Професор Спасов показва отливка на зъба
Генадий Михайлов
Едно от най-сериозните научни открития от последните месеци всъщност се оказа изцяло българско. Точно преди седмица реномираното издание „Плос уан" излезе със скромното заглавие „Грекопитекът от късния миоцен в Европа - потенциален първи предчовек", което британският „Да телеграф" синтезира с шумното „Европа е родното място на човечеството, не Африка". От открита преди 70 години челюст в Гърция и зъб, открит в България преди десет години, за които всъщност се разбира, че са принадлежали на един и същ вид - вероятно липсващо звено в еволюционната история на човека. Той е живял преди 7.2 милиона години и научното му име е грекопитекус фрайберги, или на галено Ел греко, а човекът, стоящ зад това откритие, е директорът на Националния природонаучен музей проф. д-р Николай Спасов.
Историята започва съвсем неочаквано през 2007 г., когато професор Спасов се връща от разкопки в Македония и както сам признава: „Този зъб ме изненада в гръб." Малко по-рано с него се е свързал любител, колекционер на фосили. Докато разглежда колекцията, професорът обръща внимание на един дребен предкътник, който тази седмица захапа челните страници на изданията от Канада до Австралия.
Човекът, открил зъба, всъщност години наред е ходил до кариера близо до Чирпан, от която е събирал вкаменелости. Кариерата е функционирала от 80-те години, но в момента е затворена. „Мен ме боли сърцето, като си представя това", разказва професор Спасов. Защото пясъкът от тази кариера е отивал директно за строежа на магистрала „Тракия". Твърде вероятно в основите на пътя и в момента да стоят останки от костите на древния предшественик на днешните хора.
Първата работа на проф. Спасов е да обсъди находката с академик Юхновски, тогава председател на БАН, от когото получава и първото финансиране в размер на 25 хиляди лева. Всъщност цялото проучване е направено за около 50 хиляди лева, при това от 2008 до 2017 г., като съществена част от средствата са получени през последните три години чрез спонсорство от ОББ. Смешна сума за световните научни среди, в които работи професорът.
„В Източна Африка големите американски, френски, немски експедиции работят с огромни средства от години" - допълва той. Сърцевината на цялото откритие е свързването на зъба с фосил на челюст, открит около Атина в годините на Втората световна война от професор Фон Фрайберг. Професор Спасов има силно предчувствие и започва издирването на челюстта, която е намерена в доста окаяно състояние в музея в Нюрнберг, а намирането й е дело на професор Бьоме, която работи в университета в Тюбинген.
Все пак челюстта е достатъчно добре запазена, за да се докаже, че зъбът и челюстта са принадлежали на един и същ животински вид. „Костите бяха върху две тарги, дървени. И в единия ъгъл на едната тарга имаше кутия цигари от фабрика „Родина" - София, 1943 г. Производител - „Томасян", разказва професорът. Той вижда в това и пръст на съдбата: „Сякаш още тогава бе заложено, че ние ще продължим това, което проф. Фрайберг е направил." Следва пътуване до Атина и намиране на фосили, открити от малко известен гръцки палеонтолог, който е вървял по стъпките на професор Фрайберг. Те се оказват ключови за датирането на находката. „Бяха като подарък за нас", разказва проф. Спасов. Така в крайна сметка се събира и цялостната картина около откритието, публикувана във втората статия на „Плос уан" - че грекопитекът, датиран на 7.24 млн. години, е по-стар от досегашния най-древен предчовек - сахелантропа от Чад (6-7 млн. години).
Първоначалната идея на международния екип е новината да тръгне и от България. Професорът разкрива, че „Плос уан" имат политика на медийно ембарго, т.е. медиите не трябва да разпространяват информация за откритието преди публикуването на статиите. Съгласно тази политика те са подготвяли големите медийни групи, че предстои сериозна новина. От българска страна единственото, което е направено, е новината да се даде на БТА. Те я пускат на български в девет вечерта, когато са публикувани статиите в сайта на „Плос уан", и така научното откритие от световна величина просто потъва в медийния поток. След пускането на новината всички медии са се втурнали към западните партньори в проекта. Професорът сам си признава „Аз добре, че успях тук-там да мина във всичкото това."
