Открийте ни и в

Български истории

Брони и Роси – BG следата в „Мики Маус“ и „Картуун“ (СНИМКИ)

Той е аниматор и режисьор на серии за мишлето, а тя – уважаван продуцент във филмовия гигант
bgvoice

публикувано

на

Роси и Брони пред неговата картина „Куфар 1” ShockBoxx Gallery, Хермоса Бийч
БОРЯНА АНТИМОВА

Никой, дори първите създатели на сериите за Мики Маус и Мини, не може да каже защо тези две симпатични мишлета така влязоха под кожата на всички деца по света вече почти от век. Създаденият от Уолт Дисни и Уб Айуъркс през 1928 г. герой вече е един от най-разпознаваемите световни символи и на 18 ноември ще отпразнува 91 години от рождението си. Мики Маус е цяла култура, лика му върху всевъзможни предмети от бита и дрехи носят дори и млади хора.

От много години по безкрайната тема Мики Маус има много сериозна българска следа – тази на Брони Ликоманов, аниматор и режисьор на сериали за симпатичната мишка. Неговата съпруга пък – Росица Ликоманова, е уважаван продуцент в анимационния гигант „КартуунНетуъркс“. „Шегуваме се, че в нашето семейство аз съм творецът, а Роси – мозъкът”, смее се Брони.

Той е роден в София. Всъщност, името му е Бронислав, но в кредитите на проектите, по които работи, е Брони. Роден е в семейство, в което никой не се е занимавал с изкуство. Брат му Йордан, с 11 години по-голям от него, тръгва по стъпките на баща им и става инженер. За малкия син Брони родителите също планират подобно бъдеще, но не и той.

Винаги е искал да рисува и го прави със страст още от детската градина. Родителите му го записват на уроци по математика и литература, за да кандидатства в някоя сериозна гимназия, но след месец-два той се отказва и заявява, че

иска да учи в художествена гимназия

 Завършва текстил в Националната гимназия за приложни изкуства и кандидатства анимация във ВИТИЗ. Първата година не е приет и работи във фирма за визуални ефекти и реклами. Затова пък втората година е в класа на знаменития Доньо Донев. Във ВИТИЗ той среща голямата си любов – Роси, която следва „Кинознание и драматургия“ в класа на проф. Неделчо Милев. Тя също е родена в София и тръгва по стъпките на баща си, кинодокументалиста Михаил Лазаров. „Роси е прихванала много от страстта към киното и изкуствата от баща си, пише много хубаво като него“, казва Брони.

Когато се запознават, той е в първи курс, а тя във втори. Споделя й, че се чуди дали да не се прехвърли в изящния факултет на Художествената академия, а Роси е изумена: „Какво ще правиш там? Анимацията е много по-интересна като изкуство, защото съчетава и рисуване, и кино, и музика“. Така Роси оказва много голямо влияние върху развитието му като творец. Преди заминаването им за Америка, Брони работи в анимационно студио в Унгария, а Роси е научен сътрудник в БАН и офис мениджър в едно малко белгийско студио.

Брони изпраща дипломния си проект на един от най-големите фестивали в света за анимация в Анеси, Франция. Проектът му е номиниран сред 10-те най-добри за годината. Във Франция двамата се срещат с рекрютъри („търсачи на мозъци и таланти“ – б.а.) от едно студио в Америка. „Звездите се наредиха много добре за мен. Вече имах зелена карта и получих покана от рекрютърите да работя в Америка“, спомня си аниматорът.

Двамата с Роси и 6-годишната им дъщеря Ивон

заминават за Лос Анджелис

 през октомври 1999 г. и той започва работа като сторибордист в студио „Класки Чупо“, където среща други талантливи български аниматори. „Беше голям късмет за мен, че веднага започнах тази работа“, казва Брони. Сторибордът е нещо като комикс, или визуализиране на сценария на анимацията. Изобразява какви ще са кадрите, композицията, позите на героите. „Останахме в Лос Анджелис, защото тук е мястото за правене на анимация. Тук са големите студиа „Дисни“, „КартуунНетуъркс“, „Сони“, „Уорнър Брадърс“, „Никелодеон“, казва аниматорът.

Роси също си намира работа една седмица по-късно като асистент на една от продукциите в студиото. Брони и дъщеря му срещат проблеми с езика. „Моят английски беше трагичен. Дъщеря ни Ивон пък постъпи в предучилищна група и доста дълго, като я питаха иска ли да яде, кимаше с глава по „български“ и две седмици се прибираше гладна от градината“, смее се Брони.

Близо година след като започва работа като сторибордист, на Брони му предлагат да режисира сериала „Дребосъчетата“, за което по-късно е номиниран за ЕММИ. Режисира и „Rocket Power“.

Междувременно се ражда синът им Александър. Година по-късно Роси започва работа в „КартуунНетуъркс“. Брони от своя страна получава предложение от „Дисни“ да работи по анимационния сериал „Лило и Стич“.

„Дисни“ става негов творчески „дом“

 в следващите 15 години, с изключение на една година, когато отива в „Юнивърсъл“ да работи по сериала „Curious George“.

В „Дисни“ Брони Ликоманов работи по „Мечо Пух“ и други заглавия, но Мики Маус си остава неговата визитна картичка като аниматор и режисьор. „Мики Маус Клъб Хаус“ продължава да е много голям хит тук“, казва той. С най-популярния герой на „Дисни” се правят много на брой сериали, които вървят успоредно и в които главни герои са добре познатите Мики, Мини, Дейзи. В продукцията за Мики Маус Брони Ликоманов започва като сторибордист, после сториборд супервайзър и накрая режисьор.

Как си обяснява тази популярност на мишлетата сред толкова много различни поколения? „Ох, и аз не знам, това е магията на „Дисни” – смее се Брони. – В архивите на „Дисни“ има ранни дизайни на Мики Маус, в които ясно се вижда, че той е бил палав мишок”, коментира аниматорът.

Днес продуцентите на студио „Дисни“ следят изкъсо какво съдържание се поднася на децата, особено на най-малките. Много се внимава героите да не правят нещо лошо, на което малчуганите да подражават. Геройчетата винаги са много добри, много учтиви, правят само добри неща и трябва да са достойни за подражание от малките дечица, разкрива тайни от кухнята на „Дисни“ аниматорът.

Днес той продължава да твори в „Дисни“. От години работи с един екип, което не е често срещано в Холивуд. След Мики Маус режисира сериала „Джейк и пиратите от Невърленд“. Сега работи по едно от най-новите заглавия за мишлето – Mickey and the roadster racers („Мики и приятели състезатели“), или както е новото му име за третия сезон, „Mickey’s mixed up adventures“. Брони работи по този проект с други българи – талантливите сторибордисти Моника Томова и Росен Върбанов.

Росица Ликоманова днес е един от уважаваните

продуценти в гиганта „КартуунНетуъркс“

Продуцира сериала „Чичко Дядко“, в момента работи по SummerCamp Island („Летен лагер на острова“). Работата й е много отговорна, защото при анимациите продуцентите създават правилата на работа в една продукция, организирането на производството на един сериал, наемането на хора и разпределянето на бюджета, отпуснат от студиото.

Старата страст на Брони по изящните изкуства все още не го напуска. „Дълго време не рисувах нищо извън анимационните проекти, по които работя. В „Дисни“ организират сесии с модели, които позират, и аз също започнах да ходя да рисувам. Усетих, че този вид творчество ме зарежда“, споделя Брони. Творбите му са фигуративни композиции върху големи платна живопис. Често се вдъхновява от гръцката митология, от образи като Икар, Дедал, Диоген. Прави и малки скулптури от бронз.

Дъщерята Ивон вече е на 25 години, работи като рекрютър във фирма за наемане на висококвалифицирани IT специалисти. Играе много добре тенис и е била в първите 40 ракети на Калифорния. Наследила е атлетизма от майка си. Синът Александър е на 17 години и животът му е музика, с нея се събужда и с нея заспива, споделя Брони.

Семейството живее в квартала „Студио Сити” в Лос Анджелис. Много от приятелите им са българи, сред които има изявени актьори, музиканти и художници. „Поддържаме връзки и с колеги в България, много от които също са високо изявени творци“, казва аниматорът.

Връзката им с България е все така силна. „Родителите ни, братята и племенниците ни са там. Забелязал съм, че при нас спомените са едва ли не идеализирани. Защото ние не виждаме ежедневните проблеми и някак си всичко лошо се отсява и остава предимно доброто. Тук много българи се записват на народни танци, ходят по фестивали, и то хора, които в родината си дори не са слушали народна музика“, споделя българинът.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

Българска челистка със 7,5 милиона гледания в Youtube (СНИМКИ, ВИДЕО)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Весислава Тодорова
БОРЯНА АНТИМОВА

Представете си нежните звуци на чело – темата от анимацията „Красавицата и звяра“, и една красива млада жена, която сякаш гали струните, а тихият дубайски ветрец развява воалите на фееричната й рокля на фона на красив пейзаж с палми и море на хоризонта… Релакс и безвремие… „Сама си правя всичко – свиря, записвам, снимам“ – веселият смях на Веси кънти в стаята, сякаш е близо, а не в Дубай. Младата челистка се смее на изненадата ми, че прави всичко сама – от свиренето, през звукозаписа до видеото.

Весислава Тодорова е ютуб криейтър, или човек, който създава видеосъдържание за най-голямата платформа за видеосподеляне Youtube. Прави аранжименти за чело на съвременни мелодии и ги публикува в канала си. До момента е събрала над 7, 5 милиона гледания на видеата си и

55 300 свои почитатели от цял свят

 които са се абонирали за канала й, като най-многобройната й аудитория е от САЩ, Мексико и Бразилия. В профила си в аудиоплатформата Spotify събира 35 хиляди слушателя всеки месец.

„Винаги ми е било интересно това, което правят американците. Гледала съм изпълнители като The piano guys, Линдзи Стърлинг, 2Chellos, които представят класическа музика в един нов, по-атрактивен вид – казва Весислава. – Смятам, че няма нищо лошо в това един класически музикант да прави кавъри на поп, рок, реге тон, траш. Не съм съгласна, че сваляш нивото си, като свириш поп на чело“, коментира дамата.

„Много обичам да свиря мелодии от филмите – казва тя. – Следя и хитовете на всеки нов артист, който излиза на американския пазар, и свиря интерпретации на чело. Но най-обичаните ми кавъри са на класическа рок музика – Scorpions, свирила съм по ивенти парчета на Metallica, Whitesnake, Bon Jovi.“

Преди 4 години Весислава решава сама да менажира себе си и започва да проучва как се правят собствени видеа. Гледа така наречените туториалс – видеа, в които известни маркетингови мениджъри, аудиоинженери, видеографи обясняват в youtube на начинаещи като нея какво да правят стъпка по стъпка. За две години тя постига гледаемост 2 милиона и половина на темата от „Красавицата и звяра“ и милион и 400 хиляди на темата от филма „Кръстникът“. Българката се захваща сериозно на работа за популяризиране на марката „Весислава“, като разработва свой сайт и акаунти в Инстаграм, Фейсбук и другите социални мрежи.

„Преди 2 години започнах много сериозно да се занимавам с моя брандинг.

Правя клипове почти всяка седмица

поствам възможно най-много снимки в Инстаграм, Фейсбук. Моята известност в социалните мрежи е една огромна победа за инструменталистите в България. Давам пример на моите колеги какво би могъл всеки да направи съвсем сам, без някакви огромни бюджети. Трябва много работа всеки ден и много всеотдайност“, казва амбициозната българка.

Доскоро тя е записвала свои интерпретации за чело на предимно релаксираща музика. Напоследък започва да композира. През август излезе първият й проект по нейна авторска музика Black Magic („Черна магия“). Гордее се, че е изцяло български. За песента е вдъхновена от „Игра на тронове“. Аранжиментът и целият оркестров съпровод са дело на Тихомир Христозов, талантлив млад композитор, чиято музика вече се включва с успех в холивудски продукции. Видеото, направено като филм, в стил епик, е на талантливия видеограф Жоро Ставрев и компанията му „Кино продакшън“.

Весислава е родена в Пловдив и майка й Адриана Тодорова е човекът, който я подтиква да се занимава с музика. „Тя е много силна жена, бизнес дама, успяла в този мъжки свят, и винаги е била мой идол и ментор. Баща ми пък, Христо Тодоров, артист по душа, ми осигури силната подкрепа, когато трябваше да се финансира развитието ми – уроци по музика, инструменти, пътувания по музикални конкурси“, споделя Веси.

Майка й забелязва, че обича да пее още от много малка и я записва в музикална паралелка. Учителката й по музика казва, че има заложби и я преслушват в музикалното училище „Добрин Петков“ в Пловдив. Майка й я записва на уроци и избира виолончелото. Тогава Веси е на 7 години и й купуват малко чело четвъртинка. В V клас е приета в музикалното училище. „Много е важно зад теб да има силно родителско тяло, да те подтиква да продължиш. Имала съм моментни кризи – „Ох, болят ме ръцете“, „Искам да отида навън“, „Не искам да свиря, а да стана актриса“, „Искам да пея“. Родителите ми обаче

не ми позволиха да се откажа

 споделя Веси. Тя завършва Музикалната академия в София в класа на Христо Танев, млад преподавател с много отворено мислене, който я вдъхновява и подкрепя да експериментира в музиката.

Първоначално пътува из Европа, прави няколко класически концерта със свои колеги. Печели няколко първи и втори награди от различни конкурси в България и Чехия. Тогава получава оферта заедно със свои колежки – цигуларка и виолистка, да замине за Индия за 6 месеца. „Всичките ми роднини ми казваха: „Къде ще ходиш в дивата Индия“, но не ми пукаше. Когато си млад, ти се струва, че си недосегаем“, смее се Веси.

Трите момичета живеят в Делхи, но изнасят концерти из цялата огромна страна и пътуват почти всеки ден със самолет, с кола. „Висшата каста можеше да си позволи да си наеме така наречените бели музиканти. За тях това беше въпрос на престиж“, смее се Веси. Трите момичета отиват с нагласата да свирят класика, но им нареждат да учат индийска музика. Връчват им записи на индийски песни и им казват да аранжират вокалните партии в тях за инструменти. „Изпаднах в ужас, как ще го свирим. Транскрипта на първата песен правих цял ден“, разказва дамата.

Следващата й покана е за Дубай. Там установява, че заможните дубайци ценят и могат да си позволят да платят за концерти с класика или поп на техните многобройни и разточителни партита, сватби, корпоративни събития или дори на една тяхна вечеря. „В Обединените арабски емирства не всички жени са забулени, а най-известните – Дубай и Абу Даби – са и най-отворени към западната култура и туристи“, казва Веси.

След една година в Дубай тя е поканена да свири като резидент, или представителен музикант, не къде да е, а в „Емирейтс палас“ – Двореца на емира. „Изглеждаше наистина като

палат от приказките, целият в злато

 един Версай на арабския свят. Да ти е кеф да свириш там“, споделя Веси. „Емирейтс палас“ вече не е действащ дворец, а емирът решава да го превърне в хотел, за да бъде емблематична зона за туристите в Абу Даби, да нощуват и да се снимат в истински емирски покои. Днес той е направил 4 пъти по-голям дворец – „Президентшъл палас“, с невероятни градини”, разказва дамата.

Весислава свири 3 години в палата всеки ден без неделя на специална сцена, а в кафенето до нея сервират кафе, поръсено със златен прашец. Дали красавицата е имала неприлични предложения от принцовете на Абу Даби? Това е тема табу за Веси и тя само се смее в отговор. Но е силно впечатлена от емира, който почти всяка седмица пие кафето си заедно с първата си съпруга. Пристигат с бляскавите си тоалети, а седят много скромно, на най-обикновена масичка, и пият минерална вода единствено от местния извор. Подкрепят всичко местно.

Арабите са много по-романтични от европейците и американците и подкрепят местната култура, впечатлена е Веси. Кралското семейство финансира концертите на местните музиканти из Америка, за да популяризира културата им.

В елита на емирствата арабките са толкова съвършени и изпипани в облекло и грим, че изглеждат нереални, споделя българката. Като минат, оставят лек омайващ полъх на благовония и непознати за нашите сетива парфюми. „Арабската жена може да покаже само едни нокти, китки и краченцето, и малко коса, ако е по-отворена, но има поглед, от който може да паднеш“, коментира дамата. Казва, че не е срещнала любовта в лицето на арабин, а на англичанин, а после – на американец.

Минусът на живота в арабските емирства е, че наемите на добрите апартаменти са около 10 хиляди дирхама, или 5 хиляди лева. Затова пък повечето жилища са с басейни и вградени климатични инсталации. Самата тя живее в по-скромно жилище, но й е добре така и 40-градусовите температури не я притесняват. В арабските емирства има сезон на ивентите през зимата. През останалото време Весислава взема ученици по виолончело.

„Дали ме мъчи носталгия по България? Сто процента,

 много си обичам страната

много се гордея, че идвам от държава, в която има толкова много успели хора навън. Бих искала някога да се върна да живея в България. Ако моята мечта се сбъдне да пътувам на концерти, сигурно следващата дестинация ще е Америка, където имам най-много почитатели. Всяка година си идвам по 2 пъти, много си обичам родния Пловдив. Откакто ни обявиха за Европейска столица на културата, градът е станал кукла!“, вълнува се Веси.

Много й топли сърцето, когато местните хора в Дубай й кажат: „Машаллах, българка!“, след като я чуят. Тя разказва на своите почитатели от САЩ как се празнува Коледа в България, как се приготвят български ястия, как са танцували хоро. „Тук ние, музикантите, се държим здраво един за друг – така наречената българска мафия. Шегичка“, смее се Веси.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Български професор от Чикаго: Не подценявайте самопрегледа за рак на гърдата

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия
Проф. Христов с колеги в лабораторията в Чикаго

В Световния месец за борба с рака на гърдата обръщаме поглед към изключителните постижения в лечението на тази болест на един българин от Чикаго, проф. Константин Христов Целков, който преди няколко дни навърши 80 години. Миналата година той издаде на български език книгата „Рак на гърдата и борбата с него в XXI век. Една от осем“. Отзивите за книгата в България са блестящи и тя вече е изчерпана.

Всяка година в световен мащаб с рак на гърдата са диагностицирани 1,5 млн. жени, като 1 от 8 жени заболяват от този вид рак. Това е най-разпространеният вид рак сред жените. Проф. Христов работи за предпазването от рака и за неговото лечение повече от 50 години, от които 23 в България, 3 в Германия и 30 в САЩ. Бил е част от екипите на най-престижните университети в Щатите, има 15 книги или глави от книги, 9 от които на английски и немски и 6 на български. През последните 10 години в екип с други учени създава

ново лекарство за лечение на рака

Специалист е в експерименталната терапия на рака, за откриване на нови туморни маркери с оглед провеждане на таргетна терапия и за използване на предклинични модели за тестиране на нови противотуморни агенти. И макар да е на 80 години и пенсионер от 5 години, продължава да взима активно участие в изследвания в областта на раковите заболявания. Консултант е към департамента по хирургия на Илинойския университет и към Онкологичния център. „Там имам малка лаборатория и офис и ходя веднъж или два пъти седмично, тъй като в сътрудничество с колега от Япония получихме два нови гранта за общо 2 милиона долара, продължаващи до 2022 година“, разкрива професорът. „Единият е за търсене на „сателитни” ракови клетки в гърдата, след като се премахне първичният тумор.

Понякога в гърдата остават ракови клетки извън тумора и се налага тя да бъде облъчвана, особено ако туморът е по-голям и има микрометастази в лимфните възли. Нови изследвания обаче показват, че при 40-50% от жените това облъчване е излишно. С помощта на създаден в лабораторията препарат, който избирателно прониква в туморните клетки и който маркираме с флуорисцентна субстанция, търсим след операцията флуоресциращи туморни клетки. Вторият грант е за проучване на метастази от рак на млечната жлеза в мозъка. За целта използваме експериментален модел на метастази от рак на гърдата в мозъка и следим по флуоресценцията дали лечението е ефикасно или не, като отчитаме размера на метастазата и степента на флуоресцензия“, добавя той.

Проф. Христов

завършва медицина в България през 1963 г.

 Две години е участъков лекар във видинските села, след което отива в Националния център по онкология в София, квартал „Дървеница“. През 1971 г. защитава кандидатска дисертация, а през 1982-а и докторска дисертация. Казва, че още като студент се интересувал от изследвания в областта на рака и неща, които практикуващите лекари не правят.

Затова и класическите дисциплини като вътрешни болести, хирургия, гинекология не му изглеждали достатъчно атрактивни. През 1971 г. печели стипендия от Европейската агенция за борба с рака в Лион, а година по-късно и Хумболдтова стипендия и 3 години работи в онкологични лаборатории към Университета във Фрайбург и към раковия център в Хайделберг, Германия. Връща се в България и продължава работата си към Онкологичния центъра в София, където работи 20 години, създава лаборатория и помага на 6 млади изследователи да защитят кандидатска дисертация и израснат в научната си кариера.

  Идва в Америка преди 30 години

 със стипендия на Международната агенция за борба в Женева. С нея получава възможност да прави проучвания върху рака на гърдата в Калифорнийския университет в Сан Франциско. От 72 кандидати от цял свят той е един от 12-те, които печелят престижната стипендия. Остава там година и половина, след което се премества в Бъркли в лаборатория за ракови изследвания. „Там шеф ми беше професор Джеймс Алисън, който миналата година получи Нобелова награда по медицина за откритието си на чек пойнт протеините по повърхността на Т-лимфоцитите. Аз по това време работех по друг проект, свързан с хормоналната регулация на рака на гърдата, и даже доведох аспиранта си от София да ми помага“, спомня си българинът. През 1994 г. той се явява на конкурс в раковия център на Илинойския университет в Чикаго, печели го и се премества със семейството си в Чикаго, където се пенсионира. Д-р Христов казва, че оставането му в Щатите е било голямо предизвикателство, тъй като е трябвало да остави лабораторията си в България. Освен това идва в САЩ на 50-годишна възраст, а е изключително трудно на тази възраст да се започне отначало.

Проф. Христов с български студенти

“Имал съм удоволствието и щастието да работя в едни от най-престижните университети в Щатите и в света и да се срещна с трима Нобелови лауреати: Харолд Зурхаузен в Хайделберг, който откри човешкия папилома вирус /НРV/, Майкъл Бишъп и Харолд Вермес в Сан Франциско, за откриване на онкогените, както и Джеймс Алисън в Бъркли. Трудностите идваха много пъти от необходимостта да се печелят грантове, което не е лесно, тъй като през последните години само около 15-20% от кандидатите получават одобрение“, допълва той.

След близо 10-годишна работа д-р Христов, заедно с колеги от Илинойския университет,

открива нов противотуморен агент – р28

който при някои болни се оказа ефикасен. В клиничното изследване са били включени 15 болни от различни форми на рак. Всички са имали тумори в напреднал стадий на заболяването. Три години след експерименталната терапия резултатите са категорични: един е в ремисия, трима са живи, а при други трима туморът е намалял. Всички фази от проучването на медикамента още не са завършили.

„Българките имат почти същата честота на заболяване от рак на гърдата, както и жените в европейските страни”, заявява д-р Христов. „Жалкото е, че в България този тип рак се открива много по-късно, защото българките не се изследват. Със забавената диагностика се стига до забавено лечение, късни операции и висока смъртност. Смъртността от рак на гърдата за България е по-висока, отколкото в развитите европейски страни“, посочва още видният учен.

Неговата книга „Рак на гърдата и борбата с него в XXI век. Една от осем“ е написана под мотото „101 въпроса, които жените задават“. В нея проф. Христов разглежда рака на гърдата в по-популярен аспект, като се надява данните да помогнат на много жени да се предпазят от този бич на новото време. Посочва и защо

ракът на гърдата е уникален

Той метастазира по уникален начин, като използва предимно лимфната система на гърдата. Метастазите се откриват най-често в костите, а също и в белия дроб, черния дроб, мозъка. Там туморните клетки могат да останат в спящо състояние (като дорманси) 5-10 и дори 20 години. След това, без видими причини, могат да се се активират и да започнат да се делят. Това продължително състояние на дорманси почти не се среща при другите тумори.

Според българския изследовател факторите, които могат да причинят рак на гърдата, са в три групи – фактори извън организма (канцерогените, радиацията, вирусите), ендогенни фактори, свързани най-вече с повишаване концентрацията на естрогена в кръвта през различните етапи от живота на жената (това стимулира делението на нормалните клетки, които могат да натрупат генетични мутации, водещи до рак), и трета група фактори, произтичащи от вродените дефекти в ДНК.

Проф. Христов препоръчва на жените сами да изследват двете си гърди всеки месец, започвайки от 30-годишна възраст, за да са сигурни, че няма уплътнени участъци. „Ракът на гърдата обикновено се развива в едната гърда, така че другата гърда може да служи за контрола“, казва той. Ако има забелязана промяна, трябва да се направи консултация с онколог. След 45-годишна възраст жените трябва да си правят профилактичната мамография всяка година. Всяка жена трябва да си изследва гърдите и след раждане, желателно е също така да кърми. В повечето случаи появата на рака на гърдата се предшества от добре обособени предтуморни промени в гърдата, които ако се лекуват успешно, водят до над 90% предпазване от последващо развитие на рак, се казва още в книгата. В България няма подобна книга, повечето от трудовете са за специалисти, изтъква проф. Христов.

Проф. Христов със семейството си на Мачу Пикчу

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българското училище в Шарлът стана на 10 години

Сибила Патси

публикувано

на

Шарлът е най-голямият град в Северна Каролина, където има и немалка българска общност. Училището там – Българско Неделно Училище „Васил Априлов“ – скоро отпразнува 10-ти юбилей – повод за гордост за учителите, учениците и за цялата общност.

Празникът беше на 6-ти октомври. Ръководството с помощтта на родителите организира интересни забавления за учениците – правене на българска роза в оригами, надпревари под наслова бързи, смели, сръчни, тичане с препятствия. Най-малките не пропуснаха да се наредят на опашката за рисуване върху лица.

Събитието завърши с богата трапеза и вкусна торта, украсена с трибагреника и с лика на патрона на школото – видния върожденец Васил Априлов. Всички участници си припомниха историята на училищетото от изнесената кратка презентация.

А тя, историята, започва в един гимнастически салон през октомври 2009. Тогава радетели и родолюбци полагат основите му по инициативата и под ръкловодството на Галина Мандева-Йорданова и Албена Радева. Целите на училището са да съхрани българския език и култура и да се превърне в средище на българската общност за два щата – Северна и Южна Каролина.

От 2010 година училището е лицензирано от Министерството на образованието на Република България. През учебната 2011/2012 година то е одобрено по програмата „Роден Край и Култура зад Граница“, а през 2012/2013 година влиза и в списъка на одобрените за финансиране български неделни училища. На 16 април 2012 година ръководството на училището е поето от специално създадената за тази цел Неправителствена организация „БГ Каролинас Инк“.

През месец октомври 2017 г. школото подписва споразумение (Memorandum of Agreement) със училищната администрация за района на Шарлот и окръг Мекленбърг (Charlotte Mecklenburg Schools). С него българският се признава като официален чужд език в гимназиите. Според споразумението, учениците на БНУ „Васил Априлов“ в 6, 7 и 8 клас ще получат кредит за завършен втори език, който покрива необходимите изисквания за завършване на всяка гимназия, както и минималните изисквания на университетската система на Северна Каролина. На гимназиалната диплома за завършване ще фигурира клас български език с оценка „минава“ или „не минава“, според условията за признаване на кредити от средните в горните класове.

Училището има многоаспектната дейност , която включва не само учебен процес в класната стая, но също така извънкласна работа, представяне на България в редица културни форуми в района на Шарлот и подпомагане на културни събития за българската общност в града.

Учителите продължават да търсят и прилагат иновативни подходи за поднасяне на учебния материал. Училището е разширило използването на лаптопи за учебни цели. Учениците са преминали към използване на електронните учебници. Създаден е и абонамент за електронна платформа, наречена „Уча се“ като допълнителен ресурс за обучение. Тя служи за онагледяване на учебния материал и предлага различни тестове и задачи.

Преди 10 години прага на училището са прекрачили 15 ученика, а за учебната 2019/20 училището са се регистрили 58 деца от 3 години до 8 клас. Тази година ще завърши 4-я пореден випуск. Мисията на учебното заведение е “България е там където сме ние; там, където се говори, пише и чете на български език.”

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada