Саймън Крамптън, Би Би Си

Според Кралския колеж по психиатрия един от всеки петима души се чувства постоянно необичайно уморен, а един на всеки десет изпитва изтощение. Умората и изтощението са причина за 20% от консултациите с лекар във Великобритания, сочи скорошна анкета сред личните лекари. Не е чудно, че в бележките им все по-често се среща съкращението ПУ - постоянно уморен. Показателен е и фактът, че продажбите на енергийни напитки във Великобритания са скочили със 155 процента между 2006 г. и 2014 г. Изглежда, сме доста изтощени, а това не е шега работа. Според данни на Министерството на транспорта около 20% от катастрофите по пътищата са заради заспиване.

Доскоро се знаеше малко за биологичните процеси, водещи до онова, което наричаме умора и изтощение. През последните десетилетия обаче се обръща повече внимание на синдрома на хроничната умора (СХУ) и се отделят средства за изследване на причините за дългосрочното изтощение. На клетъчно ниво учените отделят все повече внимание на ролята на митохондриите - енергийните централи на всяка една човешка клетка, за да определят доколко сме уморени. Митохондриите са миниатюрни органи (органели), които превръщат кислорода, захарите, мазнините и протеините във вид химическа енергия, наречена аденозинтрифосфат (АТФ), с която организмът захранва мозъка и мускулите. Болестите, засягащи митохондриите, водят до умора, затова новите анализи на изследванията сочат, че изтощението е тясно свързано с недобре работещи митохондрии, тъй като тялото примерно не произвежда определени ензими.

Проучванията на СХУ на американския експерт по изтощението д-р Робър Навио показват, че това състояние се характеризира с промени във функциите на митохондриите. Навио смята, че тези промени може да са причинени от стресови състояния като инфекции, физически или психологически травми. Според нови проучвания стресът може да отключи метаболитни промени и организмът да изпадне в състояние, подобно на хибернация, като анабиоза, диапауза и естивация. „Това са състояния на пестене на енергия, които позволяват оцеляване в условията на неблагоприятна околна среда в замяна на способността да се отделя енергия за всекидневна работа или активност - казва той. - Митохондриите са централните контролни пунктове за всеки от тези процеси." Този изследователски подход за метаболитния произход на изтощението може да бъде свързан с други проучвания, сочещи, че понякога умората се дължи на все още неоткрити чисто физически причини. Някои от тях показват, че жестокото изтощение е свързано с повишени нива на лептин - хормон, произвеждан в мастните тъкани, който подава сигнали към мозъка дали тялото е с адекватни запаси от енергия. Това поражда предположението, че твърде високите нива на лептин поради голямото количество телесна мазнина ни карат да не се чувстваме толкова енергични - ако не се нуждаем от храна, няма защо да излизаме и да я търсим. Ето защо се смята, че периодичното гладуване и снижаване на телесните мазнини могат да ни направят по-енергични.

Същият извод се налага и от изследване, според което хората със СХУ може да са с високи нива на лептин и сходни възпалителни вещества, наречени цитокини. Цитокините, които се произвеждат и в мазнината, се освобождават при реакция на имунната система. Изследванията показват, че при слабо възпаление мишките се чувстват отпаднали и нямат енергия да тичат в колелото. Това показва, че възпаленията в тъканите, били те като реакция към вирус, дълготрайни или проблем с регулирането на цитокините, са съвсем реална причина да се чувстваме уморени. Учените в Холандия започнаха мащабни нови изпитания, за да установят дали противовъзпалителният медикамент анакинра, който блокира конкретен цитокин, води до подобрения при хора със СХУ. Професор Джулия Нютън, директор на Нюкасълския център за изследване на изтощението към едноименния университет, е категорична, че тези свързани физически проблеми могат да бъдат фактор за появата на постоянна умора при всеки човек, а не само при пациенти с диагнози. „Всекидневната умора, за която говорят лекарите, изглежда определено свързана с хронични заболявания. Двете състояния не са отделни" - казва тя.