Открийте ни и в

Български истории

Йорданка Христова – живот, разказан в песни

И на 75 г. тя е дива, която преминава през живота с лека стъпка

публикувано

на

ВАНЯ ШЕКЕРОВА

Тя е все така страстна и очарователна, нищо че е на 75 г. Гласът й не е помръкнал с годините, макар че не прави кой знае какво, за да го пази. Така както не се и престарава в грижите за тялото си. За Йорданка Христова е важен духът – него храни, за него се грижи, на него въздава. И този неин прословут дух я държи здраво стъпила на земята, гордо изправена и 100% жена. Макар да е казвала, че животът е култивирал и мъжки черти в характера й, тъй като винаги сама го е управлявала. Този неин живот, започнал преди 75 години, този неин живот, донесъл й толкова много, отнел й толкова много, направил я любимка на поколения българи и кубинци. Едно ситно момиченце, само на девет месеца, се опитва да прави първите си крачки в тревата. През далечната 1944 година семейството на Йорданка Христова е евакуирано от София заради бомбардировките на съюзническите войски в края на Втората световна война. Настанено е в близкото до столицата село Пролеша и именно там втората дъщеря – Данчето – прохожда. Родена е в бежанския квартал „Света Троица“, където е преминало детството й. Сравнително рано тя извоювала своята самостоятелност, само деветгодишна вече сама си избирала и купувала обувки. След като родителите й разбрали, че тайно от тях е ходела в школа по пеене, вече не можела с нищо да ги изненада или възмути. Своенравно отстоявала позициите си, но пък била пълна отличничка…

Данчето пеела, без да има намерение да превърне това в своя професия. Била на 16 години, когато учителят й по музика я дал за пример как никога няма да потъне, тъй като имала превъзходно естествено поставено вибрато. С алтовия си тембър и най-вече със своя темперамент била готова за сцената. В онези години на професията забавна музика се гледало с лошо око.

Концерт в Тропикана през 1972 г.

Родителите й не одобрявали избора на Данчето

да стане „певачка“ и „карагьозчийка“. Държали децата им да имат солидно образование независимо какво ще работят. Сестра й завършила НСА със специалност ЛФК. Но страхотно подкрепяла Данчето да се занимава с музика. В момента е в Щатите. Заминала преди 26 години със зелена карта да опитат с мъжа си и със сина им. В България била методист по гръбначни изкривявания в диспансера на „Дианабад“. Тренирала върху по-малката си сестра масажите и Данчето оттогава ги обожава. В Щатите Лилия се подвизава като супервайзор в дентална клиника. Макар че все още само като погледне един човек, може да определи степента на гръбначното му изкривяване.

 

С децата си Григор и Ивана преди и сега

Лилия накарала сестра си да се яви на конкурс в Студията за естрадни певци. Приел я в класа си Милчо Левиев, а Вили Цанков й преподавал режисура. Левиев е написал някои от първите хитове на певицата. После емигрирал в САЩ. А тя пропяла и със „Студио 5“ на Вили Казасян, и с оркестър „София“…

Със сестра си Лидия

Стъпвайки на професионалната сцена, Йорданка нямала никакви съмнения, че това е нейното. На 20 години продължавала да е луда кинаджийка, да обожава литературата, но музиката я прелъстила завинаги. Станала причина и да отдаде сърцето си на китариста Християн Платов, с когото били двойка повече от десет години…

Данчето трупала български репертоар. За нея пишели текстове и музика не само „придворната й поетеса“, съученичката й Евгения Гешева, но и Богомил Гудев, един от първите текстописци, научен сътрудник по химия. Негови са „Бяла тишина“, „Лудо и младо“, „Любили сме, любили“, „Двама“ от филма „Козият рог“… Захари Петров, Михаил Белчев са правили прекрасни неща за нея. С емблематичната „Песен моя, обич моя“ по музика на Йосиф Цанков тя печели трета награда на „Златният Орфей“, така са отличавани и „Облаци“, и „Балада“, а „Безсъница“ става първа през 1975 година…

Данчето много пътувала – по една не много точна равносметка е

направила 64 концертни турнета

и изяви в 43 държави, между които Русия, Канада, Куба, Никарагуа, Белгия, Франция, Швейцария, Германия, скандинавските страни, Чехия, Унгария, Гърция, Кипър, Египет, Сирия, Ливан, Алжир, Испания, Египет… Репертоарът й бил интернационален – пеела и на гръцки, и на арабски, и на испански, и на италиански, и на френски, и на английски. Много се харесвала песента на Морис Аладжем „Янтра“, питали я какво означава тази дума. Наричали я Урдуни и в Египет няма нито една Йорданка, както в Куба. Но пък била една от първите европейски певици, направила страхотно впечатление. Въпреки това още с първото си гостуване в Куба оставила там част от сърцето и душата си. Данчето казва, че в предишен живот най-вероятно е била латина – дали испанка или друга. „Със сигурност съм била и гъркиня, и арабка, и рускиня, и ирландка. От тези езици, които говоря, използвам думи, които никога не съм учила. Непрекъснато имам дежа вю, когато пътувам по света. С кръвта си усещам испанската музика. Също и арабската. А като чуя бузуки, се побърквам…“

През 1967 г. я поканили на първия фестивал във Варадеро. През 1968 и 1969 г. била в Куба с Емил Димитров, а през 1970-а – пак на фестивала във Варадеро. Казва, че там добила самочувствие и как няма, когато по средата на песента

ставали на крака да я аплодират

В пресата пък излизали изключително ласкави отзиви за концертите й… За последен път пътувала дотам през март тази година. Сега я намерила много по-чиста, с нови китайски автобуси и много нови коли, сред които новите „Лада“. Туристите са се увеличили многократно. „Но пак има ембарго, наложено от Тръмп… Кубинците са свикнали на лишения, казва Данчето, те винаги са яли по-малко месо. Но това е за добро – по-здрави са. Ядат си техните стоки, които не са така отровени като тези на европейския пазар. Може да не са им много вкусни доматите, но са торени с естествена тор, както и бананите, и рибата от морето.”

В Куба с голямата кубинска певица Омара Портуондо и журналистката Ева Родригес

Данчето скърби за Кастро, но отказва да коментира слуховете, че е била свързана с него в интимна връзка. „Повече няма какво да говорим за Кастро. Има хора с чар и харизма, това са дадености, които не можеш да придобиеш. Тя си е латинска тази история, но той е най-ярък, най-освободен, със самочувствие. Един мъж се усеща в самото здрависване, в погледа, една дума само да ти каже. Много е спорен като политическа фигура, обичан и мразен, но изключителна личност. Изключително интелигентен. Има един лаф, който е казал преди време и стана хит, когато Обама стана президент: „Аз ще преговарям с Америка, когато черен стане президент.“

В един момент на Данчето взел да й омръзва чергарският живот… Размечтала се за своя възглавница и за спокоен и уседнал човек, с когото да я споделя. Точно тогава я запознали с арх. Георги Стоичков, син на кандидат-члена на Политбюро на ЦК на БКП Григор Стоичков. Той я бил харесал и поискал да го срещнат с нея. В негово лице Данчето видяла сериозния улегнал мъж, с когото може да има мечтаното семейство. Георги Стоичков бил изключително сдържан, пълна нейна противоположност.

Хубав мъж с атлетична фигура и секси глас

Жените го харесвали дори и без да знаят чий син е. Имал отношение към изкуството, бил невероятен критик. Само с една дума можел да даде изключително точна оценка не само на визуално изкуство, но и на литературно произведение. Данчето твърди, че дъщеря й Ивана го е наследила в това отношение.

След две години в „милиционерски брак“ Георги й предложил да се оженят. Тя вече била свикнала със свободното съжителство, не държала да се узаконят. Никога не била пожелавала за себе си сватба с традиционни тържества. Не мечтаела да е булка в бяло. Омъжила се в черна рокля с огромно деколте, с черна пелерина и с черни очила в понеделник, 18 юли 1977 г., в 18,30 часа. Съпругът й бил с кадифен блейзър и винена папийонка. И неговият тоалет не бил специално за сключването на брака. Кумувал им Боян Иванов. Гостите им дошли в апартамента, в който живеели, а булката била застлала масата с ушита от нея покривка.

Съпругът на заслужилата артистка Йорданка Христова бил изключително ревнив, но не настоявал тя да спре да пее. Продължила да го прави, докато забременяла. А то не станало лесно – Данчето признава, че била махала две бебета от Георги, имала работа, не й било до деца… Но се случило, а след раждането на сина си не бързала да продължи. Случило се обаче да забременее отново, когато той бил едва на осем месеца. Да не прекрати бременността голяма роля изиграла сестра й – припомнила й, че желанието й било да има две и повече деца, а като така и така е заченала второ,

защо пък да не си го роди

и да го изгледа едновременно с първото. Така само година и пет месеца след Гришата на бял свят се появила Ивана. Данчето е щастлива, че е послушала сестра си за нещо толкова важно. Важно колкото пеенето. Двете й бебета били големи – Гриша бил почти 4,5 килограма, а се родил естествено. Ивана – 3,800.

Останала вкъщи да ги отглежда и до 18-годишнината им почти никъде не е ходила. През всичките им ваканции, по празниците и в събота и неделя не е работила. Само през 1986 година пътувала в Русия за два месеца, а преди това през 1981-1982 г. за две-три седмици уж, но останала за два месеца в Ливан…

Внуци не се очертават на хоризонта. Синът й Григор има вече втора сериозна връзка, но без резултат под формата на наследници, само пътуват. Ивана е още по-голяма скитница. „Може би чакат да ми мине юбилейният концерт, за да ме направят баба – казва Данчето. – Но и аз не искам, не ги натискам, то е Божа работа. Не им досаждам с въпроси. Досега съм им благодарна, че нямам, защото, ако имах, нямаше да пътувам. Аз много обичам деца и щях да се занимавам само с бебетата. Турнето ми започва догодина – малко из Европа, вече съм в преговори с Щатите и Канада. Има запитвания за Берлин, Виена, Испания и Лондон. Сега през зимата може би ще скоча до Мексико и до Хавана. Но така, само за душата и за малко тен, че много избелях…“

След 10 ноември 1989 г. Данчето била заклеймена от колегите си, защото не отишла да се снима с тях в подкрепа на демокрацията пред „Св. Александър Невски“. Не го направила, тъй като синът й се казва Григор Стоичков, а свекърът й е един много достоен човек, който не заслужавал да бъде обиден по този начин. Данчето винаги е била демократ по убеждения, никога не е била партиен член, въпреки че са й предлагали. Никъде другаде освен в техните среди не усещала да е по някакъв начин привилегирована от това, че е снаха на виден комунистически деятел. Почивали със семейството и децата в Евксиноград през лятото, но не безплатно. Данчето даже твърди, че никой друг не плащал такива сметки, каквито плащала тя. Да, раждала е децата си в Правителствена болница, хранела се в стола на хотел „Рила“. И това са известни привилегии,

но си е плащала всичко

Дори и апартаментът на ул. „Жолио Кюри“ – с две спални, ателие за мъжа й и кабинет за нея, е безумно скъп. За времето си 52 хиляди лева, колкото платили на БОДК, били космическа сума. През 1981 година можели да се купят десет по-малки апартамента за тези пари.

Подаръци не е получавала. А когато свекър й имал проблеми, дори и разведена със сина му, Йорданка Христова му помагала. Грижила се за него като за роден баща, така го усещала от първия ден, в който му станала снаха. Определя го като много добър човек, трудолюбив и честен. „Не беше играч, не беше купонджия. Беше човек на дълга. Докато беше зам.-председател на Министерския съвет, имаше осем кръвоизлива от язва…“

След 1990 година съпругът на Йорданка Христова Георги започнал да се държи необяснимо зле с децата и особено с Гришата. Известно време Данчето стискала зъби, давайки си сметка колко зле се чувства мъжът й, чиито многобройни приятели се отдръпнали. Отчитала, че напрежението в семейството е голямо след промените. Особено по време на процеса срещу Григор Стоичков, когато Георги придружавал баща си. Това обаче не оправдавало строгото и несправедливо лошо отношение към собствения му син, станало една от причините Данчето да сложи точка на семейството. Никога не си позволила пред децата да го упрекне, щадяла авторитета му. Но усещала, че е

близо до точката на кипене

и предпочела да се разделят. Георги се преместил при родителите си, оставяйки жена си и децата в семейния апартамент. Развели се през 1993-та…

6 С децата си Григор и Ивана преди и сега

Останала сама, Данчето действала като във военно време – записвала детски песнички, пеела в БИАД, за да не потъне. Спомня си, че в годините на купонната система, пътувайки до Кърджали да пее с оркестъра към местния театър, помолила организатора да й намери ориз. Плащала си, разбира се, но се връщала с пълен багажник, тъй като трябвало да помага и на родителите си, и на сестра си, и на своето семейство. Предлагали й да пее на митинги на политически партии, не приела нито една оферта. „Не мога да рекламирам нещо, за което не мога да гарантирам“, бил отговорът на Йорданка Христова и на предложенията да прави реклами. „Не мога да си дам името и на политически играчи, каквито се навъдиха със стотици.“

През 2001 г. само на 53 години умира арх. Георги Стоичков. За него Данчето винаги е казвала „мъжа ми“, въпреки че са разведени. Малко след това певицата губи и майка си. „Страхотно тежко го преживях! Вдигнах кръвно, получавах сърцебиене… Няма ден да не си спомня за нея и да не си поплача…“

Казват, че на 40 г. всяка жена има лицето, което заслужава. На 75 г. Йорданка Христова е заслужила да е дори по-красива, отколкото в младостта си. Смее се, споменавайки думите на Вили Казасян, че според него тя се е разхубавила, остарявайки. А истината е освен в гените и в дисциплината, и в духовния гръбнак, който я държи изправена. „Следвам вече 15 години източна философия на един гуру Свами Сатянанда Сарасвати. Вегетарианка съм, занимавам се с йога практики от 2003 г. под ръководството на Ани Павлова и сама. Но не съм крайна, все пак водя още и светски живот. Не мога да отида някъде и да не пия чаша вино. Имам устойчиви навици – в Горна баня имаме една група, дето играем карти всяка седмица. Правим турнири, празници. Имам си в айпада судоку, вече съм много напреднала в решаването. Чета, обичам… Като започнат разни журналисти да пляскат „дива“ за разни попфолк певици. Абе, какви диви са те! Райна Кабаиванска е дива. Велика жена, толкова я обичам.“

Дива е и Данчето. Която минава през живота с лека стъпка. С песен и смях.

 

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Протестиращи вандали разбиха BG Bistro във Вегас и наша пицария в Сейнт Луис (СНИМКИ)

публикувано

на

Виж цялата статия

Вандали, използващи протестите след смъртта на Джордж Флойд по време на арест, разбиха два български ресторанта – BG Bistro в Лас Вегас и пицария на българин в Сейнт Луис, Мисури.

Малко след като BG Bistro отваря в четвъртък, вандали започват да мятат столове по високите над 3 метра прозорци.

„Няколко човека са започнали да трошат, със железните столове от градината ни, които са отпред. Взели са ги и са започнали да ги хвърлят по прозорците. Всичко е започнало от банката, която е на нашата плаза.“, разказва собственикът на BG Bistro Румен Стефанов. По това време той не е там, но в офиса е неговата съпруга и тяхното бебе.

„Не мога да разбера какво искат от нас – нито продават маратонки, нито ролекси.“, чуди се Румен.

Вандалите обаче не са очаквали реакцията на българските мъже.

„Двама от нашите клиенти са подгонили тези хора, хванал единия. Междувременно момичетата са се обадили на полицията и те се появили до 4 минути и са го арестували. Но другите за съжаление са избягали.“, разказва Стефан. Той е твърдо решен да търси правата си по съдебен път.

Инцидентът идва след като заведението три месеца работеше само с доставки заради ограниченията от епидемията с COVID-19.

„Добре, че не сме били много заети в този час, че ако тези стъкла паднат върху хората, щеше да стане голяма беля.“, казва Румен.

BG Bistro  има вечерна охрана, но никой не е очаквал, че вандалите ще посегнат на бизнеса им през деня.

„Искам това да е предупреждение към всички българи с бизнеси, да си ги пазят и да внимават.“, казва Румен.

Във вторник през нощта, 2 юни, пък протестиращи чупят прозорците на пицарията на Пламен Пенчев в Сейнт Луис, Мусури. Заведението е част от веригата Little Ceasars.

„Първо се опитали да счупят големите витрини, но не са успели. Тогава явно решават да счупят прозореца на вратата и влизат през него.“, казва Пламен.

По-рано вечерта той гледа на живо във Facebook как мародерите трошат и грабят други магазини на плацата където се намира ресторанта му, който работи основно с доставка и to go.

„Взели са  един кашон чушки и може би един кашон със сос за пица, коли и фанти.“,  казва Пламен. Вандалите обърнали витрини, потрошили техника.

Сега за Пламен предстоят разправии със застрахователни компании и плащането на  deductable, което ще е изпитание в условията на пандемия и ограничения за ресторантите.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Български учен участва в разработката на нова ваксина

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Български учен участва в разработката на иновативна ваксина, която да ограничи разпространението на COVID-19. Ивайло Балабанов работи с още петима изследователи в Испания, разказва NOVA.

Идеята е да се блокира навлизането на вируса в клетките чрез антитела.

По този начин ще бъде намалена възможността за инфекция в човешкия организъм, което ще намали разпространението на вируса сред хората. Работата е неуморна. И докато хората чакат бързи резултати, учените правят тестове на новата ваксина и си задават въпроси, търсят отговори.

Имунологията е призванието за Ивайло и шанс да помогне на хиляди непознати.

„Аз съм идеалист по душа и винаги търся как да дам своя принос за човечеството“, споделя Ивайло.

След като завършва висшето си образование в България, взима две магистърски степени в Холандия и Япония. Днес е докторант в центъра по молекулярна биология „Северо Ачоа“ в Испания. Надява се, че кризата с коронавируса ще напомни на политиците да инвестират в наука.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Ранената BG полицайка Петя: Излизаш с мисълта, че може да не се прибереш (ВИДЕО)

публикувано

на

Виж цялата статия

Дестки полицаи са ранени при протестите в Съединените щати през последната седмица. По неофициална информация на Българо-американската полицейска асоциация трима български служители не реда са били ранени при сблъсъци с протестиращите.

Сред ранените е и Петя Балабурова, която от две години работи в полицейското управление в Сан Хосе, Калифорния. Миналият петък, както хиляди други полицаи, отива да охранява протестите.

„Хората мятаха бутилки, камъни, каквото намериха и една бутилка ме удари в левия крак, не ме поряза, но се получи лек, подкожен кръвоизлив.“, разказва Петя. Тя се разминава леко, но един от колегите й е в безсъзнание.

„На втория ден ми беше малко по-притеснено, защото виждаш хората колко са ядосани и колко ги е страх и тях и виждаш какво се случва в другите части на страната.“, казва Петя.

Протестите в над 20 града на САЩ избухнаха след смъртта на чернокожия Джордж Флойд по време на арест в Минеаполис.

„По никакъв начин не мога да се съглася с тази постъпка като полицай. Аз съм се заклела да помагам на хората.“, категорична е Петя и съжалява, че сега тя и колегите й трябва да носят отговорност за случилото се в Минеаполис.

В София Петя тренира 8 години спортна стрелба и завършва Националната спортна акамедия. Ето защо тя казва, че да стане полицай е нещо естествено.

Раната на Петя може и да е лека, но показва риска, на който хиляди полицаи се подлагат всеки ден по време на протестите.

„Излизаш готов обаче в същото време излизаш с мисълта, че може да не се прибереш или може да се прибереш с половин крак или половин ръка, не напълно цял. Това мисля, че е по-лошо за семейството ти, за мъжа ти, за съпругата ти, отколкото за самия тебе.“, казва Петя.

От Масачузетс до Хавай – български полицаи в служба на реда (ВИДЕО)
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada