Открийте ни и в

САЩ

Да заснемеш 9/11: инж. Божидар Янев за атаките променили света (ВИДЕО)

Аз тръгнах с апарата съзнавайки, че съм в уникална ситуация, а също така, че съм и абсолютно безпомощен, разказва инж. Янев

публикувано

на

Сред българите преживели на живо ужаса от атаките на 11 септември 2001 г. е инж. Божидар Янев, който по онова време ръководи отдела за инспекция на мостовете в Ню Йорк. “Бях оставил сина ми на училище той тогава е бил на 6 години и се връщах към моя офис по източната страна на Манхатан, по шосето, което е край реката и беше прекрасен, слънчев ден. Дори се тревожих за някаква локва на пътя, която щях да докладвам да се почиства”, разказва Янев 20 години след трагичните събития “Когато се чу, че самолет ударил северната кула”. Първоначално той си помислил, че става дума за малък самолет с какъвто инциденти са се случвали и в миналото, но секунди по-късно чува и разтревожен женски глас в радиоефира да обясява, че ударът е бил умишлен.

„И в тоя момент вече аз видях кулата – ударена, димяща. Самолетът врязан от него нищо не е останало“

Първата му мисъл била за колегите му от Port Authority в Ню Йорк, чийто офис е бил в сградата на Световния търговски център, затова ускорява по малък тунел, успореден на реката. “И когато излязох от този тунел, южната кула беше ударена вече. Много ниско, много по-лошо с други думи и тогава си дадох сметка, че всъщност ние сме във военно положение“, казва Янев.

В онзи момент той не мисли за риска, грабва фотоапарата, който е неизменна част от работата му и тръгва да снима. “Аз тръгнах с апарата съзнавайки, че съм в уникална ситуация, а също така, че съм и абсолютно безпомощен. Нищо не можехме да направим“, разказва българина.

Така улавя рушащите се кули близнаци от уникален ъгъл, на който се забелязва как едната е огъната след удара. 

 

Питам го какво помни от онзи миг, а той го описва с „Миризма, пушек, едно много гадно пращене се чуваше и пукане”. “Аз стоях докато не падна южната кула и докато не падна към мене тази вълна, многоетажна вълна от останки. Стоманените панели хвърчаха като пеперуди  тогава се скрих под една кола и там ме затрупа”, казва инж. Янев. Казва, че за момент под онази кола е мислил, че никога няма да излезе.

По снимките му парчетата от южнагта кула, които “хвърчат като пеперуди” изглеждат малки, но в действителност те са 10 метрови стоманени блокове. “Един такъв панел тежи около 60 тона”, казва Янев. Питам го дали е осъзнавал това, докато стои с апарата на 300 метра от кулата, а той отсича ‘да’. “Бях си взел каска… колко излишно”, дава си сметка сега “Когато се вмъкнах под колата, касаката ми падна, а колата клекнаи ме притисна когато останките паднаха върху нея.“ На следващия ден, когато инспектира същия участък той вижда, че някой е намерил каската му, избърсал я е от праха и я е оставил на колата.

Божидар Янев е един от инженерите повикани да инспектират не само т.нар Ground Zero, но и други места в Ню Йорк. Като ръководител на инспекцията по мостовете, той инспектира и Бруклинския мост, а месеци по-късно на 4-ти юли е запитан да направи оценка с колко въжета може да оцелее моста при евентуална атака там. Разбира се

нищо не е същото след 11-ти септември

“Преди атаките, аз можех да вися на едни въжета по мостовете докато ги инспектирам. Даже обичах да си намирам технически причини и да го правя. Но след това, което се случи не позволяваха. Дори ако уведомя градската управа над мен би имало хеликоптери докато съм на моста”, казва Янев.

А последствията не са само в драконовските мерки за сигурност, които станаха закон в САЩ от тогава.  И до днес инж. Янев има проблеми с дишането, а гласът му изчезва, ако вдиша прах от тебешир. Но казва, че не се оплаква защото хиляди други са загубили повече.

В деня след терористичните атаки срещу Световния търговки център, инж Янев заедно със стотици first responders вдишва вредни прахове от рухналите небостъргачи. „Газехме в един много фин и както се разбра много вреден прах, ей толкова дебел (показва) един такъв сиво-жълт. Въобще пулвезирирана бетонна конструкция. Доброволци раздаваха вода от всеки ъгъл. Пълна тишина, естествено минувачи няма. Целият квартал блокиран от военни в къртечници“ . разказва Янев.

11 септември сякаш  беше урок за Америка, че дори Ню Йорк не е недосегаем. инж. Янев който живее от повече от 40 години в града, казва, че историята му се дели да две – преди и след атаките срещу кулите. „Сега ние сме осакатени защото не знаем по какъв начин, ако сега се провеждат избори не знаем как бихме гласували ако го нямаше този ден“, обяснява той.

Когато го питам как се чувства минавайки покрай Кота Нула днес той ми отговаря през сълзи: “Винаги, когато съм отишъл на някое име има по една бяла роза. Никой очевидец няма да го забрави”

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Най-четено