Открийте ни и в

Български истории

Красимира Хендри към върховете на BBC

Как една българка развива успешна кариера в медийната корпорация на Острова

публикувано

на

Сн.: БТА

Една българка извървя стъпка по стъпка трудния път до успешна кариера в медийния гигант BBC. Сега, когато са минали 20 години от първия й ден там, Красимира Хендри е главен редактор на Международни новини в BBC World Service и BBC News.

Тя е журналист с дългогодишен стаж, който започва в България. В Родината професионалният й път тръгва в Българското национално радио, преминава през Ефир 2 и БНТ. След това продължава в чужбина в CNN и Al Jazeera-Лондон. През 2019 г. ръководи няколко успешни инициативи за развитие на млади таланти в BBC, както и програма за професионално развитие на жени журналисти. Година по-късно разработва майсторски клас „Дезинформация и подвеждаща информация в социалните медии“, който води в НБУ и УНСС.

Красимира е родена в София, завършва Факултета по журналистика в СУ, специалност Радио. Постигнала е много, преминала е през трудни битки, пълна е със стотици истории. Една от последните е за

интервю с Бил Гейтс

което твърдо определя като един от най-напрегнатите моменти в кариерата си. Красимира е продуцент, а подготовката за срещата с милиардера й отнема месеци. Разговорът трябва да се състои по време на световна конференция за климата, което се оказва голямо предизвикателство. „Неговият екип недооцени колко сложна може да се окаже средата за такова интервю, ако то е направено в публично пространство. Как се интервюира Бил Гейтс по средата на зала „Армеец“ например? Буквално секунди преди записа прецених, че позицията ни не е сполучлива и че трябва да намеря по-добро място. Да де, ама как се намира затворено и тихо пространство по време на световна конференция за климата? Намерих. Трябваше лично да му кажа, че ще се забавим с 10 минути. Той беше изключително спокоен. Отговори, че е идеално и че няма нищо против, защото се нуждае от почивка. Няма думи, с които да опиша този половин час от живота ми. Но в крайна сметка всичко проработи, както трябваше“, разказа Красимира пред БТА.

Красимира Хендри

Тя живее от 22 години във Великобритания и признава, че се чувства като в огледалния свят на Алиса – раздвоена между България, където са родителите й и една част от приятелите й, и Лондон, където е семейството й, работата й и друга част от приятелите й. Но сега нещата изглеждат променени, защото тя започва работа по различни проекти в Родината. „Надявам се да бъда полезна. Радвам се, когато мога да предам опита си на колеги в България“, споделя тя.

Журналистката разказва, че е напуснала България по политически причини, а в BBC попада след конкурс. Тя вече работи на свободна практика в българската секция на корпорацията, когато се явява на конкурс за продуцент в BBC News. „И го спечелих. Печелех всеки конкурс след това и така прогресирах в кариерата си. Важно е да вярваш в себе си, да знаеш какъв е твоят unique selling point. На български казано, кое е това твое качество, което те прави незаменим за определена длъжност“, споделя Красимира Хендри.

 

Първият й ден на Острова е първи април. И досега се усмихва широко на тази дата и още пази някъде билета за обратен полет с БГА „Балкан“, който така и не използва.

А в първия й работен ден в BBC казва, че се е вълнувала много. „Но в крайна сметка, когато печелиш място с конкурс и удариш 50 човека в земята, това ти дава криле“, споделя българката. Най-трудно й е било да свикне с размера на корпорацията и с количеството работа, което трябва да се свърши. „Добрата новина е, че моето ръководство винаги ме е подкрепяло, до ден-днешен. Важно е да знаеш, че си оценяван. Всеки ден, с всеки проект“, категорична е Красимира.

В BBC тя ръководи няколко успешни инициативи. Един от проектите й е „Future Voices“, чиято цел е била да намери следващата генерация двуезични репортери за BBC. Всеки от тях е трябвало да говори освен английски и един от 42-та езика, на които медията излъчва. Българският не е сред тези езици, защото няма българска секция, но сред талантите на Красимира има млада и изключително талантлива българка, която говори перфектен арабски и английски и е високо ценена в Арабската секция.

Красимира Хендри следи и българските медии на Острова. Те са предназначени за сънародниците ни там и ги информират най-вече за свободните работни места.

Освен с работата си, българката се гордее безкрайно и с двете си дъщери. Те наближават 18 години и Красимира споделя, че всеки ден се учи от тях на мъдрост и ясна преценка за нещата. „Те са умни, силни и здраво стъпили на земята. Уча се от тях… на трудно достижими цели и на онова сухо чувство за хумор, което само умните хора имат. Да бъдеш майка е прекрасно преживяване. Наслаждавам се на всеки момент с тях“, добавя журналистката.

А за България казва, че не й липсва. „Аз я нося в сърцето си. Когато много ми залипсва, скачам в самолета и за три часа съм в София. Все пак, ако трябва да съм откровена – телешкото варено на мама, да запаля свещ в църквата „Света Петка Самарджийска“ до нас и да посетя гроба на баба ми на Задушница. Е, и виното с приятели в някой софийски ресторант, разбира се. Нормалните неща за всеки щастлив емигрант“, споделя Красимира.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

История на имиграцията

Как статия за „Гласът на Америка“ вкара българин в затвора

Историята на Славчо Нелчинов от средата на миналия век вероятно прилича на много други

публикувано

на

Виж цялата статия
По време на така наречения „народен съд“ в България са „осъдени“ хиляди невинни и на практика е унищожен елитът на нацията ни.

Признавам си, от доста години се канех да пиша за Светослав (Славчо) Нелчинов, но не знаех много за биографията му. Запозна ни общият ни приятел – софийският адвокат и бивш политзатворник Иван Манов, вечна му памет, в София през 1995 или 1996 г., вече не помня.

Но кой е Светослав Нелчинов? Шести състав на т.нар. народен съд го осъжда на една година строг тъмничен затвор. Обвинението е, че като главен челник (ръководител) на Българския младежки съюз „Отец Паисий“ (БМСОП) е „допринесъл за разпространението на фашизма“ в България и за присъединяването на страната ни към тристранния пакт.

Присъединяването обаче става на 1 март 1941 г., а Нелчинов е обвинен заради статия, писана от него по повод предавания на радиата ВВС и „Гласът на Америка“ за вътрешния лист на съюза, от където е препечатана във вестник, излизащ в Ксанти, Североизточна Гърция! Статията е писана две години след присъединяването на страната ни към тристранния пакт и следователно няма как да е повлияла за влизането ни в него! Това обаче не вълнува

 така наречените народни съдии

и Нелчинов попада в затвора! Излиза, че една статия за радиопредаване на едно известно американско радио – „Гласът на Америка“, представлява вина, за която се лежи в затвора…! Уви, и това е България през 1945 г.!

Логото на Радио „Гласът на Америка“, което заедно със „Свободна Европа“ и радио „Монте Карло“ бяха сред най-слушаните от дисидентски настроените българи във времената на комунизма в България.

Светослав Нелчинов е роден на 30 септември (13 октомври нов стил) 1914 г. в с. Брегово, Видинско, където баща му Иван Николов Нелчинов е училищен директор. Родът е от Македония, а Иван Нелчинов е деец на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и седем пъти е вкарван в затвора. През 1913 г., след сръбската окупация, семейството напуска Охрид. Светослав Нелчинов завършва право в Софийския университет през 1939 г. и става адвокат. След преврата на 9 септември 1944 г. и окупацията на България от съветската армия и последвалото й болшевизиране адвокатските му права са отнети, както впрочем на почти всички юристи, които не са споделяли комунистическите идеи.

„…Нас ни имаше и ще ни има, независимо дали се опитваха да ни обявят за несъществуващи посредством присъди от така наречения народен съд, или чрез

 някоя омачкана хартийка

на прокурорско постановление…“! Така завършва собствения си текст самият Светослав Нелчинов в статията си, която е почти монография: „Моят живот и Българският младежки съюз „Отец Паисий“ в документалния сборник „Български младежки съюз „Отец Паисий“ на ИК „Гутенберг“, на съставителя Бойко Киряков, издаден през 2002 г.

Животът ме срещна съвършено случайно с този невероятен човек, българин и великан на духа и словото – Светослав Нелчинов. Какви унижения и несгоди търпи този достоен Човек – арести, затвори, фалшиви присъди, недохранване, въшки, студ, но никога не каза една лоша дума за България… НИКОГА…!

Радиоговорителят Робърт Браун през 1942 г. Първите предавания на „Гласът на Америка“ се излъчват от Германия. Сн.: VOA

Той остави у мен нещо, което и днес ме държи жив като българин – да почитам Бога, да обичам Родината си и да вярвам на армията си!

Видяхме се само няколко пъти, докато бях председател на софийската секция на патриотичната организация „Млада България“ – клон на „Мати Болгария“ на Петър Константинов.

Въпреки напредналата си възраст, Нелчинов беше един от

 моторите на нашата организация

заедно с Иван Манов – доктора и няколко други патриоти – ветерани, във времената след 10 ноември 1989 г., когато думата „патриотизъм“ все още не беше толкова изопачена, а надеждата за ново национално Възраждане все още беше сравнително чиста и почти реално осъществима…!

Земният си път Светослав Нелчинов приключи преди 17 г., през 2003 г.


Създаването на БМС „Отец Паисий“

 През 1930 г. в софийската Втора мъжка гимназия ученици родолюбци създават организация с цел възкресяване на идеалите, характерни за нашето Възраждане. Желанието им е да противостоят на комунистите и на легионерите сред съучениците си, чиито спорове редовно се израждали в побоища. Подобни групи се появяват и в други столични гимназии. През 1931 г. е образувана младежка група към Всебългарския съюз „Отец Паисий“, основан от бележити общественици и учени като професорите Георги Генов, Стефан Баламезов, Илия Георгов, Спиридон Казанджиев, Михаил Арнаудов, Димитър Мишев, Гаврил Кацаров, Петър Мутафчиев. Самостоятелният БМСОП се появява през 1933 година. Негов челник е именно Светослав Нелчинов.

И понеже дори и снимка не можах да открия на Светослав Нелчинов, искам поне да го опиша така, както ще го запомня завинаги. Чисто бяла коса, строен, въпреки достолепната си възраст, с красиви очила, вечно навлажнени и зачервени очи, сякаш плаче, вероятно от някакво заболяване и една неподправена, сякаш неизличима, вечна усмивка на лицето. Това миловидно изражение на този невероятен българин никога няма да го забравя, всички красиви и отвътре хора са усмихнати. Говореше бавно, приглушено и невероятно убедително!

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българската легенда за Феникс, Китайчето и Мадам Сун

„Българската кръв много яко тече във вените ми“, казва синът на знаменитите проф. Марин Върбанов и принцеса Сун Хуай Куей

публикувано

на

Виж цялата статия
Феникс Върбанов обича да се връща в софийския си дом.

„Много съм трогнат, че ще участвам в рубрика за успели българи зад граница – вълнува се Феникс. – Истината е, че българската кръв много яко тече във вените ми. Така го усещам…“ През целия си живот художникът Феникс Върбанов, син на световноизвестното семейство на проф. Марин Върбанов и китайската принцеса Сун Хуай Куей, прехвърля мостове по три евразийски маршрута. В триъгълника София – Париж – Пекин той търси своите корени.

Повече от 40 години наследникът на енигматичната фамилия живее и твори в Париж, но често си идва в България. Говори и пише на перфектен български език, тъй като е роден и израсъл в София. Вече направи няколко изложби в Родината си – в София и Пловдив. След 2 експозиции във Франция днес Феникс отново готви изложба в София, в галерия „Сердика“. Не е изневерил на стила си – графика в големи формати – платна с размери 178 на 96 см. Работи с туш върху китайска хартия, която позволява да се намачка и да се създаде релеф.

Марин и Сун в София.

Феникс признава, че понякога се е чувствал в сянката на изключителните си родители. Баща му проф. Марин Върбанов е създател на cпeциaлнocттa „Teкcтил“ в Xyдoжecтвeнaтa aкaдeмия в София, на гoблeннaтa ceкция в унивepcитeтa Hю Cayд, Cидни, Aвcтpaлия, и на катедрата по текстилна пластика в Ханджоу, Китай. Новаторът „сваля гоблена от стената“ и го превръща в текстилна пластика.

Майката на Феникс, Мадам Cyн

„cpивa“ Kитaйcкaтa cтeнa

зa зaпaднaтa кyлтypa, вкарва там първата западна модна марка – „Пиер Карден“ – и прави първия ресторант с европейска кухня „Максим“ в Пекин. Тя съветва Бертолучи за кино шедьовъра „Последният император“ и дори се снима в него… Безпрецедентната за Китай сватба между Марин и Сун отваря врати за смесени бракове в крепостта на Мао Дзъдун.

Фината и изискана Мадам Сун е любимка на артистичния свят и в София, и в Париж.

Феникс Върбанов се ражда в София през 1962 г. и учи тук до VII клас. С умиление си спомня летните ваканции при баба си Тота, майката на баща му, в Оряхово, на Дунава – как тя му готви вкусни манджи и му дава стотинки за бонбони и понички.

Феникс пред творбите си в парижкото си ателие.

През 1976 г. семейството му се премества в Париж. Баща му е поканен да създаде ателие за съвременни гоблени, а 14-годишният Феникс изпада в културен шок – без приятели, незнаещ езика, трябва да учи в лицей. „Живяхме 3 години в „Сите дез Ар“ („Градчето на художниците“) – спомня си Феникс. – Там прорисувах графика с мастило в черно-бяло, по цял ден цъках едни сюрреалистични рисунки под влиянието на любимия ми Салвадор Дали.“ На 18 години той постъпва в художествената академия в Париж, учи рисунка.

Марин и Сун с децата си Боряна и Феникс.

Името му е дадено от баща му. „Феникс означава възраждане и сигурно е имал предвид да се възроди чрез мен“, смее се художникът. Сестра му Боряна е с 5 години по-голяма от него. „Имаме и китайски имена. Моето е Сяо Сун („Малкото борче“), а на Боряна е Сяо Хонг („Дъга“)“, обяснява художникът. През 2008-ма, на 46 години, Феникс решава да приеме християнството. „Кръщаван съм в Кремиковския манастир при отец Александър, беше много трогателно“, споделя той пред „Труд“.

И днес сред китайците, решили да сключат брак с чужденец, се носи от уста на уста

романтичната история на Марин и Сун

родителите на Феникс. Легенда, достойна за филм. Бъдещият знаменит художник Марин Върбанов се ражда през 1932 г. в Оряхово, остава сирак на 2 години и е осиновен от бездетните Тота и Иван Върбанови. Докато е в гимназията в Оряхово, непрекъснато рисува.

След първата година в Художествената академия в София, където учи скулптура, заминава да следва китайска живопис в Националната художествена академия в Пекин. „Между другото, като малък на баща ми са му викали Китайчето в Оряхово заради дръпнатите очи. Съдба“, казва Феникс.

Юго, Феникс, Сара и Ернест Върбанови.

В Пекин Марин среща Сун Хуай Куей, изящна като порцеланова статуетка. Студентката отличничка е прикрепена към българчето, за да му помага и… двамата се влюбват лудо. Любовта им обаче е невъзможна. Родената през 1937 г. Сун е от стар аристократичен род с вековни традиции. Баща й е виден китайски интелектуалец – филолог, писател, преподавател по древнокитайски език, историк. Майка й завършва американски колеж, следва химия и преподава английски език.

А кой е Марин? Бедно момче от Оряхово, син на дърводелеца Иван и на неграмотната Тота. И срещу тях – една китайска династия с цялата си хилядолетна история и с наследницата си, принцесата Cyн. „За да ги омилостивят, родителите ми скалъпват набързо легендата, че татко е оряховски принц“, смее се Феникс.

Пиер Карден и Мадам Сун с един от моделите на дизайнера.

Когато в академията разбират за любовта им, предупреждават Марин да стои далече от момичето. На Сун пък заявяват, че връзката й с чужденец е направо национално предателство.

Двамата се срещат тайно

Разменят си бележки, които крият в хралупата на едно дърво в парк далече извън Пекин, като до там стигат на велосипеди. Находчивата Сун измисля тяхна си „сигнализация“ – ако е сплела косите си на една плитка, значи могат да са заедно след занятия, ако е на две плитки – срещата е невъзможна.

Упоритата и предприемчива Сун решава да се бори срещу табуто и издейства някак благословията за брак от външния министър Чжоу Енлай, дясна ръка на Мао. През 1957-ма в Пекин се ражда първото дете – Боряна. Две години по-късно, през 1960 г., Марин и Сун се връщат в България.

В София, за да се издържат, пекинската аристократка Сун мие чинии в студентския стол. В мизерните условия обаче Марин е щастлив, Сун го вдъхновява и той твори денонощно. Става преподавател по текстил, после доцент и професор в Художествената академия. Основава катедрата „Текстил и мода“. След 3 години живот в таванска стаичка семейството се премества в къща на ул. „Оборище“. Междувременно през 1962 г. се е родил Феникс и Сун хвърля пъпа му в академията. Буквално.

Изящната, харизматична и общителна Сун с отличен български, френски, английски и руски много бързо се превръща в една от софийските градски легенди. Семейството събира столичната бохема в дома си. Дизайнерите, работили в Центъра за нови стоки и мода, още помнят изисканата и стилна Сун, която е дизайнер, но би била и изключителен модел. Рангел Вълчанов снима екзотичната дама във филма си „Слънцето и сянката“, по-късно тя участва и в сериала „На всеки километър“.

През 1976 г. Върбанови се преместват

във френската столица

Марин прави много самостоятелни изложби, но съдбоносна и за двамата се оказва 1980-та. На панаира на изкуствата и галериите в Гран Пале модният дизайнер Пиер Карден се влюбва в творбите на Марин и урежда цялата му изложба да се представи в галерията му „Espace Cardin“ в Ню Йорк. Карден е очарован и от фината и елегантна Сун. Оплаква й се, че няма никакъв достъп до комунистически Китай.

Сун отваря за Карден вратите за „Забранения град“, създава истинска търговска модна империя и открива ресторант Maxim’s в Пекин. Така се ражда Мадам Сун – името, с което е известна в цял свят и до днес. В ресторанта, често посещаван от светски знаменитости, режисьорът Бернардо Бертолучи среща Мадам Сун и е покорен от нея. Тя му издейства разрешение за снимки в „Забранения град“ за кино шедьовъра „Последният император“, а той й връща жеста с малка роля във филма – на една от императриците.

През 1989-та Марин Върбанов си отива на 56 години от рак на белите дробове. Сун остава вярна на своя Марин до края на живота си през 2006-а, когато си отива – също от рак на белите дробове. Погребана е в семейната гробница на рода си в Пекин.

Мадам Сун с Ален Делон в Париж.

От двете деца на Марин и Сун Боряна е пазителят на семейната памет. Тя е завършила стенопис в Париж. Скътала е любoвнитe пиcмa мeждy Cyн и Mapин, кoитo ca пъхали в корубата на дървото. Сега те са в мyзeя „M+“ в Xoнкoнг. Там са и кapтинитe нa Сун, и гoблeнитe нa бaщa им. Боряна живее с дъщеря си Марина, родена от брака й с българин, в Пекин. Там е известна с китайската фамилия на майка си – Сун (Song). Тя също често си идва в България, а в момента, заедно с Марина, е в Париж при брат си.

Феникс, съпругата му, французойката Сара и синовете Юго (на 22 г.) и Ернест (на 19 г.) много обичат да си идват в България. В София имат апартамент на тиха уличка в кв. „Изток“, който са превърнали в ателие. Лятото

винаги са в Созопол

Това лято Феникс два пъти си е идвал в България и за пръв път е посетил Велико Търново, за да се потопи в българската култура. Обича българския фолклор и като диджей е покорен от „мистерията на българските гласове“. Обича българската кухня, готви в Париж сарми и мусака, а в България обожава шкембе чорбата. „По темперамент съм си българин“, смее се той.

Тази година семейството е празнувало Коледа тихо и в тесен кръг – Сара и Юго са с ковид. „Пожелавам си през 2022-ра повече любов и хармония между хората от различните етноси, баланс, в който човек може свободно да се изразява, да твори. И да се маха най-после този ковид“, казва Феникс.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

„Аромат на липа“: Първият български филм в САЩ събра топ звезди (ВИДЕО)

BG VOICE имаше ексклузивен достъп до снимачната площадка с актьорите Албена Михова, Йоана Буковска, Рени Врангова, Албена Колева, Иван Бърнев и Точно Токмакчиев

публикувано

на

Виж цялата статия

Повече от месец едни от най-обичаните и забавни български актьори снимаха първия български филм в Америка. В „Аромат на липа“ участват Албена Михова, Йоана Буковска, Рени Врангова, Албена Колева, Иван Бърнев и Точно Токмакчиев.

Ясен Дараков имаше ексклузивен достъп до снимачната площадка.

„Той всъщност не е български филм. Той е американски филм за българи“, каза пред BG VOICE Тончо Токмакчиев.

Започват снимките на първия български игрален филм, създаден в САЩ

„Сляхме се с местната атмосфера, забравих за България, тука си живея“, с усмивка казва актрисата Албена Колева.

 

„Аромат на липа“ разказва за малка група български имигранти, които живеят в Мемфис, щата Тенеси. Филмът е създаден от американски сценарист, продуциран е изцяло в САЩ, но голяма част от сценария е на български език.

Албена Колева играе съпруга в отдавна емигрирало семейство. Героинята й е домакиня, изправена пред драматичен избор – дали да се върне в България, или да остане при съпруга си.

Героинята, която Йоана Буковска играе, се казва Рада.

„Рада прилича на мен в мрачната ми страна. Рада я хващаме в такъв период на живота й, на леко обезверяване и виждане черното в живота. Тя ходи постоянно в черно“, разказва пред BG VOICE Буковска.

Екипът снима по 12 часа на ден в продължение на месец и половина. Въпреки пандемията от COVID целият снимачен процес тече безупречно.

Главният герой в „Аромат на липа“ е новият имигрант, изигран от Иван Бърнев, който се ориентира в новия си живот в Америка.

„Казва се Стефан и както казва режисьорката – през очите на моя герой публиката ще види цялата история защото филма започва точно с това как моя герой пристига  в Америка. Те са представители на едни истински хора, които никой не се интересува от тях, дали си здрав, дали си изморен, дали имаш пари да ядеш, дали имаш къде да спиш“, обяснява Бърнев.

И добавя:

„Друг е въпросът, че тези хора са събрани от различен статус. Те са заедно, празнуват заедно празници, притиснати от обстоятелствата да са заедно. В тази група могат да бъдат професор, доктор, работник в автосервиз, нищо лошо не казвам, но са различни.“

Двете Българии на една снимачна площадка в САЩ (ВИДЕО)

Идеята на режисьорката Сиси Денкова за този филм идва от нейния собствен живот.

„Ние сами преживяхме това. Това идва от нашите моменти, които съм събрала от 25 години в Мемфис, с българи, в едно малко общество. Това идва от нашия живот. Това е един колектив от преживявания на много хора, персонажи, които са слети в персонажите, които драматизираме в сценария. Това са много хора, не само преживяванията не само на българите в Мемфис, но според мен и на диалога, който се движи за българския емигрант в Америка за всичките тези 30 години. Донякъде нашите истории са еднакви“, разказва пред BG VOICE Денкова.

За актьорите този филм е преплитане на реалностите.

„Ние сме тук, за малко. Ние сме вид имигранти, но работим тук, както идват повечето българи да работят в Америка“, казва Йоана Буковска.

Освен познати лица от България във филма участват и български актьори, които от години гонят своята американска мечта в Холивуд – Мария Бобева и Ивайло Димитров.

Eфектът "Бакалова" за BG актьори в Холивуд

Пред BG VOICE Бобева разказва, че познава много от характерите, които са показани във филма.

„С много подобни хора ме е срещнал животът като имигрант. За мен беше страшно забавно докато четох сценария, защото тези категории хора в сценария ги познавам в живота. За мен това е първия филм на български“, с усмивка казва Мария Бобева.

А Ивайло Димитров допълва:

„Сценарно, ние като имигранти в тази държава сме минали по абсолютно всички препятствия, през които героят във филма преминава. Усещането да снимаш на български в Щатите…някаква носталгичност се усеща при мен специално.“

За всички актьори участието в първия български филм, сниман в Америка, но с изцяло български екип, е голяма гордост.

„Пътеката, която се проправи през последните няколко години Мария Бакалова, с всички неща, които започнаха да говорят за България като стойностно място, от което излизат истински професионалисти, които са конвертируеми на международния пазар до там, че могат да те номинират за нещата, за които номинираха Мария. Тя отвори с шут вратата за България към това те да започнат да гледат на нас като абсолютно релативни професионалисти“, коментира Йоана Буковска.

Българският туризъм с ново лице - Мария Бакалова

Филмът „Аромат на липа“ се очаква да излезе в средата на тази година и да бъде представен на различни международни фестивали преди да бъде прожектиран в кината.

Режисьорката Цветана Денкова – Сиси – си сътрудничи с работещия в Лос Анджелис Джордан Трипийр по създаването на филма. Бюджетът е скромен – половин милион долара, покрити отчасти от Film Collaborative – организация с нестопанска цел, подпомагаща независимото кино. Предимство носят и финансовите стимули на щата Тенеси за създаването на филми.

Снимките продължиха месец и половина. Подготовката на проекта обаче е отнела повече от година и половина. Най-голямото предизвикателство пред екипа е било получаването на визи.

„Аз се притеснявах за ситуацията с COVID, трябваше да наместим снимачна програма преди да знаем дали те могат да дойдат или не“, разкава Сиси пред BG VOICE.

Денкова идва със семейството си – родителите Румен и Снежина Денкови и брат й Васил, в САЩ през 1997 г., когато е на 10 години. Баща й свирел на тромбон по курортите около Варна, а в САЩ е един от основателите и настоящ президент на RDX, фирма за товарни превози – типичен пример за „американската мечта“.

През 2005 г. Сиси завършва политически науки в Университета на Мемфис и се мести в театралните среди в Ню Йорк. После се мести на Западния бряг – в Лос Аджелис, където работи различни неща в киноиндустрията. Пандемията я кара да се прибере у дома. Неотдавна се е омъжила за Антъни Смит, преподавател по музика и директор на училищен оркестър.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА