години. Те твърдят, че са афганис­танци, но разследващите подозират, че лъжат за про­изхода си. В нито един от тях не са открити докумен­ти за самоличност, които да удостоверят националност­та им. Групата от млади и здра­ви мъже изглеждала изк­лючително опасна и подоз­рителна. Бежанците би­ли засечени от трима гра­нични полицаи. Унифор­мените ги открили да чакат скупчени под мост в мест­ността Рибарска среща. Граничарите веднага предприели акция по задържането им, но срещна­ли съпротива. Единият стрелял във възду­ха, за да респектира мъже­те, но куршумът рикоши­рал и улучил единия от бе­жанците. Мъжът бил уце­лен във врата и издъхнал само след броени минути. През това време

полицаите потърсили помощ и към мястото тръгнали подкрепления, ситуирани наблизо.

„Нямаме данни те да са били въоръжени, но съот­ношението е било показа­телно. Трима срещу 54″, подчерта главният секре­тар на МВР Георги Костов. По случая вече тече разследване, но много от въпросите около инцидента все още са без отговор. Не е ясно къде и как са проник­нали бежанците на българ­ска територия, имали ли са водач сред тях или са чака­ли някой, който да им оси­гури транспорт и да ги пре­веде през територията на страната. Не е установено и от какъв произход са те, ни­то с каква цел са преминали държавната ни граница. Според Костов групата от чужденци се е състояла от млади мъже със спортна физика, които се проверя­ват за съпричастност към чужди „нехуманитарни“ организации.

Семейството на 42-годишния Вълкан Хам­барлиев е в шок от инцидента на граница­та. Майка му и баща му, които са пенсио­нери, са залостили вратата на дома си и не же­лаят да говорят с никого. 42-годишният Вълкан работи в Гранична полиция повече от десет години. Брат му също е служител в системата на МВР, но в звено „Жандармерия“. Хамбарлиев е семеен и има две деца. Той е за­пален ловец и членува в местната ловна дру­жинка. Повечето хора в Средец твърдят, че не познават нито граничаря, нито семейс­твото му, убедени, че по този начин го защита­ват. В същото време местните се надигнаха ка­то един, за да го защитят. Те стартираха под­писка, заставайки твърдо зад граничаря, която ще изпратят до министърa на вътрешните ра­боти, до премиера Бойко Борисов и до прези­дента Росен Плевнелиев. Съпругата на гранич­ния полицай Соня Хамбарлиева работи като счетоводител в ловно-рибарско дружество в Средец. Синът им, на 21 години, и дъщерята, която е на 16 г., знаят за инцидента и го изживяват много тежко. „То­зи човек е герой, а не убиец, както някои се опитват да го изкарат. Изпълнявал е служеб­ния си дълг да пази границата. Какво ще напра­вите вие, ако срещнете в тъмното петдесет ду­ши, които стават агресивни? Бил е в ситуация като на война. Ако не стреляш първи, ще те зас­трелят. Граничарят е от страната на добрите. Не той е преминал чужда държавна граница“, ко­ментираха инициаторите на подписката.

Тримата граничари, които се сблъскаха с 54 мигранти от Афганистан край Средец, трябва да бъдат наградени, смята историкът проф. Божидар Димитров. „Във висша степен те са изпълнили дълга си на българска гранична стража, задържайки с опасност за живота си група от превъзхождащи ги двадесет пъти млади и здрави нарушители на границата. Добрият пример трябва да бъде възнаграждаван, затова предлагам подписка, за да бъдат отличени с висш държавен орден, полагащ се при такива случаи. Подписвам се първи под тази подписка, надявайки се, че тя ще достигне бройката от стотици хиляди български граждани, на която не е чужда сигурността на България и защитата й“, пише в позиция до медиите той.

Според него за българите, както и за всяка сериозна държава, границите на страната винаги са били, освен всичко друго, и символ на държавност. „Има държавни граници – има държава, няма държавни граници – няма държава. Границата е свещена и нерегламентираното й пресичане винаги се е смятало за държавно престъпление“, припомня проф. Димитров. Чужди автори, пишейки със завист за българската система от държавни граници, казват, че по границата е минавал вал с ров, увенчан, както и днес, от ограда с бодлива тел. Отново чужди автори, византийски и арабски, пишат, че граничари, които пропуснат нарушители, се наказват със смърт.

 „В същото време жертва на тези гранични правила става през 980 г. и българският цар Борис ІІ. Той бил пленник във Византия,  успял да избяга, но бил облечен с ромейски дрехи и на българската граница бил убит от български граничар, който не го познал“, мотивира защита си на граничарите от Средец историкът.

„Бях на посещение при граничния пункт в Средец, където изказах благодарността си на личния състав, чрез техния командир – за достойно носената служба и изпълнения дълг от граничаря Вълкан Хамбарлиев, заяви историкът проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. – Подарих им една голяма икона на „Св. Цар Тервел“ – първият български светец, който през 705 година установява българската граница по тези места“. Проф Димитров подарил на Вълкан Хамбарлиев книгата си „За кожата на едно ченге“, чието заглавие придобило настоящ смисъл за него.

Подписката на професор Димитров до редакционното приключване на броя бе достигнала 22,000, като са се включили и български емигранти в Германия, Великобритания, Испания, Италия и други страни.

Адресът за подписката е: http://www.peticiq.com/127634

 

Мостът, под който са се крили нелегалните мигранти

Тази стара топографска карта дава представа какво представлява теренът в района на инцидента. Грудово е старото име на Средец

Задържаните край Средец нелегални мигранти бяха отведени за разпити в ДАНС

„Векът на любовта“ очевидно свърши – и Коцето Калки е против мигрантите

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Арабските бежанци

В Елин Пелин не искат бежанци

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Семейство Джабер

Александър Колев

Вълната от настроения срещу бежанците завзе нови територии – кметът на Елин Пелин (от ВМРО) се закани, че ще прогони сирийско семейство с хуманитарен статут, което пребивава законно в България. Жителите на околните села също са взели решения да не допуснат чужденци. През миналата седмица и село Широка лъка протестира срещу двама афганистански младежи, настанени в дом за малолетни сираци. За тях имаше съмнения, че лъжат, че са непълнолетни, като в същото време нямаше как да се установи истинската им възраст. В крайна сметка едното от афганистанските момчета наистина се оказа непълнолетно, съобщи социалният министър Гълъб Донев. На държавната администрация й бяха необходими много дни, за да установи това. Г-н Донев не можа да обясни защо другото, което е видно, че е голямо, е било пратено в дом за деца до 14 г. Момчетата не са роднини, затова са разделени. Непълнолетният е настанен „в социална услуга за деца“, информираха от социалното подпомагане. Другият вероятно е пратен в лагер.

На площада в Елин Пелин хора от града и кметът застанаха срещу сирийското семейство, представлявано от юрист сириец. Жителите заявиха, че не ги притесняват сирийците, а това, че след тях ще дойдат млади и здрави мъже от Афганистан, които са държали оръжие и знаят какво е смърт. „Тука турчин не е вирел, сириец няма да има – да ви е яд!“, обяви пред тв камерите друг от местните. Трети обяви цинично, че чужденците първо трябва да се покръстят. Стигна се до намесата на полицията, която усмири хората.

Семейство Джабер живеят в Елин Пелин над два месеца без лични документи, а в града хората не ги искат. Според юриста Акрам Наюф от асоциация „Свободна Сирия“ с този отказ общината нарушава международните конвенции и българските закони. „Тези хора има хуманитарен статут. Това е равносилно на постоянно пребиваване“, каза той. Според него, щом семейството е получило статут, е минало през процедури и проверки, включително в ДАНС.

От агенцията за бежанците също не виждат пречка. „Изготвено е писмо до кмета, че са получили такъв статут с цел именно тяхната регистрация на мястото, което са заявили да пребивават. Няма законова пречка да се извърши такава регистрация в общината“, каза Димитър Киров от дирекция „Качество на производството за международна закрила“. На практика общината е длъжна да издаде документи на семейството, включително и адресна регистрация, на базата на която да получат лични документи.

Кметът Ивайло Симеонов обяви, че сирийците няма да могат да останат в общината. „Те трябва да намерят друго място, където да живеят. Не смятам да допусна който и да е да нарушава мира на моите съграждани“, заяви кметът – 40-годишен доцент от Техническия университет, издигнат от коалиция „ВМРО – Нова България“. Кметът уточни, че общината не е вземала решение, а той изпълнява волята на хората.

Според Фахим Джабер няма смисъл семейството му да се мести на друго място, където можело да ги очаква същото отношение. Той и съпругата му Фатима споделят, че са живели добре в Сирия преди войната. Преди пет години къщата им е разрушена и с децата си напускат родния Халеб и тръгват към Турция. „Търсехме спокоен живот. В България знаем, че всичко е много хубаво“, каза г-н Джабер. Той смята, че такива неща не се случват в другите страни от ЕС.

Според кмета местните жители се наострили заради искане за настаняване на младежи бежанци в дома за сираци в Доганово. „Защо за български деца в дома в Доганово е забранено, а за сирийци и афганистанци е разрешено? Това е безумно“, заяви той. От агенцията за социално подпомагане казаха, че в Доганово не са настанявани деца чужденци. Там вече не се настанявали и българчетата заради реформата – непълнолетните се поставяли в среда, близка до семейната. От думите на юриста сириец стана ясно, че семейството ще си търси правата, вероятно по съдебен път. Кметът може да бъде санкциониран, ако откаже да изпълни съдебно решение.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Арабските бежанци

Мюсюлмански бежанци в Германия приемат християнството

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Джесика Бертро, Франс прес

В неделя Саид, Вероника, Фарида и Матин станаха християни – облечени в бяло, четиримата ирански и афганистански бежанци приеха кръщение от пастора Матиас Линке в свободната евангелска църква в Кройцберг, район на Берлин. „Вярваш ли от все сърце, че Исус Христос е твой Господ и Спасител, искаш ли да Го следваш през всичките дни от живота си? Ако е така, кажи „да“, нареди духовникът. Всички отвърнаха с искрено „Я“ („да“), посрещнато от публиката с ентусиазирани ръкопляскания. После един по един бяха потопени в пълния с вода купел от глава до пети.

„Много, много съм щастлив, чувствам се… не зная как да го кажа“, споделя с ръка на сърцето току-що покръстеният Матин. Двайсетгодишният иранец се запознал за пръв път с християнството в Гърция. Щом пристигнал в Германия, бил приобщен към тази баптистка църква от германските си приятели. Последвала го и сестра му Фарида. В началото на октомври двамата започнали да се готвят за кръщение, получавайки напътствия на немски и на фарси. Фарида искала да избере съвсем свободно своята религия и търсела църква.

„Това е сред важните причини да станеш християнин – твърди Матиас Линке. – В повечето случаи (когато бежанци приемат друга вяра) има силно желание човек сам, свободно да реши как ще насочи своя живот.“ Множество бежанци мюсюлмани приемат християнството в Германия, където през 2015 г. пристигнаха към 900,000 кандидати за убежище – църквите отбелязват съществен, макар и не масивен приток, без обаче да обявяват статистически данни.

„В нашата епархия вече доста групи бежанци се готвят за кръщене, желаещите стават все повече“, посочва Феликс Голдингер, католически свещеник в град Шпайер, в югозападната провинция Райнланд-Пфалц. „В момента съм наставник на група от 20 души, но не зная колко от тях ще стигнат до кръщението“, уточнява той. В неговия диоцез подготовката трае около година. „През това време е наложително те да проучат първоначалната си религия, исляма и причините, които ги карат да я променят – обяснява Феликс Гордингер. – Естествено ни радва, че идват хора да се кръстят, но за нас е много важно да бъдат сигурни в своето решение.“ По думите на духовника „мнозина разказват какво са преживели в страните си, за терористичните действия, извършвани в името на религията. Те виждат в християнството вяра, изпълнена с любов и уважение към живота.“

Някои от иранците са поддържали връзки с непризнати църкви в Иран, където е забранено да приемеш друга вяра, после са били принудени да бягат от страната, пояснява Матиас Линке. Други бежанци са срещнали християни, докато са пътували към Европа. Например Саид, 31-годишен инженер от Афганистан със специалност аеронавтика, живял 4 месеца в дома на християнин от Турция и проявил интерес към тази религия. Четял Библията – това „помага в трудни моменти“, казва той.

Църквите твърдят, че са наясно с желанието на редица хора да станат християни, водени от стремежа да се интегрират в обществото или пък да подплатят с нещо молбите си за убежище. А вероотстъпничеството и богохулството са престъпления, водещи до затвор, смъртни присъди или телесни наказания в някои мюсюлмански страни като Иран, Мавритания, Саудитска Арабия и Афганистан. Джихадистките групировки от рода на „Ислямска държава“ също смятат избралите друга религия за грешници и ги екзекутират.

„Някои бежанци мислят, че като покръстени ще може по-лесно да останат тук. Но това са отделни случаи“, посочва Феликс Голдингер. „Дали са си сменили религията, за да останат в Германия? Властите държат да го знаят“, казва Матиас Линке, с когото често се консултира Федералната служба за миграцията и бежанците (ФСМБ). „Няма как да съм сигурен. Мога само да ги попитам: вярвате ли наистина с цялото си сърце? Щом се кръстят, повечето живеят като християни и идват в храма“, уверява той.

Извън своята нова общност приелите кръщение гледат да не бият на очи и говорят само анонимно. „Може да попаднат в трудно положение, ако живеят сред бежанци – повечето са мюсюлмани – обяснява Томас Кламт, натоварен с миграционните въпроси в Съюза на свободните евангелски църкви в Германия. – Може да се страхуват и за собствените си семейства, останали в родината.“

Матин все още поддържа връзка със своето, най-вече с майка си, „приела“ факта, че е избрал друга вяра. „Обажда ми се всяка неделя и пита дали съм ходил на литургия“, казва той с усмивка.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Арабските бежанци

Харманли и с. Бояново – двете лица на бежанския проблем

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

След като броят на мигрантите в Харманли е минал 3,000 души, храната им се носи в баки, тъй като столовата не може да ги побере

Панайот Ангарев

„Защо питате? Терористична заплаха ли има?“ – въпросът на възрастната жена от елховското с. Бояново изглежда странен, но всъщност доста логичен на фона на истерията около изграждането на нов бежански център край селото. През последната седмица стана ясно, че бившето ракетно поделение край Бояново е мястото, избрано от МВР за нов затворен център, ако има наплив от мигранти. Правителството отне имота от МО и го даде на областния управител на Ямбол, който трябва да организира изграждането на центъра.

Всъщност питахме жената от Бояново: „Как да намерим кмета?“, но реакцията й е показателна за страховете, които постепенно нарастват в Югоизточна България заради високия ръст на мигрантите. В района вече има две поделения на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) – в Пъстрогор и в Харманли, и един специализиран дом на дирекция „Миграция“ на МВР в Любимец. Всички са препълнени.

63-годишният кмет Кръстьо Драганов обаче е на другия полюс по отношение на лагера и видимо се е примирил с него. „След като МС взе решение за прехвърляне на имот, ми стана ясно, че всичко вече е решено. Скоро имахме среща и при областния управител, където имаше представители на ДАНС. Те обясниха всичко и съм по-спокоен“, разказва Драганов. Той си припомня славното минало на селото: преди да се закрие поделението, в него са живеели 3,600 души – основно военни и техните семейства. В него са били ракетните комплекси, които са били насочени към Турция. След решението поделението да се закрие и всичко да бъде преместено в Казанлък постепенно хората напускат селото.

В момента в него живеят 700 души, повечето са възрастни. Младите са предимно роми, но според Драганов са култивирани. И едните, и другите обаче се притеснени от плановете на правителството. Първите, за да не се увеличи престъпността, а вторите – да не ги лишат от социални помощи заради мигрантите.

Ракетното поделение много прилича на това в Харманли през 2013 г., преди да започне да се инвестира в него. Порутени сгради, паднали покриви, скъсани огради са първото нещо, което виждаш, като приближиш портала. Следващото са кучето Бойко и охраната от военната фирма МОБА. Гардовете живеят в една стая. Те са събрали по 30 лв., за да я пригодят за живеене. Няма вода и ток, а ползват електроенергия от слънчева батерия. В селото ще бъдат инсталирани камери за наблюдение, ще бъдат ремонтирани пътищата и мостът, който е пред срутване. Малка компенсация за мигрантите, които ще им заселят.

Ако някъде има проблеми, свързани с мигрантите, това е в самите бежански центрове. След масов бой в Харманли преди 2 седмици между афганистанци, иракчани и сирийци се наложи близо 1,100-те афганистанци да бъдат настанени в отделни сгради, които в момента се охраняват от жандармерия. Повечето от тях са на възраст между 13 и 21 години и са икономически мигранти, затова няма да получат бежански статут, колкото и да настояват. Настанените в Харманли ще останат там, докато започне да действа механизмът за връщането им в Афганистан. Затова и една част от центъра постепенно ще бъде превърната в затворен тип. С ограда с бодлива тел ще бъдат отделени сградите на бившите спални помещения, където сега са настанени иракски и сирийски семейства. Именно те имат проблеми с афганистанците.

„Много крадат и са невъзпитани“, разказва 27-годишният Ари Рахмади. Той живее от една година в лагера в Харманли с жена си, която е бременна, и малката си дъщеря. По образование е зъболекар, говори перфектен английски език и иска да остане в България, за да работи. Той е дошъл от Иракски Кюрдистан и засега няма шанс да получи международна закрила. Негласно е правилото, че граждани от Ирак и Афганистан няма да получат статут. Само тези от Сирия, които наистина бягат от война. Другите му оплаквания са от храната, която според него не достигала, и от лошо медицинско обслужване. Според него, ако мигрант няма специална зелена карта, не може да си купи лекарства. А малката му дъщеря е с възпалено гърло. Не е ясно каква карта има предвид, при положение че в аптеката се купуват свободно всички лекарства без рецепта.

Съвсем друга картина описва 23-годишният Фархад Зебер от Сирия, който пазарува от близката бакалия. Той живее от 3 години в Харманли. Използвал е времето, за да научи български. Разполага с бежански статут, който му позволява да пътува. Вече има резервирани самолетни билети до Париж. Те са купени от чичо му и брат му, които са в Германия. Според него няма нито проблем с храната, нито с медицинското осигуряване. Той не крие, че се чувства добре в България. Не споделя оплакванията на Рахмади.

Сирийските и арабските семейства са настанени в бившите спални помещения на казармите. Повечето от тях не знаят, че преди три години сградите, в които спят, са били без покрив, без прозорци и напълно изоставени. Днес те са санирани, имат алуминиева дограма и всичко вътре е ремонтирано. Проблемът е, че никой не пази нужната хигиена. Работещите в бежанския център го обясняват с порядките на чужденците, но не са склонни да ги оправдават за това. „Там живеят стотици души, ако те сами не си чистят, няма кой“, обясняват служителите.

Иракчаните обаче бързат да се оплачат, че е мръсно. Дават за пример купищата мръсни матраци, които са струпали в една от неизползваните тоалетни. Пропускат обаче да разкажат как са се изцапали иначе новите матраци. Оказва се, че през лятото са ги изваждали на плаца и са си почивали върху тях. Същата ситуация е и с тоалетните. Повечето нови врати са с пробити дупки, а част от мивките са счупени, защото мигрантите си качват краката, за да ги измият в тях.

Странно е, че повечето деца ходят без обувки при почти минусови температури, затова и боледуват доста. Но никой не може да си обясни защо чужденците отказват да ходят с обувки.

Според работещите в кухнята служители няма проблеми с недостиг на храна, а с дисциплината. Някои от хората вземали по два пъти от храната, която се доставя в специални баки до спалните помещения. Според и. д. директора на центъра в Харманли Димитър Захариев се е наложило да въведат специална система за преброяване на получилите храна, за да не вземат повече от един път. Храната се носи в баки заради големия брой мигранти, които не може да бъдат поети в ремонтирания стол.

Преди 3 години тази сграда беше недовършена и само с тухли. Днес е модерна кухня и столова. Храната се подготвя от 7 души, които са наети от бюрото по труда. Те работят от ранни зори и не крият, че често са обидени от отношението на чужденците към тях. „Всяка вечер ние вадим от фризера 600 кг месо, което на другия ден трябва да разфасоваме и да сготвим. Задължително на обяд им даваме храна с 200 г месо. Представете си, когато трябва да им дадем риба. Как се чистят 600 кг риба?“, питат работниците в кухнята. Те логично задават въпроса колко възрастни хора в България могат да се хранят по три пъти на ден, като задължително има месо на обяд. В същото време част от миграните не харесвали храната и я хвърляли или закачали жените, които я носят – явно не оценяват какво прави за тях българската държава.

Всички тези проблеми обаче са напълно логични, когато става дума за над 3,100 души на едно място, които имат различна култура, образование и възпитание. Факт е, че битовото подобрение в лагера за последните 3 години е радикално. Освен ремонтираните сгради няма и помен от временното селище от фургони, където се настаняваха първоначално бежанците. Сега поляната е празна и чака нови 52 фургона, които ще бъдат поставени временно там. Ако се наложи, те ще бъдат преместени в центъра в Бояново. Отделно в Харманли е изградено друго селище от 63 фургона за 400 души, което засега стои празно. То ще бъде използвано само ако има рязко увеличение на мигрантския поток, обяснява Димитър Захариев. Предстои да бъде създаден и нов център за приемане и регистрация на мигрантите.

Цялата информация за всичко направено, включително и по отношение на сигурността, е била разказана на среща с жителите на Харманли. Подобно на жителите на с. Бояново и те са били притеснени от мигрантите. След срещата благодарили за информацията и заявили, че вече са по-спокойни за сигурността си. Нещо, което засега никой не прави в с. Бояново, където темата за мигрантите и страховете от тях тепърва ще се използва политически. Нищо че лагерът и работните места в него са шанс да се вдъхне отново живот на пустото поделение и обезлюденото село.

 

Мигрантите обичат да показват мръсните матраци, но се оказва, че те сами са ги докарали до това състояние

Повечето деца ходят боси в студеното време, което е причина за ръста на заболяванията

Мигрантите са основно млади мъже. Жените сред тях са изключение

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
ОТ РЕДАКТОРА: Нужен ли ни е депутатски имунитет?

Абе, не ви ли писна от Волен Сидеров? Всеки път, щом наближат избори, този цирков герой изскача с поредния си...

Затвори