Открийте ни и в

Български истории

Йорданка Христова – живот, разказан в песни

bgvoice

публикувано

на

ВАНЯ ШЕКЕРОВА

Тя е все така страстна и очарователна, нищо че е на 75 г. Гласът й не е помръкнал с годините, макар че не прави кой знае какво, за да го пази. Така както не се и престарава в грижите за тялото си. За Йорданка Христова е важен духът – него храни, за него се грижи, на него въздава. И този неин прословут дух я държи здраво стъпила на земята, гордо изправена и 100% жена. Макар да е казвала, че животът е култивирал и мъжки черти в характера й, тъй като винаги сама го е управлявала. Този неин живот, започнал преди 75 години, този неин живот, донесъл й толкова много, отнел й толкова много, направил я любимка на поколения българи и кубинци. Едно ситно момиченце, само на девет месеца, се опитва да прави първите си крачки в тревата. През далечната 1944 година семейството на Йорданка Христова е евакуирано от София заради бомбардировките на съюзническите войски в края на Втората световна война. Настанено е в близкото до столицата село Пролеша и именно там втората дъщеря – Данчето – прохожда. Родена е в бежанския квартал „Света Троица“, където е преминало детството й. Сравнително рано тя извоювала своята самостоятелност, само деветгодишна вече сама си избирала и купувала обувки. След като родителите й разбрали, че тайно от тях е ходела в школа по пеене, вече не можела с нищо да ги изненада или възмути. Своенравно отстоявала позициите си, но пък била пълна отличничка…

Данчето пеела, без да има намерение да превърне това в своя професия. Била на 16 години, когато учителят й по музика я дал за пример как никога няма да потъне, тъй като имала превъзходно естествено поставено вибрато. С алтовия си тембър и най-вече със своя темперамент била готова за сцената. В онези години на професията забавна музика се гледало с лошо око.

Концерт в Тропикана през 1972 г.

Родителите й не одобрявали избора на Данчето

да стане „певачка“ и „карагьозчийка“. Държали децата им да имат солидно образование независимо какво ще работят. Сестра й завършила НСА със специалност ЛФК. Но страхотно подкрепяла Данчето да се занимава с музика. В момента е в Щатите. Заминала преди 26 години със зелена карта да опитат с мъжа си и със сина им. В България била методист по гръбначни изкривявания в диспансера на „Дианабад“. Тренирала върху по-малката си сестра масажите и Данчето оттогава ги обожава. В Щатите Лилия се подвизава като супервайзор в дентална клиника. Макар че все още само като погледне един човек, може да определи степента на гръбначното му изкривяване.

 

С децата си Григор и Ивана преди и сега

Лилия накарала сестра си да се яви на конкурс в Студията за естрадни певци. Приел я в класа си Милчо Левиев, а Вили Цанков й преподавал режисура. Левиев е написал някои от първите хитове на певицата. После емигрирал в САЩ. А тя пропяла и със „Студио 5“ на Вили Казасян, и с оркестър „София“…

Със сестра си Лидия

Стъпвайки на професионалната сцена, Йорданка нямала никакви съмнения, че това е нейното. На 20 години продължавала да е луда кинаджийка, да обожава литературата, но музиката я прелъстила завинаги. Станала причина и да отдаде сърцето си на китариста Християн Платов, с когото били двойка повече от десет години…

Данчето трупала български репертоар. За нея пишели текстове и музика не само „придворната й поетеса“, съученичката й Евгения Гешева, но и Богомил Гудев, един от първите текстописци, научен сътрудник по химия. Негови са „Бяла тишина“, „Лудо и младо“, „Любили сме, любили“, „Двама“ от филма „Козият рог“… Захари Петров, Михаил Белчев са правили прекрасни неща за нея. С емблематичната „Песен моя, обич моя“ по музика на Йосиф Цанков тя печели трета награда на „Златният Орфей“, така са отличавани и „Облаци“, и „Балада“, а „Безсъница“ става първа през 1975 година…

Данчето много пътувала – по една не много точна равносметка е

направила 64 концертни турнета

и изяви в 43 държави, между които Русия, Канада, Куба, Никарагуа, Белгия, Франция, Швейцария, Германия, скандинавските страни, Чехия, Унгария, Гърция, Кипър, Египет, Сирия, Ливан, Алжир, Испания, Египет… Репертоарът й бил интернационален – пеела и на гръцки, и на арабски, и на испански, и на италиански, и на френски, и на английски. Много се харесвала песента на Морис Аладжем „Янтра“, питали я какво означава тази дума. Наричали я Урдуни и в Египет няма нито една Йорданка, както в Куба. Но пък била една от първите европейски певици, направила страхотно впечатление. Въпреки това още с първото си гостуване в Куба оставила там част от сърцето и душата си. Данчето казва, че в предишен живот най-вероятно е била латина – дали испанка или друга. „Със сигурност съм била и гъркиня, и арабка, и рускиня, и ирландка. От тези езици, които говоря, използвам думи, които никога не съм учила. Непрекъснато имам дежа вю, когато пътувам по света. С кръвта си усещам испанската музика. Също и арабската. А като чуя бузуки, се побърквам…“

През 1967 г. я поканили на първия фестивал във Варадеро. През 1968 и 1969 г. била в Куба с Емил Димитров, а през 1970-а – пак на фестивала във Варадеро. Казва, че там добила самочувствие и как няма, когато по средата на песента

ставали на крака да я аплодират

В пресата пък излизали изключително ласкави отзиви за концертите й… За последен път пътувала дотам през март тази година. Сега я намерила много по-чиста, с нови китайски автобуси и много нови коли, сред които новите „Лада“. Туристите са се увеличили многократно. „Но пак има ембарго, наложено от Тръмп… Кубинците са свикнали на лишения, казва Данчето, те винаги са яли по-малко месо. Но това е за добро – по-здрави са. Ядат си техните стоки, които не са така отровени като тези на европейския пазар. Може да не са им много вкусни доматите, но са торени с естествена тор, както и бананите, и рибата от морето.”

В Куба с голямата кубинска певица Омара Портуондо и журналистката Ева Родригес

Данчето скърби за Кастро, но отказва да коментира слуховете, че е била свързана с него в интимна връзка. „Повече няма какво да говорим за Кастро. Има хора с чар и харизма, това са дадености, които не можеш да придобиеш. Тя си е латинска тази история, но той е най-ярък, най-освободен, със самочувствие. Един мъж се усеща в самото здрависване, в погледа, една дума само да ти каже. Много е спорен като политическа фигура, обичан и мразен, но изключителна личност. Изключително интелигентен. Има един лаф, който е казал преди време и стана хит, когато Обама стана президент: „Аз ще преговарям с Америка, когато черен стане президент.“

В един момент на Данчето взел да й омръзва чергарският живот… Размечтала се за своя възглавница и за спокоен и уседнал човек, с когото да я споделя. Точно тогава я запознали с арх. Георги Стоичков, син на кандидат-члена на Политбюро на ЦК на БКП Григор Стоичков. Той я бил харесал и поискал да го срещнат с нея. В негово лице Данчето видяла сериозния улегнал мъж, с когото може да има мечтаното семейство. Георги Стоичков бил изключително сдържан, пълна нейна противоположност.

Хубав мъж с атлетична фигура и секси глас

Жените го харесвали дори и без да знаят чий син е. Имал отношение към изкуството, бил невероятен критик. Само с една дума можел да даде изключително точна оценка не само на визуално изкуство, но и на литературно произведение. Данчето твърди, че дъщеря й Ивана го е наследила в това отношение.

След две години в „милиционерски брак“ Георги й предложил да се оженят. Тя вече била свикнала със свободното съжителство, не държала да се узаконят. Никога не била пожелавала за себе си сватба с традиционни тържества. Не мечтаела да е булка в бяло. Омъжила се в черна рокля с огромно деколте, с черна пелерина и с черни очила в понеделник, 18 юли 1977 г., в 18,30 часа. Съпругът й бил с кадифен блейзър и винена папийонка. И неговият тоалет не бил специално за сключването на брака. Кумувал им Боян Иванов. Гостите им дошли в апартамента, в който живеели, а булката била застлала масата с ушита от нея покривка.

Съпругът на заслужилата артистка Йорданка Христова бил изключително ревнив, но не настоявал тя да спре да пее. Продължила да го прави, докато забременяла. А то не станало лесно – Данчето признава, че била махала две бебета от Георги, имала работа, не й било до деца… Но се случило, а след раждането на сина си не бързала да продължи. Случило се обаче да забременее отново, когато той бил едва на осем месеца. Да не прекрати бременността голяма роля изиграла сестра й – припомнила й, че желанието й било да има две и повече деца, а като така и така е заченала второ,

защо пък да не си го роди

и да го изгледа едновременно с първото. Така само година и пет месеца след Гришата на бял свят се появила Ивана. Данчето е щастлива, че е послушала сестра си за нещо толкова важно. Важно колкото пеенето. Двете й бебета били големи – Гриша бил почти 4,5 килограма, а се родил естествено. Ивана – 3,800.

Останала вкъщи да ги отглежда и до 18-годишнината им почти никъде не е ходила. През всичките им ваканции, по празниците и в събота и неделя не е работила. Само през 1986 година пътувала в Русия за два месеца, а преди това през 1981-1982 г. за две-три седмици уж, но останала за два месеца в Ливан…

Внуци не се очертават на хоризонта. Синът й Григор има вече втора сериозна връзка, но без резултат под формата на наследници, само пътуват. Ивана е още по-голяма скитница. „Може би чакат да ми мине юбилейният концерт, за да ме направят баба – казва Данчето. – Но и аз не искам, не ги натискам, то е Божа работа. Не им досаждам с въпроси. Досега съм им благодарна, че нямам, защото, ако имах, нямаше да пътувам. Аз много обичам деца и щях да се занимавам само с бебетата. Турнето ми започва догодина – малко из Европа, вече съм в преговори с Щатите и Канада. Има запитвания за Берлин, Виена, Испания и Лондон. Сега през зимата може би ще скоча до Мексико и до Хавана. Но така, само за душата и за малко тен, че много избелях…“

След 10 ноември 1989 г. Данчето била заклеймена от колегите си, защото не отишла да се снима с тях в подкрепа на демокрацията пред „Св. Александър Невски“. Не го направила, тъй като синът й се казва Григор Стоичков, а свекърът й е един много достоен човек, който не заслужавал да бъде обиден по този начин. Данчето винаги е била демократ по убеждения, никога не е била партиен член, въпреки че са й предлагали. Никъде другаде освен в техните среди не усещала да е по някакъв начин привилегирована от това, че е снаха на виден комунистически деятел. Почивали със семейството и децата в Евксиноград през лятото, но не безплатно. Данчето даже твърди, че никой друг не плащал такива сметки, каквито плащала тя. Да, раждала е децата си в Правителствена болница, хранела се в стола на хотел „Рила“. И това са известни привилегии,

но си е плащала всичко

Дори и апартаментът на ул. „Жолио Кюри“ – с две спални, ателие за мъжа й и кабинет за нея, е безумно скъп. За времето си 52 хиляди лева, колкото платили на БОДК, били космическа сума. През 1981 година можели да се купят десет по-малки апартамента за тези пари.

Подаръци не е получавала. А когато свекър й имал проблеми, дори и разведена със сина му, Йорданка Христова му помагала. Грижила се за него като за роден баща, така го усещала от първия ден, в който му станала снаха. Определя го като много добър човек, трудолюбив и честен. „Не беше играч, не беше купонджия. Беше човек на дълга. Докато беше зам.-председател на Министерския съвет, имаше осем кръвоизлива от язва…“

След 1990 година съпругът на Йорданка Христова Георги започнал да се държи необяснимо зле с децата и особено с Гришата. Известно време Данчето стискала зъби, давайки си сметка колко зле се чувства мъжът й, чиито многобройни приятели се отдръпнали. Отчитала, че напрежението в семейството е голямо след промените. Особено по време на процеса срещу Григор Стоичков, когато Георги придружавал баща си. Това обаче не оправдавало строгото и несправедливо лошо отношение към собствения му син, станало една от причините Данчето да сложи точка на семейството. Никога не си позволила пред децата да го упрекне, щадяла авторитета му. Но усещала, че е

близо до точката на кипене

и предпочела да се разделят. Георги се преместил при родителите си, оставяйки жена си и децата в семейния апартамент. Развели се през 1993-та…

6 С децата си Григор и Ивана преди и сега

Останала сама, Данчето действала като във военно време – записвала детски песнички, пеела в БИАД, за да не потъне. Спомня си, че в годините на купонната система, пътувайки до Кърджали да пее с оркестъра към местния театър, помолила организатора да й намери ориз. Плащала си, разбира се, но се връщала с пълен багажник, тъй като трябвало да помага и на родителите си, и на сестра си, и на своето семейство. Предлагали й да пее на митинги на политически партии, не приела нито една оферта. „Не мога да рекламирам нещо, за което не мога да гарантирам“, бил отговорът на Йорданка Христова и на предложенията да прави реклами. „Не мога да си дам името и на политически играчи, каквито се навъдиха със стотици.“

През 2001 г. само на 53 години умира арх. Георги Стоичков. За него Данчето винаги е казвала „мъжа ми“, въпреки че са разведени. Малко след това певицата губи и майка си. „Страхотно тежко го преживях! Вдигнах кръвно, получавах сърцебиене… Няма ден да не си спомня за нея и да не си поплача…“

Казват, че на 40 г. всяка жена има лицето, което заслужава. На 75 г. Йорданка Христова е заслужила да е дори по-красива, отколкото в младостта си. Смее се, споменавайки думите на Вили Казасян, че според него тя се е разхубавила, остарявайки. А истината е освен в гените и в дисциплината, и в духовния гръбнак, който я държи изправена. „Следвам вече 15 години източна философия на един гуру Свами Сатянанда Сарасвати. Вегетарианка съм, занимавам се с йога практики от 2003 г. под ръководството на Ани Павлова и сама. Но не съм крайна, все пак водя още и светски живот. Не мога да отида някъде и да не пия чаша вино. Имам устойчиви навици – в Горна баня имаме една група, дето играем карти всяка седмица. Правим турнири, празници. Имам си в айпада судоку, вече съм много напреднала в решаването. Чета, обичам… Като започнат разни журналисти да пляскат „дива“ за разни попфолк певици. Абе, какви диви са те! Райна Кабаиванска е дива. Велика жена, толкова я обичам.“

Дива е и Данчето. Която минава през живота с лека стъпка. С песен и смях.

 

Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Leave a Reply

Български истории

40 училища посрещат българчетата в Щатите и Канада за 15 септември (ВИДЕО, СНИМКИ)

Сибила Патси

публикувано

на

И тази година календарът неусетно се премести на септември. По традиция българските училища зад граница започват учебната година на или около 15 септември.

Ако преди имаше българи, които смятаха, че първият учебен ден в неделните училища в Америка и Канада не преминава с нужния дух и държаха децата им да чуят първия звън в някое школо в Родината и да учат там известно време, то сега няма повод за притеснения. Всички български школа в Северна Америка посрещат тържествено първия учебен ден с прекрасни тържества и децата се представят със свои изпълнения.

В почти всяко училище вече има автентичен учебен звънец, с който директорите приканват малчуганите да прекрачат прага на класните си стаи.

Вълненията и трепетите са като тези в България. Празнично облечени родители и деца, носещи букети с цветя, изпълват двора и мястото за тържеството. Възможно е да са обиколили поне два магазина, за да набавят цветята, защото в някои от търговските обекти този артикул се изчерпва заради многото пазаруващи българи. Учители и директори с радост посрещат нови и стари ученици. Освен занимания по български те са подготвили и

класове по изкуства, народни танци, пеене и други

„Поклон за това, което правите“, каза бившият футболист на ЦСКА и “Манчестър Юнайтед” Димитър Бербатов на последния форум на Асоциацията на българските училища в чужбина. “Аз самият съм родител на две деца. Трудно ми е да си представя как може едно дете да бъде накарано да ходи и на второ училище по собствено желание. Това, което правите, е нещо специално. За някои от децата в чужбина България е Отечество, а не Родина. Вие правите така, че България да е територия на духа за всички нас, които сме тук и които са по света, но се чувстват българи”, допълни той.

Класните стаи очакват българчетата в собствената сграда на Малко Българско Училище в Чикаго

43 училища в Америка и Канада ще учат българчетата на четмо и писмо. И тази година Чикаго е градът първенец по брой на български учебни средища – цели 11. Министерството на образованието подпомага организационно и финансово общо 356 български неделни школа в чужбина. От тях 205 са включените в Списъка на българските неделни училища в чужбина, а 151 – по националната програма “Роден език и култура зад граница”.

3,085 деца на гурбетчии пък са се завърнали да учат в България през миналата учебна година, сочат данни на просветното министерство, предоставени на „Монитор“. Най-много от тях са започнали да ходят на училище в Пловдив – 396. По над 200 има и в областите Стара Загора, Пазарджик, Бургас и Варна.

BG VOICE пожелава спорна учебна година на всички български учители, ученици и родители в Щатите и Канада.

Продължете по-нататък

Български истории

Юлиан Костов с летящ старт в Холивуд (СНИМКИ)

bgvoice

публикувано

на

от

БОРЯНА АНТИМОВА

Холивуд го изстреля директно, с летящ старт в няколко продукции – филми, сериали. Преди Америка той постигна небивал за българин успех в Лондон. На 25 август красавецът навърши 30 години и е пълен с идеи за нови проекти.

Наричат харизматичния, с обезоръжаваща усмивка и завладяващо екранно присъствие Юлиан Костов „младия Робърт де Ниро“ заради физическата прилика и впечатляващите му актьорски превъплъщения. Така го оценява критиката в популярната онлайн киноплатформа HeyUGuys. Авторитетни издания като The Empire Magazine му предричат бляскаво бъдеще.

„Българската следа в Лондон“ пренася на Острова шампионския си манталитет от плуването – в България той печели 10 златни медала. Учи бизнес мениджмънт в Холандия, но избира актьорството. Сред 5300 кандидати от цяла Англия попада в

 160-те приети в Националния младежки театър на Великобритания

 На Острова актьорът има поредица от силни роли в ленти като „Син от друга майка“, екшъна „Код: Лондон“, хоръра „Ледърфейс“, в сериали като американския „24“ с Кийфър Съдърланд, фентъзито „Аз, вещицата“, „Пресагентът“ с носителката на „Оскар“ Ана Пакуин и в поредицата на Hístory Channel – Barbarians Rising.

За главната си роля в „Син от друга майка“ му казват, че е избран 2 седмици преди началото на снимките и за това време сваля 10 кг чрез зверска диета. За ролята му на руски военнопленник се изказва много ласкаво партньорът му във филма Ронан Кийтинг, с когото остават приятели и след снимките. Заради този филм Юлиан отказва снимки в друга лента с Антонио Бандерас и Бен Кингсли.

Най-голям успех в Щатите му донася късометражният The Conversation („Разговорът“), където е в ролята на американския шпионин Сам Куентин, смятан за мъртъв, предаден от неговата агенция и търсещ отмъщение. Филмът е наситен с екшън сцени и каскади, които Юлиан прави лично. В една от тях скача назад със засилка от 4,5 м, изблъскван от каскадьорката, с която се „бие“, и падат върху матрак метър на два. Скокът е през нощта и правят 7 дубъла. За ролята печели няколко награди „Най-добър актьор“ на филмови фестивали в Щатите и по света, като LA Life Film Festival и Lucky Strike Film Festival.

Номиниран е и за „Изгряваща екшън звезда“

и „Най-добър екшън изпълнител на годината“ в най-големия екшън фестивал в света в Лас Вегас – Action On Film.

„Има една приказка: „Не ходи в Холивуд, ако не си поканен – казва Юлиан. – Аз бях „поканен“, но ми отне 8 години да стигна дотук.“ През юни 2018-а той ходи на срещи с мениджъри там. Разговаря с 4 компании и си набелязва бъдещия мениджър – дама от 3 Arts, една от водещите мениджърски компании в света, купена от Lions Gate. Те оценяват възможностите му не само като блестящ актьор, но и като бъдещ продуцент със свежи идеи. Помагат му за работната виза. Докато е в Ел Ей, получава и записва кастинг за сериала „Централа Берлин“, сезон 3.

Одобрен е от „Парамаунт“ и няколко седмици по-късно започва да снима в Будапеща и Берлин „Централа Берлин“ (излъчва се и у нас по НВО и HBO GO). Ролята му на злодея Сергей Басаров трябва да е в няколко епизода, но продуцентите харесват работата му и веднага разширяват участието му в сериала. „Накрая ми написаха страхотен монолог в 3 страници, точно преди героят ми да се самоубие с бръснарско ножче, докато е в плен на ЦРУ“, смее се Юлиан.

На 1 октомври 2018 г. му излиза визата и на 2 октомври вече лети към Лос Анджелис, да се мести да живее там. Но точно преди да замине, се явява в Лондон на кастинг за Wild Bill, сериал с Роб Лоу за ITV. И още на втората седмица в Ел Ей му съобщават, че трябва да се върне в Европа, за снимки за Wild Bill. Сериалът е от 6 епизода, криминална драмедия, като ролята на Юлиан е полски бизнесмен Марек Рудника, заподозрян за убийството на бившата си приятелка. „Роб Лоу е много точен пич – казва Юлиан. – Имаше ситуация, в която се застъпи за мен и спряхме снимки, докато охраната не отцепи площада в Бостън (Не този Бостън), където снимахме, защото разни местни диванета започнаха да свирят и крещят, разваляйки сцената ни, а за моите близки кадри оставаха само 5 минути.”

„Смисълът да си артист е

 да обичаш несигурността

иначе няма как да стане“, казва Юлиан. Той разказва как се явява за кастинги на Strike Back, сериал по HBO Cinemax. „За него ходя от 3 години на кастинги, за ролите на главните злодеи в последните им три сезона и все стигам почти до края – казва Юлиан. – Тази година пък пътувах на собствени разноски от Лос Анджелис до Лондон, за да тествам за злодея в последния им сезон – босненски психопат джихадист.” Стига до последния кръг и ролята е между него и друг актьор… Не го избират и се връща обратно в Ел Ей.

След 20 дена му съобщават, че е стигнал до втори кастинг за друг нов сериал на HBO. „Агентът ми звънна в 8 ч. сутринта, купих самолетен билет за същата вечер, изнесох цялата си къща за 3 часа и половина и вечерта в 7 ч. вече летях за Лондон, за да пристигна на другата вечер и на сутринта да съм на кастинг с режисьорката Лина Дънам и продуцентите на сериала. Мина блестящо. В продължение на месец бях фаворит за ролята и накрая отиде при друг актьор. Трудно е, но човек трябва да гледа позитивно в тези моменти. Трябва да приеме като победа всеки такъв случай, защото така инвестираното време и средства в собственото развитие все пак се е отплатило с някакъв вид положителна обратна връзка“, убеден е актьорът.

„Искам моите млади колеги да разберат, че и при мен успехът не е дошъл от самосебе си, а с много труд, кураж и постоянство. Не бива да се обезсърчават, когато не ги изберат на много поредни кастинги, защото причината може да е съвсем прозаична – примерно, че приличат на бившия партньор на продуцента или просто не е била тяхната роля. Аз може да съм имал 20 роли, но сигурно съм се явявал на над 300 кастинга“, коментира актьорът.

Той от години подкрепя младите български актьори при първите им стъпки в Лондон или в Холивуд. Заедно със своя най-добър приятел Мартин Медникаров, също актьор, замисля голям проект – агенция за менторство и мениджмънт и школа за млади български таланти, с основна цел

 да ги подпомогнат в по-добрата им реализация зад граница

Юлиан иска да използва опита си от неколкогодишното посещение на лондонския филиал на най-добрата актьорска школа в Лос Анджелис – AMAW, с която вече 4 години организира интензивни курсове и в София, като следващият ще е тази есен.

„Актьорството е бизнес, в който ти самият продаваш себе си, независимо че имаш агенти и мениджъри, трябва да си наясно какъв типаж си, как да се държиш на кастинг, как те вижда индустрията, владееш ли акцентите на националностите, на които приличаш и т.н. Искам школата да подготвя актьорите ни как да научат бизнеса на професията, да играят със свобода и без задръжки и остарели методи, да се самопродуцират; да ги научим как да бъдат щастливи въпреки трудните години, които им предстоят.“ Той иска да протегне мост между България и Лондон, а по-късно между България и Холивуд, за младите български артисти.

За себе си казва, че е успял да спечели толкова роли освен с постоянно развиване на актьорския си инструмент, но също и защото разбира маркетинга си. Изглежда като южно- и източноевропеец, а и независимо от визията всеки може да е англичанин или американец. Владее английски с американски акцент, дотолкова, че не се познава, че не му е майчин, и английски с британски, френски, испански, италиански, израелски и най-различни източноевропейски акценти. „Езиците винаги са ми се удавали, като дете проговорих английски, гледайки анимации по Cartoon Network. После пък учих в испанската гимназия във Варна, което ми даде солидно разбиране за романските езици, а фонетиката ми е безкрайно интересна”, казва Юлиан.

Най-висшата си роля актьорът вижда в това, да вдъхновява младите българи. Двама от актьорите, които с Медникаров в момента менажират, са Християн и Искрен Пееви. Талантливите близнаци от Варна, които са трета година актьорско майсторство в Лондон, вземат решението да гонят кариера в чужбина след случайна среща с Юлиан в София. „Често млади момчета и момичета ми споделят, че заради мен са успели да убедят родителите си да дойдат да учат актьорство в Лондон”, казва той.

Актьорите и танцьори Християн и Искрен Пеев, чиито мениджъри са Юлиан Костов и Мартин Медникаров

Междувременно първият му филм като копродуцент, заедно с Ярив Лърнър, CEO на „Ню Бояна“ – The Dare, имаше световна премиера на 9 август, на хорър фестивала Popcorn Frights Film Festival във Форт Лодърдейл, Флорида, и преди няколко дни спечели „Наградата на публиката“. Филмът е американски, сниман е в София с английски, американски и български актьори. В него участват имена като Ричард Брейк от „Игра на тронове“ и Барт Едуардс от „Фантастични животни и къде да ги намерим“, The Witcher.

За последния си голям ангажимент – участие в дългоочаквания сериал, вдъхновен от хита за супершпионина Джейсън Борн, Юлиан не може да говори на този етап. Известно е само, че се включва във втория и деветия епизод на поредицата. Подробности за ролята му се пазят в тайна, като в момента е известно само името на персонажа – Юрий Леньов. Последната си сцена актьорът засне наскоро в Будапеща. Сериалът с име Treadstone излиза през октомври.

Продължете по-нататък

Български истории

За Димитрина от Добрич: 3 медала на холивудска сцена

bgvoice

публикувано

на

от

Тя е талантлива, красива и заредена с много хъс за успех. И той вече я преследва. Преди по-малко повече от месец Димитрина Германова от Добрич се качи на сцената не къде да е, а в прочутия Холивуд, и слезе от нея с три медала. Така българката се превърна в един от успешните участници в Световния шампионат на сценичните изкуства, който се проведе в Лос Анджелис.

За да постигне успеха, Димитрина се пребори с огромна конкуренция, разказаха от арт компанията „Нови звезди“, която вече трета поредна година е официален представител за България на шампионата.

В световния шампионат на сценичните изкуства WCOPA се представят няколко

хиляди участници от повече от 60 страни

Всеки от тях показва своя талант в различни изкуства.

Димитрина участва в 4 конкурсни номинации в направление „Вокал“. В нейната възрастова категория се бориха повече от 200 изпълнения. Нашата участничка спечели сребърен медал в номинация Contemporary, сребърен медал в номинация World Music и бронзов медал в Pop Music.

Димитрина Германова е получила лична покана за разговор с продуцент от журито, който е заявил, че е впечатлен от нея, че тя може да пробие в световния шоубизнес и да постигне големи успехи, а той има желание да напише авторска песен за нея.

Всички професионални ангажименти в програмата на шампионата бяха съчетани и с туристическа обиколка на Лос Анджелис. Димитрина и сестра й Весела

се разходиха по Алеята на славата

Те се снимаха с известния надпис Hollywood, насладиха се на плажовете и кея Санта Моника, посетиха Аквариума и други знакови места за региона.

Арт компания изказа благодарност за доверието на семейството на Димитрина, на нейния вокален педагог Елена Карабельова и всички, които я подкрепиха да сбъдне своята холивудска мечта.

“Изминалите дни бяха изпълнени с много емоционални преживявания, срещи с невероятни хора на чудесни места. Наистина съм горда, че взех участие в 23-тото издание на Световния шампионат по сценични изкуства в Холивуд”, коментира Димитрина след победата си пред „Монитор“. Тя допълни, че е изключително щастлива от постигнатото, тъй като се състезавала с участници, които имат огромен потенциал. “Много от тях вече са реализирани изпълнители в държавите си. Придобих ценен опит и увереност, но и осъзнавам колко много още имам да уча“, разказа още тя.

След като се завърна на родна земя, Димитрина си позволила само ден почивка.

„Сега предстои

завръщане на българската конкурсна сцена

където конкуренцията не е по-малка”, допълни тя.

„Победа по холивудски! Талантливата Димитрина Германова се пребори с огромна конкуренция и спечели 3 медала за своите 4 конкурсни номинации. Надяваме се, че ще продължим заедно напред към реализиране на пълния потенциал на това безкрайно талантливо момиче и ще имаме още много поводи за гордост“, коментираха в социалните мрежи от арт компанията “Нови звезди“.

Талантливата добричлийка е получила покана за престижното събитие, след като спечели Гран при на 14-ия международен фестивал “Кръстопът на музите”. Тя е прекарала няколко месеца в усилена подготовка за Световния шампионат в Холивуд.

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada