Открийте ни и в

Български истории

Варненецът, който проби в Щатите като топ бижутер

Татеос става рекордьор на Гинес случайно, летял е 5 милиона мили на самолет

публикувано

на

Татеос с двата си питбула, които е имал в Щатите.

„Изчислил съм, че обиколката ми на света само на самолет е 5 милиона мили“, смее се Татеос. Хората пътуват, за да опознават нови земи, а Татеос Татеосян го прави по работа. Топ бижутерът заема авторитетни мениджърски позиции в големи ювелирни компании, създава и собствени такива в Ню Йорк, Флорида, Мексико, Индия, Китай. „Не го приемам като успех, а като част от живота“, смее се Татеос със спокойствието и самочувствието на човек, който десетки години е разнасял славата на българската бижутерска школа навсякъде по света.

Роденият във Варна Татеос израства в ателието на баща си. От 10-годишен е чирак и му доставя удоволствие да се върти от сутрин до вечер около него. Баща му, златарят Крикор Крикорян, е и най-известният гравьор и майстор на статуетки от плексиглас – ювелирна, художествена работа според сина. При раждането го записват на името на дядо му, на когото е кръстен – Татеос Татеосян, затова не носи фамилията Крикорян.

В мъжката стая в дома си във Варна Татеос е поставил знамената на държавите, в които е работил.

На 13 години Татеос вече прави първото си бижу – пръстен, а също и различни брошки, първо от сребро, после от злато. Завършва електротехникума в родния си град през 1972 г., в първата в България паралелка по ядрена топлоенергетика. Готвят 30-те ученика да работят в АЕЦ Козлодуй, но Татеос избира пътя на баща си.

За известен период работи в златарския отдел на фирма „Електрон“, като продължава да извайва и собствени бижута. През 1983 г. става член на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти. Там изработва бижута – масивни гривни, пафти за колани за носии, 95% от сребро, които се продават в ЦУМ.

Не му остава време за следване – след казармата почва да работи като луд до момента, в който си купува

one way ticket до Щатите

Не че нещо му липсва във Варна – във време, когато заплатите са 150-200 лв., той изкарва 1000 лв. и нагоре на месец с красиви бижута. Всички искат да поръчват при Тато – така го наричат. А той иска да види света.

През 1987 г. заминава за чужбина. „Отидох на екскурзия до Австрия и не се върнах“, споделя той пред „Труд“. Във Виена невъзвращенецът престоява в лагер, докато установят самоличността му. Лагерът е на около 20 км от Виена, в градчето Трайскирхен, където са били конюшните на император Франц Йосиф.

Гравюра за украса на пушка, изработена от Татеос на състезание по гравиране.

Както всеки беглец от соц. страна, с него водят интервюта и го питат къде иска да живее – в Австрия, Канада, САЩ, Австралия или Южна Африка. Той избира Щатите, където има приятели. Година и половина остава в Австрия, докато получи официално зелена карта, и заминава за Ню Йорк.

Отсяда у приятел и още на третия ден си намира работа във „Fashion Line“ – най-голямата тогава ювелирна фирма в Щатите, специализирана за годежни пръстени, в центъра на Ню Йорк, в 13-етажна сграда, между 6-то и 7-мо авеню. Тогава е понаучил 500 думи, дават му рисунка на пръстен и той изпълнява поръчката перфектно, като се разбира със служителите къде с думи, къде с жестове. Работи и ходи на вечерно училище по английски.

На третата година става мениджър на 200 човека, работещи на 3 от етажите на компанията. Правят

бижутерия от висока класа

с диаманти. Не е ли голямо изкуство да разпознаеш диамантите от фалшификатите? „Много е лесно – казва Татеос. – То си е наука, има си книги за тях. Аз четох много книги. Във Варна много рядко работехме с диаманти, тогава се наричаха брилянти. Само хора от старата генерация носеха по някой пръстен с брилянт. Иначе всичко беше цирконий – фалшиви камъни, изкуствени брилянти, стъкълца.“

След 10 години работа във „Fashion Line“ през 1997 г. Татеос се премества във Флорида, в „Town & Country“. Фирмата купува „Fashion Line“, а в нея Татеос ръководи 150 работника. Във Флорида друга голяма фирма – „Loren Industry“ – кани българския топ ювелир, а варненецът, обичащ да живее край морето, приема. Живее в градчето Холивуд – има такова и във Флорида, залепено за Маями откъм север. Тато живее в къща на брега на Атлантическия океан и ръководи цялата фабрика от около 350 човека.

Той остава във Флорида 3 години като генерален мениджър продукция. Напуска, защото му „спускат върху главата“ вицепрезидент, който идва от електронната индустрия и нищо не разбира от бижута. Десет дни по-късно си отваря своя фабрика. В голямата си къща на брега на Атлантика той превръща в ателие гаража си за 4 коли, след 10 месеца наема помещение и прави фабрика с около 50 души.

През 2000 г. Татеос прави друга фабрика с 400 човека в Мерида, Мексико, на полуостров Юкатан – заради по-евтината работна ръка. В Мерида преобладаващата част от населението са индианци, потомци на древните маи.

При непрекъснатите полети от Флорида до Мерида в самолета Татеос среща и

жената на живота си

Олга, чистокръвна индианка от племето маи, американка, родена в Хондурас. Нямат собствени деца, иначе тя има 3, а той 5 от два предишни брака, като двама от тях са близнаци. От неговите деца Тереза, Катрин, Емануела, Марион и Оник днес само Катрин е във Варна, другите са в Щатите.

С Олга в Удапур, Раджастан, Индия.

Когато в Мексико става опасно, Татеос продава всичко, затваря фирмата и се прибира във Флорида. Междувременно го кани за консултант собственик на бижутерска фирма в Индия – Раджив Шет. Проблемът при индийците е, че с техния натруфен стил на бижутата нямат практика да правят изискана бижутерия от висша класа за износ за Щатите, Австралия, Европа и Канада. В Мумбай (предишният Бомбай – б.а.) Татеос остава 13 години като директор по продукцията на цялата корпорация от 4 фабрики, едната от които в Китай, в Пеню, предградие на Гуанджоу. Там Тато има апартамент в Хиранандани – един от най-скъпите нови квартали в Мумбай.

С жена си и дъщерите си в един от цеховете на фабриката в Мумбай, Индия.

Той става Гинес рекордьор случайно. В Хиранандани вижда плакат – масово бягане за Гинес рекорд, 300 м на заден ход. Записва се и е сред първите 15 на финала. „А аз съм в добро физическо състояние и до днес, бягам всеки ден по 10-15 км. Морето ми е на 5 минути с кола от Виница, където живея и бягам по алеите край брега.

Не знам дали е от спортуването, но 40 години не съм бил на лекар“, разказва Татеос.

Грамотата за рекорда на Гинес.

„Години наред бях по-скоро директор, отколкото ювелир, но понякога правех и собствени бижута“, казва той. Едно от най-красивите му произведения е венецианска маска. Изработва я за едно изложение на златарската индустрия в Хонконг, с

1400 скъпоценни камъка

диаманти, рубини, сапфири, изумруди, с обков от бяло злато и сребро. Уникатът остава собственост на фабриката.

Венецианската маска, която изработва с 1400 скъпоценни камъка.

Индийците са царе на пищните сватби, накичват булките не с грамове, а с килограми злато. Минимумът за накити на една сватба на богаташи е килограм злато, казва Тато. Хората от висшата каста в Индия, която е 5% от милиард и половина население, накичват булките с по няколко килограма злато.

Татеос е бил на много пищни сватби в Индия, продължаващи по седмица и отгоре, с по 5 хиляди гости. Най-богатата, за която е правил бижута, е на дъщерята на партньора му Раджив през 2009 г. Прави ръчно всички бижута в 2 комплекта, които тя да сменя по време на сватбата. Изработва ги от 10 кг злато, с диаманти, а също и рубини и изумруди, които индийците тачат като защита против уроки.

Татеос става пътешественик по работа. За това, че е летял с „Луфтханза“ и „Делта“ 5 милиона мили, има златна карта от двете компании. Обиколил е Европа, Северна, Централна и Южна Америка, Сидни и Мелбърн в Австралия, Токио, ОАЕ, Оман, Южна Африка, Русия…

Такива златни бижута за булки е изработвал не с грамове, а с килограми в Индия.

Татеос се прибира окончателно във Варна през януари 2020 г., преди корона кризата, с решението да се самопенсионира, като обаче продължава да работи с Индия на хоум офис. Живее в голяма къща, която е изградил в квартал Виница на Варна, върху 457 кв. м, с

3 големи спални, огромен хол

трапезария, гараж за 3 коли. Има и голяма мъжка стая от 70 квадрата. Там се събират приятели, играят карти, за да „не пречат на жените“.

В тази къща Татеос отглежда и няколко кучета, едно от които е доберман. „Той е третият, който имам за 33 години, и неговата интересна история ще разкажа за пръв път, казва Татеос. Преди да се сдобие с първия доберман, не вярва в прераждането. Кучето умира в Мексико на 17 декември 2004 г. През 2005 г. във Флорида той намира 8-месечен доберман в приют. По документите му разбира, че се е родил точно на 17 декември 2004 г. – деня, когато почива първият.

Вторият доберман умира в Индия на 17 май 2016 г. На 30 януари 2017 г. Татеос взема третия, който е с него и до днес, пак от приют в Индия. По документите му разбира, че е роден на… 17 май 2016 г. „И това ако не те накара да повярваш в прераждането, какво още?“, казва замислено Тато. И трите добермана кръщава с едно и също име – Бъки. В дома на Татеос Бъки живее с още 4 кучета – три малки и един лабрадор.

„Дали съм богат? Не знам дали се считаш за богат с къща за 500 хиляди евро“, казва Татеос. Убеден местен патриот, той не желае и да си помисли да живее на друго място, освен във Варна.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА