Открийте ни и в

Български истории

Една българка при шейховете в Дубай

От 16 години Диана Фотева декорира палати на хора от кралското семейство

bgvoice

публикувано

на

БОРЯНА АНТИМОВА

„Никога не ми е идвало наум, че да декорираш дворци на шейхове си е безусловен успех – замисля се Диана. – Но като студентка първи курс в Художествената академия разглеждах в библиотеката албуми с тавани на световноизвестни стенописци. Тогава това ми се струваше толкова далечно и недостижимо… Сигурно съм си помечтала един ден да правя това. И ето че сега приказката оживя…“

Неусетно са минали за Диана Фотева 16 години работа като декоратор в Дубай. Днес е успешен художник, дизайнер и собственик на компания с 35 служители – художници, реставратори, бояджии. Декоративни тавани и мазилки, фрески, стенописи и орнаментални композиции – за нея и сътрудниците от фирмата й Artemia Painting няма нещо невъзможно в света на декорацията. Изящество и вкус, красота, пред която немеят дори и шейховете от Обединените арабски емирства, чиито вили и палати декорира.

Проект – частна резиденция в Дубай.

„Аз съм обградена с хора на изкуството“, казва тя пред „Труд“. Родена е в София, израснала е в Бургас. Дъщеря е на най-титулувания ни художник маринист Фоти Фотев. Той е наследил дарбата от дядо си, самоук художник. Брат й Венелин Фотев също е художник. Като дете Диана има друга страст – художествената гимнастика. „Бях неусетно вкарана в релсите на изкуството – казва тя. – Брат ми от малък знаеше, че ще се занимава с изкуство, докато аз освен спорта, пеех, бях солистка на хора на основното училище.

Венелин Фотев, братът на Диана, на скелето в Дубай.

Но една случка преобърна нещата

В един зимен ден, след тренировка по гимнастика, отива при баща си, който води уроци по рисуване в читалище „Фар“ в Бургас, за да се прибере заедно с него, че навън е тъмно. Озовава се пред един натюрморт, а баща й я слага пред един от стативите, дава й палитра и боички да се занимава, докато го чака. Когато по-късно застава зад нея, Фоти Фотев казва за рисунката й: „Оо, ами, татко, то много хубаво се е получило“. Признанието от великия художник я насърчава и когато след VII клас майка й пита математическа или езикова гимназия избира, Диана отговаря: „Рисуване“. Майката не я спира. Именно тя е тази, която навремето предопределя бъдещето на големия маринист Фоти Фотев – насърчава го да кандидатства в академията, защото той не вярва, че може да влезе без връзки. Сега и двете му деца – Венелин и Диана – са също стенописци като него.

На фона на цялостна арт концепция.

Първата година Диана пробва текстил, но преподаватели на брат й откриват у нея сериозно стенописно изграждане. И отново усеща онова силно интуитивно чувство – че й е предопределено да учи стенопис. По-късно завършва и живопис в един от най-големите университети за изкуство и дизайн в Германия – Burg Giebichenstein Kunsthochschule Halle, а живота й променя един филм.

В един дъждовен и мрачен германски ден тя гледа разказа за една германка, останала дълго време без работа в родината си, където процентът безработни е трайно висок. Заминава за Дубай и само след година

вече е успешна бизнес дама с фирма

Диана знае, че с професията си трудно ще намери реализация в България и Германия и решава да опита в Дубай. Излиза й оферта и в рамките на 48 часа документите и визата й са готови.

Първоначално остава там 6 месеца. Искат първо да я ангажират като преподавател на жени и деца в дамски клуб. В Дубай обаче тя среща италианския декоратор Савелио Лучи, който е голямо и утвърдено име там. Лучи е възхитен от работата й и я ангажира веднага. След 6 месеца тя се връща да си довърши изпитите в Германия и година след това отново се връща в Дубай. Там заедно със съпруга й българин основават настоящата фирма. Той е завършил обработка и реставрация на старинни мебели и двамата перфектно се допълват.

Започват с много малки проекти, предимно на местни хора – единични стаи, части от стаи, стени, корнизи, тавани. После преминават към цялостна декорация на вили. Художниците в екипа й работят основно по нейни проекти. Напоследък приемат и оферти за мащабни проекти само като изпълнители. Работят по вече изготвен цялостен дизайн за големи комерсиални обекти – обществени сгради, молове, хотели, които си идват с готовата концепция. Декорират изцяло и частната вила на местен бизнесмен, чиито мащаби – 21 стаи, в представите на европееца я приближават по-скоро към мини дворец. Но за арабските мащаби това е просто вила… Отделно работят по проекти за шейха на съседното емирство – Абдул Азис Алкасими.

„Колкото по-високостоящи са местните аристократи, толкова по-лесно се работи с тях – казва Диана. – Те са деликатни, толерират професионалното ти мнение, абсолютно разчитат на теб, вярват ти, слушат те

Удоволствие е да се работи с тях

Обикновено шейхините, техните съпруги, се занимават с цялостната концепция за декорацията, а шейховете само финансират проектите. Преди проекта Диана прави многократни срещи и води дълги разговори с шейхинята, за да я опознае, да разбере кои са важните неща за нея.

Преди десетина години правят палата на royal family – кралското семейство от фамилията Мактум. Диана няма да забрави първите срещи с шейхинята. „Има нещо приказно в тези жени – облечени красиво, модерно, изискано и с вкус от главата до петите. Шейхинята ми каза: „Диана, искам така, този таван така…“

Дворецът е в стил малко като замък и в него има осмоъгълни помещения. Диана и хората й трябва да изрисуват два средно големи и два огромни тавана, всеки по 120 квадрата. Единият е рисуван в стил „да разчупиш перспективата“, тоест, да създадеш една друга реалност. Рисуват ефект, все едно таванът е пробит и се вижда част от парапет на дворец, от връх, от който надничат палми, птици, носещи венец от цветя. „За съжаление тази красота си остава там, нямаме право да снимаме в дворците на шейховете“, казва Диана.

120 кв. м рисуван таван в палата на шейх Джума, Забийл.

 

Няколкомесечната работа на Диана и екипа е истинско приключение. Участва и брат й Венелин. Палатът е в центъра на Дубай. Цялото имение е заобиколено от огромна ограда. Паркът около двореца е направен, за да се радват възрастните и най-вече децата. С много редки растителни видове, огромни дървета, специално докарани от Азия, Индия, с говорящи на няколко езика птици – арабски, английски…

Когато влизат, Диана и екипът й, докато стигнат до палата, пресичат огромната райска градина и по пътя си срещат диви животни. Първо минават край клетките на два жирафа. Има гнута, пауни, които се разхождат свободно и понякога лягат на пътя им. „Всеки ден знаехме кога идва обядът, защото виждахме през прозореца как по едно и също време, като по часовник, минаваха стадо понита“, разказва Диана.

А обядът всеки ден е от приказни ястия с риба – навик, останал у дубайците от преди, защото там няма местни плодове. Затова

глезят художниците с блюда

от екзотични плодове, докарани отдалече. Дворецът разполага с голям набор от прислуга, а храната им сервира красива етиопка. „Всичко беше както в арабските приказки, които бях чела като малка. Сякаш го изживявам това, случва ми се на живо“, споделя с вълнение Диана.

Един ден шейхинята пристига с малката си дъщеричка, момиченце на около 6-7 години. Цялата огромна всекидневна е със скелета, около които има параван с малък процеп за влизане. Рисува се таванът, на който има композиции от кошници с рози. Детето надниква зад паравана и пожелава да нарисува само една роза, и тя да бъде неговата роза. Вземат я при тях, дават й бочки, обясняват й как да работи и я оставят да нарисува своята роза. „Беше много мило“, казва Диана.

Детайл от стенопис в частна резиденция.

„Тук отношението към труда ни е коренно различно – допълва тя. – Когато завършихме проекта, шейхинята, в знак на благодарност, ни направи скъпи подаръци. На мен подари колие от бяло злато с диаманти, на брат ми – последен модел телефон, а на мъжа ми – часовник от много скъпа марка. Да, хонорарът беше достоен, но за мен винаги по-важно е било отношението и признанието за нашата работа.“

„Може би един от най-емблематичните проекти, които съм изпълнявала, беше в частната ферма на покойния шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян, основателят на федерацията на ОАЕ, наследена от неговия син шейх Тахнун в пустинята на Абу Даби, защото там имах удоволствието да се докосна до богатството на местния бит и култура“, казва дамата.

Рисуван таван в официален меджлис – гостна.

Докато разтоваряме, се чува чуруликането на диви птички. „Да, седнала съм навън, в градината. Може би чуваш и патенцата – казва Диана.

Живеем на брега на езеро

Някой беше изоставил тези патенца, които са гледани във ферма и навън не биха оцелели, затова ги прибрахме да си ги отглеждаме в двора.“ Една допълнителна радост за 11-годишната й дъщеря София. И тя рисува хубаво, но засега Диана не бърза да я насочва към това. Детето свири на пиано от 4-годишно и вече е стигнало забележителното III ниво.

Диана с дъщеря си София в хотел „Палас“.

Как Диана Фотева си обяснява успеха? Солидна обширна поливалентна подготовка по стенопис, живопис, плюс средата, в която е израснала. Вече „Artemia Painting“ е с изграден много сериозен имидж. А най-добрата реклама при резиденциите са самите членове на кралското семейство. Когато някой от роднините им отиде на гости в новия палат и е възхитен от работата на Диана, също си поръчва декориране на своя дворец. За нея обаче Дубай е мястото, където е реализирана по най-добрия начин – търсена, ценена и уважавана като художник.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Златомир – българинът, който разсмя Америка с Чудомир

Актьорът и режисьор продължава да поставя пиеси на съвременни наши драматурзи на английски в САЩ и Канада

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
БОРЯНА АНТИМОВА

„Някои хора ми казаха, че съм луд, когато реших да поставя пиеси от български автори пред американци“, смее се Злати. Било адски трудно българин да пробие на американска сцена?… Актьорът и режисьор Златомир Молдовански дори има дързостта да поставя в САЩ и Канада съвременни български пиеси, и то с голям успех. Очаква с нетърпение премиерата на „Любовни истории“ от Иво Сиромахов в Габровския театър, която след няколко отлагания заради карантината ще е съвсем скоро, на 28 февруари и 4 март.

Роден е в Пловдив. Баща му е офицер от Военновъздушните сили, майка му следва в ХТИ, а той прекарва известно време в Студентския град. Бащата офицер се мести заради работата си в Добрич, после в село Труд, до авиобаза Граф Игнатиево. След бурното и изпълнено с приключения детство, семейството се установява в Пловдив. От малък той мечтае за сцената. Родителите му, духовни личности с пиетет към изкуството, го записват първо в куклена трупа, а после в легендарния „Детски театър за възрастни“ на вече покойния Владимир Николов. „Той ме влюби в театъра“, споделя Злати. Режисьорът е с много модерно мислене и поставя с децата пиеси на Том Стопард, Йожен Йонеско, Шекспир.

Като Тибалт в „Ромео и Жулиета“ на сцената на Стратфордския театър в Онтарио, Канада.

Злати си живее щастливо и безметежно, обича футбола и спорта. Когато е в VII клас обаче

майка му печели зелена карта

за САЩ. Не че нещо липсва на семейството на летеца и преподавателката по химия, но решават да вкусят от американската мечта. Настаняват се в Атланта, Джорджия, Злати е на 13 години, сестричката му на 3. „Първата година ни беше много тежко. Родителите ми бяха уважавани хора, а там си никой. Не говорехме добре езика, даже първата година се чудехме дали не сме направили грешка. Но слава Богу, че родителите ми са изключително амбициозни“, споделя Злати. Много скоро майка му, която преди е преподавател в Пловдивския университет, започва работа като химик в едно предприятие в Атланта. Баща му също работи там като оператор на реактори. Изместват се в по-хубав квартал, вземат си къща.

– В постановката „Дупка за дишане“ на сцената на Стратфордския театър в Онтарио, Канада.

Златомир има шанса да попадне в системата на американските средни училища, където всяко дете може да се запише на каквито иска извънкласни дейности в самото училище. Злати естествено избира театъра, а в гимназията му има много добре развит драма клуб, ходят на състезания. Едва 3 години след пристигането си в САЩ той печели приза „Най-добър гимназиален актьор“ на щата Джорджия. Това му дава криле да продължи. Приемат го в много престижна академия по изкуствата в Синсинати, Охайо – University of Cincinnati College-Conservatory of Music – CCM, където 4 години учи за бакалавър по актьорско майсторство. Продължава с магистратура в академия „Асоло“ – Asolo Conservatory for Actor Training във Флорида – по актьорско майсторство и драматургия.

Започва животът му на

пътуващ актьор в Северна Америка

Първо се премества в Ню Йорк, работи в 2 театъра, снима се в един сериал, после в Чикаго – също в 2 театъра. Най-голямото му признание е избирането му за гостуващ актьор в Стратфордския Шекспиров театър в Онтарио, Канада. Това е най-големият Шекспиров театър в света, цял комплекс от 4 огромни зали. А Златомир е гостът-актьор от Чикаго, избран сред 2000 кандидата. През сезона 2016-2017 г. той играе на престижната сцена. В Онтарио остава за година и половина.

Златомир (първият отдясно) на премиерата на „Гроздовете на гнева“ на сцената на театър „Асоло“ в Сарасота, Флорида.

Още докато следва магистратура във Флорида, му хрумва „лудата“ идея да преведе, адаптира и постави на сцена няколко разказа на Чудомир за американска публика. Писателят е любим в семейството му, майка му го обожава и от малък той е запленен от него. По това време вече владее английския на книжовно американско ниво, чете много книги и превежда и адаптира разказите на Чудомир за сцена.

За да бъде специфичният стил на Чудомир адаптиран към американското чувство за хумор, Златомир кани един режисьор американец. „Като ги прочете, ми каза: „Попиках се от смях“, казва Злати. Режисьорът нанася някои поправки като за американци. Така се раждат 3 моноспектакъла, които Златомир играе, а американецът го режисира. Още след първото представление пред поканена публика почват да му звънят от театри във Флорида и той тръгва на турне. От там пък му звънят от други градове и Златомир шества с Чудомир в спектакли, които не може да изброи, в щатите Флорида, Илинойс, Колорадо, Ню Йорк, в Онтарио в Канада, в Мичиган. И така цели пет години. Това го вдъхновява сериозно да представя български автори на английски език, разказва той пред „Труд“.

В Чикаго през 2018 г. решава да постави в една пиеса на Александър Секулов – „Няма ток за електрическия стол“, на английски. Българската общност е във възторг, а Златомир се запознава с

обществениците от „Магура“ в Чикаго

един от най-големите и известни културни центрове в Америка, а и по света. „Тези хора са истински съвременни възрожденци и будители, нямам думи да опиша възторга си от тях – споделя Злати. – В Чикаго българската общност е много силна, има много неделни училища, две православни църкви, две евангелски български църкви, не знам колко станаха културните ни центрове. Но „Магура“ са най-дейният и най-разнообразният център.“

Хората от „Магура“ са очаровани от идеята да се поставят пиеси от съвременни български драматурзи пред американци. „Ние сме зад теб“, ми казаха те. Решиха да продуцират проектите ми, заедно да поставяме модерни български пиеси“, вълнува се Злати. Междувременно у него узрява идеята да сформира собствена театрална трупа „Розова долина“, или Rose Valey Theater Group, тъй като много обича и се гордее с българската роза. Постоянният екип от актьори е шестима, от които 5 американци и една българка – Джулия Стоянова, завършила НАТФИЗ. Избрани са след кастинг от стотици кандидати.

Трупа „Розова долина“ с бившия генерален консул на България в Чикаго, д-р Иван Анчев.

Избират първата пиеса – „Неделя вечер“ на Захари Карабашлиев. От „Магура“ организират набиране на средства сред българската общност и бизнес в Америка. На кастинга за пиесата се явяват 500 кандидата, американски актьори, от които избират само 6 за пиесата, а Златомир я режисира. Наемат един от най-престижните театри в центъра на Чикаго, където се поставят спектакли за ценители. Премиерата е миналия януари до 9 февруари.

„Неделя вечер“ надминава дори и неговите смели очаквания.

Разпродават почти всяко представление

а чикагци с удоволствие го гледат. Дори в престижната класация на сп. „Time Out“ – „Top 10 things to do in Chicago this weekend“ („Топ 10 неща за правене в Чикаго този уикенд“), спектакълът, заедно с разни други идеи за най-добре прекарано време, две седмици подред е сред най-препоръчваните занимания. Повечето театрални критици излизат с позитивни рецензии за пиесата. Екипът и продуцентите решават бързо да използват момента за обявяване на следващата пиеса на „Розова долина“, който от малка трупа се превръща в уважаван театър, а Златомир Молдовански – в разпознаваем художествен директор.

Спират се на Иво Сиромахов, искат да поставят „Островът“, пиеса, която върви с успех в Сатиричния театър. Иво обаче им предлага нещо ново, което никъде не е поставяно – „Любовни истории“. Когато Злати прочита пиесата, буквално се захласва по нея и се смее с глас. Бързо я превежда, и когато трябва да обявят кастинг за актьори – бум! – пандемията разбива всички негови планове… Три актьорски договора, предстоящ дебют в Шекспировия театър в Чикаго, в един друг театър, „Виктори Гардънс“, турне… Всичко отива на кино.

Екипът на премиерната постановка „Любовни истории“ в Габровския театър, заедно с автора Иво Сиромахов (в средата).

На Бродуей и в цяла Америка театралните постановки са отменени до септември. Засега. Златомир обаче не се предава. Идва си лятото, виждат се с Иво Сиромахов и решават да поставят „Любовни истории“ в България. Предлага я на Габровския театър. С директора Петко Петков се познават от деца, заедно са в детската трупа на Владимир Николов от 6-годишни. „Много харесвам тази трупа в Габрово от млади надъхани актьори, с интересни идеи и готови на всякакви предизвикателства. А Петко направо попита кога почваме, представяш ли си? – вълнува се Злати. – Ако знаеш с какъв хъс и мерак започнахме тези репетиции в средата на ноември, като невидели!“

Амбицията им е тази пиеса да обиколи България, а от „Магура“ ще организират гастрола на

габровската трупа в Чикаго

и където още ги поканят из Америка. Когато това стане възможно… Иво Сиромахов пък е написал нова пиеса за театър „Розова долина“, ще се постави на английски в Америка. Също когато карантината позволи… „В нашия актьорски занаят е нормално да е трудно, иначе става повърхностен. Нужна е много борбеност и амбиция, да не се отказваш, да се пробваш“, коментира Златомир.

В Габрово 3 пъти преместват премиерата на „Любовни истории“ заради пандемията – първо от края на януари за 14 февруари. „Надявам се премиерата на 28 февруари и на 4 март най-после да се осъществи“, казва Златомир, за когото представянето на българската драматургия по света от идея неусетно се е превърнало в кауза. „Всички мои лични проекти са свързани с България“, казва той. Запазил е абсолютно чист и непокътнат българския си език, като през всичките си емигрантски години не е спрял да се интересува от българската култура и да чете българска литература.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

12 г. из джунглите на Амазония: Историята на Мила

Българката доброволства в Перу и усвоява шаманските ритуали и начини за лечение

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
БОРЯНА АНТИМОВА

„Амазонската джунгла е най-голямата докторантура в живота ми – смее се Мила. – Тя ме научи, че имаме сила вътре в нас, до която можем да достъпим във всеки момент от живота си…“ Мила Банкова е единствената българка, живяла 12 години в сърцето на Амазонската джунгла в Перу между потомците на легендарните инки. Тръгва за страховитата територия „по зова на сърцето си“ след солидно образование в Милано и Рим. Работи като доброволка сред едно от най-бедните населения на планетата, но не съжалява нито за миг за това.

Като малка разглежда енциклопедиите за различните култури по света и мечтае да ги опознае. Желанието да прави добро живее в нея още от детството. Майка й я учи да помага на другите. Води я по домове за сираци, организират акции в училище за помощи. Мила завършва Италианския лицей в Горна баня и „Междукултурно сътрудничество“ в държавния университет в Милано. Магистратурата й е по антропология между университетите в Рим и София.

На петата година от следването си в Милано чувства, че се задушава в този „много бърз и мръсен град“. Привлича я

кипящата енергия на Южна Америка

но къде? Сеща се за карта на Перу, която окачва на стената си, и решава да замине за там. Междувременно се запознава с италианец – Алехандро, който от 12 години работи по социални проекти в Латинска Америка. Когато каца в Лима, Алехандро я чака с букет цветя на летището и я отвежда направо в Амазонската джунгла. Двамата се влюбват и след 2-годишна връзка се разделят, но остават приятели и дълги години работят заедно по социални проекти.

Те помагат на деца от бедни семейства в Пуерто Малдонадо, столица на района с най-голямо биоразнообразие в света – Мадре де Диос, на границата с Боливия и Бразилия. Той набира средства за бедните, а тя стимулира културната идентичност у децата в условията на глобализация. Създава читалища и се посвещава на образование и културни дейности с децата. Стимулира ги да проучват културата си чрез методите на антропологията.

В Перу и в джунглата на места хората все още си живеят по традиционния начин – в колиби. Това е обусловено от климата, обяснява Мила. В жегата е по-добре да живееш в дървени конструкции.

Амазония изнася дървесина, бразилски орех, петрол, газ и 24-каратово злато. Много хора гледат какао, много проекти стимулират земеделието. Там растат кокоси, банани, има изобилие от екзотични тропически плодове. Но въпреки богатствата на Амазония, която е сред районите с най-богато биоразнообразие в света, местните хора са експлоатирани и продължават да живеят в бедност и мизерия.

„За някои хора Амазонската джунгла е самият ад – непроходим мрак, пълен с опасности, усещане за загадъчни сили, невидими с просто око. За други Амазония е рай, вълшебна красота и напираща сила за живот. За трети обаче тропическите гори са

пълни с обилни богатства

дървесина, 24-каратово злато, петрол, природен газ и още много други ресурси. За местните хора гората е земята, която е техен дом и с която винаги са живели в хармония. Изпитвали са първичен и естествен респект към нея, тя е техният извор на храна, вода, лечебни билета, на смях, песни и тъгa“, споделя Мила в блога си.

Първите 6-7 години тя живее в градчето Пуерто Малдонадо в колиба, после под наем в различни къщички. Купува си парче земя от джунглата и си построява собствена къща от дърво, с бетонен под, нещо средно между техните колиби и малко по-цивилизован и с удобства дом. Това, с което Мила така и не свиква до края на пребиваването си, е „маняна“ – навикът на перуанците да отлагат работата за утре. Там часовникът няма значение – ако си определят среща в 7 вечерта, човекът може и да дойде в 7 часа, но след… 3 дена. Мила не може да свикне и с небрежността на местните в строителството. Поръчва входната врата на къщата й да е 2 м, а те я правят 1,85 см.

Тя създава две читалища и още едно – пътуващо. Работи изцяло с дарения от свои приятели от Европа. „Доказах, че човек може да се занимава със социална дейност и благотворителност без осигурени средства от фондове“, казва тя. Набавя материали от дарения, а за строителството ангажира доброволци сред родителите. „Децата винаги са идвали на обученията и на заниманията, това за тях беше интересно, забавно и полезно. Проблемите ми бяха с „маняна“ на местните доброволци, които казваха, че ще дойдат да помогнат с домашните на децата, но не идваха, както и понякога с родителите, които невинаги бяха абсолютно ангажирани с дейностите“, казва Мила пред „Труд“. И тъй като за тази дейност не взема и стотинка, се издържа с работа понякога за 3 месеца в чужбина, а в Перу работи

като екскурзовод и учителка

Така наречената селва или тропическа гора още от древни времена е дом на множество етнически групи, всяка от които се отличава с различна култура и език – рай за антрополога. Мила се среща с общности като мачигуенка, инамбари, есе еха, пиро, амахуака и яминахуа. Някои от тях са поддържали контакти с империята на инките, които обаче никога не успели да завладеят богатите на злато, но и много опасни амазонски територии.

В джунглата с бившия й съпруг перуанец създават и фирма за слънчеви панели. Там електричеството се осигурява от петролни генератори, замърсяващи „белите дробове на планетата“ – амазонските джунгли. Две години до връщането й в България двамата развиват много успешно бизнеса със слънчевите панели, доставящи екологично чиста енергия.

Срещата с шамана Мануел преобръща всички нейни представи за здраве, болести, лечение. Завежда своя приятелка при него да пие аяхуаска. Това е отвара от лианата аяхуаска и растението чакруна. Вари се цял ден, докато остане едно шишенце силно концентрирано лекарство. „Пиенето на аяхуаска е ритуал, изпадане в дълбок транс и пътешествие вътре в себе си. Аяхуаска е опознаването на причините и следствията на дадени болести, проблем или събития. Шаманът е пазителят на духа ти, който изгонва лошите духове. Песента му носи позитивни мисли и медитация, в която човек трябва да се задълбочи и да опознае силите си“, обяснява Мила.

Тя си спомня първия си

шамански ритуал с аяхуаска

Тогава е пред раздяла с приятеля си и е объркана. „След като повърнах обилно всичко изпито, както си му е редът, започнах да „виждам“ – разказва Мила. – Преминах през страданието си на бързи обороти, плаках като малко дете, страдах всеки път, когато исках приятелят ми да бъде това, което на мен ми харесва, а реалността не съответстваше на желанието ми. Освободих се за секунди от цялата мрежа от емоции, неконтролирани импулси и мисли. Пред мен започнаха да се появяват всички възможни цветове на Амазония, влязох в един изключително омайващ и ефирен свят. Летяха пеперуди с неописуеми шарки. Появи се огромна златистозелена змия…

… Усещането ми беше на възторг и преклонение пред силата и в мен се вля чувство на спокойствие и енергия. Змията се извиваше пред мен и в един момент сложи огромната си глава върху моята, сякаш ми каза: „Вече аз ще съм втората ти глава и ще те науча да се пазиш“. Тогава разбрах, че всеки е шаман за самия себе си. Дъхът на огромната боа дойде да ми каже, че аз сама трябва да се боря с лошите енергии“, споделя Мила.

„Това беше като връщане назад в миналото, пренареждане на матрицата, работа със заучени модели и травми, които преработваме в много по-бърз вариант, отколкото с психоанализата. Имаме уникалната възможност да пренаредим някои травми, да ги отработим и да се свържем с източника. Може да го наречем Бог, или изворът на живота. Просто да имаме контакт с тази космическа енергия, която е свързана с космическата любов…“

Мила се е срещала с доста шамани и даже е учила с двама от тях – дон Мануел и дон Игнасио. Дълго време е работила с тях и с тяхната медицина, също наречена аяхуаска. Изучава и

лечебните свойства на растенията

от Амазонската джунгла. „Тези знания са безценни“, казва днес Мила.

Тя се връща в България през 2019 г. „Много силно почувствах повика на моя корен“, признава дамата. Освен това в тихата хармония на Мадре де Диос нахлуват наемни убийци от съседна Колумбия. Зачестяват грабежите и стрелбите и тя, шокирана, взема окончателното решение да се върне.

В България Мила започва да изучава лечебните свойства на българските билки. Като по-млада е страдала от различни гинекологични проблеми, които е излекувала в Амазонската джунгла. Затова се посвещава на лечението на женските болести с традиционна медицина, с практики и методи, които събира от различни племена и култури. Създател е и на инициатива за натурална гинекология и менструална осъзнатост „Нежно биле“. На женското тяло и здраве е посветена и докторантурата й по етнология, над която работи в Института по фолклористика към БАН.

Не й липсва Амазония. След проливните тропически дъждове, калта, мизерията, болезнено хапещите огромни комари, изобилието от насекоми, влечуги и всякакви други животни в Амазонската джунгла Мила отново се радва на четирите сезона в родината си и на красотата на природата. Тук е срещнала и мъжа, когото цял живот е търсила.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

От България до САЩ и Лондон: Дипломатическият клан Станчови

Най-големият син на основоположника на фамилията издъхна преди дни

Боян Димитров

публикувано

на

Виж цялата статия
Иван Станчов с част от семейството му. Сн.: Wikipedia.com, lostbulgaria.com

Дипломати, минали през всички управления на България от Фердинанд до служебното правителство на Ренета Инджова. Бележити личности, учени и познати в цял свят – от Великобритания до САЩ. Това е кланът Станчови.

Началото му полага Димитър Станчов, роден в Свищов в края на 18-и век. Той е син на Яни Стачооглу и Фросина Паница. Още в младежката си възраст той става личен секретар на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота (1887-1889) и началник на неговия Таен кабинет. Сключва и брак с графиня Анна дьо Грено, дъщеря на хофмаршала на княз Фердинанд град дьо Грено и придворна дама на княгиня Мария-Луиза.

Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894-1995), Австро-Унгария (1895-1897) и Русия (1896-1906). От 1906 до 1908 г. е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Гудев, а след убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява правителството. През следващите години е посланик във Великобритания (1908), Франция, Белгия и Италия. Той се противопоставя на включването на България в Първата световна война и е отстранен от служба.

Основоположникът на клана Станчови – Димитър.

Димитър полага основата на клана Станчови, за които век по-късно ще знае

цялата световна дипломация

Появяват се и неговите наследници. Най-популярният от тях е Иван Станчов, негов внук, за когото цял свят научава.

През 1946 г. семейството му емигрира в Съединените американски щати. От 1971-а живее във Великобритания. От 1991 до 1994 г. е посланик на България в Лондон. През 1994-1995 е министър на външните работи в служебното правителство на Ренета Инджова. Членува в Балкански политически клуб, основан през 2001 г.

Съветник по външнополитическите въпроси на двама президенти на Република България.

Иван Станчов и негови ученици в Лондон.

Популярен в България и в САЩ обаче, в сянката му се разраства фигурата и на неговия брат – Димитрий.

Най-големият от наследниците на Димитър Станчов – Димитрий, се оказва

учен, страстен агроном, художник

и поет.

Димитрий издъхна на 10 февруари в дома си в Камдън на 94-годишна възраст. Роден в Лондон през далечната 1926 година, той бързо става едно от най-забележимите от седемте деца на Иван Станчов.

Той се озовава в България веднага след като дипломатическата кариера на баща му се разраства. Димитрий изкарва младежките си години в родината, а след това началото на Втората световна война го принуждава да избяга в неутрална Швейцария заедно с майка си, сестрите и братята си.

Там Димитрий завършва гимназия и завършва една година в политехниката в Цюрих, като тогава владее френски, английски, български, немски, италиански и швейцарски немски.

Малко след края на войната

цялото семейство емигрира в САЩ

където успяват да си купят имение в Мериленд.

Надежда Станчова с нейни последователи. Тя е една от първите жени в дипломацията.

Огромният имот бързо се превръща в място за забавление на разселени от войната художници, интелектуалци и дипломати.

Това отваря много врати на Димитрий. Той се записва в колежа в Манхатън, където се запознава с бъдещата си съпруга Шарлот Гайе, също дете на емигрантско семейство, избягало от войната в Щатите.

Завършил химик, с множество награди, Димитрий започва активна работа в областта на изучаването на водораслите. Научните му трудове печелят награда след награда, а постиженията му са в основата на

повечето козметични продукти днес

Талантите на Димитрий обаче обхващаха много повече от химията. Неговите терасовидни градини с обширни каменни стени и неговите хибридни лалета, розови арки и цветни трайни насаждения били представяни в книги и списания. Това го превръща в един от най-напредналите за времето си агрономи.

Димитър Станчов в Кралския двор.

Една от фразите, с която всички ще го запомнят, е, че като дете е имал съученик на име Мусолини. Годините, в които той е учил в Италия, предполагат, че това е бил именно Бенито Мусолини или поне негов роднина. Това обаче така и не се изяснява напълно до сетния му дъх.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Правителството на Нидерландия подаде оставка

Кабинетът на премиера Марк Рюте е подложен на натиск през последните дни, след като стана ясно, че правителствени служители са...

Затвори