Открийте ни и в

Интересно

Красиви и талантливи: Новите владетелки на Холивуд

Днешните звезди на американското кино еднакво успешни в драми и комедии

публикувано

на

Скарлет Йохансон, Снимка: БТА

Красиви, дръзки и талантливи, те са преливащи от любов, пълни с омраза и готови на всичко. Хвърлят се еднакво стилно в опасни екшън сцени и в разтоварващи комедии и никога не остават незапомнени. В свят, над който вече падна сянката на сексуалния тормоз и мъжкото превъзходство, те успяват да изплуват с усмивка, чар и талант. Ето ги новите господарки на Холивуд.

Ема Стоун

Стоун едва през последните няколко години започна издигането си в Холивуд, но какво издигане само – на всеки две години се сдобива с номинация за „Оскар“, а за „Ла Ла Ленд“ дори спечели статуетката. За съжаление, май ще развали поредицата – развлекателното кино е по-добре платено и предстои да я видим като злата Круела де Вил в игрален филм, вдъхновен от „101 далматинци“, пише webcafe.

Не трябва да забравяме обаче, че с овации бяха приети нейните роли и в „Бърдмен“ и „Фаворитката“. Стоун е считана за една от най-талантливите актриси на своето поколение и можем само да се надяваме да обръща повече внимание на по-малки, независими продукции, които истински ще й помогнат да покаже това.

Шарлиз Терон

След няколко години на затишие и участие в „Бързи и яростни“, ето още една актриса, която се връща в сферата на ролите, които печелят награди. Миналата година беше „Тъли“ (Tully), тази – „Бомба със закъснител“, където отново е неузнаваема.

44-годишната Терон отдавна е доказала, че не е просто красиво лице, но с тези си участия демонстрира на по-младите си колежки, че все още е сред най-добрите.

Ейми Адамс

Адамс в никакъв случай не е традиционното красиво лице с тяло на манекенка. При нея тялото и лицето са част от таланта й, който й позволява забележителни метаморфози на екран. Броят на номинациите за големи награди говори сам за себе си. Номинирана е шест пъти за „Оскар“ за роли във филми като Vice, The Fighter и The Master. Проблемът е, че това отличие все й се измъква, но „Американска схема“ и „Големи очи“ се сдоби със „Златен глобус“.

От всички изброени Адамс може би е най-далеч от традиционното разбиране за холивудска знаменитост. Когато обаче ролята го изисква, може да бъде и дяволски секси. Нужно е само да я видите в „Американска схема“.

Дженифър Лорънс

Последните години не бяха особено добри за Лорънс. Актрисата премина през няколко неуспеха в блокбъстъри от рода на „X-Men: Тъмният феникс“ и „Пасажери“, които са по-скоро доказателства за това как похабява таланта си. Тези филми бяха противоположното на това, което Лорънс и останалите жени в галерията представляват – съдържанието остава на заден план, за сметка на визуалното.

Надеждата mother! на Дарън Аронофски да е нещо различно се оказа разочарование, тъй като със своя експериментален стил режисьорът отблъсна много зрители. Но спокойно – следващият й проект е драмата Red, White and Water – един по-малък филм, в който може би отново ще получи възможност да демонстрира уменията си.

Ана де Армас

Възходът на кубино-испанката е впечатляващ. От испанските телевизионни сериали тя достигна до важни роли в холивудски продукции. На пръв поглед това се дължи на безспорния й сексапил, но подобна оценка би била прибързана. Все пак в кримито „Вади ножовете“ (Knives Out) на режисьора Райън Джонсън тя почти през цялото време носи широки пуловери, а ролята й донесе номинация за „Златен глобус“.

Предстои да я видим като момиче на Бонд в „Смъртта може да почака“ (No Time To Die), а след това и като Мерилин Монро в Blonde на Netflix. Големите роли вероятно тепърва ще се трупат.

Скарлет Йохансон

Йохансон е интересна с това, че е радост за очите на мнозина, докато други не могат да намерят нищо привлекателно в нея. Безспорният елемент в случая е талантът й, а миналата година тя даде на света две доказателства – „Джоджо Заека“ (Jojo Rabbit) и „Брачна история“ (Marriage Story). И за двата филма тя получи номинации за „Оскар“, а за „Брачна история“ беше номинирана и за „Златен глобус“.

След десетилетие на не толкова убедителни изпълнения, в които поддържаше популярността си най-вече в прилепналите дрехи на Черната вдовица във филмите на Marvel, тя очевидно отново е готова за по-сериозно кино и по-предизвикателни роли.

Натали Портман

От „Леон: Професионалистът“ през „Междузвездни войни“ до „Черният лебед“. Еволюцията на Портман е забележителна, както и умението й да се снима както в изключително сериозни продукции – като биографичния „Джаки“, така и в по-лековати филми – като тези за „Тор“ на Marvel. В кариерата си има един „Оскар“ и две номинации, както и две награди „Златен глобус“.

Узряването й като актриса обаче не отне почти детската невинност в лицето на 38-годишната актриса, а само засили още повече нейната магнетична женственост.

Марго Роби

 Сякаш беше вчера, когато Роби стоеше с разтворени крака на пода и държеше разгонения Леонардо ди Каприо далеч от себе си във „Вълкът от Уолстрийт“ (всъщност беше през 2013 г.). Няколко години по-късно сексапилната блондинка е доказала, че е много повече от тяло, пише още webcafe. Спечели овации за биографичния „Аз, Тоня“, както и за ролята си в #MeToo историята „Бомба със закъснител“ (Bombshell) – роли, които й донесоха номинации за „Оскар“.

Същевременно нейната кичозна и инфантилна героиня Харли Куин се превърна в любим образ за подражание. Въпреки по-сериозните роли Роби очевидно няма проблем и да продължи да бъде комиксова героиня във филмите на DC, както новият „Хищни птици“ показва.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Интересно

Джорджо Армани: Страхувам се

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимка: Lia Toby/BFC/Getty Images

„Страхувам се като всички хора“, призна италианският моден дизайнер Джорджо Армани, имайки предвид пандемията от новия коронавирус, предаде Франс прес. Той реши да произвежда медицински облекла в ателиетата си, в които обикновено се създават луксозни одежди.

Осемдесет и пет годишният дизайнер, който е родом от Емилия Романя, се наложи като голяма фигура на модата в столицата на Ломбардия Милано. Тези две области са с най-много смъртни случаи вследствие на пандемията от новия коронавирус в Италия.

Когато бе оповестено за първия смъртен случай в резултат на Ковид-19 в страната, Армани се готвеше да представи есенната си колекция в Милано. Тогава той реши да реорганизира дейността си. „Случващото се ме засегна дълбоко – поясни той. – Като се има предвид, че дейността е замряла и правителството реши да се преустанови всяко производство, което не е от първа необходимост, си казах, че трябва незабавно да реагирам.“

Той прави дарения на болници в Италия, но местен здравен център се свързва с него и изтъква, че се нуждае от защитни облекла и материали. Тогава Армани се залавя с производство на защитни облекла в Каре, Мателика, Сетимо Торинезе и Трент. „Става въпрос за почти занаятчийско производство, защото всички машини не са използваеми – отбеляза той. – Използваме и шевни машини.“

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Топ приложения за работа от вкъщи

публикувано

на

от

Виж цялата статия

САЩ, България и много страни по света въведоха извънредно положение в опит да спрат заразата от COVID-19, която не спира да превзема нови и нови територии. Новият вирус бе обявен за глобална пандемия от Световната здравна организация. Целта на мерките е да се постигне социална изолация в максимална степен.

Много компании по света – от Великобритания до САЩ, от Япония до Южна Корея – вече преминаха към работен режим от вкъщи. Това направиха Google, Apple, Microsoft, Twitter, Chevron, Salesforce и още куп други. Примерът им постепенно възприемат и фирми в България, чийто брой по всяка вероятност ще се увеличи предвид новата ситуация в страната.

Благодарение на дигитализацията работата от вкъщи в днешно време е възможна за все повече професии. За някои това вече е наложена практика, но за други стъпката е новост. Затова и основният въпрос е как човек да запази своята производителност и ефективност.

Комуникация

Ключът към успеха при работа от вкъщи е добрата комуникация. Повечето хора са в близост до мениджъра си постоянно и не обръщат внимание на ползите от непосредственото общуване. Задачи се дават постоянно и понякога между другото. Но сега, когато хората не са на едно и също място, тази добре смазана машина може да започне да поддава.

Добра идея е в началото на работния ден да бъдат изяснени целите и задачите пред екипите, а в края също да се приключва с виртуална среща, пише Еconomy. За това има най-различни дигитални инструменти, които могат да помогнат – чат приложението Slac или приложението за видеоконференции Zoom. За някои са достатъчни и добре известните Skype или Facebook Messenger.

Работа върши и Google Hangouts Meet, като от компанията производител улесняват достъпа до премиум видеоверсията на приложението именно заради COVID-19.

 Ефективност

 Както вече стана ясно, у дома човек може да загуби концентрация и съответно своята ефективност много по-лесно. Затова има и приложения, които помагат тъкмо за това.

Toggl е едно от тях. Приложението позволява на човек да проследява времето си за изпълнение на дадена задача. Захване ли се с нещо конкретно, трябва само да въведе наименование и да натисне старт. Софтуерът запомня и следващия път, когато отново извършвате същата задача, той автоматично предлага опция за време, за което да я свършите. Нещата може да се групират по проекти, има и възможност за използване на тагове. След това са налични различни отчети и анализи.

 Полезни приложения

 Anydesk – приложението помага за отдалечена връзка към други системи.

Dropbox, Google Drive, We Transfer са приложенията за лесно споделяне на файлове.

Hypersay – платформа за интерактивни презентации на живо.

Notion – приложение за колаборативна работа, което помага за запис на данни, сортиране на задачи, съхраняване на корпоративна информация и пр.

Airtable – хибрид между електронни таблици и бази данни.

 Изолацията също е проблем

Слабата ефективност при работа от вкъщи може да дойде и заради чувството на изолация и самота. Проучване от 2019 г. на агенция Buffer сред 2500 служители, практикуващи работа от вкъщи, показва, че самотата е второто най-често предизвикателство за тях. За проблема алармират 19% от анкетираните.

А самотата може да накара хората да се чувстват по-малко мотивирани и по-малко продуктивни. Ето защо експертите призовават за редовна комуникация между колегите. „Най-добрите отдалечени служители се свързват редовно с колегите и мениджърите“, коментира Сара Сътън, изпълнителен директор и основател на FlexJobs, цитирана от BBC.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Ковачевица: Родопска приказка от камък и дърво

публикувано

на

Ковачевица Виж цялата статия
Сн.: Архив

Ковачевица се появява пред очите на нейните гости неочаквано, след един завой на криволичещия асфалтов път, и изчезва също така, сякаш никога не е съществувала. Когато човек се завърне в света на задъханото, прашно, шумно и безсмислено всекидневие, се пита дали тя му се е появила наяве или насън.

Може би тайната на Ковачевица е в нейната отвъдност. Човек има чувството, че е попаднал в друг свят, откъснал се напълно от всекидневието си, освободил се от тягостната, душна, безнадеждна градска атмосфера, от шума, трясъка, писъка на автомобилните аларми. Нещо във въздуха, в гледката, в къщите, които си приличат и всяка една е различна,

нещо тайно и омайно има в това село –

не можеш да го назовеш, но си запленен. И ако Славейков е казал „Търново е един осъществен блян“, може без колебание да се каже, че Ковачевица е истинска магия…

Легендата разказва, че след падането на Търновското царство под робство бежанци потърсили спасение и закрила на югозапад чак в Родопите. Така те се озовали в местност, закътана от гористи възвишения, и построили свое селище. Ако се съди по останките от една стара черква, то се намирало малко по-високо в западна посока, вероятно там е имало повече вода.

Ковачевица

Ковачевица е друг свят, много различен от това, което ни заобикаля. Ковачевица е

райско кътче, сътворено от природата

 и оформено от трудолюбивата ръка на ковачевските майстори.

Селото е разположено в най-югозападната част на Родопите, на 23 км североизточно от град Гоце Делчев. Тук човек може да се наслади на много природни дарове, събрани на едно място – живописни каньони, река с кристално чисти ледени води, гъсти гори с невероятна прохлада, високи върхове с чудни гледки. Всичко това ще ви пренесе в отдавна забравени времена.

Селището е създадено в края на XVII век. Възникването на Ковачевица е свързано с насилието, на което е подложено българското население от околността при помохамеданчванията, когато българите, нежелаещи да приемат исляма, напускат домовете,

изоставят имотите си и близките си

 и намират спасение и приют в по-високите и непристъпни части на планините. Изобилието на питейна вода в землището на село Ковачевица, обширните пасища, мекият климат и откъснатостта от набезите на турците благоприятстват заселването на бежанците.

Ковачевица е посрещала и изпращала много комити, без едните да знаят за присъствието на другите. За да бъде това безопасно и за да се предпазят от турската власт, местните ръководители решават

да се прокопае подземен тунел

 който да свързва горния с долния край на селото. По този подземен път се движели комитетските хора при необходимост, без да се застрашава сигурността на селото и населението.

Ковачевица

В околностите на селището има какво да се види, затова си струва човек да отседне тук и за по-дълго. Меките възвишения на Родопите, осеяни с дъхави борови и букови гори в подножието на хаотично разхвърляни скални масиви, са подходящи за пешеходни преходи. В непосредствена близост се издига Скалето – огромна скала, която е един вид акумулатор, определящ мекия климат на селото. През деня каменната грамада се нагрява от слънчевите лъчи, а

нощем излъчва живителна топлина

 твърдят местните хора. Затова и през зимата, когато селото е притихнало под пухкавата си снежна завивка, тук е сравнително топло и приятно.

Уникален архитектурен паметник е черквата „Свети Никола“, построена през 1847 г. от прочутите ковачевски дюлгери с доброволния труд на населението. По изискванията на турската власт тя е вкопана в земята и се намира в ниската част на селото. През 1900 г. – 12 години преди освобождението на селото, населението издига до самата черква четириетажна камбанария. Двете разнокалибрени камбани са отлети на място от прочутите горноброжденски майстори от събраните безвъзмездно от населението звънци (чанове), които майсторите претопили.

В двора на черквата, до самата камбанария, е построено и през 1820 г. се открива килийно училище, в което децата са обучавани от свещеници. Първото светско училище в селото е открито през 1854 г. в къщата на младия учител Никола Банев-Ковачевски.

Каменната приказка

 Самобитна и неповторима е ковачевската архитектура. В селото има около 110 200-300-годишни старинни възрожденски къщи, някои от които са превърнати в малки хотелчета, предлагащи специалитети от родопската кухня.

В приземния етаж са помещенията за животните и други селскостопански и складови функции, а жилището заема горните един или два етажа, задължително ориентирани на юг или на запад, осигуряващи визуално-пространствена връзка с околната среда. Това са стаи с огнище, килери, помещения с пещ и др.

Уникалният архитектурен стил не е променен от създаването.

Материалите са камък и дърво

 Тази архитектурна приказка, съчетана с прекрасната природа – заоблените, меки възвишения на Родопите и в същото време грандиозни скални масиви, дъхавите борови и букови гори, мекия планински климат и особената атмосфера и дух, които носи селото и неговите жители, сътворяват една особена магия. За тези, които са я усетили, не остава избор – те винаги се връщат или остават завинаги тук в спомените си, за да не забравят преживяното, за да се почувстват част от историята, настоящето и бъдещето на магията Ковачевица.

 


Преданието

 Тук живеел ковачът Марко – преселник от съседното помохамеданчено с. Рибново, разположено високо от другата страна на Канина. След смъртта на изкусния ковач и дюлгерин жена му Гина поема съдбините на осиротялото семейство. Когато близки и познати от околните селища отивали при нея, казвали „Отиваме до Ковачевица“, т.е. до жената на ковача. Така в течение на времето се утвърдило името на махалата, около която по-късно се групирали всички околни махали, за да се бранят от зачестилите разбойнически нападения, и поставили началото на сегашното село.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada