За себе си казва, че е възвисочък запален читател с тежки книжни отклоне­ния и допълващи четене­то страсти към волейбо­ла, карането на колело и пиенето на бира по паркове. Ние допълва­ме, че е на 27 години, с бакалавърска степен по история, магистра­тура по глобалистика и собствен блог за книги „Книголандия".

Дотук нищо чак толкова необи­чайно. Изненадата идва, когато кажем, че наши­ят герой Христо Блажев е по професия читател. Да. Правилно проче­тохте, професионален читател и затова му се плаща. От него зависи дали даден ръкопис ще стигне до издателствата, а оттам и до рафтовете в книжарниците. И ако някои вече побързаха да му завидят, че може хей така да си чете и за това да получава пари, Хрис­то уточнява, че както при всяка работа, и при тази има задължения, които понякога никак не са леки. „Най-важното е да бъдеш честен.

Това е и най-трудното - без значение дали си хва­нал нещо от български автор, с когото ще се срещнете след седмица на някоя премиера, или възхвалявана от всички книга - ако не ти хареса това, което четеш, нямаш право да го прикриеш. Другото задължение е да четеш много, много, но това е вече приятната част, макар понякога да е нужен много инат, за да довършиш нещо незаслужаващо си, за да знаеш, че си му дал шанс. Трябва и готовност да спиш малко - прос­то няма как, четенето е времеемко занимание."

Вече три години работата професионален читател и Христо си падват повече от чудесно с неизбежните проблеми и драми, но с много повече радост и удовлетворение. За да върши задълженията си в срок, понякога на Христо му се налагало да чете на най-необичайни места. „Случвало ми се е два пъти да чета на стадион - преди мач на националния отбор и преди среща на „Левски".

И в двата случая отнесох доста странни, недоумяващи погледи, но нямаше проблеми. Веднъж четох на инат в разгара и в средата на лудо парти в стаята ми в Студентския град, но то си беше експеримент", споделя преживелиците си Блажев. И след толкова много четене идва времето, в което трябва да реши коя творба ще види бял свят.

Като професионален читател го прави според личния си вкус, който си е създал обаче след изчитането на хиляди книги. Ясно е, че в тази работа има и субективен фактор - книги, които някои припознават като невероятно удоволствие за четене, за други са напълно безумни.

„Но когато чета книга с мисълта дали става за издаване или не, гледам да се абстрахирам от личния вкус и да преценя дали е добра за жанра и би ли имало хора, които да я харесат", повдига завесата професионал­ният читател. От тази постоянна преценка за читателя Христо разви­ва и нещо като профе­сионална деформация - „да определям хората по това, което четат."

„Трудно е да отделя ли­чността на един човек от пристрастията му в книжната област. Позна­вам страхотни хора, кои­то в живота си са чели и абсолютни бози (самият аз четях някога езотерика, докато сега изпитвам пълен скептицизъм към жанра), но това са били инцидентни неща.

Реал­но не може да не про­четеш няколко глупости дори и по чиста случай­ност - в този смисъл това ми е и надеждата, че хора, които си падат по душеслабителни четива като Букай или порнопростотиите, могат да попаднат случайно и на истинска литература", казва Блажев.

В неговата лична кла­сация топ 3 на най-слабите книги попадат „Аномалия" на Людмила Филипова, „Почивка в кома" на Бегбеде и „Дано в ада да сервират бира" на Такър Макс. Другият полюс, на най-добрите, изграждат „Сянката на вятъра" на Карлос Руис Сафон, „Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс и „Доброжелателните" на Джонатан Лител.

Според българския профе­сионален читател съ­временната BG литература не може да се оплаче от тотална липса на добри автори. „Самият аз започнах да ги откривам с помощта на приятелски препоръ­ки. За тях рядко може да се прочете или да се види в медиите.

Затова сега планирам да разрабо­тя поредица с книги от наши автори, която да покаже, че съвременна­та ни литература далеч не се изчерпва с някол­кото бурно рекламирани халтурници. Иначе дори и само с имена като Ге­орги Господинов, Милен Русков и Петър Делчев нямаме право да каз­ваме, че съвременната ни литература не става", заключава Блажев.