"Ангела Меркел е бита карта" беше мнение, изказано от медии и политолози още когато тя оглави за четвърти път германското правителство през март след продължили близо шест месеца трудни политически преговори, завършили със споразумение за нова голяма коалиция между консерваторите и социалдемократите. След като само в рамките на две седмици нейният Християндемократически съюз (ХДС) се представи слабо на регионалните избори в провинция Хесен, а сестринската баварска партия Християнсоциален съюз (ХСС) загуби мнозинството си в местния парламент, 64-годишната Меркел обяви в края на октомври, че ще се оттегли от председателския пост в ХДС и че това ще бъде нейният последен канцлерски мандат. "Мисля, че е сензационно, не очаквах това. Не мисля, че изобщо някой го е очаквал. Обикновено тя държи на своето и казва, че никога не желае да заема поста канцлер, ако не е лидер на партията си, а направи точно обратното", заяви в интервю за Би Би Си британският политолог Матю Квортръп, автор на биографичната книга "Меркел. Непреклонната". "Решението на Меркел да се оттегли от председателския пост в ХДС няма как да не е повлияно от загубата на доверие в изминалите регионални избори и разбирането, че за това има влияние недоверието към федералното правителство", коментира политологът и преподавател в Нов български университет Христо Панчугов. Според него е логично християндемократите и самата Меркел да търсят ново начало и промяна, която да върне доверието в ХДС за следващите парламентарни избори през 2021 г. Проблемите за най-влиятелната жена в Европа започнаха, след като през есента на 2015 г. тя взе едно наглед практично и благородно решение, без обаче да предвиди, че то ще има лавинообразен ефект, ще заплаши сигурността на Германия и ще доведе до негативни политически последици. Отварянето на границите на Германия бе, от една страна, спасение за бягащите от конфликтите в Близкия изток, а от друга – трябваше да намали недостига на работна ръка и да облекчи ендемичната за страната със застаряващо население и отрицателен естествен прираст дългосрочната опасност от рухване на пенсионната система. Нападенията в Германия, извършени през 2016 г. от кандидати за убежище, включително тези в новогодишната нощ в Кьолн и на коледния базар в Берлин, наред с вълната от терористични атаки в други европейски държави, макар и извършени предимно от родени и радикализирали се в Европа ислямисти, предизвикаха критики срещу политиката на "отворени врати" на Меркел. "Това, което в най-голяма степен повлия на спада на доверие в нея, но и в управляващата коалиции (и ХДС в частност), бе решението й да приеме над 1 милион бежанци в разгара на кризата. Последиците са видими, огромна загуба на подкрепа за управляващия партньор ГСДП на националните избори и загуба на позиции в поредица от регионални избори за самия ХДС", каза Христо Панчугов. Последвалият възход на крайната десница, шествията на неонацистки организации и нападенията срещу бежански центрове и чужденци събудиха някои от най-страшните спомени от историята на Германия. С присъщата си търпеливост, прагматизъм и умение да решава проблеми, които демонстрира нееднократно през 13-те години на власт, включително по време на финансовата криза в края на миналото десетилетие, в преговорите за гръцкия дълг и по време на украинския конфликт Меркел успя да преодолее и бежанската криза. Макар и отслабена, партията й спечели последните парламентарни избори, а рейтингът на одобрение за Меркел през март, когато встъпи в длъжност, бе над 50 процента, значително по-висок например от тези на британската министър-председателка Тереза Мей, френския президент Еманюел Макрон и тогавашния испански премиер Мариано Рахой. Темата за нелегалната имиграция обаче продължи да доминира в дневния ред в Германия през цялата 2018 г. и бе ябълката на раздора между коалиционните партньори ХДС, ХСС и ГСДП. Още в деня, в който след 18 години начело на партията и след 13 години като канцлер Меркел обяви, че ще се оттегли от лидерския пост в ХДС, двама силни кандидати заявиха намерението си да заемат мястото й. На конгреса в Хамбург партийните делегати избраха за нов председател досегашния генерален секретар на Християндемократическия съюз Анегрет Крамп-Каренбауер, която победи с крехка преднина завърналия се от политическото небитие консерватор Фридрих Мерц. Анегрет Крамп-Каренбауер е представител на либералното крило на християндемократите, но е по-консервативна от Меркел, тъй като е противник на гей браковете, привърженик на идеята за връщане на задължителната военна служба и застъпник на мярката да бъдат екстрадирани осъдени за престъпления бежанци. На жената, известна с инициалите АКК, се възлагат огромни надежди да отнеме гласове както от Зелените, така и от крайната десница. Избирането й ще даде възможност на Меркел да се концентрира върху управлението на Германия и освен ако социалдемократите не се оттеглят от правителството, Меркел ще може да довърши мандата си и да остави солидно политическо наследство, което според много анализатори ще бъде съизмеримо с това на именитите й предшественици Конрад Аденауер и Хелмут Кол.
