Открийте ни и в

България

Към емигрантка на „Летище София“: Какво търсите в България? Вие сте се отказали от корените си

„Защо изобщо си идвате? Знам ги аз такива като вас… вие имате една особена черта на характера…”

публикувано

на

Емигрантка, озовала се на „Летище София“ се сблъска с „любезното отношение“ на служител от „Гранична полиция“. За премеждията си разказва във Facebook Елица Йорданова. Тя е била попитана от жена, за която твърди, че се казва Галина Нацкова на гишето на летището „Какво търси в България, след като се е отказала от корените си“. Ето и разказа на Йорданова.

Сн.: Елица Йорданова/Facebook

Днес (неделя)сутринта, запътили се с бодра стъпка към нейното гише за паспортна проверка, на път за Амстердам, след една страхотна ваканция, празници споделени с приятели, сняг, слънце и зареждащи емоции в родината, дори и не предполагахме какво ще ни се наложи да преживеем в следващия половин час.

Подготвени сме за пътуването, според всички изисквания в момента. Всички документи са на лице, подписани подпечатани и издадени навреме.

Декларации от таткото, че мога да пътувам с децата, PCR тестове, паспорти и т.н.

Все пак не пътуваме за първи път.

На гишето на паспортна проверка ни посреща отегчената физиономия на Галина Нацкова, която рязко подминава моето ведро “Добро утро” и се съсредоточава върху холандските паспорти, които й подавам и декларацията от таткото, с прикачено към нея копие от паспорта му.

“Няма проблем”, мисля си аз, все пак това й е работата.

Усмивката ми помръква секунда по-късно, когато чувам иззад гишето: “Офф, дайте ми български документи.”

Свикнала съм, казвам, че нямаме такива и стандартно питам дали всичко е наред с тези, с които иначе пътуваме безпроблемно из целия свят.

“Как така нямате?!”, репликира ме Нацкова и веднага след това добавя: “А тези декларации не ми вършат никаква работа!”, гледайки ме снизходително изпод тънко изрисуваните си вежди.

“Как така не вършат работа? Аз пътувам от години с децата и подготвените документи винаги са били достатъчни за митническите власти в съответната страна.”, отговарям неразбиращо аз.

Нацкова настоява, “Тези не стават, можете спокойно да ги изхвърлите в коша за боклук. Ако нямате нотариално заверен документ, значи нищо нямате.”, демонстрира завидни познания по темата госпожата.

Усещам как дланите ми започват да лепнат и се успокоявам наум само от мисълта, че таткото ни чака пред летището, за всеки случай, докато минем проверката. Ако пожелаят, могат да се свържат с него и той лично да потвърди, че просто се прибираме с децата вкъщи и че не ги отвличам, за да скатаят от онлайн обучението, което ги чака от утре.

След като въпросът за декларациите очевидно не даде достатъчно материал за заяждане, тя се концентрира върху личните ни документи.

“Такаааа, значи нямате български документи?”

Потвърждавам отново, но тонът и погледът на госпожата не предвещават нищо хубаво.

“Имате ли българско гражданство?” Обяснявам, че след като нямаме документи, нямаме и гражданство.

“И какво, отказахте се, а?”, изстрелва Нацкова в упор.

Нещата отиват в кофти посока, вече го усещам с цялото си същество.

Потвърждавам, че сме се отказали. “Сигурна ли сте, или да проверя в системата?, набрала е скорост Нацкова и посяга заплашително към клавиатурата. “Проверете, да, няма проблем”, отговарям, като добавям и годината, в която се е случило събитието.

“Отказахте се, а, ама с указ на президента?”, с присвити очи ме стрелка госпожата. Вече се чувствам изключително неловко, отговарям утвърдително и питам дали има нужда от конкретната дата, за да провери по-лесно в системата.

“Няма нужда”, тонът е пренебрежителен, гледа ме, като да съм извършителя на някое особено гнусно престъпление.

“Браво, как можахте?”, недоумявам какво ми казва и преди да отвърна с “моля?”, “служителката” набрала инерция продължава да стреля с въпроси, като че ли е на състезание по откриване и обезвреждане на чужди граждани.

“Да се откажете от гражданството си, ами че вие сте се отказали от корените си!”, просъсква злобно през зъби Нацкова…

Сега вече кръвта ми кипва, цялото налично количество от червената течност поема към главата ми и въпреки всички обещания които съм си дала, да не се ядосвам и да не обръщам внимание точно на такъв вид същества по пътя ми, рязко и отговарям, че едва ли влиза в нейните правомощия и служебни задължения да коментира моите корени и да изказва личното си мнение по повод на моето и на децата ми гражданство, както и да обсъжда причините поради които то е такова каквото е.

Питам в качеството си на каква си позволява да прави подобни коментари и я моля, да ми върне документите, които очевидно са повода за нейното възмущение.

Като навита пружина обаче, тя продължава да бълва коментари по мой адрес с ехидна усмивка, присвити очи и тембър на гласа, на който може да завиди всяка уважаваща себе си вещица.

“Как можахте, да се откажете от корените си? Че какво тогава търсите в България? Защо изобщо си идвате? Знам ги аз такива като вас… вие имате една особена черта на характера…”

Не оставям Нацкова да продължи, вече съм сигурна, че цялата опашка ни чува, толкова съм шокирана, че единственото което ме спира да не нахлуя при нея и да и покажа как биха се разправили с нея моите предци, са децата ми, които стоят до мен – принудени да бъдат свидетели на тази грозна разправия.

“Мамо, недей”, Макс се опитва да ме спре и по очите му над маската разбирам, че усеща моя гняв и напрежение и сякаш ми казва “няма смисъл, мам”. Биби мълчаливо стиска ръката ми и също знам, че усеща, че мама е напрегната и гневна.

Буцата в гърдите ми ще избухне всеки момент и се кълна, че усещам как ръцете ми се стягат в юмруци без да мога да ги контролирам, а очите ми се наливат със сълзи.

Моля се възпитанието, което са ми дали моите родители, дейността, на която съм се отдала в България и зад граница, възрастта и опита, който съм натрупала и инстинкта, че не искам децата ми да пострадат и да бъдат потърпевши от тази ситуация, да надделеят и да не размажа физиономията на Нацкова на място.

Заповядвам си да не чувам повече обидните ѝ коментари и квалификации, и мислено си обещавам, че ще си получи заслуженото, независимо колко време, пари и енергия ще ми струва това.

Неуважаема Галина Нацкова,

Както споделих и на началника на “Гранична полиция”, с когото разговарях, след като успях да се овладея и да не ви пратя в лицево-челюстна хирургия, вие сте срам освен за себе си и своето семейство, но и за своите колеги, чиито труд и качества компрометирахте днес. Вие сте срам за пагона и петните името на всички гранични полицаи, както и допринасяте за уронване на престижа на летището и неговите служители като цяло.

Такива като вас нямат място на отговорна функция като паспортна проверка, и ви обещавам, че доколкото зависи от мен, ще се постарая никога повече да не можете да се гаврите с пътуващите български и чужди граждани, удобно скрита в кабинката си.

Вие имахте възможност да кажете каквото искате, сега е мой ред. Ще разкажа за вас и вашето недопустимо поведение навсякъде, където имам възможност. Писмено, на вашите преки началници, на Главна дирекция “Гранична полиция”, в социалните мрежи, в медиите, на приятели и познати.

Хора като вас и начина, по който изпълнявате служебните си ангажименти трябва да станат достояние на широката публика, да бъдат санкционирани и да служат за назидание на останалите.

Нека семейството ви, вашите роднини, приятели и колеги да разберат що за човек сте.

И понеже цяла сутрин се занимавате с моите корени, надявам се да сте чували и да схванете смисъла на тази фраза, която често се употребя в нашия род, там откъдето и до днес черпя сила и мъдрост, понеже съм потомка на българи от Кукуш и на балканджии от Тревненския Балкан – “Намерил църква, да се кръсти”.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

България

Разкриха крупен грабеж в Ямбол: Мъж задигна 1 милион от тайник в камина

Кражбата е извършена на 21 октомври 2020 г.

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Мъж от Ямбол е задържан заради кражба на огромна сума пари. По искане на районната прокуратура В.Л. е задържан под стража.

От тайник в камина той задигнал крупната сума от 750 200 лева, 50 000 евро, 7 милиона виетнамски донги, 450 бразилски реала, както и златни накити.

Кражбата е извършена на 21 октомври 2020 г.

Крадецът влязъл в дома на потърпевшия с подправен ключ, установили разследващите.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

История от Балкана: Как една жена прогони бракониерите

Ема Гатева върна живота в спасителната хижа, от която всички се страхуваха

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: „Свободна Европа“
ГЕНКА ШИКЕРОВА, „Свободна Европа“

През декември 1994 г. група от над 40 туристи на възраст между 10 и 65 г. тръгва към хижа Амбарица в Стара планина. Денят е къс. Времето – непредвидимо. Хората са лошо екипирани. Преди 26 години системите за навигация не се използват масово. Пада мъгла и излиза вятър. Във виелицата групата се разкъсва. Хората се дезориентират. 12 души заспиват, за да не се събудят никога. Повечето са от Кърджали.

2021 година започна с три спасителни акции в Стара планина, 7 пострадали и един загинал. Всички те са жертви на недостатъчна екипировка и подценяване на условията в планината.

„В Стара планина броят на смъртните случаи е по-голям, отколкото във всички други планини у нас, взети заедно“, казва Ема Гатева, която от седем години приютява планинарите в хижа Амбарица.

„Тази планина е климатична бариера. Времето по билото се променя много рязко. Всички северни и западни ветрове, които идват, се спират в билото на планината и се завихрят около него. Когато има силен вятър, температурите и мъглите падат много бързо“, разказва Ема Гатева.

Хижа Амбарица, снимана от Николай Ковачев.

Ема Гатева стопанисва хижата от 2013 г. Твърди, че е много трудно човек да се ориентира в мъгла, ако се движи по билото на планината. В такива случаи наоколо сякаш няма абсолютно нищо, казва тя.

Ема Гатева от седем години приютява планинарите в хижа Амбарица.

„Нещо подобно се случи с Марио миналата година, а предишната година и с други двама души, които се опитвахме да спрем и да ги убедим да не тръгват. Който не е бил в планината през зимата, да го одуха вятърът и да не вижда на два-три метра, не може да си представи за какво става въпрос. Колко бързо ниската температура може да ти отнеме силите“, разказва Ема.

Калашник, карабини, боровинки

Ема Гатева започва да се грижи за хижа Амбарица малко след като се връща от работа в Англия. Идва в България уж за почивка, но в разговор с приятели става дума за това, че хижата е занемарена и трябва да се поддържа.

„Аз съм от Троян и за нас тази хижа е емблема. Има някаква магия в нея – колко трудно е правена, колко трудно е поддържана. Има места, за които просто се говори с респект“, казва Ема за решението си да се заеме с хижата. Тя е планинар и пещерняк. Част е от туристическото дружество в Троян и съдбата на Амбарица не й е безразлична. „Обичам да се хвърлям в каузи. В случая – да се спаси хижата от бракониерите, които са я обсебили, и от ръководството на туристическото дружество, което я беше разкостило“.

Хижа Амбарица

Хижата е трудно достъпна през зимата. Сн.: „Свободна Европа“

Преди Ема Гатева да влезе в Амбарица, хижата е заобикаляна от планинарите. „В последните 10 години всички туристи я отбягваха. В планинарските среди се казваше: през Амбарица да не минаваш“, разказва Ема. През 2012 г. ръководството на Българския туристически съюз (БТС) констатира, че в хижата не са правени ремонти, няма вода и ток, и това служи за основание да се прекратят отношенията с предишните стопани.

Когато Ема Гатева влиза в сградата и започва да я чисти, тя е изненадана от находките. „Където и да бръкнехме, отвсякъде изскачаха патрони. Имаше за калашник, за карабини, за големи ловни пушки.

Вдигнеш да чистиш тава и хоп – патрони. Дръпнеш някое одеяло, и пак патрони. Сложих ги в една торба, тропнах ги пред шефа на полицията и му казах: виж, не знам какво да правя с това нещо. Дадоха ми протокол“, казва Ема.

 Борко и джедаите

Борко, Люк и Леа. Това е компанията на Ема Гатева в хижата, до която се стига само пеш. Най-близкият път е на един час от хижата, но той не може да се използва често. Другият път, през който Ема минава, за да купи продукти, е на два часа пеш.

Хижа Амбарица

Конят Борко, без който нищо не може да стигне до хижата. Сн.: „Свободна Европа“

Борко е името на коня. „Аз с Борко слизам, мятам се на джипката, пазарувам, товаря го и пак двамата пеша нагоре“, разказва за ежедневието си Ема Гатева. „Купих си коня още първото лято. Той е изнесъл над 10 тона строителни материали, бири и печки към планината. Няма нещо, което да не е дошло с него“.

Люк и Леа са котките. „Много им паснаха имената. Котките тук си живеят като едни свободолюбиви джедаи в планината. Люк почина. Остана само Леа“, разказва Ема, която наред със страстта си към пещерите е фен на първите епизоди на „Междузвездни войни“.

През лятото Борко и Ема зареждат хижата всеки ден. Два часа в едната посока, пазар с колата, товарене на коня и два часа обратно към хижата. „Най-странното е, когато тук дойде турист и си поръча минерална вода.

Няма да се изненадам дори ако си поиска миди сен жак, но да търси бутилирана вода в планината?! Ние имаме най-хубавата планинска вода. Тя е навсякъде около нас“, казва Ема.

„Товаренето на коня не е много лесно, защото винаги трябва да внимаваш всичко да е добре балансирано“, казва Ема.

През зимата зареждането е по-рядко. Случвало се е да не може да се слезе до града в продължение на три месеца. „Храната ми стига. Това с пещернячеството е голяма школа. Едно хижарстване не може да ме уплаши“, казва Ема.

Тя е единствената жена в България, която е изкарала 50 дни сама в пещера, за да направи експеримент. „Правих изследване на функционалното състояние на пещерняка. С приятели вкарах всичката храна за 50 дни, палатка и вода в пещерата „Птичата дупка“. Симулирах експедиция. Ходех, събирах животинки, чертаех карта на пещерата, а след това правех тестове за психологическото и физическото ми състояние. Много е странно как, когато нямаш часовник и губиш ориентация за времето в тъмнината, можеш да будуваш 40 часа и след това да спиш 15. Това, което се говори за силата на волята и на духа, не са празни приказки. Промените в тялото и психиката ти зависят от това, което ти е в главата“, разказва Ема.

 Фестивалът на боровинките

 През 2014 г. Ема Гатева започва да организира Фестивал на боровинките в Амбарица. Събитието се провежда всяка година в края на юли. Музика, танци, прожекция на късометражни филми и… боровинки, които са в изобилие в района. 2020-а е била изключение заради пандемията.

Хижа Амбарица

Фестивалът на боровинките се провежда всяка година край Амбарица. Сн.: „Свободна Европа“

„Фестивалът се предшества винаги от доброволчески лагер. Идват хора, които помагат за ремонтите на сградата, събирането на дървата и подготовка на хижата за зимата“, разказва Ема. За седем години тя, Борко и приятели доброволци правят ремонт, възстановяват водоподаването към хижата, монтират соларни панели, за да има ток, и връщат живота в Амбарица.

През зимата по-лекият маршрут към хижата е от северната страна. Амбарица е отворена целогодишно, за да приюти и стопли планинарите. Може да се случи да има миди сен жак за обяд. Но минерална вода не се предлага.


3 спасителни акции в Стара планина за 3 дни

Три спасителни акции се проведоха в Стара планина само в първите дни на 2021 година. Близо 8 часа продължи операцията в труднодостъпния район Северен Джендем, при която планински спасители от Ловеч и Троян се бориха за живота на четирима туристи в беда. Оказа се обаче, че случаите не са първите нито за деня, нито за годината.

Спасителната акция, която приключи на 3 януари, се оказа третата от началото на годината и втора за деня. Планинските спасители от Ловеч и Троян са спасили 7 души за два дни, всички те са попаднали в капана на планината по идентичен начин. Подхлъзване, падане, търкаляне по отвес. Тежко пострадали са двама мъже. Те бяха изведени от Джендема живи, но с множество травми.

„Четири-пет групи се качихме, не мога да ви кажа точната бройка. Адско е – лед и вятър, силен вятър“, съобщава Сергей Терзиев от ПСС-Троян.

За съжаление, има и смъртен случай. Инцидентът е станал по същото време по северозападния склон на Стара планина. Алпинист, с неподходяща екипировка, е паднал от южната страна на Саръкая и е загинал.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Здравният министър: 2 млн. българи могат да бъдат имунизирани с ваксина на Pfizer до края на 2021 г.

България ще получи от „Пфайзер“ приблизително 3,9 млн. дози., а с тях ще бъдат ваксинирани приблизително 2 млн. българи, каза проф. Ангелов

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: АП/БТА

„Очакванията са 2 млн. българи да бъдат ваксинирани с препарата на „Пфайзер“ до края на годината“, заяви министърът на здравеопазването Костадин Ангелов по време на петъчния парламентарен контрол.

„До края на годината в България ще има достатъчно количество ваксини. На сайта на Министерството на здравеопазването са качени индикативни количества ваксини, за които до момента имаме договор. България ще получи от „Пфайзер“ приблизително 3,9 млн. дози., а с тях ще бъдат ваксинирани приблизително 2 млн. българи“, каза проф. Ангелов.

Здравният министър обясни, че са изпратени писма до личните лекари и вече е започнала организация по съставянето на списъци за масова ваксинация на населението. След което джипитата трябва да направят заявка за нужните им дози. Предстои и национална информационна кампания за предстоящото имунизиране.

Той обясни, че България участва в шест предварителни споразумения за закупуване на ваксини срещу COVID-19 за общо над 13 млн. дози, които чрез две дози гарантират достъп до тях на цялото население на страната.

Ще успеят ли здравните власти да убедят учителите да се имунизират?

Ресорният министър уточни, че е осигурен равен брой ваксини от всички производители на препарати срещу COVID-19 и твърденията, че към определени фирми има индивидуален подход, са спекулативни.

„Осигурили сме равни количества от всеки вид ваксина, видовете ваксини са три – с информационна РНК на „Пфайзер“/„Бионтех“, „Модерна“ и „Кюървак“, антигенните ваксини, на които доставчици на „Новавакс“ и още една фирма, и следващите са векторните ваксини – на „Янсен“ и „АстраЗенека“. От всички видове ваксини сме подходили с ясно съзнание, че трябва да осигурим приблизително еднакво количество дози, за да бъдат ваксинирани равен брой български граждани с всеки вид ваксина. Приблизително по 3 млн. български граждани могат да бъдат ваксинирани от трите отделни групи“, обясни здравният министър.

Той беше категоричен, че при нужда от още ваксини срещу COVID-19, Министерство на здравеопазването няма да се поколебае да предложи закупуването на ваксина извън ЕС, чиито документи са оценени като безопасни и ефикасни от Европейската агенция по лекарствата и са одобрени за употреба от ЕК.

От 4 февруари може да се възстанови присъственият обучителен процес с връщане на до 40 на сто от класовете от 5. до 12., каза още Костадин Ангелов.

Заедно с Министерството на образованието и науката ще бъде изготвена такъв тип програма, така че тя да е съгласувана между двете министерства и да носи най-малък риск за преподавателите и другите граждани.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Пататник от Триград

Любим вкус със свежи продукти за българската трепеза от www.serdikabg.com

Затвори