Открийте ни и в

Интересно

Долината на смъртта, където земята се загрява до 93°С

Вижте повече за това невероятно място, където човек достига пределите си

публикувано

на

Сн.: Flickr

Долината на смъртта, този къс земя, намиращ се в източната част на Централна Калифорния, не носи името си просто така. Всеки, който се е сблъсквал с непоносимите условия на живот в тази част на света, знае, че името напълно отговаря на мястото.

Долината на смъртта е най-големият и най-горещият национален парк на САЩ.

Мястото представлява огромно, трептящо солено море, заобиколено от планини, които задържат жегата и я връщат директно върху главите на хората и всичко живо попаднало там. Средната температура на въздуха е 52°С, но щом слънцето изгрее и започне да жари пустинната повърхност, земята се загрява до цели 93°С, които са достатъчни да изпечете ребърца на бавен огън, пише „Обекти“. Освен това, ако имате „щастието“ да попаднете в този апокалиптичен сюжет, тялото ви ще се поти толкова интензивно, че може да се обезводните опасно, преди дори да сте почувствали жажда.

И въпреки опасностите, които дебнат навсякъде, Долината на смъртта има очарователни места, на които може да се насладите. Ето някои от тях.

Изглед към соленото езеро от връх Данте

Изглед към соленото езеро от връх Данте

Връх Данте е част от Черната планина (Black Mountains). Соленото езеро (Salt Creek) в по-голямата си част е пресъхнало и покрито с искряща сол.

Кратерът Убехебе

Кратерът Убехебе

 Убехебе е голям вулканичен кратер, разположен близо до северния връх на планината Котънууд. Той е широк 1 километър, дълбок между 150 и 237 метра. Възрастта му е около 4000-7000 г.

Мозаичният каньон

Входът на каньона изглежда съвсем обикновен, но само след 200 метра се стеснява значително, става дълбок и се врязва в планината Тъки. Стените му са гладки и изглеждат като полиран мрамор.

 Забриски пойнт

 Името Забриски пойнт идва от името на Кристиян Забриски (Christian Brevoort Zabriskie), в началото на 20-ти век е вицепрезидент на компанията Pacific Coast Borax, която добива и транспортира боракс в района. За целта той използва товарни вагони, теглени от 20 мулета. Мястото става много популярно и от филма „Забриски пойнт“ (1970) на Микеланджело Антониони. Преди милиони години тук е имало огромно езеро. Тази част от долината е напълно лишена от растителност и благодарение на ерозията формира причудливи форми в различни цветове. Приличащите на планини формации са всъщност смесица от риолит, чакъл и тиня, следствие на горещите извори и вулканичната активност.

Дяволското голф игрище

Дяволското голф игрище

За разлика от Бедуотър, дяволското игрище голф е на по-високо надморско ниво и при кристализирането на солта се получават миниатюрни остри връхчета. Капилярният ефект е този, който спомага водата да се издигне, и след като се изпари, оставя тези фантастични форми от сол. Неравните остри върхове растат с около 2 см всеки 35 години. Вятърът и редките дъждове заедно непрекъснато променят тези форми.

Пистовият плаж

Пистов плаж се нарича една равнинна област в Долината на смъртта, върху която няколко дузини камъни се придвижват сами по мистериозен начин върху пясъка, оставяйки следи върху него. Понякога тези следи представляват идеална права линия, а понякога са лъкатушещи.

Пресъхналият басейн Бадуотър

Той е на 86 метра под морското равнище, което го прави най-ниската точка в САЩ и Северна Америка и втората в Западното полукълбо след Лагуна дел Карбон в Аржентина.

Бедуотър е равнинна област с отлагания от чиста сол, която отдалече изглежда като паднал сняг. Формирана е преди 2000-3000 години, когато езерото, намиращо се на това място, е пресъхнало. Когато падат дъждове, басейнът се пълни с вода, но тя не се задържа дълго поради силното изпарение. Част от солта се разтваря във водата и след изпарението формира нови кристали, които блестят при отражение на светлината от слънцето.

Пясъчните дюни Мескит

Пясъчните дюни Мескит

Сред пясъчните дюни, които се срещат на няколко места в Долината на смъртта, най-известни са дюните Мескит (Mesquite Sand Dunes). Те се намират в северната част на долината и са заобиколени с планини от всички страни. Били са използвани многократно за снимане на филми с пустинни сцени, включително в „Междузвездни войни“.

 

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Интересно

Музика върху кости – как хипстърите по времето на Сталин са слушали джаз

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: fastcodesign.com, wiki.wildberries.ru

„Стилягите“ – непримиримите хипстъри на СССР – са съществували още в ерата на Сталин. Те са измисляли всякакви варианти за слушане на забранена музика. Един от тях е върху кости.

Те са полудявали за западната култура – и по-конкретно по джаза, буги-вугито и рокендрола, пише webcafe.

Но през 50-те години в СССР, освен ако не притежавате радиоприемник, включен в близост до границата, няма начин да слушате рокендрол.

Без компактдискове, флашки, интернет или дори аналогови магнетофони, с които да се разпространяват редките нелегални записи на ограничения брой албуми на Чък Бери (примерно), попаднали в страната, на „стилягите“ им се налага

да бъдат особено изобретателни

Те откриват решение за „пиратство“ под формата на направени у дома плочи, изобретателно създадени от експонирани рентгенови снимки.

Оттам и този вид разпространение на плочите се нарича „музика на костите“.

Тъй като винилът е рядкост в Съветския съюз през 50-те години, на „стилягите“ им се налага да ровят в кофите за боклук на болниците и да намират изхвърлени рентгенови снимки, които са както многобройни, така и евтини.

Използвайки стандартен восъчен резач на дискове, „стилягите“ копират западните плочи, които успяват да преминат през границата на СССР чрез сателитни държави като Унгария.

Копието на съответния албум се създава в рентгеновата снимка, а след това се изрязва до форма на груб кръг

с ножички за маникюр

След това с цигара се прогаря дупка в средата, позволяваща плочата да бъде пускана на грамофон.

„Копираше се основно западна музика“, спомня си Сергей Хрушчов, син на Никита Хрушчов – наследника на лидера Йосиф Сталин на поста генерален секретар на КПСС.

„Преди магнетофоните се използваше рентгенов филм със снимки на кости и така се записваше музика „върху костите“.

Този процес е показан в началните надписи на руския култов филм от 2008-ма, наречен „Стиляги“.

 


„Плочите“ свирят само от едната страна

Този тип плочи се възпроизвеждат само от едната страна и качеството им е ниско.

За сметка на това са изключително евтини. Една „плоча“ тогава струва около една рубла на черния пазар, а срещу пет рубли „стилягата“ получава двустранна плоча.

Проблемът е, че понякога „плочата“ крие много изненади.

Според книгата на Артемий Троицкий от 1987-ма „Завръщане в СССР: истинската история на рока в Русия“, плочите с „музика на костите“ често са съдържали изненади за слушателя.

„Например няколко секунди американски рокендрол, после ироничен глас на руски пита: „И какво, мислехте си да послушате най-новия саунд, а?“. Следват нецензурни епитети, адресирани към феновете на модните ритми. А после мълчание“.

Скоро се появява цяла нелегална мрежа от дистрибутори на „музика на костите“, наречена „рентгениздат“.

 


Милиони плочи са копирани по този начин

По аналогия със „самиздата“, който възпроизвежда цензурирани книги в съветския блок, „рентгениздатът“ копира и разпространява и буквално милиони западни плочи.

За жалост съветските власти в някакъв момент разбират какво се случва – и поставят тази практика извън закона през 1958 година.

През 1959-та те ликвидират най-големия кръг от „рентгениздатовци“, а през 60-те години Комсомолът – младежката комунистическа ленинистка организация – организира антизападни „музикални патрули“, които издирват дистрибутори на „музика на костите“ и конфискуват всички рентгенови плочи, които откриват.

 


Западният еквивалент – „флекси дискове“

Въпреки че може да изглежда странно рентгеновите снимки да се използват като начин за разпространение на нелегални копия на винилови плочи, заслужава да се отбележи, че в крайна сметка западната музикална индустрия също има своя собствена версия на „музиката на костите“.

Този тип носители се наричат „флекси дискове“ и подобно на рентгеновите записи, представляват тънки, гъвкави плочи от винилови листове, които са толкова евтини и лесни за производство, че се разпространяват в какво ли не – от списания до кутии с корнфлейкс.

По очевидни причини обаче флекси дисковете в Западна Европа и САЩ не са отпечатвани върху истински рентгенови филми.

Което е напълно разбираемо – малко са хората, които биха искали да разглеждат тумора в червата на някой непознат, докато похапват от утринния си корнфлейкс.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Хилари Дъф написа детска книжка

нижката с картинки „Моето малко смело момиче“ излиза на пазара през март догодина.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: architecturaldigest.com

Хилари Дъф написа детска книжка, вдъхновена от дъщеричката си Банкс, съобщи Контактмюзик.
Книжката с картинки „Моето малко смело момиче“ излиза на пазара през март догодина.

Актрисата, която е на 32 години, сподели, че вдъхновението за творбата я споходило по време на „кърмаческото пътешествие“ с 22-месечната й дъщеря и написала книжката, „за да насърчи майките и дъщерите да се стремят нависоко, да мечтаят смело и да отворят широко сърцата си за света“.

Банкс е дъщеря на Дъф и съпруга й Матю Кома. Актрисата има осемгодишен син Лука от бившия си съпруг Майк Комри.

„Връщах се от работа посред нощ, тъкмо навреме за мечтаното хранене с дъщеря ми. Не бях я помирисвала цял ден и това се случи през първата седмица от четиримесечното ми завръщане към работата“, написа Дъф в Инстаграм.

„Изморена и емоционална, вземах на ръце дъщеря си и си спомнях за случаите, в които гледах колко смела е майка ми и исках да бъда като нея. Седях във водовъртеж от емоции и осъзнах, че приближавам края на моето кърмаческо пътешествие с моята дъщеря и че това е само един от многото начини, в които ще наблюдавам как тя се превръща в малко смело момиче“.

Неотдавна актрисата сподели, че „сладката връзка“ на Лука с по-малката му сестра й е помогнала да превъзмогне майчината „вина“, защото когато Банкс се родила през октомври 2018 г., тя знаела, че бебето ще има нужда от нея постоянно и това ще й отнема от времето с Лука.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Актрисата Ема Стоун се е омъжила

Ема Стоун и Дейв Маккери, които ревниво пазят личния си живот от медийния интерес, се запознават през 2016 г.

публикувано

на

Виж цялата статия
Сн.: Marie Claire

Холивудската актриса Ема Стоун („La La Land“, „Лесна, а?“, „Фаворитката“) се е омъжила за приятеля си Дейв Маккери, който работи като режисьор в скечовото предаване „На живо в събота вечер“, пише в. „Дейли стар“.

Според Пейдж сикс на в. „Ню Йорк пост“ 31-годишната Стоун и 35-годишният Маккери тази седмица са били забелязани на разходка с еднакви халки, пораждайки предположения, че вече са семейство.
В медиите се появиха и снимки на актрисата с широк гащеризон, под който според феновете си личи бременното й коремче.

Ема Стоун и Дейв Маккери, които ревниво пазят личния си живот от медийния интерес, се запознават през 2016 г., когато актрисата гостува в скечовото шоу „На живо в събота вечер“. Освен като режисьор, Дейв се изявява като комик и сценарист. Връзката им започва през 2017 г.
През декември миналата година Ема Стоун съобщи, че се е сгодила за Дейв Маккери, припомня изданието.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Повече в newsletter, връх Данте, Долината на смъртта
Мирослав Барняшев с нов дебют в кеча в САЩ

Той вече няма да се състезава с прозвището „Русев“, а с Миро

Затвори