Открийте ни и в

Български истории

Деспа, екзотичната красавица на златните момичета (СНИМКИ)

Световната шампионка и създателката на шампионки на 70
bgvoice

публикувано

на

БОРЯНА АНТИМОВА

Ние често се просълзяваме от вълнение, когато златните ни момичета се изкачат на почетната стълбица, на фона на вдигнатия флаг и под звуците на химна. Застиваме от изумление, когато ансамбълът извайва виртуозни движения, сякаш рисува картини. Кой стои зад това съвършенство, се питаме често.

Илиана Раева и хората от Българската федерация по художествена гимнастика (БФХГ) са решили да отбелязват всеки юбилей на дамите, оставили ярка следа в този спорт. На 27 ноември в хотелския комплекс „Царско село“ в София се събра цялата плеяда златни момичета, бивши и настоящи, за да отбележи 70-ия рожден ден на Деспа Кателиева –

първата световна шампионка

в ансамбъла и самата тя изваяла много световни шампионки през годините.

„Може ли да не й казвате за тази статия? Да я изненадаме, като разкажем за нея?“ – помоли Юлия Мумджиева, едно от златните момичета и сред основните организатори на тържеството. На него присъстваха цялата федерация начело с председателя й Илиана Раева, състезателките – жени и девойки, всички треньори и целият екип от доктори и масажисти на националния отбор. От федерацията юбилярката получи грамота и почетен плакет. Девойките от ансамбъла бяха подготвили специален танц, като накрая изписаха с букви „Деспа“, с послание. Подариха й албум със снимки от славните години, в които са работили заедно. От името на всички юбилярката получи подарък – златно колие с диаманти и топази. После всички златни момичета – бивши и настоящи, се хванаха на най-красивото хоро, а съпругът на юбилярката, Стоян, синът Антон, снахата и 11-годишната й внучка Рая едва смогнаха да съберат цветята и подаръците, с които беше обсипана дамата.

„Името на Деспа е със специален блясък в историята на красивия ни спорт – каза в словото си Илиана Раева. – Тя е двукратна световна шампионка с ансамбъла от първото поколение, наречено „Златните момичета“ на България. Тя е треньор на ансамбъл световни шампионки. Тя е блестящ администратор към БФХГ дълги години и генерален секретар. Тя положи сериозните основи на художествената ни гимнастика и е уважаван специалист в Холандия, Норвегия и Египет и в целия свят. Тя е дългогодишен съдия на България, а днес е директор на националните отбори.“

Снимки от юбилея: Анна Недкова

„Деспа е различна от общоприетия образ, защото е

пряма, директна, безразлична към хвалебствията

по неин адрес – сподели Илиана Раева. – Липсва й всякакво кокетство и дипломатичност, когато й искат мнението по важни теми. Умът й е бръснач. Познавам я от дете. Гледала съм изящната й игра. Деспа беше екзотичната красавица на българската гимнастика. Бях 9-годишна състезателка, когато Деспа се отказа от кариерата си и получих честта да ми подари на бенефиса си своето трико. Тогава традициите бяха такива. Всяка голяма шампионка, която се отказваше, подаряваше трикото си на някоя малка гимнастичка, за да тръгне по нейния път. Полетях от щастие в препълнената зала, защото не знаех, че аз съм нейната избраница…“

„Деспа е с любимата си гимнастика до днес, в тежки и в слънчеви дни за спорта ни, с прямотата си и безрезервната си подкрепа. Заедно преминаваме през ураганните дни с нея, заедно летим при победите на нашите прекрасни „златни момичета“, каза още Раева, която работи в тандем с Кателиева. В момента юбилярката е директор на националните ни гарнитури.

Богдана Тодорова е от първия ни ансамбъл, в който заедно с Деспа стават световни шампионки в далечната 1969 г. Тогава във Варна се провежда първото световно първенство по този спорт. Двете са заедно от първите дни на Деспа в София, когато тя идва да тренира от родния си град Варна. „Живеехме си като сестрички, спяхме в една стая, мама ни хранеше, ходехме заедно на тренировки“, спомня си Богдана. Двете тренират в клуб „Левски“, в баскетболната зала, тъй като тогава още не е готова залата за художествена гимнастика. „Деспа беше слабичка, фина, а на мен всичко ми се лепеше и вечно ме глобяваха за килограмите“ смее се Богдана. Когато били на тренировъчен лагер във Варна, в „Спорт палас“, близо до залата имало лозя. Богдана ходела да краде грозде, защото умирала от глад. А Деспа самоотвержено я прикривала и дори тайничко й измъквала филия хляб.

Тя още помни датата 27 септември 1969-а, когато двете

с Деспа стават световни шампионки във Варна

Публиката е на крака и ликува – тяхно момиче, варненката Деспа, става световна шампионка. Тя печели и втора световна титла на следващото първенство в Куба, където Богдана е резерва заради травма.

На тренировките Деспа е била отличничката на ансамбъла, а треньорките я хвалели, че най-добре играе съчетанието, винаги съсредоточена, винаги бързо схваща всичко и първа запомня композицията. „Деспа е умен човек, дипломатична, по-умерена, тактична. Умееше да общува с хората, което й помогна много в кариерата. Неслучайно до ден днешен е в гимнастиката. Тя единствена от ансамбъла ни остана в нашите среди, а аз следвах право и станах адвокат. Докато се омъжи, живееше при нас. Между другото, мъжът й Стоян беше в нашата компания, на един купон се запозна с него“, каза Богдана.

На световното първенство в зала „Арена Армеец“ миналата година Илиана Раева е първият ръководител, който кани всички бивши гимнастички световни шампионки. Представя ги на публиката, кани ги в ложата и в ресторанта. Раздава им по един възпоменателен медал от световното първенство. „Даде ни самочувствие и ни накара да се гордеем, че сме били и ние част от тази слава. Илиана умее да обединява хората“, коментира Богдана.

Деспа Кателиева завършва НСА. Двукратната световна шампионка е помощник-треньор и треньор на националния отбор – ансамбъл – от 1978 до 1984 г.

Възпитаничките й прославят България

злато на европейското в Мадрид (1978) и Амстердам (1980), на световните първенства в Мюнхен (1981) и Страсбург (1983), на европейското във Виена (1984 г.). Треньор е на националния отбор на Холандия (1986–1988), Египет (1991) и Норвегия (1994–1999 г.) и уважаван съдия международна категория.

Камелия Игнатова е възпитаничка на Кателиева и става световна шампионка с ансамбъла през 1981 г. Тогава Деспа е помощник-треньор на Златка Пърлева. „Тя е личност, в чието присъствие винаги трябва да си във форма – каза Камелия. – Трябва да си прочел всичко, преди да задаваш въпроси, и ако успееш да не се засегнеш лично от нещо казано, впоследствие разбираш, че е права. Изключителен професионалист. В годините и по стечение на обстоятелствата присъства в моя живот както в спортен, така и в личен план. Била ми е треньорка, кума, колега в БФХГ, заедно сме съдийствали.“

Първите спомени на Камелия от Деспа са, когато тя е съдия. „Бяхме малки гимнастички в „Левски Спартак“ и за нас беше много страшно, когато по време на състезание виждахме Деспа на съдийската маса – сподели Камелия. – Деспа „реже всички“, „пак ни отряза“, това се говореше по залите. А тя, една такава хубава, елегантна, с права черна коса,

да не повярваш, че е толкова „лоша“

„Беше строга и изискваше да се спазва дисциплина във всичко“, допълва Камелия. Тя няма да забрави световното в Мюнхен. „В трите състезателни дни Деспа ходеше с две плитки и с едни и същи дрехи, за да не ни избяга късметът. Присъствието й беше много важно, тъй като тя неутрализираше притеснението на Златка Пърлева и така ни създаваше спокойна обстановка преди старта. И ние победихме. Така, след 10-годишно прекъсване след титлата във Варна, България отново имаше ансамбъл, световен шампион.“

Деспа присъства в личния живот на гимнастичката. Заедно избират абитуриентската й рокля по време на продукции във Виена. По-късно Кателиева стана кума на първата й сватба.

Красимира Филипова е от поколението на Деспа Кателиева. Била е успоредно помощник-треньор на индивидуалните състезателки, докато Кателиева е била с ансамбъла. „Деспа винаги е имала око за гимнастиката. Беше близка с момичетата си, споделяха с нея много неща. Умееше да ги предразполага. Работила е със сърце и със страст, каквато се изисква, за да постигнеш такъв висок резултат. Сред хората, които носеха успеха на националния ни отбор, нямаше нито един чиновник, всички бяхме напълно отдадени на работата си. Такава беше и Кателиева.“

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

Българин „зарежда“ Холивуд с 3D чудовища

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимки: sofialive.bg

Българин е създател на едни от най-страшните чудовища в Холивуд, които стряскат и въздействат от филми като „Сблъсъкът на титаните“, „Трансформърс 3“, „Невероятният спайдърмен“, новият „Костенурките нинджа“. Цветомир Георгиев признава, че ужасяващите му герои виждат бял свят след денонощия стоене пред компютъра.

Днес българинът е част от компанията на Аарън Симс, един от най-иновативните концептуални артисти в областта на филмовите продукции. Екипът на американския дизайнер стои зад моделите на не едно и две холивудски създания. Някои от тях са на Цветомир.

Немалко от тях той вижда в сънищата си още като дете. „Като малък си затварях очите, преди да заспя, и си представях различни същества, с много ръце и крака, с различна анатомия“, споделя той за началото на всичко пред БНТ. Интересът му към анатомията на хора и животни се задълбочава с годините. Като дете израснал на село, където често колели животни. Това му дало възможност да наблюдава и научи много за телата на живеещите на Земята същества. „Успявах да видя как са им вързани мускулите например. Това много му помага в работата сега“, споделя Цветомир.

Той изработва страшните чудовища чрез компютърна програма от нулата.

Правиш всичко като от топка глина

споделя той и допълва: „Можеш да контролираш създаването на човек такъв, какъвто го искаш – слаб, дебел, мускулест…“.

А как са го открили от Холивуд?

Благодарение на сайт, в който Цветомир, заедно с много други артисти, си публикували творбите си.

„Бях направил различни неща, анатомични разрези, които тогава много ме вълнуваха“, спомня си той. И един ден, събуждайки се и преглеждайки мейла си, открил писмо от Аарън Симс. „И си казах, това е невъзможно“.

Но се оказва истина. Първият проект, по който Цветомир Георгиев, работи, е Медузата от „Сблъсъкът на титаните“.

Дизайнерът е категоричен, че това, което е постигнал, не е случайност, а осъществена мечта. „От малък съм израснал с това, с гледането на филми и книги с фентази мотиви, и винаги ми е било в главата някой ден да работя това. Да правя чудовища за филми, да ги създавам, да дам живот на нови същества“, споделя Цветомир.

Той определя себе си като преобладаващо самоук.

Не притежава класическо художествено образование. По-сериозен допир с някои основни концепции от изобразителното изкуство получава, учейки в техникума по текстил и моден дизайн във Враца. Там се запознава с теоретични въпроси като композиция, позиране, дизайн на дрехи и сенки.

След като завършва, се насочва към университета в Благоевград. Докато

 следва за учител по рисуване

Георгиев за първи път попада на компютърната програма за триизмерно моделиране и тя променя живота му. Започва да търси възможност за развитие в тази насока, но единственото място, където се преподава дисциплина, свързана с моделиране, е Нов български университет. А той не е по финансовите му възможности. Затова Цветомир прави всичко възможно да си набави литература за работа с компютърните програми. Така на принципа на пробата и грешката той започва да се самообучава. В същото време решава да прекрати специалността си, за да се посвети на истинската си страст.

Първата сериозна работа на Цветомир е свързана с дизайн на предпечат и плакати. Впоследствие се захваща с една малка фирма, която разработва компютърни игри. Там прави първите си модели. В същото време не спира да създава собствени концепти у дома и да се учи на нови умения.

И така до мейла от Аарън Симс.

След Горгона Медуза българинът създава няколко извънземни същества и за филма „Зеленият фенер“, който е вдъхновен от едноименния комиксов герой на „Марвел“. Възлагат му да направи и триизмерно копие на костюма на главния герой. Това е случай, в който дизайнерът признава, че уменията, които е придобил в техникума, са му помогнали.

След като се представя добре с първите си проекти, Цветомир продължава да работи с пълна пара за Холивуд. А начинът на работа е доста натоварен. Българинът трябва да направи по няколко варианти на даден персонаж, които после се състезават с творенията на други артисти, изпратени до режисьора. Понякога изборът е между 50 варианта, а понякога крайният вариант е резултат от компилацията между няколко модела.

Но трудът винаги си заслужава, категоричен е българинът.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Ганчо, който проби с бранд за улична мода в Милано (СНИМКИ)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
БОРЯНА АНТИМОВА

В световноизвестното издателство Amazon с голям успех се продава книгата „Quo Vadis DJ“, представяща Милано като столица не само на модния дизайн, но и на музиката и свободния стил на живот. Кой е авторът? Изненада! Вместо на някой кореняк миланец, движен от местен патриотизъм, тя е дело на един българин – Ганчо Бояджиев.

Детството на родения в София Ганчо е необикновено както и цялата му кариера – живот на макс. Израства между майка, доцент по неврология и епилепсия, и баща авиоинженер. Дядо му, проф. Ганчо Ганев, е написал първия в света университетски наръчник за паркинсон. Момчето обаче е влюбено в музиката и мечтае да стане певец. Свири на пиано от 5-годишен, пее в детски хорове. Завършва НПМГ с химия и след успешно участие в международна олимпиада влиза без изпит във ВХТИ. Завършва инженерна химия, специализира в Тулуза. От 1990 до 1991 г. живее в Париж и Екс–ан–Прованс и учи в института за чуждестранни студенти.

На 18 години започва да учи оперно пеене с изпълнители от Софийската опера, оттогава са и първите му композиции. Продължава да учи и в частно училище в Милано. Пет години се усъвършенства, като най-ценно е

менторството на Гена Димитрова.

С Гена Димитрова в Арена ди Верона

 

От 1991-ва до 2009-та пътува много и живее по малко в Англия, Франция, Канада, САЩ, Испания, Холандия, Южна Корея, Австрия, Полша, Русия, Израел, Швеция, Финландия, Швейцария, Тайланд. В Милано записва и самолетна и космическа техника и се издържа, като преподава английски в Oxford Institute в града. И днес продължава да „ограмотява италианците“, както се шегува, като преподава английски в медицинския факултет на университета в Милано и в някои частни фирми.

Близко няколкогодишно приятелство го свързва с оперната прима Гена Димитрова. Разликата от 30 години не им пречи да си бъдат много близки духовно. „Приятелството няма възраст и пол. Респектът ми към нея обаче беше толкова силен, че не можах да си преобърна езика да й кажа просто „Гена“, макар често да си звъняхме посред нощ“, споделя Ганчо.

Той често пътува от Милано до Монте Карло, където тя живее, и я следва по оперните сцени, за да се учи от нея. Последен сред учениците й е стоял до болничното й легло, преди тя да си отиде на 11 юни 2005 г. Когато разбира, че е болна от рак на панкреаса, я настанява при най-добрите специалисти в Милано, а после с дни и часове си говори с нея край болничното легло. „Май наистина съм бил любимият й ученик – казва Ганчо. – Приятелството се доказва не когато си звезда по световните оперни сцени, а когато си в тежко положение и изглеждаш толкова зле, че не искаш никой да те вижда…“

Очаква се любимият ученик на Гена Димитрова да жъне успехи по оперните сцени. Нищо подобно. Ганчо Бояджиев е неординерна и всестранно надарена личност. „Не изреждай всичко, с което съм се занимавал, моля те, ще изглеждам като свети Четиридесет мъченици“, смее се българинът. Певец, музикант, композитор, музикален и рекламен продуцент, художник, дизайнер, актьор, модел, бодибилдър, преподавател по английски, писател, сценарист… Истинска дързост е да правиш клубна музика в родината на белкантото, като експериментираш с микс от оперни вокали върху електронна основа, рап и хип-хоп. Не по-малко „нахално“ е да пуснеш собствен моден бранд в сърцето на световната мода Милано.

Но българинът го прави

Това, което започва през 2016-та, е наистина дръзко – собствена марка облекла в Милано, пренаситен от модни бутици и световни брандове. В това негово начинание, както и във всичко друго, има пръст Гена. „Тя е с мен. Сякаш ме покровителства отгоре, пази ме като мой ангел. Много често, като мисля за Гена, ми се случват неща и срещам хора, свързани с нея – знаци, които ми подсказват, че съм на прав път“, споделя Ганчо. За логото на модния си бранд за street style (улична мода) – Firesign („Огнен знак“) е вдъхновен от оперната прима, която е много запалена по астрологията.

Самият той е зодия Лъв. Обяснява, че още от гръцката митология всичко, свързано със спорт, има връзка с огъня. Древните гърци са организирали олимпийските игри като алтер его на войната. Тя е свързана с бога Марс, покровителстващ Овен, но владеещ и целия огнен кръг. „Понеже Марс е войнствен, нарисувах логото като римски шлем и в него буквата „F“. Стои разкошно на тишърти, потници, суичъри, шапки, клинове, всичко“, казва Ганчо. Идеята за шлема идва от серията му графики „Пазители“ – безплътни ангели с брони и черни шлемове с пера като конски гриви. Графиките са част от негова самостоятелна изложба, която представя през 2009 г. в София.

Облеклата са насочени към динамичните млади хора, които обичат фитнеса, джогинга, йогата. „Световната тенденция в момента е облеклата за всеки ден да са кежуъл, с много елементи от спортните дрехи. Хората да са елегантни, да се чувстват добре в дрехите си, да са красиви по време на тренировки и след това“, казва Ганчо. Той самият

от години е бодибилдинг маниак

За бицепсите, плочките по корема си и културизма казва: „Мания е, разбира се, но тренирането вече е станало част от мен“.

Ганчо открива, че в Милано и цяла Италия сред купищата спортни марки няма нито една за фитнес маниаци, и се възползва от свободната ниша. Ангажирал е трима дизайнери, сред тях българката Вили Гаджева. Колекцията е представена първо в онлайн магазин. За няколко месеца марката Firesign става хит, а местната преса пише, че „въплъщава елегантността, изчистеността и минимализма на италианската мода“.

През 2018 г. екипът е открил corner в една много луксозна гимнастическа зала в центъра на Милано. В колекцията Firesign има всичко за динамичните млади хора – легинс (клинове) и бюстиета от ликра за жените, тайтс (клинове), потници, тишърти, фланели за мъжете. „Яхнахме гребена на вълната – казва Ганчо. – Всички други спортове и големи брандове от „Найк“ до „Адидас“ пуснаха подобни неща. Част от дрехите се произвеждат в България, винаги съм искал да правим нещо и в родината ми.“ Сега двамата с Вили Гаджева подготвят нова линия зимни облекла за сезон 2020/2021 – якета, суичъри, пуловери и всичко необходимо за зимни спортове и свободното време. Но екипът се цели в нещо много по-голямо. Милано вече е спечелил правото да бъде столица на XXV зимни олимпийски игри през 2026 г. заедно със зимния курорт Кортина Д’ Ампецо. Дотогава Ганчо и Вили ще разработват нови модели. „Сега с Вили много яко работим и за откриване на собствен моден бутик в Милано, което е ходене по мъките“, признава българинът.

Трудно е да се обхване „буйната кариера“ на Ганчо и като композитор, музикант и певец. Той успешно

експериментира с crossover проекти

Смесва уникалното звучене на изключителния си драматичен тенор, много чист и мощен, с аранжименти със съвременно електронно звучене и рап речитативи. Gantcho – както е артистичният му псевдоним, с „t“ в средата, е издал 3 албума. Освен парчетата от тях продуктивният музикант е депозирал в Съюза на италианските композитори, на който е член от 2010-а, още около 50 авторски песни. Продуцира изпълнители и работи с топ музиканти и диджеи от Милано, Рим, Лондон, Лос Анджелис и София. Парчето му I wanna Fall In Love Again е в ротация на повече от 80 радиостанции, а видеото към него е на 18-о място в Italy Top 20 Video Cowntdown – за всичко, продуцирано в Италия. Той е и първият българин, влязъл в италианска поп класация, и първият оперен певец с място в поп чарт.

Издал е общо 3 албума, като вторият Lost Without You („Изгубен без теб“) е записан с композитора Лука Ломбарди, а третият Freedom – с италианската звезда DJ Twenty. Двамата с известната радиоводеща и певица Ванеса Грей участват в швейцарската „Евровизия“ с парчето Party for Everyone, в денс стил.

Покрай работата му с известни диджеи се ражда и идеята за сценарий за игрален филм, в който основен персонаж е диджеят, а основен фон – нощният живот в Милано. „Преди 2-3 години работихме по няколко късометражни филма за нощния живот в Милано. Градът е на едно от първите места в света като тенденции за култура, мода, музика и нощен живот“, казва Ганчо.

Така се ражда книгата му „Quo vadis DJ“, която представя Милано като един Лас Вегас на Европа, какъвто той е според Ганчо. Книгата от 250 страници се продава в Amazon в печатен и електронен вариант на английски. А корицата, дело на царя на модните корици Роберто Киовити, е повече от скандална – един мускулест диджей

в гръб, само по… слушалки

Ганчо споделя, че предстои издаването й и на български. „Единственият човек, с когото съм обсъждал подробно книгата, беше моят много добър приятел, журналистът и писател Марио Трифонов, който почина през декември. И ако един ден книгата се издаде и на български, ще я посветя на Марио“, казва Ганчо. В момента той работи върху сценария на игрален филм по книгата, в който ще е копродуцент. „Ще е от типа на „50 нюанса сиво“ – казва Ганчо. – Целият филм се върти около един любовен триъгълник, като един от персонажите в него е диджеят. Наситен е с на пръв поглед случайни срещи и събития, които всъщност изобщо не са случайни.“ С филма си Ганчо Бояджиев отново се цели в зимните олимпийски игри през 2026 г., защото ще представя нощния живот на Милано в целия му блясък.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българка събира пари за адвокат, за да излезе от затвора във Вегас

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия

Българката Галина Килова, която от пет години е в затвора в Лас Вегас за причинена смърт при катастрофа, иска да излезе на свобода, а кампания в нейна подкрепа събира пари за адвокат, който да й помогне да го направи. Инициативата, организирана от друга българка, Весела Денкова, се разпространява из групите на българите в Америка и разказва историята на затворничката, за който и BG VOICE писа.

Галина Килова е на 34 години, от Казанлък. Според описанието на подкрепящите я, тя идва в Америка на студентска бригада и остава. След това решава да си отвори пицария и да развива собствен бизнес. Всичко в живота й се развива добре. Има приятели, доходна работа и човек до себе си – до фаталния инцидент на пътя, който преобръща живота й напълно и завинаги.

Килова е в затвора в Лас Вегас от края на 2014 г. Според българката тя няма вина за трагедията, а във фаталния ден попаднала в гонка на пътя и се опитвала да се измъкне от агресивен шофьор, с когото имала пререкание секунди по-рано. За да избяга от него, излязла извън платното. По-късно по думите й

научила от новините, че е ударила пешеходец

„Дори не разбрах, че се е случило нещо такова. Когато се прибрах вкъщи, си пуснах новините и видях, че е станала катастрофа и е починал човек на мястото, където само преди броени часове имах пререкание с друг шофьор. Започнах да се тревожа дали аз или другият шофьор сме го ударили по невнимание. Веднага се свързах с моя приятел и двамата отидохме при адвокат, а после се предадох в полицията“, споделя Галина Килова.

Тезата на прокуратурата и съдебните заседатели обаче е друга. За по-малко от 30 минути журито излиза със становище, че българката е виновна.

Когато заседателите произнасят решението си, в залата са и роднини, и приятели на загиналия 63-годишен Майкъл Гръбс. Според очевидци в съдебната зала, когато е била призната за виновна, нашата сънародничка не е показала никаква емоция.

В хода на делото прокуратурата показа снимки на напуканата броня на сивата „Хонда Сивик“, собственост на Килова. Липсващите части от колата като пъзел пасват с тези, намерени на мястото на инцидента.

Версията на обвинението е, че Килова е закъснявала за работа, когато е навлязла в завой, на който колата й е поднесла. В съда прокурор Браян Раутлидж каза, че 63-годишният Майкъл Гръбс е бил пометен от колата, а главата му е пробила предното стъкло.

Мъжът издъхва на място, а количката с 18-месечната му внучка, която той е бутал, отлита от удара. Детето оцелява по чудо. „Видях нещо да лети във въздуха. Не знам дали беше тяло на човек или торба с дрехи. Не знаех какво беше изобщо. След това усетих удар по ремаркето ми“, разказа в съда очевидец на инцидента.

Килова е осъдена за

бягане от мястото на произшествието

на максималната присъда, която е от 6 до 15 години затвор, и най-рано може да излезе на свобода през декември 2020 г.

„Първите две години в затвора бяха като филм на ужасите за мен. Бях в голяма депресия, много ми беше мъчно за семейството на починалия, но вече се стегнах и съм готова да се боря за свободата си, силно искам да съм навън и да се върна към нормалния живот. Имам желание да уча и да се развивам, а също така да се погрижа за здравето си, което е доста разклатено“, е цитирана да казва Галина от организаторката на кампанията за дарението й.

В затвора тя учи испански и езика на глухите, защото най-добрата й приятелка там е глухонямо момиче. Също така бродира и плете с надеждата да започне да продава ръчните си изделия извън затвора и да се издържа максимално самостоятелно.

Галина Килова работи за 15 долара на месец, които са недостатъчни, за да спести пари и да си поеме сама разходите за адвокат. За да има шанс да излезе на свобода възможно най-бързо, вече се преговаря с адвокат, който ще се заеме със случая. Галина не само няма роднини в Америка, не поддържа връзка с баща си и не го е виждала от дете. Майка й е пенсионерка по болест в България, живее в нищета и трудно свързва двата края.

През тези пет години нашата сънародничка успява да премине през един огромен вътрешен катарзис и да изчисти съзнанието си от всички негативи, за да се промени към по-добро, да прости на себе си за допуснатите грешки, а и на другите, които забравят за нея, пише Весела Денкова.

„Тази млада българка има нужда от нашата помощ и подкрепа сега. И кога, ако не в трудни моменти. Аз вярвам, че във всеки от нас има мъдрост, вяра в доброто, надежда, любов, състрадание, милосърдие и че всички сме способни на прошка“, завършва тя.

24 часа след старта на кампанията за Галина са събрани 445 долара от набелязаните 10 000 долара.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada