2021 година със сигурност е най-успешната в историята на българската художествена гимнастика. Още не сме забравили как петте грации на България завоюваха златен медал на Олимпиадата в Токио и българският ансамбъл покорява нови златни върхове на Гран При в Испания.

Българските момичета се раздават на килима и не спират да радват всички българи както в Родината, така и от другата страна на Океана. В Токио, но за отбора на САЩ, през лятото бе Гергана Петкова от Чикаго, за която BG VOICE вече разказа. Към нея в националния отбор на САЩ в края на септември се присъедини и още едно момиче с българска кръв от Сиатъл – Изабелла Иванова, или Белла, както я наричат семейството и приятелите й.

Белла влиза в редиците на националния отбор на САЩ по време на National Team Selection Event – Събитие за избор на национален отбор в Чикаго. Тогава с нея е и баща й, Борис Иванов. „Той не можеше да говори по телефона, но ми каза, че са взели нея. Успя само да изпрати кратко видео“, разказа развълнувана майка й Катя Филипова-Иванова пред BG VOICE.

Изабелла е там и провежда тренировки, които да подготвят американския ансамбъл за Световното първенство в японския град Китакюшо, което започва на 27 октомври.

„Щастието е неописуемо, понеже знаеш, че твоята дъщеря следва мечтите си. Всички ние вкъщи се борихме за това доста време, но

усилията и успехът са изцяло нейни

сподели още майка й.

Катя изпратила дъщеря си на лагера с думи, които винаги й казва: „Единственото нещо, което не ти дава възможност да стигнеш до мечтите си, си ти самият“. Всичко това обаче трябва да е съпроводено освен с отдадеността и постоянството, и със забава, докато си в залата и пред публиката. „Трябва да има „фън“, иначе ще е много трудно мотивацията да остане за дълго време, медалите и постиженията са само резултат от всичко това“, допълни Иванова.

Белла е родена през 2004 г.в Къркланд, щата Вашингтон, в близост до Сиатъл, и от шестгодишна започва да се занимава със спорт. „Първоначално това бяха занимания, в които преобладаваха елементи от спортните аеробика, джаз и балет“, спомня си майка й. Но това не й харесва и скоро момичето попада в друга спортна зала.

„Тук бе първият знак от съдбата, че Белла е попаднала на правилното място. В клуба La Luna Academy треньор е Арзу Карали – туркиня от български произход, която още в началото вижда нейния потенциал. Оказва се, че родителите на момичето и Арзу имат познати от българската общност, което направило така, че да чувстват спорта и тренировките още по-близки.

Катя е тази, която води Изабелла в залата и това не е случайно. Заедно с мъжа си от малки също тренират. Той учи в Националната спортна академия (тогава ВИФ) с учителски профил, а тя е състезател по лека атлетика още от 10-годишна и е учила в спортното училище на „Левски“, и на 15 години емигрира с родителите си в САЩ. По-късно Катя получава и стипендия, за да продължи да се състезава в колежа. Сестра на Белла – Габриела, която е две години по-малка, тренира активно футбол от 6 години.

С Арзу Белла постига няколко от първите си успехи, като част от тях са на щатско, а други на регионално ниво, включително и

първи места в многобоя

(4 уреда). И тогава идва лятото на 2017 г., когато цялото семейство пристига на почивка в България.

Това е моментът, в който се случва друго много важно нещо на Изабелла Иванова. Тя отива в залата на СК „Левски“, за да си поддържа формата, но там вижда легендарната състезателка и треньорка Нешка Робева.

Тогава Робева казва на Катя Иванова, че вижда в дъщеря й потенциал и че тя трябва да остане в България, за да тренира в „Левски“.

Белла била само на 13 години, но се съгласила да остане при баба си и дядо си. Започнала да тренира и да учи в спортното училище на „Левски“, където отново Нешка Робева е имала ключова намеса.

„Ние успяхме буквално за месец да организираме нещата, за да може тя да започне да посещава занятия и тренировки“, спомня си майка й. „В началото тя не можеше да пише и чете на български, но успя бързо да навлезе и завърши годината с пълно отличие, за което получи стипендия“, допълва Катя.

В България Белла успява да се класира в Категория А за нейната възраст, като дори получила възможност да участва в тестовете за сформирането на новия национален отбор, където общо били 20 деца, но така и не я избрали. Едно от нещата, които Белла си спомня от времето си в България, е как е криела от треньорите, когато е хапвала шоколад. „Тук, в САЩ, нещата не са толкова строги, но Изабелла сама разбира, че когато има килограми в повече, това пречи на тялото и тренировките й“, споделя още Катя.

Едно от най-трудните неща за Белла в България обаче било, че е далеч от семейството си. Това било първото й голямо разделяне с родителите й за толкова дълъг период, но любовта и към художествената гимнастика и грижата на треньорките и доброто отношение на останалите от клуба й помага да преодолее трудностите. Незабравим спомен за Белла е участието й в спектакъла „Няма такова шоу“ под ръководството на Нешка.

Липсата на родителите и сестра й Габриела са причина да се завърне в Къркланд.

Тя се завръща в стария си клуб „Ла Лина“ при Арзу и Людмила Полинова, която е тренирала и националния отбор по художествена гимнастика на Узбекистан за олимпиадата в Рио през 2016 г.

С Полинова Белла става първа за девойки до 15 години в САЩ на лента. Това се случва през 2019 г., а само година по-късно отива във Флорида, за да се състезава с още 50 момичета от цяла Америка за място в национална подготвителна група за ансамбъл.

От тези 50 момичета са избрани 10 гимнастички, една от които е Белла. Групата трябва да тренира в Чикаго, което налага Белла да се премести там да живее и да учи.

Режимът на Белла е доста натоварен, в него, освен тренировките, които са всички дни без събота, е включено и ходенето на училище, където тя успява с отличен успех. След тази година момичето иска да отиде в колеж, където да изучава спортен мениджмънт или нещо, което да я остави близо до спорта.

„Нейната най-голяма мечта е през 2024 г. да бъде на олимпийските игри в Париж заедно с ансамбъла на САЩ. Тя върви в тази посока, вече толкова години, като тренировките и лишенията не я отказват, а всички ние искаме да я видим как сбъдва тази своя мечта“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

БОРЯНА АНТИМОВА

„Така, като ме гледаш с тая фигура, как мислиш, смеят ли студентите ми да не слушат“, казва Митко, като ми праща една снимка в страховита поза и двамата се заливаме в бурен смях. Животът на този весел, забавен и самоиронизиращ се „почти 45-годишен“ мъж е изтъкан от контрапункти… Димитър Владиков е адвокат по инвестиционно право, професор по бизнес английски, филолог и директор на българското училище в Шанхай, автор на 8 книги… И от друга страна – шесткратен шампион на България по таекуондо, треньор по кикбокс на китайци, авантюрист, пътешественик и луда глава. Но всички свои успехи той поставя на заден план: една жестока лична трагедия го запраща на другия край на света – в Китай.

Казва, че само е роден в Плевен, иначе си е от Благоевград. Там му минават детството, университетските години, там среща и голямата любов на живота си. Живее в един краен квартал – Грамада, населен с доста криминално проявени жители. Заедно с другите деца играе футбол в махалата, краде череши по лозята и по градините на хората. Отличник е, но и буйно дете. Изключват го от училище заради едно кроше. Като отличен ученик го слагат на първия чин, а зад него един повтаряч постоянно го тормози да преписва от него, като му лепи на гърба листчета с обиди. На Митко му кипва и го фрасва в лицето, като му чупи зъб, разказва той пред „Труд“.

От малък се захласва по съдебните криминалета. Гледа смелите и борбени адвокати и си мечтае един ден да стане като тях. Завършва английската гимназия в Благоевград и право и българска филология в Югозападния университет, като втората специалност – с отличие.

Жени се по любов за своята единствена Мария и двамата живеят щастливо… Докато в един момент, когато се връщат от пътуване в Япония, на Мария й откриват агресивно протичащ рак. Това става през юни 2014-та, а през юли нея вече я няма. Митко е съкрушен, дори му минават мисли за самоубийство. Есента, като се стяга малко, решава да замине далече, далече, там, където се надява по-малко да го боли от загубата. Праща CV-та насам-натам и избира Китай.

От град Ханджоу, който е на 45 минути от Шанхай, му предлагат да преподава в един колеж. И така започва неговото

странстване по китайски градове

На 25 октомври 2014-та каца в Ханджоу. В университета по земеделие и гори „Джъджиян“ първия семестър преподава международно търговско право. След това продължава с бизнес английски.

През 2015-та се мести в Шанхай и 3 години и половина преподава базов английски на стюардеси. През 2018-та лятото преподава в Пекин български език на китайчета. Там се свързва с посолството и тъй като е с българска филология, му предлагат да учи българчетата в неделното училище, става и негов директор.

През 2019-та се връща в Шанхай, където е приет с пълна стипендия за докторантура в университета „Джаотонг“. След първия семестър напуска, защото се оказва, че като преподавател ще получава 5 пъти повече, отколкото като докторант. От 2020-та преподава публично говорене в университета „Джаотонг“ в Шанхай. От тази учебна година отново е в Ханджоу, където преподава бизнес английски във финансовия колеж на университета.

„Китайският не е чак толкова труден език, колкото смятат някои – казва той. – Изкарах един 3-месечен курс и това е. Другото съм учил сам и от китайките, с които съм живял. На курса по-скоро заздравих граматичните основи и постройката на изреченията. Моят китайски е на разговорно ниво, не мога да водя лекции на него, но имам винаги китайска асистентка в клас, която се намесва при нужда.“ Студентите го обичат, за всички тях и за колегите си той е професор Дими.

Преди няколко дни деканът на университета го помолил да направят връзка с български университети за обмен на студенти и програми. Да може от следващата година български студенти да учат в Китай на пълна стипендия и обратното – китайски младежи да идват в България. „Аз вече съм пращал десетина китайски студенти в ЮЗУ в Благоевград, но тъй като това е финансов колеж, ще се свържа с колегите от висшите училища по застраховане и финанси“, казва Димитър.

След 10 години практика като адвокат по инвестиционно право в България днес Димитър Владиков и от другия край на света

продължава да помага на Родината си

В България той се е занимавал основно с представяне на страната ни като инвестиционна дестинация. „И в момента сме приятели с някои от клиентите ми, директори на големи мултинационални компании. Помагам им да инвестират в България“, казва Димитър.

В Китай пък днес той помага на местните бизнесмени да си отворят компании в България, съответно да прехвърлят определени капитали и да започнат някакъв бизнес. С което всъщност помага на страната си. „Само миналата „вирусна“ 2020 година двама мои клиенти вкараха милиони в България“, смее се Димитър.

Не е ли нахалство да преподаваш източни бойни изкуства в страната, където са се зародили? „Ние, българите, сме с много здрав дух, много бойци като характер, като манталитет – казва Митко. – Китайците са много меки, много дипломатични. Във фитнесите са едни слабички такива азиатци, които дори се притесняват да ударят човек. Докато ние сме много по-бойни.“

В родината на бойните изкуства Димитър пристига със сериозен бекграунд – черен колан, втори дан и 6 шампионски титли по таекуондо. Има и сертификат за треньор по MMA. Между 2015-та и 2019 г. активно води групи в Шанхай. Там обаче таекуондото е включено в учебната програма, младежите не проявяват интерес и Митко минава на други спортове – муай тай, кикбокс. „В Тайланд преди 2 години много ми хареса тяхното традиционно бойно изкуство, тайландският бокс, муай тай. И оттогава се запалих и продължавам да си го тренирам и тук“, казва Митко.

Обиколил е 3 континента,

посетил е 36 държави

и се определя на шега като луд авантюрист. Често преследва тръпката от адреналина. В Патая, Тайланд, в парка на тигрите си купува скъп ВИП билет, за да влезе в клетката на големите охранени 300-килограмови животни.

С него влизат двама дресьори с електрошокови палки. „И ти гледаш тайландците, гледаш го това огромно животно и си казваш, че ако нещо реши, никакви противошокови палки и източни бойни хватки не могат да те спасят“, смее се Митко. Той успява да запази хладнокръвие, както го съветват дресьорите, започва да гали леко тигъра и дори ляга върху него като на възглавница.

Едно от най-силните му преживявания е в манастира Шао Лин. „Нали едва ли не цял живот тренирам източни бойни спортове, исках да видя къде са се зародили“, казва Митко. Още първата година тръгва натам. Легендарният манастир сега е туристически обект. Димитър пътува цял ден с влак, автобус и после се катери пеша в планината. Пристига, когато портите на манастира вече са затворени за посетители.

„Явно съм бил много убедителен пред пазача, обясних му, че идваме от другия край на света и искаме да влезем само в двора, да направим няколко снимки и да разгледаме. По това време монасите имаха молитва и той отвори портите… Уникално място, пропито с този дух от векове. Енергията е наистина впечатляваща“, споделя Митко.

Когато молитвата приключва, той успява да си поговори с монасите. Разбира, че има 3 вида монаси. Едните само развеждат туристите, други се занимават с демонстрации на бойни изкуства – скачат, огъват мечове, ножове. И третите, истинските монаси, си спазват будизма, не пият, ядат само ориз и зеленчуци. Техният начин на живот е такъв, какъвто е бил преди векове.

Написал е 7 книги

„Миналия семестър си изпълних още една мечта – публикувах първия си учебник по бизнес английски Business English Course. Той излезе тук, в Шанхай, и това ми е седмата книжка и първият учебник“, споделя Митко. Преди това има роман, два сборника с разкази, два с пътеписи, участва и в сборник с правни статии Legal Guide. Осмата книга, в която описва пътешествията си по острови, е почти готова.

Книгата му Around the World е излязла в американско издателство и се продава и в Amazon. Как е успял? „В Съединените щати литературен агент се грижи за намиране на издателство и промотиране. Просто имам добри контакти по света“, обяснява Митко.

„Тук, в Азия, още 7 книги да напиша, няма да ми стигнат да опиша всички приключения – казва той. – Шанхай е космополитен град, с 25 милиона население, неповторима смесица от източна култура и от навлизането на модерните технологии. Тук всичко се плаща през телефона, нямаш нужда от портфейл и паспорт. Има огромни небостъргачи, тук е и 632-метровата „Кула“ – втората най-висока сграда в света след „Бурж Халифа“ в Дубай.“

При толкова много занимания, каква ли е неговата представа за успех? „Може би ще те изненадам, обаче моята представа за успех беше семейният живот – казва Митко след дълга пауза. – Аз най-щастлив съм се чувствал в деня на моята сватба с Мария… Оттам нататък вече другото го приемам просто като част от играта…“

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Българин от САЩ е част от екип от учени, които обявиха, че са направили ново революционно открие, което ще помогне в борбата на човечеството срещу коронавируса. Става дума за намирането на антитяло, което е ефективно срещу множеството мутации на заразата. В близко бъдеще е възможно то да бъде приемано под формата на таблетка.

Откритието е направено от учени от университета Вандербилд в Нешвил, сред които е и българинът д-р Ивелин Георгиев.

Технологията, която учените разработват, помага за откриването на антитела, които могат да неутрализират както COVID-19, така и други вирусни инфекции.

Д-р Георгиев и негови колеги успяват да изолират моноклонално антитяло от пациент, който се е възстановил от COVID-19, което показва мощна неутрализация на вируса. С тази нова технология учените смятат, че коронавирусът ще бъде

по-малко вероятно да мутира

за да избяга от антитяло, което не е „виждал“ преди.

„Тази технология е много вълнуваща по няколко причини. Основната е, че можем да търсим антитела по много ефективен начин. Да кажем, в случая с коронавирус, други технологии, които се ползват за откриване на моноклонни антитела, могат да ползват 1 или 2 варианта на вируса. С нашата технология можем на практика да сложим колкото искаме варианти. Затова много по-ефективно можем да намираме антитела, които да са ефективни срещу различните варианти“, обясни д-р Георгиев пред Bulgaria ON AIR.

Все още се обсъжда под каква форма ще се приемат новооткритите моноклонални антитела.

„Възможно е в близко бъдеще да бъде и като таблетка. Моноклонни антитела се ползват в много различни индикации, това също не е нова технология. Просто трябва да се намери

правилното антитяло

посочи д-р Георгиев.

Все още не може да се говори за панацея срещу новите варианти на COVID, но това е голяма стъпка в тази посока, смята директорът на програмата „Вандербилт“ по изчислителна микробиология и имунология и асоцииран директор на Института по инфекция, имунология и възпаления.

Д-р Георгиев прогнозира, че ще са необходими поне още 2-3 години за създаването на ефективно лекарство срещу коронавирус.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК