Обадиха ми се няколко читатели с въпроса дали да послушат съвета на техен приятел или роднина. За съжаление лоша финансова информация не идва само от измамници, понякога и любимите ни хора могат несъзнателно да ни направляват в погрешна посока – може би не са добре информирани или някой им е дал недобър съвет. Ето защо да знаете какво не трябва да правите с парите си е често най-големият ви актив. Ще ви дам няколко примера.

„Живеенето под наем е загуба на пари.“

Закупуването на дом може, разбира се, да бъде разумна инвестиция, особено като се имат предвид днешните рекордно ниски лихви по ипотечните кредити. Но това не означава, че притежаването на собствено жилище е по-добро решение от живеенето под наем. В някои райони на страната разходите за притежаване на къща все още са по-високи от тези на живеенето под наем. В сметката за общите разходи на собственост винаги включвам данъци, поддръжка на имота, такси на жилищната асоциация, ново обзавеждане, застраховка – като правило добавете около и 30% към месечното си ипотечно плащане. И докато цените на домовете се стабилизират в много части на Съединените щати, това не означава, че те изведнъж ще започнат да нарастват с бързи темпове.

Ето защо е нужно да си направите внимателно математиката, преди да помислите за закупуване на свой дом. Задайте си въпроса: Имате ли някаква представа дали в следващите пет до седем години няма да се преместите, независимо дали за работа, ново начало или нов опит? Ако е така, покупката на жилище не е добър избор. Живейте под наем, докато не знаете със сигурност, че ще се установите в определен град/район за по-дълго (10 и повече години), и просто игнорирайте всеки, който ви казва, че хвърляте пари на вятъра.

Закупуването на

whole life insurance e по-добра сделка

Животозастраховането в САЩ има многобройни лица, но най-много се предлагат два основни продукта: срочна застраховка (term life insurance) и застраховка за цял живот (whole life insurance). С първия закупувате само застраховка, а вторият включва компонент на инвестиране, което го прави по-скъп продукт. Разходите за премиите по whole life insurance са много по-високи от тази на term life insurance. Това би било оправдано, ако получавате голяма инвестициoнна сделка. Но фактите сочат обратното – особено когато се изчислят всички вградени такси и комисиони. Когато купувате whole life insurance, застрахователната компания има точно същите административни разходи и заложени печалби като и при тerm life insurance. Но те не спират дотук. Застрахователят ви взема много повече пари. Защо? Защото при застраховката за цял живот не само плащате цената на застраховката, а плащате и на агента да инвестира за вас определен процент от парите ви. На теория приходите от тези инвестиции трябва да печелят достатъчно, за да платят за премиите, които плащате на застрахователя. С други думи, след като минат определен брой години, застраховката плаща за себе си. Не е ли чудесно?

Единственият проблем е, че застрахователните компании налагат много високи комисиони за инвестиционните елементи на whole life insurance и рядко предвижданите от агента печалби се реализират. Да не говорим за много високите административни разходи, които трябва да плащате на застрахователя. Истината е, че вие може да инвестирате тези допълнителни пари чрез евтините брокерски къщи (discount brokerage firms) и те да растат много по-бързо, отколкото ако сте закупили застраховка за цял живот и плащате на агента да инвестира вместо вас. Whole life insurance не е добра инвестиция.

Приходите са лоши

защото разходите са много високи. Моето лично мнение е, че застраховката „Живот“ трябва да бъде единствено застраховка, а не инвестиционен продукт. Слагайте парите си в 401 (к) или в IRA, като инвестирате в евтини борсово търгувани фондове (ETFs) или индексни взаимни фондове без комисиони (no load index mutual funds).

Единствената причина за закупуване на застраховка за цял живот е, защото сте толкова богати, че наследниците ви ще трябва да плащат огромни данъци, когато починете. Облагодетелстваното лице (beneficiary) не плаща никакви данъци върху изплатената му застраховка. Според IRS наследниците ви ще трябва да плащат данъци, ако авоарите ви надвишават $5,340,000 през 2014 г.

Като заключение: не вземайте за чиста монета всеки съвет, който чуете. Разучете внимателно всички плюсове и минуси, преди да затворите големи суми пари за много години.

Търсенето на работа е стресиращо, трудоемко и може да се окаже дори още по-трудно, когато не си работил през последните шест месеца.

За периода март – септември 2020г. броят на канадските граждани, които не са били заети за повече от шест месеца, се е удвоил, се твърди в нов анализ на пазара на труда, достигайки 1,3 милиона.

Само за ден 240 000 канадци са поискали помощ за безработица

Увеличаването на дългосрочната безработица надмина това, което Канада преживя по време на финансовата криза от 2008г. Тогава над 37% от хората останаха без работа дългосрочно. В статистиката се включват и хора, които сега не търсят работа, а чакат работодателите им да ги върнат по работните им места, както и тези хора, които са изправени пред някакви предизвикателства, пречещи на заетостта им – например, грижи за децата по време на пандемията.

От началото на пандемията безработицата се е увеличила значително. И макар вече да започва да се стабилизира, все пак 9% от населението не ходи на работа.

source: tradingeconomics.com

Анализаторите смятат, че сегашните нива са „необикновено високи“.

Срина се канадската система за кандидатстване за помощ при безработица

Дългосрочната безработица е сериозен проблем. Проучванията показват, че след 6 месеца човек губи своята работоспособност и по-трудно би се включил отново в работна атмосфера. Предполага се, че уменията на работника атрофират и се появяват много пропуски в знанията.

Експертите съветват хората, принудени да не работят, все пак да продължат да извършват някаква дейност. Например, да станат фрийлансъри или да се запишат на курсове за повишаване на квалификацията си.

Исканията за обезщетения за безработица на най-ниското си ниво от началото на пандемията в САЩ

Младите хора по-лесно могат да се върнат в ритъм, твърдят още експертите.

Новите искания за обезщетения при безработица за изминалата седмица са били 787 хиляди. Това е най-ниският брой от началото на пандемията през март.

Очакванията на икономистите бяха тази седмица да бъдат подадени 875 хиляди искания.

Спадът за последните седем дни е с 55 хиляди спрямо предходна седмица, когато за обезщетения кандидатстваха 842 хиляди души.

Последният път, когато исканията са били по-малко от сега е било на 14 март, но тогава те са били едва 282 хиляди, точно преди лавината от съкращения след въведените мерки за спиране на разпространението на коронавируса.

Една от причините за спада на исканията за безработица е миграцията на работниците, които са изразходвали възможностите си за помощ и са се прехвърлили към спешната програма за компенсации по време на пандемична безработица.

Така броят на исканията по тази програма се е повишил с близо 510 хиляди до общо 3,3 милиона души за седмицата до 3 октомври. Одобрените по нея ще получат още 13 седмици компенсации.