Работата се разраства до такава степен, че да изпълни цялото налично време.

С тази фраза историкът Сирил Норткот Паркинсън започва своето есе за сп. „Икономист“ през 1955 г. – основата на т.нар. Закон на Паркинсън, известен и до днес.

Авторът дава пример с възрастна дама, която сяда да напише картичка на племенницата си. Поради факта, че жената няма никаква работа за вършене, тази иначе проста задача успява да запълни целия й ден – един час отива за избиране на картичката, още един час за търсене на очилата, половин час за намиране на точния адрес на племенницата, час и половина за съставянето на писмото и още 20 минути за чудене дали да вземе чадър на излизане до пощата. Усилието, което би отнело не повече от три минути на един зает човек, би могло да се разтегли с часове при наличието на по-свободно време.

Всеки, който се е изправял пред предизвикателството да завърши работата си в определен краен срок, знае колко верен може да бъде законът на Паркинсън, пишат BBC и webcafe.

Статията на историка има съвсем конкретна цел – критика срещу бюрократизирането на британската държавна администрация. Независимо от съкращаването с 2/3 на флота на ВМС на Великобритания и намаляването на армейския щат с една трета между 1914 и 1928 г., числеността на чиновническия апарат се е надувала с почти 6% на година.

Колкото по-малко хора и дейности трябва да се управляват, толкова повече се увеличава управленският състав. Паркинсън посочва, че

причината за този парадокс

е свързана с фактори, които нямат нищо общо с особеностите на оперативните нужди на ВМС.

Един от учените, които подкрепят верността на тази теория, е Щефан Търнър, преподавател в Медицинския университет на Виена. Интересът му към закона на Паркинсън възниква, когато факултетът по медицина в Университета на Виена се отделя в самостоятелна структура през 2004 г.

В рамките на 2 години, казва Търнър, новият Медицински университет на Виена увеличава администрацията си от 15 на 100 души, докато академичният състав почти не се променя.

По същото време той попада на книгата на Паркинсън и се вдъхновява да тества закономерностите му с математически модел.

„Паркинсън твърди, че всяка компания, в която се наблюдава 6% годишен ръст на административния апарат, рано или късно ще прекрати съществуването си, тъй като цялата работна сила ще се занимава с бюрокрация, за сметка на производителността“, казва Търнър.

Паркинсън изтъква два елемента, които водят до бюрократизацията. Първият от тях е т.нар. закон за

мултиплицирането на подчинените –

тенденцията на мениджърите да назначават по двама или повече подчинени за изпълнение на собствените им задачи така, че никой да не влиза в пряка конкуренция със самия мениджър. Вторият фактор е склонността на чиновниците да създават работа за други чиновници…

Ако тезите на Паркинсън продължават да са валидни и до днес, дали същото важи и за прословутото му първо изречение? Дали е вярно, че без стриктни крайни срокове човек е склонен да пилее времето си, така че изпълнението на конкретна задача да отнема повече от необходимото?

Изследванията, проведени през десетилетията след есето на Паркинсън, показват, че в него има известна доза истина.

През 60-те години учени доказват, че ако изследваните лица „неочаквано“ получат допълнително удължаване на срока за работа по задачата, тя ще им отнеме повече време за завършване.

При друго изследване от 1999 г. участниците са помолени да оценят четири групи със снимки. Когато им съобщават, че четвъртата група ще отпадне, изследваните лица започват да протакат оценките си по предпоследния трети комплект, вместо просто да приключат със задачата по-рано.

Учените откриват, че допълнителното време, прекарано в изпълнение на конкретната задача (броене на броя букви в дадени фрази), не е довело до подобряване на точността или на способността за запомняне на двойки думи при проведения впоследствие изненадващ тест.

В такъв случай – какво би трябвало да направи човек, за да повиши продуктивността си? Дали да си поставя по-кратки крайни срокове, или да ограничи усилията, влагани в работата?

Дали ограниченото време може да подобри продуктивността ни?

Хората имат ограничен капацитет за запаметяване, внимание и издръжливост (ментален диапазон), казва Елдар Шафир, професор по психология в Принстън.

Тъй като

способността ни да се концентрираме

е ограничена, ние я разделяме спорадично, както намерим за добре, докато изпълняваме задачите от всекидневния си живот. Понякога – по необходимост – се налага човек да се стегне и да фокусира усилията си.

Когато човек знае, че има краен срок и той изтича скоро, това му действа като предупреждение за наближаваща буря – заплашително и неизбежно. Това е причината, поради която умът се мобилизира по-сериозно за изпълнението на задачата.

Проблемът е, че дори тя да бъде завършена перфектно, всичко останало се измества в периферията на вниманието – дори да става дума за важни лични ангажименти. Това е цената, която всеки плаща за успеха, постигнат с пълна концентрация на усилията.

Бързането за изпълнението на задача в кратки срокове може да има и недостатъци – особено когато срокът е определен от някой друг. Ако времето за работа е твърде кратко и човек изпадне в паника, ще се наложи да пожертва ефективността си, а оттам всичко може да се обърка.

Хората често казват, че ако не са били притиснати в последния момент, нямаше да приключат с работата. Но изследванията показват, че продуктивността на хората не е линейна.

Какво означава това за хипотетичната възрастна дама на Паркинсън, която пише писма на близките си? Ако си беше дала по-стегнат срок, вероятно щеше да приключи по-скоро. Но ако и без това няма нищо за правене през целия ден, може би е завършила тъкмо навреме.

Екзотичната и силно токсична риба – балон започна да прониква в Средиземно море.

Неотдавна турските медии съобщиха, че в курортния град Анамур, разположен в южна Турция на средиземноморския бряг, риба – балон е отхапала пръстите на лявата ръка на 8-годишно дете, което плувало в плитки води.

„Тази тропическа риба дойде в Средиземно от Червено море през Суецкия канал. Но този процес е продължителен. През последните сто години видове риби, които не са типични за крайбрежието на Турция, доплуваха тук от басейна на Индийския океан“, каза турският ихтиолог Дениз Айяс.

Айяс е категоричен, че рибата – балон привлича вниманието на обществеността, тъй като е токсична. „Няма доказателства, че тя атакува хора. Инцидентът в Анамур според мен е свързан с факта, че детето е ухапано от риба, която е била в състояние на силен стрес или агония, след като рибарите са я хванали в мрежите и са я хвърлили обратно в морето“, сподели ученият.

„Тази риба се счита за опасна само като хранителен продукт. Тя е отровна и рибарите го знаят. Държавата и съответните органи извършват необходимата работа за изясняване на опасността, така че никой да не я хваща и докосва. Ако срещнете риба – балон, изхвърлена на брега или в плитка вода не я пипайте и не я ловете“, предупреди Айяс.

Той отбеляза, че в естественото си местообитание тази риба не е опасна за хората. „Тя не атакува в морето, бяга от човека като всяка друга риба. В Турция, както и във всяка друга страна от средиземноморския регион, е забранено да я хващате и изхвърляте на брега – ЕС предприе същите мерки“, каза Айяс.

Лъскава онлайн инфлуенсърка с милион последователи бе „изобличена“ в лъжа, след като нейната хазяйка показа на света в каква кочина е превърнала жилището, в което живее. „Двойният живот“ на Лиса Ли я направи още по-популярна, но нанесе жесток удар върху репутацията й. Снимките от скъпи пътувания и изискани вечери на китайката бяха засенчени от кадри на дома й, потънал в боклуци, мухлясала храна и кучешки изпражнения. Те бяха разпространени от телевизионен екип, който хазяйката г-жа Чен разведе из дома на инфлуенсърката.

Какво е предизвикало това отмъщение?

Лиса Ли всъщност е „wang hong“, или онлайн знаменитост, в китайската мрежа за микроблогинг Sina Weibo. Има 1,1 милиона последователи, на които, както други китайски инфлуенсъри, показва своя лъскав живот.

Ли обаче пренебрегва поредица от телефонни обаждания от жената, в чийто апартамент живее. Недоволна от това, г-жа Чен решава да действа по друг начин –

тя води репортери в жилището

за да покаже в какво състояние се намира то.

А картината е ужасяваща. Пред Pear Video хазяйката обяснява, че дори професионални екипи за почистване са отказали да опитат да внесат ред в дома. Добавя, че наемателката й Лиса Ли дължи и хиляди китайски юани за неплатени сметки.

Хазяйката твърди, че не е имала друг избор, освен да се свърже с полицията и да съобщи за щетите, нанесени върху жилището й, както и за неплатените сметки.

Г-жа Чен показва на репортерите и профила на наемателката си в Weibo. „Това е онлайн инфлуенсър с един милион последователи“, казва жената. Разпалено обяснява, че „красивата жена“, която бива представена онлайн, контрастира рязко с „отвратителната“ жена, която е превърнала апартамента в кочина.

Но историята не свършва тук. Засрамената Лиса Ли не потъва в земята от неудобство, а се появява публично, както и публично бе осмяна. Вместо да публикува позиция в социалните медии, тя се среща с хазяйката си, за да се извини лице в лице… и пред камера. Двете са заснети как си стискат ръцете, след като Ли признава, че цялата отговорност за „инцидента“ е нейна.

Пред новинарския сайт The Paper блогърката обяснява отсъствието си и ситуацията в апартамента с натоварения си график. Казва, че била в болница, а след това е отишла на бизнес пътуване.

Ли допълва, че наскоро е получила много съобщения в приложението WeChat и изглежда е пропуснала тези на хазяйката си.

Зарича се да почисти

при това само за вечер.

Кадрите с това как Ли мете кучешки изпражнения обаче шокират нейни фенове и водят до подигравки онлайн. Над 60 000 души оставят коментари на страницата й в Weibo, като много от тях я наричат „фалшива“ и твърдят, че вече няма да я следват.

Поставят под въпрос и искреността й в интервюта, които е давала за китайски медии. Потребители посочват, че тя е сменила ника на своя профил в социалната мрежа и е изтрила част от по-ранните си публикации.

Случилото се с Ли обаче не е нещо необичайно за Китай. Там има сериозен натиск популярните личности да бъдат „социално отговорни“.

Тези, които не дават добър пример на своите млади последователи, биват наблюдавани внимателно, защото се предполага, че звездите трябва да бъдат модели за подражание и да стимулират положителна онлайн култура, пише BBC. Някои „непослушни“ инфлуенсъри дори за кратко се озоваха зад решетките. През октомври 2018 г. Янг Кайли – онлайн знаменитост с десетки милиони последователи, която редовно стриймва на живо, беше задържана за пет дни заради „обида“ към химна на страната.

Това се случва в платформата за стрийминг на живо Huya, която сваля видеото и забранява канала на Кайли. Обяснението е, че подобни платформи „не са над закона“ и както той, така и моралните стандарти се прилагат и там.

През юли друга китайска блогърка се превърна в обект на подигравки, след като технически проблем по време на стрийм на живо показа, че тя е жена на средна възраст, а не момиче за каквото се представяше.