Открийте ни и в

Имиграционни Канада

Как Канада дава шанс на имигранти без статут от Америка (ВИДЕО)

Георги Калоянов признава, че не е вярвал, че може да се върне обратно, но сега живее в Канада и работи в САЩ
Галина Петрова

публикувано

на

Когато една врата се затваря, друга се отваря – казват хората. Това важи с пълна сила за Георги Калоянов – шофьор на ТИР, който си заминава от Съединените щати, защото като много имигранти тук няма легален статут. Сега Калоянов, който е гражданин на Канада, прекарва 60 процента от времето си на пътя в курсове до Съединените щати и казва, че все едно нищо не се е променило.

„Никога не съм си мислел, че ще се върна, казва Георги Калоянов. – Знаех, че 10 години не биха ме пуснали обратно, защото съм бил без статут.” При първия си курс с камиона до Америка на границата имиграционните власти го подлагат на щателна проверка. „Аз им разказах всичко, спомня си Георги Калоянов. – Казах им, че искам да вляза в страната дотолкова, доколкото да си свърша работата.” Обикновено в ситуации като неговата, когато имигрантът има забрана да влиза в САЩ за определен период, е необходимо да се подаде т.нар. Waiver, и то месеци преди евентуално пристигане на границата. Георги обаче има късмет. С новите технологии властите бързо проверяват миналото му и след дългото интервю имиграционните решават да го пуснат в страната. „Мисля, че за тях най-важното беше, че не съм имал криминални деяния”, казва българинът.

Георги Калоянов  е живял в Съединените щати от 2006 до 2009 година. „Визата ми беше за една година”, казва шофьорът. След края на визата той като много наши сънародници кандидатства за удължаване на престоя й с 6 месеца чрез преминаване в туристическа виза. „Бях намерил един адвокат, който да ми помогне да поискам статут на бежанец”, споделя Георги Калоянов. – практика също широко разпространена сред имигрантите. През това време Георги решава да се качи на камиона и да започне да прави добри пари. Това обаче не продължава дълго, тъй като българинът не се осмелява да рискува и да „потъне в сенките”, чакайки с години, докато държавата реши неговото бъдеще.

След като си тръгва от Щатите, Георги Калоянов отива в Англия, където работи на различни позиции. „По онова време имах приятелка и тя живееше в Германия, казва Калоянов. – Може би това оказа влияние при вземането на крайното решение.” Но най-важната причина според него е това, че му е липсвала сигурност.

След известно време в Англия обаче Георги Калоянов решава, че иска промяна и тъй като вече няма как да се върне в САЩ, започва да обмисля други опции. Така българинът попада във Виена, където канадската провинция Манитоба провежда кампания за наемане на работници. „Харесаха ме различни работодатели, както и представители на провинцията”, казва Георги Калоянов, който от тази година вече е постоянен жител на Канада. В онзи момент българите все още нямат право да влизат в Канада без визи, но Георги споделя, че според него това не е оказало никакво значение.

„Не бях чувал за програма за Манитоба”, казва Калоянов. Съвсем случайно вижда обява в интернет и решава да тръгне към Виена. „Не е трудно да се имигрира там – казва той, – стига хората да искат.” Българинът казва, че не е очаквал да намери наши сънародници в Уинипег – столицата на областта Манитоба. „Аз

повече време прекарвам в Америка, отколкото в Канада

Откакто съм започнал, времето, което съм прекарал в Америка, е може би 60-70%”, казва Георги Калоянов. „Чикаго ми липсва дотолкова, доколкото най-добрите ми приятели са там.” За Канада казва, че му харесва, защото е социална страна, където професията на тираджия носи по-малко пари, но пък са осигурени повече облаги. „Ходих на доктор и един долар не ми взеха. Само ми поискаха медицинската карта”, казва Георги.

В момента Георги Калоянов има т.нар. карта за постоянно жителство в Канада (permanent residency). За да пътува свободно до САЩ, когато си поиска, а не само по работа, му трябва канадски паспорт, но и това не е трудно. Изискванията да се кандидатства за канадски паспорт след постоянно жителство са кандидатът да е прекарал поне 1095 дни на територията на Канада през последните 5 години.

Георги казва, че не съжалява, че вече е имигрант в Канада, и дава съвети на негови приятели без статут да направят същото. „В Канада не се интересуват дали си бил без статут в Америка, стига да не си имал криминално минало”, казва Георги Калоянов. „Това е шанс за много хора да продължат да карат камиони.”

САЩ не ви иска? Канада е на една ръка разстояние

Провинция Манитоба в Канада е първият окръг, стартирал индивидуална програма за прием на  имигранти. The Manitoba Provincial Nominee Program търси квалифицирани работници, собственици на бизнеси и техните семейства, като им дава възможност да се установят като постоянно пребиваващи. Програмата съществува от 20 години и дава възможност на близо 15 хиляди души от целия свят да пристигат в Канада всяка година. По данни на канадските власти 95 процента от тях са останали за постоянно в страната поне за 5 години след това (което им дава право на канадски паспорт). В провинцията живеят над 1,200 млн. души, но тази цифра се увеличава постепенно. Най-големият град в Манитоба е столицата Уинипег, където вече има сформирана българска общност от над 200 души.

Сн.: Живко Желев

Един от най-привлекателните аспекти на живота там е евтинията – достъпни жилища, евтина енергия, застраховане и медицински грижи. С други думи – там е по-лесно човек да спестява и да води по-спокоен живот. Минималната работна ставка е 10.70 канадски долара на час. Живеещите там са сред най-щедрите при даване на помощи за благотворителност в страната.

Според информацията на властите в Манитоба до 2020 година те ще имат нужда от още поне 20 хиляди квалифицирани работници годишно заради недостиг на кадри.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
23 коментара

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Имиграционни Канада

Спирането на федерални субсидии за градовете “убежища” – противоконституционно

Галина Петрова

публикувано

на

Protesters at a pro-immigration rally where organizers called for a stop to the Immigration and Customs Enforcement (ICE) raids and deportations of illegal immigrants and to officially establish Los Angeles as a sanctuary city. Los Angeles, California February 18, 2017. (Photo by Ronen Tivony/NurPhoto)

Федерален съд постанови, че исканията на администрацията на Тръмп да спре федералното финансиране на градовете „убежища” или т.нар sanctuary cities, са неконституционни.
Федерален съдия Ричард Джоунс от щата Вашингтон написа в решението си, че част от изпълнителната заповед на президента Тръмп за прекратяване на федералното финансиране на градовете убежища е противоконституционна и че ако администрацията продължи да лишава градове като Сиатъл и Портланд от федерални пари това ще е против законите на страната.
През март 2017 г. град Сиатъл заведе дело, за да оспори изпълнителната заповед на Тръмп, която беше подписана само дни след встъпването му в длъжност в началото на 2017 г. Заповедта дава право на министерството на правосъдието и на Министерството на вътрешната сигурност (DHS) да отнеме федералните субсидии на градове, които не спазват федералния имиграционен закон.

Редица градове в САЩ обаче все още имат т.нар. sanctuary policy – политика да не съобщават на федералните имиграционни власти, ако задържаните граждани в тяхната юрисдикция нямат легален статут в страната. Това означава и че местните власти не си сътрудничат с федералните имиграционни служби, за да задържат хората само въз основа на своя имиграционен статут.

“Сиатъл няма да бъде насилван от Белия дом или от тази администрация”, каза кметът на Сиатъл деморкатът Ед Мъри по време на делото.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Имиграционни Канада

Канада маха визите за българи от 1 декември, ЕС иска визи за САЩ до 2 месеца

bg-voice

публикувано

на

от

Докато Канада обяви, че визите за българи падат напълно от 1 декември т.г., Европейският съюз заплаши САЩ с визи за техните граждани, ако те не отпаднат за жителите на България, Румъния, Полша, Хърватия и Кипър.

В четвъртък Европейският парламент прие резолюция, която настоява Европейският съюз да въведе визи за гражданите на САЩ.

Сега Европейската комисия, която е изпълнителният орган за съюза, трябва да подготви препоръката в следващите два месеца, а след това тя да бъде гласувана от Съвета на ЕС и в Европарламента.

Ако решението премине успешно всички процедури, визите за гражданите на САЩ ще бъдат върнати за срок от една година. Според ЕК това би довело до икономически загуби за ЕС от близо седем милиарда евро и временна загуба на 140 хиляди работни места.

Гражданите на България, Хърватия, Кипър, Полша и Румъния все още не могат да влизат на територията на САЩ без виза, докато гражданите на САЩ могат да пътуват безвизово във всички държави членки на ЕС.

Според механизма за визова реципрочност, ако трета страна не отмени изискването за виза в рамките на 24 месеца от получаване на уведомление за липса на реципрочност, Комисията трябва да приеме делегиран акт за суспендиране на безвизовия режим за граждани на съответната страна за период от 12 месеца. Парламентът и Съветът могат да възразят на такъв акт.

След уведомление за липса на реципрочност от 12 април 2014 г. Комисията трябваше да е реагирала преди 12 април 2016 г. Въпреки повторните призиви от страна на евродепутати тя все още не е предприела никакви законови мерки. Канада също изисква визи от граждани на България и Румъния, но вече обяви, че тези изисквания ще бъдат свалени от 1 декември 2017 г.

През април 2014 г. Европейската комисия беше уведомена, че пет държави не изпълняват своите задължения спрямо ЕС по отношение на реципрочността на безвизовото пътуване. Това са Австралия, Бруней, Канада, Япония и САЩ.

Австралия, Бруней и Япония вече отмениха визите за всички граждани на ЕС, а Канада ще направи през тази година.

Това ще стане на два етапа. От 1 май без визи дотам ще пътуват хората, които притежават виза на САЩ или през последните 10 г. са посещавали Канада с валидна виза. От тях обаче ще се изисква да си осигурят електронно разрешение за влизане.

От 1 декември 2017 г. отпадат ограниченията за всички останали.

Както BG VOICE писа, графикът беше обявен още на 31 октомври 2016 г. след подписването на споразумението СЕТА като едно от условията за това.

Същите условия и срокове важат и за гражданите на Румъния.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Имиграционни Канада

Канада – новият рай за мигрантите

bg-voice

публикувано

на

от

Чарлс Форан, „Гардиан”

С началото на 2017 г. Канада може да се окаже последната имигрантска нация. Канадското правителство, както и по-голямата част от населението, вярват в ценността на имиграцията. През 2016 г. страната прие около 300,000 новодошли, включително 48,000 бежанци, и иска те да станат пълноправни граждани на държавата. Всъщност 85% от постоянните жители на Канада имат гражданство. Наскоро имаше определени опасения относно допускането на самотни арабски мъже, но иначе Канада приветства хора от всякакъв произход и с всякаква вяра. Торонто е един от най-многообразните градове в света, като половината му жители са родени извън страната. Ванкувър, Калгари, Отава и Монреал също не са далеч от тази статистика. Годишната имиграция е около 1% от 36-милионното канадско население.

На фона на това 2016-а беше втората поредна година, в която в много западни държави се засилиха антиимигрантските настроения. В много държави национализмът избуя, черпейки сила от фактори като расизъм, дискриминация и реч на омразата. В сравнение, почти безгрижната позиция на Канада за приемане на новодошли може да изглежда наивна. Но не е. Има практически причини за това вратите да се държат отворени. През 90-те години ниската раждаемост и застаряването на населението започнаха да забавят естествения прираст на страната. Преди 10 години 2/3 от ръста на населението се дължаха на имиграцията. До 2030 г. прогнозите са този ръст да достигне 100%. Икономическите ползи също са повече от очевидни, особено ако пълноправното гражданство се постави като цел. Правителството го повтаря, статистиката го потвърждава, всички канадци го виждат – многообразието подхранва, а не подкопава просперитета. Но въпреки чисто практическите съображения в това да останат имигрантска страна повечето канадци също така са философски предразположени към това да са по-отворени – поведение, което на мнозина други се струва объркващо, дори безотговорно.

Канадският премиер Жустен Трюдо формулира това в свое изказване пред „Ню Йорк таймс”, заявявайки, че Канада може да стане „първата постнационална държава”. „В Канада няма обща същностна идентичност”, допълни той. Коментарът, направен през 2015 г., не предизвика никакво вълнение в Канада, но когато германският министър по европейските въпроси разбра за него, беше шокиран. „Никой европейски политик не може да каже такова нещо”, заяви той. Мисълта беше прекалено радикална. За европееца естествено моделът на националната държава остава свещен и неприкосновен, без значение колко нестабилен или неубедителен е той в ерата на глобалната миграция и заличаването на границите. Модерната държава като концепция за относително монолитна етнически и религиозно група хора, управлявана от международни закони и пазена от национална армия, е отличителен белег на Европа. Да кажеш на италианците или французите, че нямат „обща същностна идентичност”, вероятно не е най-добрата предизборна стратегия. За канадците, от друга страна, това изказване не представляваше нещо необичайно.

Трюдо всъщност можеше да поеме по друг път – давайки израз на тревогата сред канадците, че им липсва обща идентичност. Но той не го направи. Канадският премиер очерта, макар и индиректно, основополагащ принцип за Канада в ХХI век. Страната най-накрая може би е на етап, при който преминава към постнационализъм. По някакъв начин канадците винаги са мислели различно за своя континент като за обширни земи, заимствайки идеи от местните общества. От момента, в който европейците започнали да пристигат в Северна Америка, те били приветствани от местните, приучени да оцеляват и да процъфтяват на фона на много различни идентичности и обвързаности. Тази добронамереност често е била предавана по време на късния XIX в. и ранния ХХ век, когато канадските заселници причинили сериозни вреди на местното население. И въпреки че вследствие на това се е запазил един значителен дисбаланс, същото важи и за влиянието – моделът на алтернативния начин за принадлежност.

Разбира се, не всички канадци са съгласни с това. В Канада също има единични нападения срещу джамии и синагоги. Но 80 процента от канадците смятат, че мигрантите обогатяват страната. Канадската общественост и големите партии дори са на мнение, че квотите за прием на мигранти трябва да бъдат завишени. Мултикултурализмът в Канада е правителствена политика и отдавна не е мръсна дума, както в много европейски страни.

Според данните от преброяването на населението през 2001 година в Канада живеят 33 етнически групи, наброяващи повече от 100 хиляди души. А 10 етнически общности дори наброяват над един милион души. Тогава 16 процента от населението на страната са спадали към „видимите малцинства”. Така канадската статистическа служба обозначава хората, които не са нито коренни жители, нито произхождат от Европа. Десет години по-късно – през 2011-а – те вече са били 19 процента от населението на страната. Прогнозите са, че през 2031 година „видимото малцинство” ще съставлява цели 33 процента от населението и вече няма да може да бъде определяно като малцинство.

За разлика от американците, които очакват, че идентичността на мигрантите ще се размие в общата американска култура, Канада залага на многообразието и не оказва натиск за адаптация към местната култура. Тоест канадската политика за миграцията и интеграцията не цели нито претопяване, нито създаването на хомогенно население, както е в Европа.

Канадският философ Маршъл Маклуън, който въведе понятието „глобално село”, заяви още през 1963 година, че „Канада е единствената страна на Земята, която може да се оправя и без национална идентичност”. Дали обаче Канада действително е голямото изключение в миграционната политика? И ако да, дали ще остане изключение?

Резултатите от последната анкета на института „Ангус Райд” от октомври 2016 г. показват известни противоречия: 68 процента от анкетираните заявяват, че са доволни от интеграцията на мигрантите, които познават. Също толкова голям дял от участниците в допитването обаче очаква мигрантите да се адаптират по-добре, а цели 79 на сто смятат, че миграционната политика трябва да служи на икономическите интереси и тези на трудовия пазар, а не на желанието на хората да бягат от кризисните региони.

Представителката на консервативния лагер Кели Лейч е против сегашната миграционна политика и се опитва да подражава на Доналд Тръмп. „Елитите се държат така, сякаш миграцията не е тема”, казва тя напълно в стила на бъдещия американски президент. Лейч пледира за това силите за сигурност да правят щателни проверки на всички мигранти, като визира преди всичко мюсюлманите. През май консерваторите ще си избират нов председател и Кели Лейч води в нагласите. Ако тя се пребори за лидерския пост, на следващите избори може да се изправи срещу либерала Трюдо.

„Не са изключени изненади от популистите и в Канада. Същите сили, които направиха възможен „Брекзит” във Великобритания и Тръмп в САЩ, ги има също и в Канада, макар да действат по-приглушено”, казва Франк Грейвс от Изследователския институт ЕКОС.

 

Канада насърчава културното многообразие: модно ревю на хиджаби в Торонто

Обама с похвала към Трюдо: „Светът има нужда от повече Канада”

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada